РЕШЕНИЕ
№ 1053
гр. Пловдив, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20205330110396 по описа за 2020 година
Производството – по реда на чл. 235 от ГПК , решение по исков спор.
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, чл. 86 от
ЗЗД, чл. 240 ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, е предявил против ХР. Н. Х.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ******************, иск за признаване на установено, че
ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 6556/2020 г. на ПдРС, ХХ гр. с-в, със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2883/12.06.2020 г.,
следните суми: 4850,07 лв. - главница по договор за потребителски кредит №
**************от 11.12.2017 г.; 2473,35 лева - договорно възнаграждение за периода
07.05.2018 г.- 03.09.2019 г.; 4143,15 лева – неплатено възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги към договора и 563,39 лева – обезщетение за забава за периода 08.02.2018 г. –
03.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда - 10.06.2020 г. до окончателното погасяване.
В исковата молба е посочено, че между страните бил сключен договор за потребителски
кредит № *************, по силата на който ответницата получила на заем сумата от 5000
лв., които се задължила да върне на 36 месечни вноски, всяка от които по 243,98 лв., с падеж
на 7-мо число на месеца, при ГПР 49,89% и годишен лихвен процент 41,17%, ведно с
1
възнаградителна лихва в размер на 3783,28 лв. Договорени били и допълнителни услуги
пакет на обща стойност – 4519,80 лв., разсрочени като част от вноските, т.е. по още 125,55
лева към вноските, която станала 369,53 лева. Ответницата изпаднала в забава да плати в
пълен размер. Извършвала частични плащания, но останала непогасена сумата от общо
12029,96 лв., от която: 4850,07 лв. – главница; 2473,35 лв. – договорно възнаграждение за
периода 07.05.2018 г. – 03.09.2019 г.; 4143,15 лв. – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги; 563,39 лв. – непогасени лихви за забава за периода 08.02.2018 г. –
03.09.2019 г. За посочените суми, ищцовото дружество се снабдило със заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6556/2020 г. по описа на ПдРС, ХХІІ гр. с.,
срещу която ответницата възразила в срок. Моли за уважаване на предявения установителен
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
се оспорва предявения установителен иск. Твърди, че договорът е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на императивни правни норми от Закона за
защита на потребителите. С оглед релевираните доводи за нищожност прави възражение за
прихващане с вече платените по договора суми за лихви за забава и пакет допълнителни
услуги. Иска се част от исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски, а на
процесуалния представител хонорар по смисъла на чл. 38 от ЗАдв.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2883/12.06.2020
г., е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: 4850,07 лв. - главница по
договор за потребителски кредит № *******************от 11.12.2017 г.; 2473,35 лева -
договорно възнаграждение за периода 07.05.2018 г.- 03.09.2019 г.; 4143,15 лева – неплатено
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги по Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги към договора и 563,39 лева – обезщетение за забава за
периода 08.02.2018 г. – 03.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на заявлението в съда - 10.06.2020 г. до окончателното погасяване,
както и направените разноски в заповедното производство в общ размер на 290,60 лв., от
които 240,60 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така издадената заповед за изпълнение длъжникът чрез пълномощника си е подал
възражение в срок, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.
Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи
на разглеждане по същество.
От приложените по делото писмени доказателства, безспорно се установи, че между
страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ******************, по силата
на който на ответницата била предоставена сумата от 5000 лева, със срок на кредита 36
месеца, размер на месечна вноска – 243,98 лв., дата на погасяване на вноска – 7-мо число на
месеца; при ГПР – 49,89%; годишен лихвен процент – 41,17%; лихвен процент на ден – 0,11;
2
общо дължима сума по кредита – 8783,28 лв. За закупен пакет от допълнителни услуги се
дължали следните суми: 4519,80 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, с размер на вноската по закупения пакет от допълнителни услуги – 125,55 лв.
Общото задължение по договора, включващо и задължението по пакета от допълнителни
услуги е както следва: 13303,08 лв. – главница; с общ размер на месечна вноска по договора
– 369,53 лв., с дата на погасяване – 7-мо число от месеца.
