№ 135
гр. Бургас, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20242000500191 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 112 от 16.01.2024 г., постановено по гр.д. № 45/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Сливен, изменено в частта за разноските с
определение № 260002 от 18.03.2024 г., е осъдено ЗД “Б. и.” АД да заплати:
(1) на Л. И. О. сумата 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на нейния фактически съжител М. Ил. Т., настъпила на 10.01.2020
г. в резултат на ПТП от ******* г., виновно причинено от Кр. М. Т. като водач
на л.а. “Фолксваген Шаран“, с рег. № *********, заедно със законната лихва
за времето от 14.05.2020 г. до пълното изплащане;
(2) на Е. Л. О. сумата 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на нейния баща М. Ил. Т., заедно със законната лихва за времето от
14.05.2020 г. до пълното изплащане;
(3) на С. Л. О. сумата 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на нейния баща М. Ил. Т., заедно със законната лихва за
времето от 14.05.2020 г. до пълното изплащане;
(4) на В. М. Т. сумата 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на нейния баща М. Ил. Т. заедно със законната лихва за
времето от 14.05.2020 г. до пълното изплащане,
като са отхвърлени исковете за обезщетения до претендираните размери
от по 200 000 лв. за всяка от ищците, както и исковете за законна лихва за
забава върху всяко присъдено обезщетение за неимуществени вреди за
периода от ******* г. до 13.05.2020 г. Присъдени са разноски.
1
С определение № 260002 от 18.03.2024 г. решението е изменено в частта
за разноските по искане на застрахователя-ответник, като е осъдена ищцата Л.
И. О. да заплати на ответника ЗД “Б. и.” АД сумата от 3981,60 лв. с вкл. ДДС –
разноски по делото за адвокатско възнаграждение и е оставена без уважение
молбата на ответника за намаляване възнаграждението на процесуалния
представител на ищците, уговорено по реда на чл. 38 ЗА, до размер от 13
935,60 лв. с вкл. ДДС.
С определение № 260003 от 18.03.2024 г. е оставена без уважение
молбата на ищците за изменение на решението в частта за разноските.
Недоволни от решението са останали и двете страни.
Ищците Л. И. О., Е. Л. О., С. Л. О. и В. М. Т. са обжалвали решението
в частта му, с която са отхвърлени исковете им за обезщетяване на търпените
от тях неимуществени вреди и лихви над присъдените им размери до пълния
предявен размер от по 200 000 лв. за всяка от четирите ищци заедно със
законната лихва от ******* г. до пълното изплащане.
Въззивниците поддържат, че размерите на обезщетенията са определени
в нарушение на чл. 52 ЗЗД и принципа на справедливостта. Справедливо е
според въззивниците претърпените от тях вреди да се обезщетят със суми от
по 200 000 лв. за всяка от тях. Съдът не взел предвид показанията на близките
до семейството свидетели В. Ил., Д. Х., Исм. Ал. и Ат. Ил., които установили
дългогодишното съвместно съжителство между починалия М. Т. и Л. О., по
време на което били родени трите деца Е., С. и В., както и взаимоотношенията
на разбирателство, обич и грижа в семейството. Не били съобразени
показанията на свидетелите за начина, по който ищците преживели смъртта на
техния съпруг и баща и за отношенията и връзките в семейството преди това.
Съдът погрешно възприел, че семейството било известно време разделено.
Дори след заминаването си за Италия починалият М. поддържал връзка с
въззивниците, общували поС.но и се подкрепяли материално и морално.
Според заключението на вещото лице Л. изпаднала в тревожно-
депресивно съС.ие, а С. била потисната, ограничила контактите си и трудно се
справяла с ежедневните си задължения. Е. преживяла психичен стрес, който
предизвикал появата на реактивна психоза, представляваща остро и преходно
психотично разстройство, което постепенно преминало в смесено тревожно
разстройство, персистиращо и до момента. В. преживяла психичен стрес,
довел до краткотраен психогенен псевдосинкоп и последвало разстройство в
адаптацията – протрахирана депресивна реакция на скръб с продължителност
около 1 година. Съдът не отчел в пълна степен ролята и значимостта на бащата
за правилното психологическо развитие на детето до 18-годишна възраст,
както и степента на близост между членовете на семейството. Не били взети
предвид и застрахователните лимити, както и съдебната практика в сходни
случаи.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части и присъждане на
исканите размери на застрахователни обезщетения.
