Р Е Ш Е Н И Е №108
20.04.2022 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Стефка Христова
и в
присъствието на прокурора Нейка Тенева
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №78 по описа на съда за 2022 г.
Производството
е по реда на чл.63, ал. І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №21
от 17.01.2022г., постановено по анд №2882/21г.,
РС Стара Загора отменил наказателно
постановление /НП/ № 605614-F609339 от 12.10.21г. на Директор дир. „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което
на „ЕН ЕР ЕР“ ООД, седалище гр. Стара Загора, ЕИК *********, за нарушение на
чл.180, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС било наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 992,67 лева, както и постановил осъждане на
ТД НАП Пловдив да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 300,00 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно-наказващия орган, който чрез процесуален представител го
обжалва в срок с довод за неговата неправилност, поради нарушение на закона.
Не се споделяли мотивите на РС за допуснати
съществени процесуални нарушения при провеждане на
административно-наказателното производство. При съставянето на АУАН и
издаването на НП не били допуснати такива нарушения, а от събраните писмени и
гласни доказателства безспорно се доказвало описаното в тях нарушение, като
описанието изцяло следвало текста на закона – чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС.
Въпросното описание било в синхрон със сочената за нарушена разпоредба на
чл.180, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.86, ал.1, вр. с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС.
Не се споделял за правилен изводът на РС, че
имало съставен акт за констатирано нарушение на чл.182, ал.2 от ЗДДС. Касаторът
сочи, че погрешно в акта бил визиран и чл.182, ал.2 от ЗДДС, но правилно и
изцяло в съответствие с установените фактически обстоятелства в акта се сочела
правилната правна квалификация на деянието, съгласно установените от обективна
страна белези, а именно чл.180, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.86, ал.1,
вр. с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС. Въпросната техническа грешка била отстранена в
НП и за това били изложени съображения от АНО в насока приложимостта на чл.53,
ал.2 от ЗАНН. Съдът вместо да отменял на формално основание процесното НП е
следвало да подложи на преценка доказателствата по делото, фактическите и
правни изводи на наказвания орган, без да се обвързвал от направените такива от
органа, вкл. и относно квалификацията на нарушението. Като не сторил това, РС
Стара Загора постановил едно неправилно решение.
Предвид на тези доводи се иска отмяна на
решението и потвърждаване на процесното НП. Претендират се разноски за пред двете
съдебни инстанция в случай на уважаване на жалбата, както и се прави при
евентуалност възражение за прекомерност на уговореното възнаграждение за
адвокат на ответника по касация.
Касаторът, редовно призован за с.з., не изпраща
представител. Прилага се писмена защита.
Ответникът по касация, редовно призован, не се
представлява и не взема становище по жалбата.
ОП-Стара Загора, представлява се от Прокурор
Тенева, която поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и за
законосъобразност на въззивното решение.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество,
същата са явява основателна.
За да отмени процесното НП, съставът на РС
Стара Загора приел, че фактическите констатации, отразени в
акта и възпроизведени в НП, вкл.
относно размера на процесния ДДС се потвърждавали от приетите в хода на
съдебното следствие писмени доказателства. Така приел, че за периода
01.07.2019г. – 31.05.2020г. наказаният реализирал облагаем оборот по см. на
чл.96, ал.1 от ЗДДС в размер на над 50000лв. – 51621,50лв., формиран от
търговска дейност, като следвало да подаде заявление за регистрация по ДДС в
срок до 07.06.2020г. вкл., но подал такова заявление на 29.10.2020г., в
резултат на което бил регистриран на 02.11.2020г. Така, за периода на изтичане
на срока за издаване на акта за регистрация до датата на издаване –
23.06.2020г. до датата на регистрацията на дружеството по ЗДДС – 02.11.2020г.
жалбоподателят бил задължен да начислява по законоустановения начин и ред за
извършвани от него облагаеми доставки съотв. ДДС, вкл. и когато това лице като
задължено да подаде заявление за регистрация, но не го подало в срок, то се
приемало, че същото отново дължи начисляване на ДДС за доставката на стоки и
услуги, за които данъкът бил изискуем от
получателя. Така за периода м. 08/2020г. /01.08.-31.08.2020г./ като било
длъжност да подаде заявление за регистрация, но не подало такова в срок, за
извършваните в този период облагаеми доставки на обща стойност от
6 642,92лв., следвало да се начисли ДДС в размер на 992,67лв., изчислен по
реда на чл.67, ал.3 от ЗДДС. Това задължение следвало да се извърши съобразно
разпоредбата на чл.112, ал.1 от ППЗДДС, като се състави отчет за извършени
продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за съотв. данъчен
период, за отрази отчета за продажби в дневниците за продажби за м. 08/2020г. и
включи размера на данъка в СД за същия данъчен период, като СД е следвало да
бъде подадена в компетентната ТДНАП в срок до 14 дни на месеца, следвал
данъчния период, т.е. до 15.09.2020г.
Въззивният съд, съпоставяйки текстовете на акта
и НП приел извод за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като
от описанието на нарушението и обстоятелствата по извършването му не можело да
се направи категоричен извод за какво точно бил санкциониран жалбоподателя.
Дали за това, че като регистрирано лице, като не издаде данъчен документ или не
отрази издадения или получен данъчен документ в отчетните регистри за съотв.
данъчен период се стига до определяна не а данък в по-малък размер, за каквито
факти /според въззивния съд/ бил съставен АУАН или за това, че лицето не
начислило данък, тъй като не подало заявление за регистрация в срок, макар да
било длъжно и поради това не начислило данъка в предвидените в закона срокове.
Според РС, за да предизвикат целените с
издаването им правни последици, АУАН и НП
следвало да съдържат определен в закона минимален обем от информация,
които се сочели в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Тези обстоятелства по чл.42, т.4-5 и
чл.57, ал.1, т.5-6 следвало да се съдържат и съставлявали фактическите и правни
основания, от които следвал постановения от АНО резултат.
Несъответствието между фактическото описание на
административното нарушение и неговата правна квалификация съставлявало
съществено нарушение и основание за отмяна на административно-наказателния акт.
Квалификацията на деянието била изцяло в правомощията на органа и било
недопустимо това да ставало в съдебна фаза на процеса.
Касационната инстанция намира така жаленото
решение за постановено при неправилно приложение на закона, поради което и по
отношение на него се установява да е налице визираното касационно основание.
Видно от мотивите на въззивния съдебен състав,
той приема допуснато съществено
процесуално нарушение, с довод от една страна, че били нарушени императивите
на чл.42 и ичл.57 и в частност текстовете относно описанието на обективните
признаци на деянието, определяно за административно нарушение, а от друга
страна приема довод, че е налице несъответствие между фактическото описание и
неговата правна квалификация.
Преди всичко следва да се посочи, че
нарушенията на императивите на чл.42 и чл.57 действително съставляват допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на конкретното АНП, но за да е налице
такова, то следва в акта и в НП да не се съдържат съотв. факти от обективната
действителност, които са релевантни за отговорността на дееца, поради което и
да не е ясно в какво се изразява изпълнителното деяние, съотв. кога, на кое
място и извършено. Съществено процесуално нарушение е налице и когато липсва
посочване на правните норми, които обосновават изложените фактически основания
в АУАН и НП, било материално-правна, било санкционна.
В конкретният случай такива нарушения
касационният състав не установява да има допуснати и поради това намира извода
на РС в тази насока за постановен в нарушение на закона. Както в АУАН, така и в НП органът визира ясно пълната правна
квалификация, която се следва от описаните там /в акта и в НП/ факти от
обективната действителност. И в двата акта изрично се визира, че тези факти
съставляват нарушение по чл.180, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.86, ал.1 и
чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и това е видно от внимателния и пълен прочит на
актовете на АНО и най-вече на АУАН. Тази правна квалификация е пълна и точна
/съответна/ на визираните факти и обстоятелства. Основателно се възразява от
касатора, че макар и в АУАН да се визира и още една правна разпоредба – чл.182,
ал.2 от ЗДДС, то въпросната нередност в акта е преодоляна по реда на чл.53,
ал.2 от ЗАНН, в редакцията на текста към съотв. момент и в тази насока в НП изрично
се мотивират доводи. Не маловажно е и обстоятелството, че в акта изрично се
визира като нарушена и нормата на чл.180, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС /освен
погрешно сочения текста на чл.182, ал.2 от ЗДДС/, което от една страна изцяло
изпълва императивите на чл.42, т.4-5 и ичл.57, ал.1, т.5-6 от ЗАНН, т.е. не е
налице неспазване на изискването да се сочи нарушената правна норма, а от друга
страна и доколкото тя се явява правилната правна квалификация, съответстваща на
визираните от органа факти от обективна страна по извършване на изпълнителното
деяние, а налице правилно приложение на закона от АНО, съотв. неговото НП се
явява законосъобразно издадено. Въпросните факти от обективната действителност се
установяват по несъмнен начин от събрания доказателствен материал пред РС.
При липса
на допуснати съществени процесуални нарушения, при безспорна доказаност на
деянието от обективна страна, правилност на дадената от органа правна
квалификация, то се следва извод за законосъобразност на НП. Като не достига до
този извод, а напроив се приема такъв за отмяна на процесното НП като
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения /вкл. и
несъответствие на фактите с приложения закон/, РС извършва нарушение на закона
и неговото решение страда от този порок, поради което следва да се отмени,
ведно с постановяване на друго решение, потвърждаващо жаленото НП, издадено от
Директора на дир. „Контрол“ при ТДНАП Пловдив.
Доколкото
пред РС се прави изрично възражение за приложимост на превилегирования състав
на чл.180, ал.3 от ЗДДС, а настоящата инстанция следи служебно за съотв. на
акта с материалния закон, то следва да се посочи, че въпросната норма не намира
приложение към случая. Първо, факти за заплащане на дължимия данък на
09.04.2021г. не се визират в процесното НП, нито се доказва такова от
жалбоподателя, т.е. налице е само едно твърдение от тази страна, което обаче не
се подкрепя с доказателства, а доказателствената тежест е изцяло за наказаното
лице. На второ и по съществено място е доводът, че чл.180, ал.3 от ЗДДС намира
приложение, когато регистрирано лице извърши
нарушението по ал.1. Към данъчен период м.08/20г. наказаният няма качество на
„регистрирано лице“ по ДДС, тъй като фактически регистрацията му по закона е
факт едва на 02.11.2020г. Ето защо, не са налице предпоставките за приложение
на този санкционен състав.
Процесуалният
представител на касатора прави искане за присъждане на разноски за
възнаграждение за юрисконсулт и за двете съдебни инстанции, което е
своевременно заявено, както пред първата, така и пред касационната инстанция.
Като са съобрази фактическата и правна сложност на делото, проявената
процесуална активност пред двете инстанции от процесуалния представител, а именно
проведено едно с.з., Съдът приема за справедливо възнаграждение в минималния
установен размер по НЗПП от по 80 лв. за двете съдебни инстанции. С оглед
извода за основателност на касационната жалба и за неправилност на въззивното
решение, същото следва да се отмени и в неговата част досежно присъдените в
полза на жалбоподателя разноски от 300 лева.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №21
от 17.01.2022г., постановено по анд №2882/21г.,
РС Стара Загора отменил наказателно
постановление /НП/ № 605614-F609339 от 12.10.21г. на Директор дир. „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което
на „ЕН ЕР ЕР“ ООД, седалище гр. Стара Загора, ЕИК *********, за нарушение на
чл.180, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС било наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 992,67 лева, както и постановил осъждане на
ТД НАП Пловдив да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 300,00 лева, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно
постановление /НП/ № 605614-F609339 от 12.10.21г. на Директор дир. „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което
на „ЕН ЕР ЕР“ ООД, седалище гр. Стара Загора, ЕИК *********, за нарушение на
чл.180, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 992,67 лева.
ОСЪЖДА „ЕН ЕР ЕР“ ООД,
седалище гр. Стара Загора, ЕИК ********* да заплати на ТД на НАП Пловдив
разноски за две съдебни инстанции в размер на 160 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.