По делото са приети и следните писмени доказателства: копие от Искане за отпускане
на потребителски кредит – Профи кредит стандарт; Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити; приложение към СЕФ; Договор за
потребителски кредит Профи кредит стандарт с № **************; декларации за
получаване на ОУ към договора за кредит; Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги; Общи условия на Профи кредит България ЕООД към договор за
потребителски кредит; СЕФ; Погасителен план към договор за потребителски кредит №
*********** и сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги;
Служебна бележка за банковата сметка на ответницата; преводно нареждане от 12.12.2017
г., по силата на което на ответницата е преведена сумата от 439,09 лв., с посочено основание
за превода – ****************; заявление за промяна на погасителен план по ДПК №
*****************; Анекс № * към ДПК № ********** за отлагане на вноски; погасителен
план към Анекс № 1 към ДПК № *************; Извлечение по сметка към ДПК №
*****************, от което се установява, че общо платената сума от длъжника, по
договора към дата 19.08.2020 г. е в размер на 1000,40 лв., а остатъчното задължение към
същата дата по договора е в размер на 12029,96 лв.; уведомително писмо, с което кредитът е
обявен за предсрочно изискуем, считано от 03.09.2019 г., ведно с приложени към него
обратни разписки, от които се установява, че писмото е непотърсено.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по което вещото
лице е установило, че по силата на процесния договор за потребителски кредит №
***************** на ответницата бил предоставен паричен кредит в размер на 5000 лв.,
усвоен от същата по следния начин: 1984,02 лв. за рефинансиране по договор № **********
към Профи кредит България ЕООД; 2576,89 лв. за рефинансиране по договор №
**************** и 439,09 лв., преведени по посочената лична банкова сметка на
ответницата на 12.12.2017 г. Кредитът бил договорен за изплащане на 36 равни месечни
анюитетни вноски по погасителен план, всяка вноска в размер на по 243,98 лв. или общ
размер на задължението – 8783,28 лв., в т.ч. главница 5000 лв. и договорна лихва 3783,28 лв.
Между страните по делото било подписано Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 08.12.2017 г., с което ответницата поела задължението да заплати
възнаграждение в размер на 4519,80 лв. за закупения пакет от допълнителни услуги,
платимо на 36-вноски всяка от по 125,55 лв. по падежите на месечните погасителни вноски
по погасителния план на кредита. Общото задължение на Х.Х. по договора за кредит и
закупения пакет от допълнителни услуги, възлиза на 13303,08 лв., платимо на 36 вноски,
всяка по 369,53 лв. Ответницата извършила плащания по договора в общ размер от 1000,40
3
лв., с която сума са погасени следните задължения: 149,93 лв. – главница по кредита; 361,60
лв. – възнаградителна лихва; 376,65 лв. – възнаграждение за закупения пакет от
допълнителни услуги; 42,22 лв. – погасена лихва за забава и 70 лв. – такси по Тарифата.
Договорът за потребителски кредит е прекратен /обявен за предсрочно изискуем, поради
изпадане в забава на плащанията на 03.09.2019 г./. Размерът на начислената за дължима
лихва за забава в плащанията по всяка една месечна вноска, погасената лихва за забава и
отстъпка неразплатена лихва за забава към датите на плащанията и в общ размер за периода
08.02.2018 г. – датата на изпадане в забава до 03.09.2019 г. – датата на предсрочната
изискуемост, е в общ размер на сумата от 563,39 лв., формирана както следва: от сумата от
605,61 лв. – начислена лихва за забава общо за периода е приспадната сумата от 42,22 лв. –
погасена лихва за забава. Размерът на остатъка от задължения по вноски и по пера –
главница, възнаградителна лихва, възнаграждение за закупения пакет от допълнителни
услуги, по счетоводни данни при дружеството – ищец към 03.09.2019 г. – датата на
предсрочната изискуемост и към настоящия момент е, както следва: 4850,07 лв. – остатък
неразплатена главница; 2473,35 лв. – остатък неразплатена възнаградителна лихва и 4143,15
лв. – остатък неразплатено възнаграждение за пакет услуги. Съдът кредитира заключението
като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Въпреки че между страните няма спор, с оглед пълнота и изчерпателност на
изложението, следва да се посочи, че независимо, че се твърди предсрочна изискуемост на
вземането по договора за кредит, безспорно се установи, че към датата на постановяване на
съдебното решение, е настъпил крайният падеж на договора /видно от приложения
погасителен план, крайният срок на договора е на 07.01.2021 г./, факт, настъпил в рамките
на производството и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразен при
решаване на делото, поради което предявените установителни искове се явяват допустими.