2
Поддържа се доказателствено искане за допускане на разпит на свидетел
за доказване на обема на търпените от въззивниците неимуществени вреди.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника ЗД “Б. и.” АД. Жалбата се оспорва като неоснователна.
Излагат се аргументи за това, че съдът необосновано не е уважил
повдигнатото възражение за съпричиняване поради липса на обезопасителен
колан, въпреки наличието на заключения от СМЕ и САТЕ в подкрепа на този
довод. Акцентира се, че окръжният съд не само е приел за установени
близките отношения между починалият М. от една страна и С. и Е. Огн. от
друга, но дори е посочил в диспозитива на решението си, че той е техен баща,
макар в удостоверенията за раждане да е посочен “баща неизвестен“.
Оспорват се констатациите за непрекъснато съжителство между Л. и М. с
наличието на брак между Л. О. и Ерх. Дюз. в периода 26.08.2009 г. до
16.03.2023 г. – включително и по време на предявяване на исковата молба. В
последните осем години свидетелите въобще не би следвало да имат преки
впечатления от отношенията между М. и Л., тъй като семейството не е живяло
в България. Присъдените размери били силно завишени с оглед обществено-
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, факта,
че М. е бил без обезопасителен колан, и липсата на доказана роднинска връзка
между С. и Е., и М.. По отношение размерите на обезщетенията решението не
било обосновано.
Ответникът ЗД “Б. и.” АД е обжалвал решението в частта, с която в
полза на С. Л. О. и Е. Л. О. са присъдени обезщетения над размер от по 60 000
лв. за всяка от тях.
В обжалваната част решението било необосновано и незаконосъобразно.
Оспорват се заключенията на окръжния съд за отношенията между С. и Е. от
една страна, и починалия М. Т. от друга. Произходът им от баща не бил
установен. В противоречие със свидетелските показания по делото за
съвместното съжителство на майка им с починалия М. от писмените
доказателства се установявало, че в периода 26.08.2009 г. – 16.03.2023 г.
майката Л. О. била в брак с Ерх. Дюз.. Бракът между тях бил прекратен с
развод две години след образуване на настоящото дело. Произходът от бащата
не би могъл да се установява със свидетелски показания.
Необосновано според въззивника било оставено без уважение
възражението на страната за съпричиняване, тъй като по делото било
установена липсата на поставен обезопасителен колан на М. Т.. Заключението
на експерта при изслушване на експертизата било, че уврежданията на
пострадалия при поставен обезопасителен колан биха били в по-лека степен и
тежест. Присъдените обезщетения били прекомерни съобразно със
заключенията на назначените съдебно-психиатрични експертизи. Според тях
С. не е преживяла остра стресова реакция или друго душевно разстройство.
Отношенията между въззиваемите и починалия били инцидентни. С. и Е.
3
живеели с майка си в Германия от 7-8 години, докато М. Т. живеел в Италия.
Релевантни за делото били връзката на починалия със С. и Е. и техните
преживявания по повод смъртта му, но не и обстоятелството, че са загубили
баща и това би им се отразило занапред. Обезщетението имало за цел баланс
между настъпилите вреди и тяхното парично измерение, на не следвало
обезщетението да представлява средство за обогатяване и изкуствено
повишаване на стандарта на живот на увреденото лице. Излагат се доводи
относно обществено-икономическата конюнктура в страната и равнището на
средния месечен осигурителен доход за годината, предхождаща тази на
инцидента.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищците. Жалбата на застрахователя се оспорва като неоснователна.
От съжителството между Л. О. и М. Т. били родени три деца, които са
отгледани от починалия. Той ги е издържал и обичал, като не се е съмнявал в
бащинството си. Макар произходът от бащата на С. и Е. да не бил формално
установен, съгласно ППВС № 5/24.01.1969 г. и ППВС № 4/1961 г. те попадали
в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди.
