О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260264 02.02.2021
г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, трети въззивен граждански състав
На втори февруари през две хиляди и двадесет и първа
година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОРДАНКА МАЙСКА
2. РАДОСТИНА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия Р.Петкова
частно гражданско дело № 115
по
описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. с чл.274- чл. 279 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл.
53 Е, вх. В, представлявано от юрисконсулт Радина Илиева разпореждане № 261424 от 23.12.2020 г., постановено по
ч. гр. д. № № 1162 /2020г. по описа на Районен съд- Несебър, В ЧАСТТА с която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против К.С.И. с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: с.О., общ.Н., обл.Б., ул.“З.“ № * за сумата от 1274.70 лв., представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата от 19.76 лв., представляваща лихва за забава за периода от
21.05.2019г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 20.08.2019г. /датата
на предсрочната изискуемост/ и сумата от 16.66
лв., представляваща част от
претендираната договорна лихва, дължима за периода от 20.05.2019г. до
20.08.2019г. /дата на предсрочната изискуемост, както и в частта, в която се иска присъждане на разноски над сумата от 102.17 лв. до пълния претендиран размер от
202.17 лева.
В частната жалба се изразява недоволно от
обжалваното отхвърлително разпореждане, с искане за отмяната му и постановяване
на ново, с което да бъде разпоредено издаване на заповед
по чл. 410 от ГПК за горепосочените вземания. Излагат се съображения районният
съд е излязъл извън обхвата на дължимата в рамките на заповедното производство проверка
и не разполага на този етап с правомощия да се произнася по валидността на
сделката, от която заявителят черпи права, в т.ч. и с оглед настоящата редакция
на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. Счита, че
приложимостта на първата хипотеза на посочената норма изисква конкретната
клауза да е обявена за неравноправна по предвидения процесуален ред, какъвто не
е настоящия случай. Досежно втората хипотеза на горепосочената норма
жалбоподателят счита, че за да е налице обоснован извод, че дадена клауза е
неравноправна съдът следва да прецени дали от събраните доказателства може да
се направи обоснован извод доколкото се касае за нарушение по чл. 143 от ЗЗП.
Сочи, че такъв анализ не е извършен от районният съд, доколкото според
жалбоподателя тази преценка следва да се направи при едновременно на следните
критерии за неравноправна клауза: 1/ клауза, която е сключена във вреда на
потребителя; 2/клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност,
присъщи за нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на
съконтрахентите; и 3/ клауза, която води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и доставчика и потребителя. По отношение на
възнаграждението по споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги сочи, че същото касае предоставена услуга по т. 14 от ДР на ЗЗП, като
същото е уговорено при действие на принципът на свободно договаряне по чл. 9 от ЗЗД, като длъжникът
се е съгласил с тази цена на кредита
на преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр за
сравняване на различни предложения, така и към момента на сключването на
договора, така и с не обективиране на желанието си да се откаже от сключения
договор и с погасяване на месечни вноски. Сочи, че кредиторът
не е създал задължение за потребителя при сключване на договор за потребителски
кредит да сключи и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, а тази възможност през клиента се
явява опционална. С оглед на това заявява, че разходите на потребителя за
въпросните допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по кредита, поради което не следва да се
отчитат при изчисляването на ГПР. Затова счита, че дължимото по процесните
допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя
отделно и независимо от цената на самия кредит,
респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР и не противоречи
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По подробно изложените в жалбата съображения моли намира обжалваното
разпореждане да бъде отменено, като вместо него се постанови издаването на
заповед за изпълнение и за отхвърлената част от заявлението. Претендира
присъждане на разноски за настоящото производство за платена държавна такса от
15 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв..
Съгласно на
чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е
връчен на длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично основателна, по
следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд
е образувано по заявление на „Профи кредит
България“ ЕООД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против длъжника К.С.И.
за вземания, дължими въз основа на сключен помежду им на основание договор за
потребителски кредит № 30036457257 от 19.04.2019г. и споразумение към него за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. В заявлението си кредиторът е посочил, че към
сключения между страните договор за потребителски кредит /видно от съдържанието
му - за предоставяне в заем на сумата от 1000 лв./, длъжникът е закупил и пакет
от
допълнителни услуги, по който се е задължил да заплати на кредитора
допълнително възнаграждение в размер на 1274.70 лв. По силата на този пакет
длъжникът е получил приоритетно разглеждане и становище по искането му за
потребителски кредит с правото за целия срок на договора да променя едностранно
погасителния си план, като отлага и/или намалява плащането на вноски и /или
променя падежната дата по всяка вноска. Твърди се, че длъжникът е изпаднал в
забава, считано от 21.05.2019г., като кредита е обявен за предсрочно изискуем
на 20.08.2019г., като наред с дължимата главница, договорна лихва и лихва за
забава, длъжникът следва да заплати и уговореното възнаграждение
за закупения пакет за допълнителни услуги.
Районният съд е уважил
частично заявлението, като съгласно разпореждане № 261424 от
23.12.2020 г. на основание чл. 410
от ГПК е издал заповед от 23.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по отношение на искането за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща
остатъчна предсрочно изискуема главница по договор
за потребителски кредит № 30036457257 от 19.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението – 15.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 80.02 лв., представляваща
непогасено падежирало договорно възнаграждение, дължимо за периода от
20.05.2019г. до 20.08.2019г. /дата на предсрочната изискуемост, сумата от 217.11 лв., представляваща
законна лихва за периода от 20.08.2019г. /датата на предсрочна изискуемост/ до
14.12.2020г., както и сумата общо от
102.17 лв., представляваща
направените по делото разноски, от които 52,17 лева - заплатена държавна такса
и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Със същото разпореждане в
обжалваната му част заповедният съд е отхвърлил заявлението заявлението за
сумата от 1274.70 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата от 19.76 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 21.05.2019г. /датата на изпадане на длъжника в
забава/ до 20.08.2019г. /датата на предсрочната изискуемост/ и сумата от 16.66 лв., представляваща част от претендираната договорна лихва, дължима за
периода от 20.05.2019г. до 20.08.2019г. /дата на предсрочната изискуемост, както и в частта, в която се иска
присъждане на разноски над сумата от
102.17 лева до пълния
претендиран размер от 202.17 лева.
Заповеднит е мотивирал отказа си по съображения, че претенцията, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги се основава на
неравноправна клауза по смисъла на чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като
противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗЗП. Досежно
вземанията за договорна лихва и лихва за забава в
отхвърлените размери, съдът като е приел, че след като цялото възнаграждение по пакета от допълнителни услуги е
уговорено в размер на 1311.12лв., а
заявителят е признал, че
са му заплатени 36.42 лева – за погасяване на задължение по същия пакет
за допълнителни услуги, това плащане следвало да се отнесе като
погашение на останалите законосъобразно възникнали
задължения /за главница, такси и лихви/ при приложение
на чл.76 от ЗЗД.
С посочения мотив заповедният съд е приел, че
признатата за платена сума от 36.42лв. е достатъчна да покрие претендираната от заявителя лихва за
забава в размер на 19.76 лева за периода от 21.05.2019г. до 20.08.2019г., както
и част от претендираната договорна лихва в размер на 16.66 лева, дължима за
периода от 20.05.2019г. до 20.08.2019г. /дата на предсрочната изискуемост/ и след служебно
извършено прихващане
е счел, че тези суми не са дължими, тъй като погасени.
Бургаският
окръжен съд споделя частично изводите на първата инстанция досежно отказа за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК
за
сумата от 1274.70 лв., представляваща възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, като в останалата част досежно отхвърлените вземания за лихви след извършено от
съда служебно прихващане, ги намира за
неправилни, по следните съображения:
За да бъде
уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,
заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията
на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. Съгласно
чл.410, ал.3 от ГПК /съгласно последната редакция от ДВ, бр.100/2019 г./,
когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението
следва да се приложи и договора за кредит, ведно с всички негови приложения и
изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива, като това изискване
на закона е с оглед възможността на заповедния съд да изпълни задължението си
за извършване на служебна проверка дали искането се основава на неравноправна
клауза в потребителския договор или е налице обоснована вероятност за това.