По делото няма спор, а и съдът намира за безспорно установено, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който
ответницата е усвоила заетата сума.
Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския
кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК, обн. ДВ изм. и доп., бр. 59 от
29.07.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
4
Според ответника нищожна била договорката, с която е договорен размерът на
възнаградителната лихва, тъй като тази клауза в договора противоречала на добрите нрави –
размерът на кредиторовото възнаграждение надхвърлял повече от три пъти размера на
законната лихва.
В тази връзка, трябва да се каже следното:
В договора, е посочено, че размерът на годишния лихвен процент е 41,17%.
Действително в ЗПК няма предвидено ограничение на договорната лихва, за разлика от
размера на ГПР, но съдебната практика на българските съдилища трайно приема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва /решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д.
315/2005 г. и решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г., двете - на ВКС, ІІ г. о. и
мн. др./. В настоящия случай, уговореният размер на възнаградителната лихва, възлиза на
сумата от 3783,28 лв., т.е. повече от половината от заемната сума. Възнаградителната лихва,
уговорена в процесния договор, в размер на 41,17% годишно, освен това, е и в четирикратно
по-висок размер от размера на законната лихва. Ето защо и съдът намира, че уговорката
относно този размер на възнаградителната лихва противоречи на общоприетите правила и
норми за добросъвестност, поради което и на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, се
явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие,
следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова
задължение не е възникнало за ответника.
Ответникът възразява и относно дължимостта на възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги по договора, като излага, че начисляването на такова възнаграждение,
представлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, с което се надвишава
ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР не може да бъде по-голям от петкратния размер на
законната лихва, поради което и същото се явява нищожно.
По отношение на уговорката за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, съдът
намира, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената
разпоредба, договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19,
ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В представеното по делото копие на Допълнително споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги е уговорено, че пакетът включва предоставяне от
кредитора на една или всички от посочените услуги, изразяващи се в: 1. приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; 3. възможност за намаляване на определен брой
5
погасителни вноски; 4. възможност за смяна на дата на падеж; 5. улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК –
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. Това са услуги, които нямат пряко отношение
към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната
сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения
падеж. В настоящия случай, услугата по т. 1 представлява действие по усвояване на кредита
във времево отношение, а тези по т. 2, 3, 4 и 5 имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява
по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисиони за
дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с
нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, следва да се включат в ГПР. Следва да се посочи и,
че възнаграждението е предвидено предварително, т.е. без да са ползвани услугите и без да е
ясно дали въобще ще се използват от клиента, но той с подписване на договора си ги е
платил /в погасителния план са посочени вноските по закупения пакет от допълнителни
услуги, които вноски са прибавени към общо дължимия размер на месечната вноска по
кредита/, като в случай на неизползване на посочените услуги за кредитора не възникват
никакви насрещни задължения, а той вече е получил цената на услугите. По посочения
начин и доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита,
реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Освен изложеното, следва да се
посочи и, че с допълнителното възнаграждение се покриват разходи, които следва да бъдат
включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. В
настоящия случай, отразеният в договора за кредит размер на ГПР – 49,89%, реално не
отговаря на действителния такъв, след като стойността на допълнителните плащания
представлява 110,62% спрямо предоставения кредит /(5000/4519,80)*100/. Отразяването в
договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и
следва да се окачестви като нелоялна, заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г,
ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Така се стига до подвеждане на потребителя относно
спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. Налице е неравноправна клауза за
дължимост на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, с която реално се заобикаля
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между
страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП, което води до неоснователно
обогатяване за кредитора. В изложения смисъл, съдът намира, че клаузата за дължимост на
възнаграждението за допълнителен пакет услуги е нищожна, като противоречаща на закона
и добрите нрави. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, е предвидено, че клаузи в договора за
потребителски кредит, които заобикалят изискванията на закона, са нищожни, поради което
основателно се явява възражението на ищеца за недействителност на уговорката за
6
заплащане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 4519,80
лева, поради противоречие с императивна правна норма.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че процесният договор е недействителен,
на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но не дължи лихви,
неустойки, такси или други разходи по кредита. Предвид изложеното, ищцовото дружество
може да претендира от ответника връщане само на претендираната главница по кредита.