От свидетелските показания се установявало, че Л. и М. били в прекрасни
взаимоотношения, всички живеели заедно като едно семейство, а децата
наричали починалия „татко“. Присъждането на двете въззиваеми на различен
размер обезщетение от този на третото дете, което е с установен произход, при
положение, че починалият е полагал еднакви грижи и за трите момичета, без
да ги дели, би било в разрез с принципа на справедливостта съгласно чл. 52
ЗЗД. Излагат се аргументи, че присъдените обезщетения не са прекомерни.
Оспорва се наличието на съпричиняване.
В случай, че съдът счете събраните доказателства за поведението на
пострадалия за недостатъчни, се поддържа направеното пред окръжния съд
доказателствено искане за допускане на повторна комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която да отговори на
конкретните въпроси на въззивника.
Иска се потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират
се разноски.
Постъпила е частна жалба от ищците Л. И. О., Е. Л. О., С. Л. О. и В. М.
Т. срещу определение № 260002 от 18.03.2024 г. в частта, с която е осъдена Л.
И. О. да заплати на ответника ЗД “Б. и.” АД сумата от 3981,60 лв. с вкл. ДДС,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Тъй като
се определението не засяга правата на ищците Е. Л. О., С. Л. О. и В. М. Т.,
съдът приема, че те нямат интерес от обжалването и посочването им като
жалбоподателки е в резултат на техническа грешка. Тази частна жалба следва
са счита подадена само от ищцата Л. И. О..
Страната поддържа, че определението е неправилно, незаконосъобразно
4
и необосновано. Размерът на адвокатското възнаграждение бил определен
неправилно. Според договорите за правна защита и съдействие сумите от по
6720 лв. били заплатени в брой, поради което съдът не следвало да начислява
ДДС отделно. Доставчикът на услугата е следвало да го калкулира и включи в
посочената сума, т.е. евентуално би се дължала сума от не повече от 3318 лв.
Оспорва се приемането на договора за правна защита като разписка за
действително сторени от застрахователя разноски за първоинстанционното
производство. Налице били взаимно изключващи се клаузи по отношение
заплащането на адвокатско възнаграждение в точно определен размер с ДДС.
Било посочено, че сумите били заплатени изцяло в брой, но същевременно
била включена и клауза в тези договори за процесуална възможност на
пълномощника при неплащане на възнаграждението. Оспорват се изводите на
съда, че представеният в началото на производството списък с разноски от
07.05.2021 г. се отнасял само до процесуалното представителство на Л. О..
Този списък е бил представен преди изменението на исковете на всички ищци,
след което изменение бил представен нов списък с три броя договори.
Иска се отмяна на обжалваното определение, а в условията на
евентуалност – намаляване на сумата до 3 318 лв.
В отговора по частната жалба застрахователя поддържа, че тя е
неоснователна. Във всички договори за правна защита, представени по
делото, било посочено, че договореното между страните възнаграждение било
заплатено авансово изцяло и в брой. Бланкетната разпоредба, даваща
възможност на пълномощника да се снабди със заповед за изпълнение по реда
на чл. 37 ЗА, не анулирала изрично посоченото относно заплащането изцяло и
в брой. След като в договорите от 11.03.2022 г. било посочено по кои от
исковете били възнагражденията, то възнаграждението от 07.05.2021 г. би
следвало да е по иска на Л. О., т.е. правилно съдът присъдил сумата, дължима
от ищцата съобразно отхвърлената част от иска.
Постъпила е и втора частна жалба от ищците Л. И. О., Е. Л. О., С. Л. О.
и В. М. Т. срещу определение № 260003 от 18.03.2024 г. В нея се поддържа, че
по делото нямало доказателства за реалното заплащане на присъдените суми
за адвокатско възнаграждение. Твърди се наличие на взаимно изключващи се
клаузи в приложените по делото договори за правна защита, както и вътрешна
противоречивост на обжалваното определение. От една страна съдът приемал
наличието на изявление за включване на ДДС в сумата от 6720 лв., но
същевременно начислявал допълнително ДДС върху определената съобразно
отхвърлената част на иска сума. Оспорват се изразените от съда доводи в
мотивите към обжалваното определение за аналогия с практиката при
присъждане на възнаграждение за безплатна адвокатска помощ. При плащане
в брой доставчикът на услугата, който е регистриран по ЗДДС, е следвало да
калкулира и включи данъка в посочената сума. Сумата била посочена в цялост
и не е следвало съдът на самостоятелно основание да начислява ДДС върху
платената в брой сума.
