МОТИВИ по НОХД № 30113/2011г.
по описа на Районен съд-М.
Подсъдимият Б.М.Е.
е обвинен в това, че за периода от 01.07.2010 г. до 05.07.2010 г. в с. Д. Р., обл.
М., отнел от владението на А.Д.И. xxx. движими вещи - един брой ел. дрелка
марка “Елпром” модел БЦ 16 А 220 волта, 650 вата, С1 на стойност 60.00 лева;
един брой брадва с дървена дръжка на стойност 7.00 лева; два броя медни котли в
вместимост 20 литра, всеки, на стойност 72.00 лева, или всички вещи на обща
стойност 139.00 лв., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно
да ги присвои, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 194, ал. 3 във
връзка с ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и предлага съда след като
признае подсъдимия Е. за виновен в извършване на престъплението да му наложи
наказание при условията на чл. 54 от НК- глоба в размер на 100.00 лева, която
подсъдимия да заплати д полза на Държавата.
Подсъдимият Е. се признава за
виновен и съжалява за извършеното. При условията на чл. 371 т. 2 НПК признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава
съгласие да не се събират доказателства по тези факти.
Защитникът на подсъдимия – адв. И. Ц.
от АК М. изразява съгласие по смисъла на чл. 371 т. 1 НПК и моли съда да наложи
на подсъдимия Е. наказание глаба в размер на 100.00 лева, като излага
съображения за това.
Производството е по чл. 370 и сл. от НПК – проведе се съкратено съдебно
следствие, предшествано от предварително изслушване на страните, инициирано от
подсъдимия и защитникът му.
Доказателствата по делото са писмени
и гласни. На основание чл. 373 ал. 1 НПК във вр. с чл. 283 НПК, съдът прие
събраните в досъдебното производство писмени доказателства, приобщи ги към
делото и ги огласи.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
Подсъдимият Б.М.Е. xxx. Не е осъждан
за извършени престъпления от общ характер и не са му налагани административни
наказания по реда на чл. 78а от НК.
Свидетелят А.Д.И. xxx. В имота си, в близост
до къщата, той има изградена дърводелска работилница, чиято входна врата
обичайно не заключва. На 01.07.2010 година свидетелят И. ходил до работилницата
и не забелязал да липсват вещи от там.
През лятото на 2010 година
подсъдимият Е. помагал на съседка на свидетеля И. и тогава забелязал в двора на
последния два медни казана. Същите се намирали под кош в двора. Подсъдимият
решил да отиде и да ги вземе. Знаел още, че в имота си свидетелят И. има
дърводелска работилница, в която съхранява инструменти и машини, вратата на
която не се заключва.
Една вечер, в периода от 01.07.
до 05.07.2010 година, подсъдимият отишъл до имота на свидетеля И., прескочил
през оградата и влязъл в двора. Първоначално се насочил към работилницата, отворил
вратата, която не била заключена и влязъл вътре. Огледал се и забелязал ел. дрелка
марка “Елпром” и голяма брадва с дървена дръжка. Подсъдимият Е. ги взел и
излязъл от помещението. След това заобиколил работилницата и приближил към коша,
под който се намирали двата медни котли, и ги взел. По обратния път излязъл от
имота на свидетеля И. и се прибрал у дома.
На 05.07.2010 година
свидетелят А.И. отново отишъл в дърводелската работилница и установил, че ел. дрелка
марка “Елпром”, двата броя медни котли с вместимост по 20 литра, всеки, и една
голяма брадва, ги нямало. За извършената кражба свидетелят А.И. подал жалба до
органите на МВР-М..
Междувременно подсъдимият
деформирал и нарязал на малки парчета медните котли, които отнел от имота на
свид. И. и на 14.07.2010 година отишъл в село С., обл. М. в пункта за
изкупуване на черни и цветни метали, в който работи свидетелят К.Й. и ги предал.
Свидетелят Й. го попитал за произхода на предавания метал, а подсъдимият
отговорил, че металът е негова собственост. Свидетелят претеглил отпадъците, същите
излезли 2.350 кг и той заплатил на подсъдимия за тях сумата от 12.70 лева.
От проведените
оперативно-издирвателни мероприятия бил установен извършителят подсъдимият Б.М.Е..
С протокол за доброволно
предаване от 01.09.2010 година подсъдимият Е. предал на служител на Районно
управление “Полиция” -М. ел. дрелка марка “Елпром”, която с разписка от 06.10.2010
година била върната на собственика - свидетелят А.И..