Същата, съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира като компетентно изготвено, от лице с необходимата квалификация,
отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните, възлиза на
сумата от 4850,07 лв., в какъвто размер претенцията на ищеца спрямо ответника е
основателна.
С отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане, като на първо
място, следва да се посочи, че същото представлява процесуален способ за защита срещу
предявения иск. То е надлежно заявено в хода на висящия процес и е допустимо, независимо
дали вземането по възражението е ликвидно и изискуемо. Съдът намира, че в настоящия
случай няма пречка да се извърши съдебно прихващане с решението, което установява
основанието и размера на вземането по възражението и по този начин го прави ликвидно и
изискуемо, като погасителният ефект настъпва след влизане в сила на съдебния акт. Освен
изложеното, доколкото между страните по делото са налице еднородни, заместими и
изискуеми насрещни вземания, няма пречка да се извърши прихващане до размера на по-
малката сума измежду дължимите вземания на ответника за платени суми по нищожните
клаузи по договора за лихва, допълнителни услуги, обезщетение за забава и такси по
Тарифата, с вземането на кредитора за главница. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че длъжникът е извършил следните плащания по кредита: 149,93
лв. – главница по кредита; 361,60 лв. – възнаградителна лихва; 376,65 лв. – възнаграждение
за закупен Пакет от допълнителни услуги; 42,22 лв. – лихва за забава, както и 70 лв. – такси
по Тарифата или общо е заплатена сумата от 1000,40 лв. Дължимата главница в размер на
сумата от 4850,07 лв. следва да се намали със сумата от 850,47 лв. /от сумата 1000,40 лв. се
приспада сумата от 149,93 лв., с която е погасена част от главницата/, като дължима остава
главница в размер на сумата от 3999,60 лв., до който размер предявеният иск ще бъде
уважен, а в останалата част до пълната претенция, предявеният иск следва да се отхвърли
като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника. С оглед изложеното,
основателна се явява и претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата от
3999,60 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2020 г. до
окончателното плащане на вземането, като законна последица от уважаване на иска за
главница.
Предявените установителни искове за сумата от 2473,35 лв. – договорно
възнаграждение за периода 07.05.2018 г. – 03.09.2019 г.; 4143,15 лв. – възнаграждение за
7
закупен пакет от допълнителни услуги и 563,39 лв. – лихви за забава за периода 08.02.2018 г.
– 03.09.2019 г., следва да бъдат отхвърлени – като неоснователни, тъй като същите не са
дължими от потребителя, съгласно посочената по-горе разпоредба на чл. 23 ЗПК.
По отговорността за разноски:
При този резултат и двете страни имат право на деловодни разноски на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът претендира и е представил доказателства за направени разноски в заповедното
производство в размер на 240,60 лв. – държавна такса. В исковото производство ищецът
претендира разноски в размер на 268,06 лв. – държавна такса, 100 лв. – депозит за вещо
лице, като се претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разноските за
юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат
определени съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова от 300 лева за настоящото
производство, предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото и 50 лева за
заповедното. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното производство,
съразмерно на уважената част на исковете в размер на 96,62 лева. В исковото производство
съразмерно на уважената част от исковата претенция следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 222,11 лева – разноски. Общият размер на разноските е 318,73
лева.
Ответникът, също претендира разноски. Направено е съответно искане, представени са
доказателства за сторени разноски в размер на 40 лв. – депозит за вещо лице, като се
претендира и заплащане на адвокатско възнаграждение по настоящото и заповедното
производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ответника, адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В представените
ДПЗС е постигнато съгласие, адвокатската защита да бъде оказана безплатно. Съгласно ал.
2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, с оглед
заявената искова претенция и чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ възлиза на 1069,08 лева с ДДС, като
по съразмерност ищецът ще следва да заплати на адвокатско дружество „**********”
сумата от 638,06 лева с ДДС, за процесуалното представителство на ответника в
заповедното производство, както и сумата от 638,06 лева с ДДС – за процесуално
представителство на ответника в настоящото производство. Следва да се посочи, че
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за четири броя искове е
неоснователно, доколкото нормата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ е неприложима – искове по чл. 75,
76 и 108 ЗС не са предявени. Ето защо, дължимият хонорар за заповедното и настоящото
производство, е в посочените размери. В полза на ответника следва да се присъдят разноски
за настоящото производство, съразмерно на отхвърлената част на исковете, в размер на
сумата от 23,87 лева – депозит за вещо лице по допуснатата ССЕ.
По изложените мотиви, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х. Н. Х., ЕГН
**********, с адрес: ****************** ДЪЛЖИ на „Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл.
53Е, вх. „В”, СУМАТА от 3999,60 лева /три хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и
шестдесет стотинки/ - главница, по договор за потребителски кредит № *****************,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда -
10.06.2020 г. до окончателното й погасяване, за която сума в полза на „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 2883 от 12.06.2020 г. по ч. гр. д. № 6556/2020 г. на ПдРС, ХХII гр. с.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата за главницата над уважения до пълния предявен размер
от 4850,07 лева, като погасен ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на ответника в
общ размер на сумата от 850,47 лева - платени суми по договора за възнаградителна лихва,
възнаграждение за закупен Пакет от допълнителни услуги, лихва за забава, както и такси по
Тарифата и ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на установено, че ответницата Х.Х. дължи още
сумата от 2473,35 лв. – договорно възнаграждение за периода 07.05.2018 г. – 03.09.2019 г.;
4143,15 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 563,39 лв. – лихви
за забава за периода 08.02.2018 г. – 03.09.2019 г.
ОСЪЖДА Х. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: ********************, ДА ЗАПЛАТИ на
„Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, направените разноски по заповедното
производство в размер на СУМАТА от общо 96,62 лева /деветдесет и шест лева и шестдесет
и две стотинки/, изчислени по съразмерност, както и направените по настоящото дело
разноски в размер на СУМАТА от общо 222,11 лева /двеста двадесет и два лева и
единадесет стотинки/, изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Н. Х.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *******************, ет. 9, ап. 69, СУМАТА от 23,87
лева /двадесет и три лева и осемдесет и седем стотинки/ – депозит за вещо лице по
допуснатата ССЕ, изчислена по съразмерност.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, ДА ЗАПЛАТИ на
Адвокатско дружество „********“, БУЛСТАТ ***********, с адрес: *******************,
СУМАТА от 638,06 лева /шестстотин тридесет и осем лева и шест стотинки/ с ДДС –
адвокатско възнаграждение, за процесуалното представителство на ХР. Н. Х., ЕГН
********** в заповедното производство по ч. гр. д. № 6556/2020 г. по описа на ПдРС, ХХІІ
гр. с., както и СУМАТА от 638,06 лева /шестстотин тридесет и осем лева и шест стотинки/ с
ДДС – адвокатско възнаграждение, за процесуалното представителство на ХР. Н. Х., ЕГН
********** по настоящото гр. д. № 10396/2020 г. по описа на ПдРС, ХІІ гр. с., изчислени по
9
съразмерност и определени от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10