5
Иска се отмяна на обжалваното определение и изменение на решението
в частта за разноските, а в условията на евентуалност – за намаляване на
сумите до размер от по 2688 лв. за всяка от трите частни жалбоподателки.
В отговор на тази частната жалба застрахователят изтъква аргументи за
нейната неоснователност и сочи, че доводите на страната се опровергават от
представените по делото доказателства за заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в определения от закона срок; от
легитимирани да обжалват решението страни; срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност, поради което
с определение от 13.05.2024 г. на осн. чл. 267 ГПК са приети за разглеждане по
същество.
Съдът е сезиран с преки искове на осн. чл. 432 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди заедно със законна лихва.
Ищците Л. И. О., Е. Л. О., С. Л. О. и В. Л. О., чиито имена вследствие
установяване на произхода от бащата са променени в хода на делото на В.
М. Т., посочили в исковата си молба, че в резултат на ПТП, станало на *******
г., предизвикано от водача на МПС Кр. М. Т., който управлявал автомобил, за
който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответника-
застраховател, починал М. Ил. Т., който пътувал в автомобила. М. Т. живял на
съпружески начала с ищцата Л. И. и бил баща на другите три ищци, които не
бил припознал или осиновил. Починалият М. Т. се грижил и отглеждал своите
биологични дъщери от деня на раждането им до деня на смъртта си. От
смъртта му ищците претърпели неимуществени вреди – болки и страдания.
Ищците поискали извънсъдебно от застрахователя обезщетения за
неимуществените вреди и след като застрахователят отказал да им ги заплати,
отправили искане до съда да бъде осъден ответникът-застраховател да им
заплати обезщетение в размер на по 200 000 лв. за всяка от тях, увеличено до
този размер чрез изменение на иска в хода на делото, заедно със законната
лихва.
Ответникът-застраховател не оспорил наличието на застрахователно
правоотношение, настъпването на ПТП и отправената от ищците
застрахователна претенция. Възразил, че липсва деликт, че ищците са понесли
неимуществени вреди, че те са легитимирани да търсят обезщетение за вреди,
че размерите на обезщетенията са силно завишени, както и че пострадалият с
поведението си е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като пътувал
без поставени обезопасителни колани.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя и присъдил в
6
полза на ищците обезщетения за неимуществени вреди, както следва: на Л. О.
– 60 000 лв. и на Е. О., С. О. и В. Т. – по 120 000 лв., заедно със законната
лихва върху обезщетенията от 14.05.2020 г. до пълното изплащане, като
отхвърлил претенциите за обезщетения до заявените размери и за лихва с друг
начален момент.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части –
допустимо. По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият
въззивен състав препраща към мотивите му.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания на въззивниците
следва да се вземе под внимание следното:
Във въззивното производство не се поддържа спор относно наличието
на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, като
ответник по преки искове на осн. чл. 432 КЗ – противоправно деяние на водача
на автомобила, в който е пътувал М. Т., настъпила смърт на М. Т., нанесени на
ищците неимуществени вреди и причинна връзка между деянието на водача и
вредите.
Решението е влязло в сила за присъдени обезщетения за неимуществени
вреди в размер на по 60 000 лв. за Л. О., Е. О. и С. О. и в размер на 120 000 лв.
за В. Т..
С оглед конкретните оплаквания на въззивниците във въззивните им
жалби спорен по делото пред настоящата инстанция остава само въпросът за
размера на обезщетенията за неимуществени вреди, в т.ч. наличието на
предпоставки за намаляването им на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Неоснователно е оплакването на въззивницата Л. О. за размера на
определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60
000 лв. Винаги размерът на обезщетението за неимуществени вреди съгласно
чл. 52 ЗЗД се определя по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да
определи паричния еквивалент на понесените от пострадалата Л. О. страдания
от смъртта на М. Т., съдът съобрази, че те двамата са живели на съпружески
начала, във фактическо съжителство, близо 25 г., но с прекъсвания. Имат три
деца – ищците Е., С. и В., най-възрастната от които (Е.) е родена през 1995 г.
Според показанията на свидетелите те са живели добре заедно и са се
разбирали. В същото време се установява, че през 2009 г. са се разделили.
Ищцата се запознала и по-късно се омъжила за Ерх. Дюз.. Бракът им бил
сключен през 2009 г. и е прекратен с развод през 2023 г. Скоро след
сключването на брака съпругът Дюз. изчезнал, а по-късно М. и Л. отново се
събрали да живеят заедно. Заминали да живеят в Германия, а по-късно
7
починалият М. заминал да работи в Италия. Майката с трите дъщери останала
в Германия. В момента на катастрофата, при която загинал М., Л. и трите
дъщери били в Германия (свид. Ал.). От тези обстоятелства може да се
направи извод, че Л. е живеела относително самостоятелно в Германия заедно
с децата си, докато М. е търсил препитание в Италия и България, отделно от
семейството си. Преценявайки свидетелските показания настоящият състав
отчита, че никой от свидетелите няма преки впечатления от съвместния живот
на Л. и М. в Германия, където Л. продължава да живее и към момента. Всички
разпитани свидетели живеят в България, в Сливен и Ямбол. Съобразявайки
тези обстоятелства, в т.ч. констатациите, че в дълги периоди от време Л. и М.
са живели разделени и в различни държави, както и че Л. е напуснала М. и е
сключила брак с друг мъж, ведно с лимита на застрахователното покритие,
индициращ икономическите условия към 2020 г., съдът намира, че за
обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата Л. О. е справедлива
сумата 60 000 лв.
Неоснователни са възраженията на въззивниците относно размерите на
обезщетенията за ищците Е. О., С. О. и В. Т.. При определянето им следва да
се вземат под внимание, от една страна, установените топли и близки
отношения между трите ищци и техния баща, но от друга страна следва да се
отчете, че в големи периоди от време те са живели само с майка си; че
свидетелите нямат преки впечатления за честотата на контактите им с бащата,
когато той е живеел и работел в Италия или България, докато те са били в
Германия; че Е. и С. имат собствени семейства и деца, което им помага да
преодолеят скръбта от загубата на близкия човек; че и при трите ищци
психологичното съС.ие не се е променило драстично, а наблюдаваните при тях
депресивни реакции на скръб са преходни съС.ия, които преминават напълно.
При определяне размера на обезщетенията следва да се съобрази ниския
стандарт на живот на ищците (свид. Ил.), за да не се допусне обезщетението за
неимуществени вреди вместо да компенсира неблагоприятните емоционални
последици да се превърне в източник на обогатяване. Ето защо обезщетения в
размер на по 120 000 лв. са справедливи.
Неоснователни са оплакванията на въззивника-застраховател относно
определените на ищците Е. О. и С. О. обезщетения за неимуществени вреди
над 60 000 лв. Вярно е, че съдът некоректно е посочил в диспозитива на
обжалваното решение, че присъдените им обезщетения са за неимуществени
вреди от смъртта на техния “баща”. Вярно е, че произходът на двете ищци от
бащата не е установен. В същото време по делото е установено, че Е. и С. са
отглеждани от майка си и нейния фактически съжител от раждането си, че
вътре в семейството и общността на роднини и познати М. е възприеман като
техен баща, че той се е считал за такъв, както и че Е. и С. са го приемали за
баща. Независимо от това, че бащинството му не е установено по надлежния
ред, Е. и С., които са отглеждани от починалия, макар неприпознати или
неосиновени, са легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта му съгласно ППВС № 4/1961 г. Застрахователят не оспорва
8
правото им на обезщетение, но явно приема, че обезщетение в размер на 120
000 лв. е справедливо за ищцата В. Т., чийто произход от бащата е установен
едва в хода на това производството, но не е справедлив за ищците Е. О. и С.
О.. Това виждане съдът не споделя. И трите деца са отглеждани от М. Т., без да
са припознати от него и без да са осиновени, като собствени деца. Той се е
отнасял към тях като с дъщери, те към него – като с баща, а и всички околни
са ги възприемали по този начин. За Е. и С. неблагоприятните последици от
смъртта на човека, когото са възприемали за свой баща, са същите каквито са
за сестра им, чийто произход от бащата е установен.
Неоснователно е оплакването на въззивника-застраховател относно
неприетото от окръжния съд съпричиняване на вредоносния резултат.
Позицията на застрахователя е непоследователна и нелогична:
застрахователят приема, тъй като не обжалва в тази част, определените от
съда при липса на съпричиняване обезщетения на Л. О. и В. Т., но поддържа,
че обезщетенията на другите две ищци следва да се намалят поради
съпричиняване. Съпричиняването не е установено по категоричен и несъмнен
начин. Вещите лица допускат, че е било възможно с поставен предпазен
обезопасителен колан М. да не получи същите по степен и тежест
увреждания, но в същото време посочват, че смъртоносните наранявания са
причинени вътре в купето на автомобила вследствие на масивен удар от
влакова композиция върху автомобила със скорост от близо 80 км/час. При
този механизъм на катастрофата, за да се приеме, че поставеният
обезопасителен колан би предотвратил смъртта са необходими убедителни
доказателства, каквите не са събрани, а тежест за установяване на
съпричиняването носи ответникът.
В крайна сметка изводите на инстанциите относно основателността на
отделните искове съвпадат. Въззивните жалби са неоснователни, а
първоинстанционното решение като правилно следва да се потвърди.
По частните жалби:
Частната жалба на ищцата Л. И. О. против определение № 260002 от
18.03.2024 г. в частта, с която тя е осъдена да заплати на ответника ЗД “Б. и.”
АД сумата от 3981,60 лв. с вкл. ДДС, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, е основателна.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлените части от
исковете и с оглед доказателствата за сторените от него разходи. След като се
защитава по четири субективно съединени иска по чл. 432 КЗ, разноските
следва да се изследват и присъдят по всяка претенция поотделно, ако са
налице условията за това.
Ответникът е отправил искане за присъждане на разноски с отговора на
исковата молба, като още преди това е депозирал по делото молба от
26.05.2021 г. (л. 64), в която е инкорпорирал списък по чл. 80 ГПК, с който е
претендирал разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 6720
лв. заедно с 20 % ДДС. Заедно с молбата-списък е представен договор за
9
правна защита и съдействие № 77 от 07.05.2021 г. между клиента ЗД “Б. и.”
АД и адв. М. Г. с предмет: защита и процесуално представителство по гр.д.№
45/2021 г. на СлОС и договорено възнаграждение 6720 лв. с ДДС.
На 16.03.2022 г. ответникът е представил по делото молба с приложени
към нея три договора за правна помощ и процесуално представителство по
исковете на Е. О., С. О. и В. О. с договорено възнаграждение по всеки от
договорите в размер на 6720 лв. с вкл. ДДС. В молбата се съдържа изявление,
че тя следва да се счита за списък по чл. 80 ГПК, с който страната претендира
разноски в размер на общо 20 160 лв. с вкл. ДДС ( 3 х 6720 лв.).
Списъкът на разноските по чл. 80 ГПК определя и посочва вида и
размера на разноските, които страната претендира. Обикновено се представя в
заседанието, в което делото се обявява за решаване, тъй като към този момент
е окончателно ясно какви разноски е сторила страната. Съдът не може да
присъжда разноски, които страната не е включила в списъка на разноските,
защото би се нарушило диспозитивното начало в гражданския процес. Всеки
следващ списък на разноските замества предходния, защото отразява
актуалните към момента разходи на страната и волята да получи заявения
размер. Ето защо следва да се приеме, че с представянето на списъка от
16.03.2022 г. ответникът е отправил окончателното си искане за разноски в
размер от общо 20 160 лв. с вкл. ДДС и по подразбиране се е отказал от
искането, заявено със списъка от 07.05.2021 г. Ето защо той няма право да
получи разноски по списъка от 07.0.2021 г. Молбата му за изменение на
решението в частта за разноските по отношение ищцата Л. О. е била
неоснователна, определението, с което решението е било изменено в тази част
е неправилно и следва да се отмени.
Частната жалба срещу определение № 260003 от 18.03.2024 г. е
подадена чрез адв. Ч. от името на ищците Л. И. О., Е. Л. О., С. Л. О. и В. М. Т..
При съобразяване, че с обжалваното определение е оставена без уважение
молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта, с която са осъдени
три от ищците – Е. О., С. О. и В. Т., но не и Л. О., настоящият въззивен състав
приема, че определението се обжалва от засегнатите от произнасянето ищци,
но не и от Л. О.. Посочването за подател на частната жалба съдът приема за
техническа грешка.
Частната жалба е частично основателна. Неоснователно е изразеното
виждане на жалбоподателките, че разноски в тяхна тежест не следва да се
присъждат, тъй като представените договори за правна защита съдържат
противоречи клаузи и не удостоверяват действително плащане на
възнагражденията. Договорите съдържат ясно изявление и на двете страни, че
възнаграждението по всеки един от тях е платено изцяло и в брой.
Основателно е оплакването относно размера на присъдените суми и
повторното начисляване на ДДС. По всеки един от трите договора (л. 294-296)
е уговорено и платено възнаграждение в размер на 6720 лв., в която сума
страните са включили дължимия ДДС. Изрично изявление в този смисъл се
10
съдържа в молбата на ответника от 16.03.2022 г., с която договорите са
представени. При това положение и след като при претенция от по 200 000 лв.
исковете са уважени до размер от по 120 000 лв., ответникът има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от всеки от исковете. След като при
иск за 200 000 лв., ответникът е сторил разноски за 6720 лв., съразмерно с
отхвърлената част от 80 000 лв., той съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК има право на
разноски в размер на 2688 лв., в която сума се включва дължимият ДДС.
Неправилно окръжният съд към сумата 2688 лв. по всеки от трите иска е
прибавил 20 % ДДС и е присъдил по 3225,60 лв. Обжалваното определение
следва да се отмени, след което да се отмени присъждането на разноски за
първата инстанция в тежест на Е. О., С. О. и В. Т. над размера от по 2688 лв.
При този изход на делото ищците Л. О. и В. Т. нямат право на разноски
за въззивната инстанция, тъй като въззивните им жалби са неоснователни.
Ищците Е. О. и С. О. имат право на разноски за въззивната инстанция
съразмерно с успешната им защита против жалбата на застрахователя при
защитаван интерес за всяка от тях от по 60 000 лв., но не се доказват сторени
от тях разходи. Във въззивното производство те са представлявани от адв. С.
Ч., който е изготвил и подал от тяхно име въззивна жалба, отговор на въззивна
жалба и две частни жалби. Чрез него ищците са били призовани за откритото
съдебно заседание на 13.06.2024 г. Представен е договор за правна помощ и
съдействие, датиран 10.01.2024 г., сключен не между ищците и адв. Д., а
между адв. Ч. и адв. Д.. Договорът е очевидно антидатиран при положение, че
настоящото дело е образувано на 02.05.2024 г., а в договора от 10.01.2024 г. е
посочен номерът, под който е образувано. Освен това той не създава правна
връзка между ищците и адв. Д., тъй като адв. Ч. не е упълномощен да сключва
такъв договор от тяхно име. Въпреки това може да се приеме, че с този акт
адв. Ч. е преупълномощил адв. Д. с правата да представлява ищците във
въззивното производство. Извършените от името на ищците процесуални
действия от адв. Д. ще се зачетат, но право на възнаграждение на осн. чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата има адв. Ч., а не адв. Д.. На адв. Ч., който е
представлявал ищците при условията на чл. 38, ал. 1, т.2 ЗА (договор,
представен в първата инстанция) ще се определи възнаграждение в размер на
по 2000 лв. за защитата на всяка от двете ищци по жалбата на застрахователя и
заплащането на това възнаграждение ще се възложи в тежест на
застрахователя.