Затова настоящата съдебна инстанция счита за неоснователни възраженията
на жалбоподателя, че заповедният съд не следвало да извършва преценка за
валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, при разглеждане на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка дали
искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави. В настоящия
случай, процесният договор за кредит, от който произтича вземането, е сключен при
действието на ЗПК,
поради което съдът е задължен служебно да следи за спазването на неговите
разпоредби. Ето защо, не е налице превишаване на правомощията на районния съд и
липсва нарушение на съдопроизводствените правила, като изложените в този смисъл
възражения на жалбоподателя са неоснователни.
Що се касае до доводите на на
жалбоподателя, че допълнителния пакет услуги не бил във връзка с дейността по
кредитиране, настоящата съдебна
инстанция ги намира за неоснователни. Видно
от споразумението, основаната част от
тези услуги - приоритетно
разглеждане и изплащане на кредита, отлагане на определен брой вноски;
намаляване на определен брой вноски; смяна на датата на падежа са свързани
именно с отпускането и изплащането на задълженията по сключения договор за
потребителски кредит. Не е свързана с договора единствено последната услуга
„улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства“, но за
същата липсва каквато и да било конкретизация в какво точно се изразява тази
услуга, нито пък са изложени твърдения длъжникът да се е възползвал от нея,
т.е. да са му били предоставяни допълнителни парични средства. Поради това,
неоснователно се твърди в жалбата, че допълнителните услуги не са пряко
свързани с договора за кредит, при положение, че данните по делото и
представения договор за потребителски кредит сочат точно обратното. От данните
по делото и от твърденията на заявителя става ясно, че длъжникът дължи
възнаграждението по пакета за допълнителни услуги от момента на подписване на
споразумението, като плащането му е разсрочено и е включено като част от
погасителната вноска по кредита, т.е.
плащането е предварително.
На
следващо място въззивният съд не споделя доводите в жалбата, че уговореният пакет допълнителни
услуги не е задължително условие за отпускане на кредита и се подписвал
по избор на потребителя, като на същия
се давала възможност да се възползва от допълнителните услуги, които не били
свързани с дейността на кредитора по кредитирането. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на
чл.10а, ал.1 от ЗПК. Законът
обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Макар законът, а също и сключения между страните договор да не съдържа легално
определение по отношение на понятията „такса за управление на кредита” и „такса
за усвояване на кредита”, съдът намира, че първата от уговорените услуги попада
именно под обхвата на втората посочена такса. Затова и тази уговорка
противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ОТ
ЗПК.
Неоснователни са
и доводите в жалбата, че претендираното възнаграждение не представлявало цена
на услугите, а било дължимо за наличието им и за възможността длъжникът да
поиска промяна в договора за кредит във всеки един момент. В случая,
жалбоподателят не твърди реално потребителят да се е възползвал от някоя от
тези допълнителни услуги, а сочи, че този пакет давал определени преференциални
възможности са приоритетно разглеждане на искането за кредит и за промяна в
падежната дата на погасителния план, без такива твърдения, че реално потребителя да се
възползват от тях да са наведени, както в подаденото пред районния съд
заявление по чл.410 от ГПК, така и във частната жалба.
На следващо
място съдът намира също, че са неоснователни и доводите на жалбоподателя, че възнаграждението
по допълнителния пакет услуги не представлява част от общите разходи по кредита, поради което не следвало да се
включва при изчисляването на ГПР. В случая се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит,
още повече, че същите са инкорпорирани в самия договор и месечната
погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, но и
възнаграждение по този допълнителен пакет услуги, което следва да се включи в
годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по
договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗПК. В този
смисъл, въззивният съд намира, че изключването на допълнителните услуги от ГПР
и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като начисляването и
събирането на възнаграждение по пакета за допълнителни
услуги не представлява плащане за услуга. Същото представлява прикрити
разходи по кредита, с които се стигна до надхвърляне на ограниченията на закона
за максимален размер на ГПР, а това води до нищожност на клаузите за
уговореното възнаграждение за допълнителния пакет услуги на основание чл.19,
ал.5 и чл.21 от ЗПК. Отделно от това същият е сключен в противоречие с
императивното правило на чл. 10, ал. 4 от ЗПК, тъй като за различните
видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение, надхвърлящо стойността на отпуснатия кредит, в т.ч. и без да е
уточнено всяка от услугите на каква конкретна стойност е. Ето защо, сумата от 1274.70 лв., представляваща претендирано от кредитора
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги е недължима, заявлението
за заплащането й противоречи на закона, поради което районният съд правилно и
законосъобразно е отказал издаването на заповед за изпълнение.
Що се касае
до останалите отхвърлени с обжалваното разпореждане вземания, заявени от
кредитора, а именно сумата от 19.76
лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 21.05.2019г. /датата на изпадане
на длъжника в забава/ до 20.08.2019г. /датата на предсрочната изискуемост/ и
сумата от 16.66 лв., представляваща част от претендираната
договорна лихва, дължима за периода от 20.05.2019г. до 20.08.2019г. /дата на
предсрочната изискуемост/, настоящата съдебна инстанция намира жалбата за
основателна, по съображения, че в заповедното производство съдът е обвързан
само от посочените в заявлението вземания и не може да извършва служебно
прихващания на заявени вземания с признати за извънсъдебно платени задължения.
Предвид това обжавалното разпореждане в тази част следва да бъде отменено като
неправилно.
По отношение на разноските пред първата
инстанция, макар да е отхвърлил частично заявлението по чл. 410 от ГПК, в
заповедта по чл. 410 от ГПК районният съд е присъдил на заявителя в пълен
размер платената държавна такса в размер на 52.17лв., както и частично до
размера на 50 лв. претендираното в размер на 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение по НМРАВ. Настоящата съдебна инстанция намира, че с
оглед вида на делото, присъденото в първата инстанция юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. е съобразено с чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. ДВ
бр. 8/2017г./ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ и не следва да бъде увеличавано. Затова и предвид забраната за
влошаване на положението на жалбоподателя по аргумент на чл. 271, ал. 1, изр.
второ от ГПК обжалваното разпореждане следва да се потвърди и в частта за
разноските.
С оглед изхода на делото частично
основателно се явява и искането на жалбоподателя за разноски пред въззивната
инстанция. Затова такива следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част
от жалбата, а именно за платена държавна такса в размер на 0.42 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
1.40 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 261424 от 23.12.2020 г., постановено
по ч. гр. д. № № 1162 /2020г. по описа на Районен съд- Несебър, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено
заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК
против К.С.И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.О., общ.Н.,
обл.Б., ул.“З.“ № *, за сумата от 19.76
лв., представляваща лихва за забава за периода от 21.05.2019г. /датата на
изпадане на длъжника в забава/ до 20.08.2019г. /датата на предсрочната
изискуемост/ и сумата от 16.66 лв., представляваща част от претендираната
договорна лихва над присъдения размер от 80.02 лв. до претендирания от 96.68
лв., дължима за периода от 20.05.2019г. до 20.08.2019г. /дата на предсрочната
изискуемост/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ допълнителна
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53 Е, вх. В,
представлявано от юрисконсулт Радина Илиева, против К.С.И. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: с.О.,
общ.Н., обл.Б., ул.“З.“ № * за сумата
от 19.76 лв., представляваща лихва за забава за периода от 21.05.2019г.
/датата на изпадане на длъжника в забава/ до 20.08.2019г. /датата на
предсрочната изискуемост/ и сумата от 16.66
лв., представляваща част от
претендираната договорна лихва над присъдения размер от 80.02 лв. до
претендирания от 96.68 лв., дължима за периода от 20.05.2019г. до 20.08.2019г.
/дата на предсрочната изискуемост/, както и за сумата от 0.42 лв., представляваща разноски за платена държавна такса във въззивното
производство и
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 1.40 лв., изчислени съразмерно с уважената част от частната жалба.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
частната жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53 Е, вх. В,
представляван от юрисконсулт Радина Илиева, в останалата й обжалвана част.
ВРЪЩА делото
на Районен съд- Несебър за издаване на допълнителна заповед за изпълнение
съобразно настоящото определение, включително и за деловодните разноски пред
въззивната инстанция, както и за даване на указания на заявителя да предяви
осъдителен иск за вземанията си, за които заявлението е отхвърлено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.