От заключението на вещото
лице по назначената съдебно-оценъчна експертиза се установява, че стойността на
отнетите движими вещи, собственост на свидетеля А.Д.И., е 139.00 лв. Минималната
работна заплата за страната към момента на инкриминираното деяние е 240.00 лв. и
се нанася 0.58 пъти в причинените вреди. До приключване на досъдебното
производство ел. дрелка на стойност 60.00 лева е върната на свидетеля И.. Невъзстановените
вещи са на стойност 79.00 лева.
При условията на чл. 372 ал.
4 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като
взе предвид и направеното самопризнание от подсъдимия Е. и доказателствата
събрани в досъдебното производство.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен и
категоричен начин. С деянието си подсъдимият Б.М.Е. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК- за периода от 01.07.2010 г. до 05.07.2010
г. в с. Д. Р., обл. М., отнел от владението на А.Д.И. xxx. движими вещи - един
брой ел. дрелка марка “Елпром” модел БЦ 16 А 220 волта, 650 вата, С1 на
стойност 60.00 лева; един брой брадва с дървена дръжка на стойност 7.00 лева;
два броя медни котли в вместимост 20 литра, всеки, на стойност 72.00 лева, или
всички вещи на обща стойност 139.00 лв., без съгласието на собственика, с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл – подсъдимият Е. е съзнавал престъпния характер на
деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици.
Причините за извършване на деянието
са корист, ниско съзнание и култура и желание за облагодетелстване по лек и
престъпен начин без труд.
С оглед установената фактическа
обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимият Е. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на горното престъпление, поради което и
съдът го призна за виновен.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:
По отношение определянето на съответното наказание, съдът взе предвид вида
на производството - Глава 27, чл. 371 т. 2 от НПК, съобразявайки редакцията на
чл. 58а НК към датата на деянието /изм., бр. 26 от 2010 г. /.
За престъплението по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК от НК, законът предвижда наказание до
една година лишаване от свобода или пробация, или глоба от сто до триста лева. При
индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия Е., съдът прецени
следното: съгласно разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, в случаите по чл. 372
ал. 4 от с. к., при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на
подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови
осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от НК. Разпоредбата
на чл. 58а НК, в настоящата си, нова редакция, предвижда, че при постановяване
на осъдителна присъда в случаите по чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл. 58а ал. 4 НПК
предвижда възможност на съдът да определи наказанието при условията на чл. 55 НК, ако са налице условията за това, като при едновременно наличие на
предпоставките на разпоредбите на чл. 58а НК и чл. 55 НК, съдът следва да
приложи тази на чл. 55 НК.
Разпоредбата на чл. 58а НК, в
настоящата си редакция е в сила от 10.04.2010г. Престъплението, в което
подсъдимият Е. е обвинен е извършено в периода 01.07.2010г. до 05.07.2010г., т.
е., след влизане в сила на изменението на чл. 58а НК.
При обсъждане на размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия съобразно разпоредбите
на Общата част на НК съдът съобрази и разпоредбата на чл. 58 а ал. 5 от НК, която
визира, че правилата на ал. 1-4 не се прилагат за предвидените в Особената част
на този кодекс наказания по чл. 37 ал. 1 т. 2-11. Ето защо в случая съдът
определи наказанието на подсъдимия Е. при условията на чл. 54 от НК. Това е
така, защото в настоящият случай за престъплението се предвижда наказание до
една година лишаване от свобода или пробация, или глоба от сто до триста лева. Съдът
намери, че в случая са налице превес на смекчаващите вината обстоятелства по
отношение на подсъдимия Е.. Отегчаващи вината обстоятелства липсват. Смекчаващите
са, че Е. несъмнено е с нисък социален статус. Той е с чисто съдебно минало. Смекчаващи
вината обстоятелства са и признанието на вината, направено още на ДП, което е
спомогнало за разкриване на обективната истина. Той не е и личност с висока
обществена опасност. По-голяма част от причинената щета е възстановена, а и
причинената щета е значително под минималната работна заплата установена за
страната. В случая съдът наложи на подсъдимия Е. наказание глоба в размер на 100.00
лева, която подсъдимия следва да заплати в полза на Държавата. При определяне
на размера на глобата съдът съобрази обстоятелството, че подсъдимия Е. е
безработен и не реализира доходи.
С така наложеното по вид и размер
наказание съдът намира, че ще могат да се постигнат целите и задачите на
личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително
и възпитателно по отношение на подсъдимия Е. и останалите граждани. Съдът
намери в случая, че ако наложи на подсъдимия Е. наказания лишаване от свобода
или пробация, същите ще се окажат несъразмерно тежки за него с оглед
извършеното и с оглед личността на подсъдимия.
При този изход на делото подсъдимия Е.
следва да заплати по сметка на ВСС - София сумата от 45.00 лева разноски по
водене на делото/ за и зготвената на досъдебното производство съдебно - оценителна
експертиза/ и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
При така изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: