Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1121/10.6.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На шестнадесети април Година
две хиляди и деветнадесета
В публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: КАЛИНА КАРАДЖОВА
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД №1431 по описа за 2019 г.
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на председателя на НЧ
„Христо Ботев-1828”- В.И.Д.-ЕГН **********,
против НП №410594/416342/ 21.02.2019 г. на Зам. Директора на ТД на НАП -Варна, с което за нарушение на 38
ал.1 т.1вр.чл.16ал.1т.4 от Закон за счетоводството, на осн.
чл.74 ал.1 от Закон за счетоводството на
жалбоподателката е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200/ двеста/ лева.
По
допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и от процесуално
легитимиран субект, поради което е процесуално допустима и е приета от съда за
разглеждане.Както е отразено и в пренията по делото, въз.Д. оспорва именно
наложеното наказание „Глоба”.
В жалбата се сочи,
че е получена резолюция за прекратяване на идентично административнонаказателно
производство с освобождаване от наказателна отговорност, твърди се, че
читалището е регистрирано едва през месец септември 2018г. и че до периода,
визиран в НП, читалището все още не е било адресирано в Агенцията по
вписванията.
В с.з. жалбоподателката, редовно призована,
се явява лично, поддържа жалбата, а в хода на делото по същество отново излага
аргументи в подкрепа на становището си, че не е следвало в процесния срок да се
подава ГФ в АВп. и че ГФО е бил подаден в
Статистика-Варна, сочи се, че читалището се издържа единствено от бюджета и
общинска субсидия, с минимално средства за съществуване, без наеми и спонсори и
се изразява несъгласие с наложената глоба..
Представителят на органа, издал НП, оспорва
жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно, като аргументира доказаност и съставомерност
на извършеното нарушение и липса на процесуални нарушения, които да са
допуснати в хода на АНП.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 28.08.2018г. била извършена централизирана
проверка в информационния масив на ТД на
НАП-Варна и на Агенция по вписванията- Търговски регистър от св.С. и било установено, че за дейността
на „Народно читалище Христо Ботев-1928”-НЧ, не е публикуван в Търговския
регистър Годишния финансов отчет за дейността на дружеството, извършвана през
2017г. в установеният от чл.38 ал.1 т.1 от действащия към момента ЗСч. срок до 02.07.2018г. Св.С. не извършил проверка дали читалището е
развивало дейност, като приел, че въз.Д.,
като председател на читалището и задължено лице по смисъла на чл.16 ал.1т.4 от
ЗСч., не е изпълнила задължението си по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч да публикува в срок до 02.07.2018г. ГФО
за 2017г., чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в АВп-ТР, поради което изпратил покана до народното читалище
за съставяне на АУАН.Тъй като в законоустановения
срок не се явил жалбоподателят или негов представител, на 03.10.2018г. св.С.
съставил АУАН срещу въз.Д., в който описал приетото за установено
нарушение.АУАН бил съставен в отсъствието
на нарушителя, но бил връчен по надлежния ред на 09.10.2018г. на
упълномощено лице, като след запознаване със съдържанието на акта
упълномощеното лице вписало в съответната графа, че ще подаде възражения в законоустановения срок..
В законоустановения
срок били депозирани писмени възражения
срещу съставения АУАН , съгласно
които за читалищата се прилага Закон за народните читалища и същите се явяват
бюджетни предприятия, поради което се приема, че не е следвало да се публикува
ГФО.
Видно от съдържанието на НП, АНО приел тези
възражения за неоснователни, поради
което въз основа на съставения АУАН и събраните в хода на проверката
доказателства,на 21.02.2019г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
В хода на съдебното производство се приеха
писмени доказателства, от които се установи, че за процесния период само едно
лице е било в ТПО с дружеството представлявано от жалбоподателката.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства – писмените доказателства по преписката- АУАН,
заповед, справка от НАП и др.., както и от гласните такива - показанията на св.С.,
които съдът кредитира изцяло, тъй като са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото
писмени доказателства.
Съдът, предвид становищата на страните
и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
По
приложението на процесуалния закон.
Наказателното постановление е издаден от компетентен орган – Зам.
Директорът на ТД на НАП-Варна, съгласно приложената в материалите от АНП
заповед.Спазен е срокът по чл.34 за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Въпреки горното съдът намира, че
нарушението не е описано пълно, ясно и точно от фактическа, тъй като липсват
факти, от които да се направи извод дали в действителност е било дължимо
подаването на заявление за вписване и представянето за обявление в ТР на ГФО по
смисъла на чл.38 ал.1т.1 от ЗСч. и дали не са били налице изключенията по чл.38
ал.4 от ЗСч и чл.38 ал.9т.2 от ЗСч.
На първо място, съгласно нормата,
посочена като нарушена- чл.38 ал.1т.1 от ЗСч., задължението за публикуване на
ГФО е за търговци по смисъла на ТЗ чрез заявяване за вписване и представяне за
обявяване в ТР.В конкретния случай се касае за народно читалище, което съгласно
нормата на чл.2 ал.2 от ЗНЧ се явява юридическо лице с нестопанска цел, което
евентуално би могло да наруши нормата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗСч. и то ако не е
подаден ГФО в регистъра на ЮЛ с нестопанска цел, воден от АВп.
Факти , дали народното читалище се
приема за търговец или за ЮЛ с нестопанска цел както в АУАН, така и в НП
липсват, поради което няма как да се прецени има ли неизпълнено задължение и
точно какво е то и правилно ли е била посочена нарушената норма, което
съставлява съществено процесуално нарушение, което пряко рефлектира първо върху
правото на защита на нарушителя, второ върху възможността съдът да прецени има
ли извършено нарушение, какво е то и правилно ли е било квалифицирано същото.
На второ място ,съгласно чл. 19.
ал.(3) от ЗСч. „Малки предприятия са
предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават
най-малко два от следните показателя:
1. балансова стойност
на активите – 8 000 000 лв.;
2. нетни приходи от
продажби – 16 000 000 лв.;
3. средна численост на
персонала за отчетния период – 50 души.“
Съгласно
чл. 37 ал.1 от ЗСч.“ На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните и консолидираните финансови
отчети на:
1. малки предприятия,
които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от
следните показатели:
a) балансова стойност
на активите – 2 000 000 лв.;
б) нетни приходи от
продажби – 4 000 000 лв.;
в) средна численост на
персонала за отчетния период – 50 души;“
Съгласно
чл. 38 ал.1 от ЗСч „ Предприятията публикуват годишния финансов отчет,
консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от
общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както
следва:
1. всички търговци по
смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне
за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година;
2. (изм. – ДВ, бр. 74
от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г..)
юридическите лица с нестопанска цел със статут
в обществена полза – чрез заявяване за обявяване и предоставянето им в регистър
на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията при
условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска
цел, в срок до 30 юни на
следващата година;
3. останалите
предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет, в срок до 30 юни на
следващата година.
Съгласно чл.38 ал.4 от ЗСч в
редакцията, актуална към датата, посочена като дата на нарушението, „Малките
предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат
да не публикуват своите отчети за приходите и разходите и докладите за
дейността.
Съгласно чл.38 ал.9 от ЗСч. (Изм. –
ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) Алинеи 1 – 8 не се прилагат за:
1. бюджетни
предприятия и еднолични търговци, които не подлежат на задължителен независим
финансов одит; и
2. (изм. – ДВ, бр. 98
от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) предприятия, които не са осъществявали дейност
през отчетния период; това обстоятелство се декларира с декларация, която се
публикува в срок до 31 март на следващата година, както следва:
а) от лицата по ал. 1,
т. 1 и 2 – в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел; такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел за публикуване на
декларацията не се дължат;
б) от лицата по ал. 1,
т. 3 – чрез икономическо издание или чрез интернет.
В АУАН, както и в НП липсват каквито и
да било факти, дали народното читалище е развивало дейност или не и предвид
последвалият по-благоприятен закон няма как да се прецени има ли извършено
нарушение или не.
Липсата на факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението винаги съставлява
съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава възможността на
нарушителя да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по
този начин адекватно да организира защитата си.
По приложението на материалния закон.
Принципно непубликуването в срок до
02.07.2018г. на годишния финансов отчет за дейността на дружествата през 2017г.
в Търговския регистър евентуално би било нарушение на 38 ал.1 от ЗСч/ неясно точно на
коя точка/, което е обявено от закона за наказуемо по чл.74 ал.1 от ЗСч. в
същата редакция.
Въпреки горното, дори и да се
приеме, че е осъществен състав на административно нарушение, то случаят е
маловажен.
В ЗАНН не е предвиден законен
критерий за маловажен случай на административно нарушение, поради което следва
да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на
засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените
обществени отношения, като законодателят не е разграничил по никакъв начин
формалните от резултатните нарушения при преценката на горните обстоятелства/
разграничение в тази насока липсва както в ЗАНН, така и в НП/.
Съгласно чл.11 от ЗАНН въпросите за
вината, вменяемостта, обстоятелства изключващи отговорността се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго.
Съдът намира, че всички тези обстоятелства са изяснени и дават основание да се
приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
Абсолютно идентични са основанията да
се приеме, че случаят е маловажен с тези, посочени от АНП в резолюцията от
30.01.2019г., с която за същия казус читалището е освободено от наказателна
отговорност с предупреждение на представляващата Д..Както АНО е приел,
нарушението формално осъществява състава на административно нарушение, но обществената
му опасност е явно незначителна с оглед
на други подобни прояви от този характер.Отчетени са фактите, че се касае за
народно читалище, че нарушението е извършено за първи път, отчетени са начинът
на извършване на деянието, подбудите на дееца, липсата на вредни последици и е
било прието, че целите на наказанието ще бъдат постигнати с предупреждение.
В конкретния случай в действителност се
касае за едно Народно читалище, което изцяло разчита на бюджетна издръжка, без
лични доходи, за лице, което очевидно с цел да съхрани духовността на народа
работи за незначителни парични средства, за лице, което не цели заобикаляне на
законодателството и от чието бездействие, предвид липсата на стопанска дейност
, не са настъпили никакви неблагоприятни последици, като предвид възрастта на
нарушителя и отношението му към евентуално извършеното нарушение съдът приема,
че се касае за инцидентна проява на противоправно поведение, поради което
изключително успешно АНО би могъл да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН и спрямо Д.,
както я е приложил по отношение на обективната имуществена отговорност на
читалището.
Липсват каквито и да било доказателства
въз.Д. да е санкционирана за други идентични нарушения, в с.з. не е оспорена
фактическата обстановка, като в конкретния случай съдът намира, че степента на
обществена опасност както на нарушението, така и на нарушителя е явно
незначителна и по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. В конкретния случай, предвид икономическата обстановка в
страната ни съдът намира, че наложеното
административно наказание би имало
по-скоро негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо
въздействие.
Преценката за „маловажност на случая”
подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение № 1/12.12.2007
г. по тълк.н.д. 1/2005 г./. Доколкото е свързана с
правилното приложение на материалния закон е в правомощията на съда при
извършване на служебна проверка на обжалваното решение.
В този смисъл съдът счита, че НП
следва да бъде отменено поради съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон, поради
което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП №410594/416342/ 21.02.2019 г. на Зам. Директора на ТД на НАП -Варна, с което за нарушение на 38
ал.1 т.1вр.чл.16ал.1т.4 от Закон за счетоводството, на осн.
чл.74 ал.1 от Закон за счетоводството на
В.И.Д. ЕГН ********** в качеството й на председател на НЧ „Христо Ботев-1828” е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200/ двеста/ лева.
Решението подлежи на касационна проверка
пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните.
След влизане в сила на решението, АНП да се изпрати на АНО по
компетентност.
СЪДИЯ
при ВРС: