№ 426
гр. Бургас, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
в присъствието на прокурора В. К. Н.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело
№ 20242120105777 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, вр. чл.45 от ЗЗД от Я.
Н. Г., ЕГН: ********** от гр. С., ул. ***, действащ чрез адв. Д. Д. – БАК, съдебен адрес гр.
Бургас, ул. ***, ет.1, срещу Прокуратурата на Република България за сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – изразяващи се в постоянен стрес,
напрежение и страх от несправедливо осъждане, притеснение, срам, безсъние, накърняване
на доброто име, чест и достойнство, претърпени в хода на наказателното преследване срещу
ищеца за извършено престъпление от общ характер по ДП № 346ЗМ-301/2023г. по описа на
РУ - С., пр.пр. № 13238/2023г. по описа на РП – Бургас, ведно със законната лихва, считано
от 22.08.2024г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че на 25.08.2023г. около 15.00ч. в гр. С. управлявал л.а. марка
“Фолксваген”, модел “***”, с рег. № ***, когато бил спрян за проверка от полицейски
служител на РУ – С.. В хода на проверката бил тестван за употреба на наркотични вещества,
като резултатът дал положителна проба за кокаин. Впоследствие му били иззети и
биологични проби – кръв и урина за извършване на лабораторно изследване. Независимо от
това била издадена заповед на основаниечл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за 24- часовото му
задържане. На същата дата по реда на чл.212, ал.2 НПК било образувано наказателно
производство, като на ищеца му била наложена и ПАМ – “Отнемане на свидетелство за
управление на МПС”, като по този начин му била отнета възможността да управлява МПС.
В хода на досъдебното производство била назначена съдебна химикотоксикологична
експертизца, заключението по която установило, че в кръвната проба няма съдържание на
наркотични вещества или алкохол, в резултат на което с Постановление на БРП от
21.05.2024г. досъделното производство било прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1,
т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Ищецът твърди, че в резултат на проведеното наказателно
преследване изпитал непрекъснат стрес и страх от бъдещо несправедливо осъждане, като
това му състоЯ.е се отразило негативно и на личния му живот, тъй като близките му
започнали да се държат към него с недоверие, започнали да му задават въпроси дали взема
1
наркотици, дали си дава сметка как всичко ще се отрази на живота му. Същият изпаднал в
депресия, станал изключително напрегнат и не можел да спи. Започнал да излиза по-рядко и
ограничил социалните си контакти. В електронната медия “Флагман” също бил публикуван
материал за ищеца, описващ задържането му на посочената по-горе дата и образуваното от
РУ – С. наказателно производство, която статия била прочетена 71100 пъти.
Невъзможността на ищеца да управлява МПС ограничило придвижването му, като на същия
многократно се налагало да ангажира близки, поради което се чувствал неудобно и зависим
от чужда помощ. Често използвал таксиметрови услуги и обществения транспорт Излага
доводи, че е налице хипотезата на чл.2, т.3 от ЗОДОВ, независимо от липсата на
привличането му като обвиняем. Намира, че ответникът, чрез неоснователно упражнената
принуда е нарушил правото му на лична свобода, бил е лишен от правото на управление на
МПС в продължение на 9 месеца, въпреки, че същият не е осъждан и се ползва с добро име
в обществото.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим, а при
условията на евентуалност и неоснователен. Излага доводи, че доколкото ищеца не е бил
привличан в качеството на обвиняем, то искът му се явявал недопустим по смисъла на
ЗОДОВ, като разглеждания случай не можел да се субсумира под нормата на чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ. В тази връзка застъпва становище, че изразът “обвинение в извършено
престъпление” следва да се тълкува в тесния му наказателно-процесуален смисъл, а не
широко за целите и нуждите на специалните деликт. Сочи се, че ищецът не е ангажирал
доказателства за понесените от него вреди, поради което не се и установява да има
причинно-следствена връзка между тях и воденото производство. Във връзка с
публикацията в интернет пространството се твърди, че органите на прокуратурата не са
разгласявали информация за воденото досъдебно производство по реда на чл.198 НПК,
поради което не следва да носят отговорност. Релевира се възражение за съпричиняване по
чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, основано на аргумента, че ищецът сам е допринесъл за разгласяването
на тази информация. Ответникът застъпва становище, че не следва да носи отговорност за
извършените от полицейските органи действия по задържането на ищеца за 24 часа, както и
във връзка с предприетите действия по отнемане на СУМПС. Претенцията за
неимуществени вреди се оспорва и по размер. В тази връзка се излага, че ДП е протекло в
кратък срок, ищецът не е бил привличан в качеството му на обвиняем и спрямо същият не е
налагана мярка за процесуална принуда. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. По изложените съображения, ответникът моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан или алтернативно да бъде присъдено
обезщетение в по-нисък от претендирания размер.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява. Представлява се от адв.
Д. , който пледира за уважаване на иска. Излага становище, че същият се доказва по
безспорен начин от събраните по делото доказателства. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован се представлява от прокурор Н.,
която поддържа отговора на исковата молба като оспорва исковата претенция и моли за
отхвърлянето й.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира
следното:
По делото се установява от приложения акт за установяване на административно
нарушение № 858739 от 25.08.2023г., както и докладни записки съставени от служители при
РУ – С. към ОДМВР – Бургас, че на 25.08.2023г. в 13:53ч., в община С., на път ***, Ч. – С./-
Р., пред входа на к-с ***, ищецът управлявал лек автомобил марка “Фолксваген ***” с рег. №
*** собственост на Н. Я. Г., ЕГН: **********, с посока на движение към гр. Бургас, когато
бил спрян от полицейски служители за извършване на проверка. В хода на извършената
2
проверка, ищецът бил тестван с техническо средство Дръг Тест 5000, за което бил съставен
протокол за извършване на проверка на наркотични вещества или техни аналози. Резултатът
от проверката бил положителен като на ищеца бил съставен акт за установяване на
административно нарушение за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1,
пр.2 от ЗДвП.
На ищецът бил връчен талон за медицинско изследване и същият предоставил
кръвна проба за анализ. По силата на заповед за задържане на лице от 25.08.2023г. на
мл.инспектор ПК при РУ – С., ищецът бил задържан за срок от 24 часа на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, заради управлението на лекия автомобил под въздействието на
наркотични вещества. Извършен бил личен обиск на лицето, видно от съставения протокол
за обиск от същата дата. Видно от съдържанието на заповедта за задържане, ищецът бил
настанен в ареста в 13:53ч. на 25.08.2023г. и освободен на 25.08.2023г. в 18:00ч.
С първото действие по разследването, а именно оглед на местопроизшествие, видно
от изпратеното уведомление до РП – Бургас, било образувано бързо производство № 346
ЗМ301/2023г. по описа на РУ – С., за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за
това, че на 25.08.2023г. около 15.00ч., в гр. С., е управлявано МПС – лек автомобил марка
“Фолксваген”, модел “***”, с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества – кокаин,
установено с техническо средство “Drug Test 5000” с фабричен номер ARKH-0031.
Изготвения протокол за оглед на местопроизшествие бил одобрен с Определение № 1868 от
26.08.2023г. по НЧД № 3446/2023г. на БРС.
С постановление на наблюдаващия прокурор от 31.08.2023г. било постановено
разследването да се проведе по общия ред.
Били проведени разпити на свидетели, в т.ч. и на неговия баща - Н. Г., който заявил
пред разследващите органи, че процесния автомобил бил закупен от него през 2008 или
2009г., като автомобилът бил ползван основно от него, а синът му Я. имал негов личен
автомобил, марка “Фолксваген ***”. Заявил, че на 25.08.2023г. предоставил ползването на
автомобила на сина си, за да го закара на сервиз, когато последният бил спрян за проверка от
полицейските служители, които констатирали наличие на наркотици в кръвта му.
По досъдебното производство била изготвена справка относно собствеността на
автомобила , от която е видно, че като собственик на автомобила бил регистриран Н. Я. Г..
С постановление на БРП от 25.08.2023г. по досъдебното производство била назначена
съдебна химикотоксилогична експертиза, която била възложена на служител от
“Военномедицинска академия” гр. София.
Видно от изготвената експертиза, въз основа на извършените изследвания на
представената биологична проба от ищеца не се установило наличие на алкохол (етанол),
наркотични/упойващи вещества.
С разписка от 19.01.2024г. иззетия по образуваното досъдебно производство лек
автомобил “Фолксваген ***”, с рег. № *** е бил върнат на собственика му Н. Я. Г..
Видно от приложеното по делото Постановление от 21.05.2024г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 346ЗМ301/2023г. по описа на РУ – С., съставено от
прокурор при РП – Бургас, същото е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.
чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като няма данни същото да е било обжалвано.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля К. Ж. (без дела и родство
със страните ). Св. Ж. заявява, че познава ищеца от около седем години. Същият му
споделил, че в края на месец август 2023г. го спрели за проверка и му направили тест за
наркотици, който излязъл положителен, а след това бил задържан за 24 часа. Ищецът
твърдял, че теста е некоректен, тъй като не употребявал наркотици. Свидетелят разказва, че
след този случай, ищецът станал много затворен, отказал да излиза от тях толкова често
както преди, тъй като нямал транспорт и нещата се случвали трудно. Отделно от това се
чувствал неудобно пред хората. През м.септември ищецът му изпратил статия от “Флагман”,
където бил описан неговия случай. Твърди, че ищецът винаги бил спокоен, сдържан, никога
3
не бил проблемна личност. Винаги помагал както на него, така и на други близки и
приятели. Същият изпитвал страх до момента, в който излязла кръвната проба. Заявява, че
лекият автомобил се притежавал от ищеца и бил управляван основно от него.
Съдът кредитира показанията на свидетеля в частта, в който същият възпроизвежда
своите непосредствени впечатления относно психическото и емоционално състоЯ.е на
ищеца в хода на провежданото наказателно производство, но не и в частта, в която същият
заявява, че иззетия в хода на наказателното производство лек автомобил е собственост на
ищеца и управляван основно от него. Показанията в тази му част се опровергават както от
приложената справка за собствеността на лекия автомобил, от която е видно че последния е
собственост на баща му – Н. Я. Г., така и от изнесените от баща му в хода на разпита му по
досъдебното производство извънсъдебни признания на неизгодни за ищеца факти, от които е
видно, че ищецът разполага и със собствен автомобил, а ползването на лекия автомобил
“Фолксваген ***” на процесната дата му е било предоставено по изключение.
Следва да се отбележи, че страните по делото не оспорват установената по делото
фактическа обстановка – спорът между тях се свежда до въпроса дали са налице
предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на Република
България да заплати обезщетение за нанесените на ищеца неимуществени вреди, както и
размера на обезщетението.
С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение №
353/06.11.2015г. постановено по гр. дело № 892/2015 г. по описа на ВКС на РБ, IV-то гр. отд.,
Решение № 425/01.12.2015г. постановено по гр. дело № 3143/2015 г. по описа на ВКС на РБ,
IV г. о., съдът приема, че при образувано полицейско (досъдебно) производство, което е
прекратено в последствие, поради това, че деЯ.ето не съставлява престъпление е
осъществена хипотеза за отговорност на държавата по чл.2, т.3, предл. 2 от ЗОДОВ, макар че
в това производство не се повдига обвинение по реда на НПК и уличеното лице не се
привлича в качеството на обвиняем. При прекратяване на наказателно производство поради
липса на доказателства за извършено престъпление е осъществена хипотезата на чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице да не е привличано в
качеството на обвиняем. Съдът в своите мотиви приема, че е ирелевантна за спора липсата
на фигурата на уличено лице в разпоредбите на сега действащия НПК, доколкото основната
причина за ангажиране отговорността на държавата в горецитираната практика, е
неоснователно образуваното и продължило досъдебно производство при наличие на
достатъчно данни за извършено конкретно сочено от държавния орган престъпно деЯ.е и
липса на съмнение за лицето, срещу което се води разследването и срещу което евентуално
ще бъде повдигнато обвинение. ВКС на РБ приема в своите мотиви, че когато досъдебното
наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно
данни за извършено конкретно престъпно деЯ.е, уличеният търпи вреди от наказателното
преследване, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деЯ.е
– в тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е
узнал за образуваното наказателно производство.
Действително – в конкретния случай формално наказателното производство е
образувано против неизвестен извършител и ищецът не е бил привлечен като обвиняем по
него. В конкретния случай обаче, тези обстоятелства са без значение за ангажиране
отговорността на Държавата за вреди в хипотеза на прекратено наказателно производство
поради това, че деЯ.ето не е престъпление, тъй като начинът по който е описан съставът на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК в постановлението за образуване на бързото
досъдебно производство – с посочване на времето, мястото, данните на управляваното
моторно превозно средство, не оставят никакво съмнение, че именно срещу ищеца като
автор на престъплението е заведено досъдебното производство.Мотивиран от изложеното,
настоящия състав намира, че с оглед на представените по делото доказателства следва да се
направи извод, че процесното наказателно производство е водено за конкретно
4
престъпление и против конкретно лице, а именно единствения възможен извършител –
ищеца Я. Н. Г., поради което въпреки, че той не е бил привлечен като обвиняем, има право
на обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, при осъщественото прекратяване на
производството поради липса на престъпление от момента на образуване на това
наказателно производство, тъй като ищецът е узнал за това именно от този момент –
17.03.2023г.