Застрахователят има право на разноски съразмерно с успешната защита
срещу жалбите на ищците с оглед представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата за сторени плащания.
Възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения,
платени от застрахователя (по жалбата на Л. О. – 12 360 лв. при защитаван
интерес 140 000 лв; по жалбата на Е. О. и С. О. – по 6600 лв. при защитаван
интерес по 140 000 лв. и по жалбата на В. Т. – 8520 лв. при защитаван интерес
11
80 000 лв.), са основателни.
Съобразявайки характера на спора, обема на извършената работа по
защитата на ответника, ниската фактическа и правна сложност на делото и
размерите по Наредба № 1 на ВАдвС, служещи за необвързващ съда ориентир,
съдът намира, че адвокатските възнаграждения на пълномощника на
застрахователя за въззивното производство следва да се намалят съразмерно,
както следва: от 12 360 лв. на 8000 лв. с вкл. ДДС по жалбата на Л. О.; от 6600
лв. на 3000 лв. за Е. О.; от 6600 лв. на 3000 лв. за С. О. и от 8520 лв. на 5700
лв. за В. Т..
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 112 от 16.01.2024 г. по гр.д. № 45/2021 г.
на Окръжен съд – Сливен, в обжалваните части.
ОТМЕНЯ определение № 260002 от 18.03.2024 г., постановено по гр.д.
№ 45/2021 г. на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която Л. И. О., ЕГН
**********, от гр. Ямбол, ж.к. Р. К. бл. **********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. Т. у. № 8, чрез адв. Ст. Ч., е осъдена да заплати на ЗД “Б. и.” АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Дж. Б. №
87, сумата 3981,60 лв. с вкл. ДДС – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на ЗД “Б. и.” АД за изменение на решението в
частта за разноските.
ОТМЕНЯ определение № 260003 от 18.03.2024 г., постановено по гр.д.
№ 45/2021 г. на Окръжен съд – Сливен, с което е оставена без уважение
молбата на Л. И. О., Е. Л. О., С. Л. О. и В. М. Т. за изменение на решение №
112 от 16.01.2024 г. по гр.д. № 45/2021 г. на Окръжен съд – Сливен в частта за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 112 от 16.01.2024 г. по гр.д. № 45/2021 г. на
Окръжен съд – Сливен в частта за разноските, като го ОТМЕНЯ в частта, с
която Е. Л. О., ЕГН **********, С. Л. О., ЕГН **********, и В. М. Т., ЕГН
**********, трите със съдебен адрес: гр. София, ул. Т. у. № 8, чрез адв. Ст. Ч.,
са осъдени да заплатят на ЗД “Б. и.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. Дж. Б. № 87, разликата над сумата 2688 лв. с
вкл. ДДС за всяка от тях до присъдената сума от по 3225,60 лв. с вкл. ДДС за
всяка от тях.
ОСЪЖДА ЗД “Б. и.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Дж. Б. № 87, да заплати на адвокат С. С. Ч. от
САК, ЕГН **********, гр. София, ул. Т. у. № 8, сумата 4000 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА за
оказаната на Е. Л. О., ЕГН **********, и на С. Л. О., ЕГН **********,
12
безплатна адвокатска помощ в производството по в.гр.д. № 191/2024 г. на
Апелативен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Л. И. О., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
Т. у. № 8, чрез адв. Ст. Ч., да заплати на ЗД “Б. и.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Дж. Б. № 87, сумата 8000 лв.
с вкл. ДДС – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Е. Л. О., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
Т. у. № 8, чрез адв. Ст. Ч., да заплати на ЗД “Б. и.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Дж. Б. № 87, сумата 3000 лв.
с вкл. ДДС – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА С. Л. О., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
Т. у. № 8, чрез адв. Ст. Ч., да заплати на ЗД “Б. и.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Дж. Б. № 87, сумата 3000 лв.
с вкл. ДДС – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА В. М. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
Т. у. № 8, чрез адв. Ст. Ч., да заплати на ЗД “Б. и.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Дж. Б. № 87, сумата 5700 лв.
с вкл. ДДС – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13