По отношение на възражението, отправено от ответната страна в писмения
отговор на исковата молба, че Прокуратурата на Република България не следва да
носи отговорност за действията на служителите на МВР, съдът намира същото за
неоснователно по следните съображения:
С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение №
34/01.02.2010г. постановено по гр. дело № 2007/2008 г., ІV г. о., Решение № 4/24.01.2011 г.,
постановено по гр. д. № 855/2010 г., ІV г. о. и Решение № 310/29.10.2013 г., постановено по
гр. д. № 1384/2012 г., ІV г. о. се приема че отговорността на държавата за вреди от дейността
на правозащитните органи не се влияе от това чрез кои органи тя е действала. Последното
има значение единствено за процесуалната легитимация на съответния орган да я
представлява по исковете за обезщетение. Държавният орган не участва по делото в
качеството му на причинител на вредата, нито в качеството му на отговорен за виновните
действия на негови служители, а като процесуален субституент на държавата, чиято
отговорност е безвиновна. Отговорността на Прокуратурата като процесуален субституент
на държавата по предявен от пострадалото лице иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обхваща
всички онези вреди, които са търпени от ищеца от момента на образуваното наказателно
досъдебно производство до окончателното му прекратяване, съответно до признаване за
невиновен на лицето.
Следва да се съобрази и приетото в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г.
постановено по тълкувателно дело № 3/2004 г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ, в мотивите
на което изрично се посочва, че прокурорът е държавен орган, който проверява съставлява
ли деЯ.ето престъпление по смисъла на НК и правилна ли е квалификацията, има ли
основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани
ли са доказателства по делото, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя
ли се обвинението от доказателствата по делото. Когато ищецът е бил оправдан по
повдигнатото срещу него обвинение (съответно прекратено производството), цялото
предприето срещу него наказателно преследване е неправомерно, включително задържането
му, дори то да не било отменено като незаконосъобразно в хода на наказателното
производство. В тези случаи е налице деликтът по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и на ищеца се
дължи едно глобално обезщетение. Въз основа на горното, в трайно установената си
практика съдилищата приемат, че отговорността на Прокуратура обхваща всички онези
вреди, които са търпени от момента на привличане на лицето като обвиняем до
окончателното му признаване за невиновен.
Не на последно място, следва да се спомене и че в мотивите на Решение № 50084 от
30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., е даден отговор на въпроса, дали
Прокуратурата на РБ отговаря по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществените вреди,
причинени от наложените принудителни мерки- "задържане за 24 часа" по чл.72, ал.1, т.1
ЗДМВР и "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността" по чл.171, ал.1, т.1, б. "б" ЗДВП при образувано наказателно
производство по чл.343 "б", ал.3 НК, без повдигнато обвинение, и прекратено поради липса
на извършено престъпление, която хипотеза несъмнено е идентична на настоящата. В
мотивите си върховната инстанция е изложила, че искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е деликтен
иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по
повод на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно производство, както и
действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия
5
за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл.215 и
чл.219 НПК).
Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са
неоснователни - причиняват вреди. По правната си същност, искът за вреди от тези
действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същия иск по чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане
на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не
е повдигнато обвинение, но правилото е че който може по голямото, може и по- малкото.
Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не
е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на
доказателства, ПРБ ще носи отговорност по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Това е частен случай,
който се включва в общата хипотеза на правната норма. Неоснователно упражнената
принуда в този случай ще обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното
наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им,
например- мерки за процесуална принуда срещу уличеното лице, както и принудителните
административни мерки (ПАМ), които са налагат при условията на обвързана компетентност
заради образуваното наказателно производство, доколкото административният орган не
действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ
или не.
В заключение, върховната инстанция е обосновала извода, че Прокуратурата на РБ
отговаря по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените
принудителни мерки- "задържане за 24 часа" по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР и "временно отнемане
на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността" по чл.171,
ал.1, т.1, б. "б" ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл.343 "б", ал.3 НК, което
е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато
обвинение.
Горните правни изводи се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, поради
което следва да се приеме, че в настоящия случай прокуратурата е материалноправно
легитимирана да отговоря, както за незаконосъобразно воденото наказателно производство
спрямо ищеца, така и за причинените му неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразното му задържане по ЗМВР за 24 часа, което е било осъществено в хода на
вече образуваното досъдебно производство.
По отношение иска за неимуществени вреди:
Безспорно е и обстоятелството, че в понятието неимуществени вреди се включват
всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания,
които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи не само негативно отражение в психиката, но и в социален дискомфорт в
определен период от време.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правно защитими интереси. Вредите се
изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността,
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички
конкретно обективно съществуващи обстоятелства и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи. От значение за размера на обезщетението са
тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинение (съответно образувано
наказателното производство), продължителността на незаконното наказателно преследване,
интензитета на мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените
с участие на лицето процесуални действия, начинът, по който обвинението се е отразило на
пострадалия, с оглед на личността му, начина му на живот, среда, ценностна система,
рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на
6
общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална
сфера, здравословното му състоЯ.е и други, които следва да се преценяват съобразно
конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Фактът на незаконно обвинение
(образувано досъдебно производство, при безспорен извършител) е достатъчен да индицира,
че лицето е претърпяло вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Безспорно
за периода на наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания както от
образуваното досъдебно производство, така и от предприетите мерки във връзка с него – то
ограничава възможността му да води обичайния си начин на живот и му се отразява
емоционално негативно. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така притеснено и
несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности и личността, както и
социалното му общуване. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на неимуществените вреди не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката
на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Като база за
определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият
растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и
обстоятелството, че осъждането само по себе си има ефект на репарация.
В случая, чрез неоснователно упражнената принуда срещу ищеца като уличено лице
са били нарушени правото му на лична свобода, засегнати са били честта и достойнството
му. Ищецът е изпитал чувство на срам пред близки и приятели, страх от възможността да
получи наказание, чувство за несигурност, накърнено е било чувството му за справедливост.
От друга страна, срещу ищеца не е било повдигнато обвинение, не е била взета мярка за
неотклонение, заповедта за задържане под стража за 24 часа е била изпълнена частично (за
срок от 4ч. и 7минути), преживените страдания не са били така интензивни, както когато е
при повдигнато обвинение, не е била накърнена възможността му да полага труд, да
получава възнаграждение, както и да управлява МПС, предвид липсата на данни да му е
било отнето СУМПС, както и не е установено вследствие наказателното преследване да е
настъпило влошаване на здравословното му състоЯ.е. Общата продължителност на
производството е около девет месеца. Не се установи незаконното обвинение да е затруднило
личния му и социален живот в степен по-висока от обичайната, както и обстоятелството, че същият
не е бил привлечен към наказателна отговорност по смисъла на КРБ, чрез внасяне на обвинителен
акт в съда и липсата на трайни последици и отражение в живота му занапред. При тези
обстоятелства, съдът намира, че е налице превес на обстоятелствата, обуславящи по-нисък размер
на обезщетението за неимуществени вреди като с оглед на размера на средната работна заплата към
момента на увреждането, следва да се определи такова в размер на 1000 лв. Искът се явява
предявен в завишен размер, поради което следва да бъде отхвърлен за разликата над 1000 лв. до
пълния претендиран размер от 5000 лв.
В тази връзка, съдът намира за недоказани изложените от ищеца твърдения, че
неправомерните действия на органи на ответника са довели до разгласяване в обществото и
злепоставянето му във връзка с воденото наказателно производство. Видно от приложената
по делото извадка на медийна публикация в интернет пространството в сайта “Флагман”,
действително е било цитирано името на ищеца и е било извършено разгласяване на факти и
обстоятелства свързани с извършената проверка на ищеца, в хода на която същият е дал
положителен тест за наркотици и е бил задържан със заповед за срок от 24 часа, в резултат
на което тези обстоятелства са станали достоЯ.е на неограничен, изключително широк кръг
от хора. По делото обаче не бяха събрани доказателства, които да доказват
незаконосъобразност на действията на органите на ответника при изпълнение на
задълженията им за осигуряване на достъп до информация, като не се събраха и данни
същите да са извършвали действия по разгласяване по реда на чл.198 от НПК, в резултат на
7
които да са били разгласени факти свързани с воденото наказателно производство против
ищеца. Това разгласяване в медийното пространство безспорно е довело до уронване
престижа на ищеца в обществото, накърняване на доброто му име, честта и достойството му,
но доколкото не е настъпило в резултат на незаконни действия на ответника, не може да се
вмени във вина на последния.
По отношение на релевираното от прокуратурата възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат с правно основание чл.5, ал.2 ЗОДОВ.
Съгласно даденото разрешение в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.
дело № 3/ 2004 г. на ВКС, ОСГК/т.3/, държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е
причинено по изключителна вина на пострадалия - чл.5, ал.1 ЗОДОВ. В този случай се
изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно - следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го
освобождава от отговорност. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия,
държавният орган не отговоря. Ако с поведението си пострадалият само е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, обезщетението се намалява, с оглед особеностите на
всеки конкретен случай /чл.5, ал.2 ЗОДОВ/. В разглеждания случай не може да се приеме, че
е осъществен визирания в чл.5, ал.2 ЗОДОВ фактически състав, какъвто довод е изложен в
отговора на исковата молба. Това е така, защото от събраните по делото доказателства не се
установява поведение на ищеца, което да е каузален фактор или да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат от незаконното действие на държавния орган. Такъв
извод не може да бъде изведен и от показанията на разпитания по делото свидетел Ж.,
доколкото същият не изнася сведения, публикацията да е била споделена от ищеца на други
лица освен на самия него.
Ето защо, съдът намира възражението за съпричиняване за недоказано, поради липса
на противоправно поведение на ищеца. С оглед на изложеното, съдът счита, че предявения
иск се явява основателен и доказан за сумата от 1000 лв., съставляваща справедливия размер
на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на неоснователно
повдигнатото му обвинение и за разликата над 1000 лв. до пълния претендира размер от
5000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Върху тази сума
следва да бъде и присъдена и дължимата законна лихва от 22.08.2024г. до окончателното й
плащане, доколкото постановлението за прекратяване на наказателното производство няма
данни да е било обжалвано и към тази дата вече е било влязло в законна сила.
По разноските.
Предвид крайния изход на делото и частичното уважаване на исковата претенция
следва да се присъдят на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в полза на ищеца, съобразно
уважената част на иска. Същият претендира заплащането на сторените по делото разноски в
общ размер на 1010 лв., от които 10 лв. държавна такса и 1000 лв. адвокатско
възнаграждение. С отговора на исковата молба е релевирано възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че се претендира такова надхвърлящо
посочения в Наредба № 1/2004г. на ВАС минимум. Съдът намира същото за основателно.
Съгласно решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-
438/22 и на актуалната практика на ВКС, формирана след постановяването на това
задължително за съдилищата на основание чл. 633 ГПК решение. С посоченото решение е
прието, че член 101, § 1 от ДФЕС във връзка с член 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в
смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
8
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. С оглед така даденото задължително тълкуване при преценката си за
размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на
страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал.
5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се
свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и
правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи
мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно
разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки
отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни
въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
Същият критерий е посочен и в Определенсие № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. на
I т.о. на ВКС, в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед
цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът,
видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото.
В съответствие с горното, съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, същото е приключило в едно съдебно заседание, без необходимост от
събиране на нови доказателства извън тези представени от ищеца и с оглед обема на
осъщественото от пълномощника на ищеца процесуално представителство, намерило израз
в подаване на искова молба и явяване в едно съдебно заседание, съдът намира, че
претендираното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение е в завишен размер, като
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева.Съразмерно на
уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 62 лв.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр. София, бул. “Витоша”
№ 2, да заплати на Я. Н. Г., ЕГН: ********** от гр. С., ул. ***, сумата от 1000 лева (хиляда
лева) обезщетение за неимуществени вреди – изразяващи се в постоянен стрес, напрежение
и страх от несправедливо осъждане, притеснение, срам, безсъние, накърняване на доброто
име, чест и достойнство, претърпени в хода на наказателното преследване срещу ищеца за
извършено престъпление от общ характер по ДП № 346ЗМ-301/2023г. по описа на РУ - С.,
пр.пр. № 13238/2023г. по описа на РП – Бургас, ведно със законната лихва, считано от
22.08.2024г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1000 лева до пълния претендиран размер от
9
5000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр. София, бул. “Витоша”
№ 2, да заплати на Я. Н. Г., ЕГН: ********** от гр. С., ул. ***, сумата от 62 лева (шестдесет
и два лева) съдебно –деловодни разноски, съразмерно уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаският окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10