№ 1001
гр. София , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20201000502150 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 8893 от 30.12.2019г., постановено по гр. дело №
12698/2016г. СГС, I ГО, 5 състав е приел за установено по отношение на А. К.
К., В. Я. К., М. Г. К., Я. Т. К., А. Т. П., В. Г. П., В. В. Г. и Н. С. Й., че Д. Н. Д. и
И. Н. С. не са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор
68134.8401.916 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, община Столична, обл. София, одобрени със заповед № РД - 18-
61/27.09.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на целия
поземлен имот: гр. ***, район „***“, ул. „***“, целият с площ от 3 673 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 68134.8401.26, 68134.8401.29, 68134.8401.918, 68134.8484.9,
която реалната част от имота е с площ от 2 323 кв.м., при граници: имот с
идентификатор 68134.8401.918, имот с идентификатор 68134.8401.29 и
останалата част от поземлен имот с идентификатор 68134.8401.916,
защрихована в жълт цвят, обозначена с цифри 1, 2, 3 и дъга с буква “Д“ по
1
комбинираната скица към основното заключение на техническата експертиза
по делото, находяща се на л. 99, която е неразделна част от решението. С
решението СГС, I ГО, 5 състав е отменил на основание чл. 537, ал.2 от ГПК
нотариален акт №133/13.11.2014г., том I, peг. № 4897, нот. дело № 104/2014г.
на нотариус Е. З. с peг. № 432 по регистъра на Нотариалната камара, с район
на действие - районът на СРС в частта, в която Д. Н. Д. и И. Н. С. са признати
за собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор
68134.8401.916 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, община Столична, обл. София, одобрени със заповед № РД - 18-
61/27.09.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на целия
поземлен имот: гр. ***, район „***“, ул. „***“, целият с площ от 3 673 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 68134.8401.26, 68134.8401.29, 68134.8401.918, 68134.8484.9,
която реалната част от имота е с площ от 2 323 кв.м., при граници: имот с
идентификатор 68134.8401.918, имот с идентификатор 68134.8401.29 и
останалата част от поземлен имот с идентификатор 68134.8401.916,
защрихована в жълт цвят, обозначена с цифри 1, 2, 3 и дъга с буква “Д“ по
комбинираната скица към основното заключение на техническата експертиза
по делото, находяща се на л. 99, която е неразделна част от решението. С
решението СГС, I ГО, 5 състав е осъдил, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
ответниците да заплатят на ищците направените по делото разноски.
Решението е обжалвано от ответниците, чрез процесуалния им
представител, с релевирани възражения за недопустимост. При условията на
евентуалност се поддържа неоснователност и необоснованост на обжалвания
съдебен акт. В жалбата се прави оплакване, че обжалваното
първоинстанционно решение е недопустимо, като се сочи, че ищците не могат
да търсят съдебна защита чрез отрицателен установителен иск, при
положение, че твърдят, че са носители на право на собственост върху имота.
Релевира се довод, че ищците са разполагали с правна възможност да защитят
претендираните от тях права върху спорния имот или чрез ревандикационен
иск, или поне чрез положителен установителен иск за собственост. На
следващо място се излагат твърдения за допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила от решаващия съд, а именно, че в доклада по
2
делото, обективиран в определение от 03.08.2017 г., липсват указания по
разпределение на доказателствената тежест между страните в спора. В
жалбата се релевират възражения за допуснати съществени нарушения от
първостепенния съд при оценката на показанията на разпитаните по делото
свидетели, както и при оценката на писмените доказателства, в т.ч.
заключението на двете СТЕ. Твърди се, че събраните по делото доказателства,
при съвкупна, обективна и прецизна оценка, не подкрепят обективирания в
диспозитива на съдебния акт основен извод по изхода от спора. Поради
несъответствието между установеното от фактическа страна положение и
изводите на съда по фактите и по приложимата правна уредба се релевира
възражение за необоснованост на обжалвания акт. В жалбата се прави искане
въззивният съд, след като обсъди възраженията, да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск.
В срока по чл. 263 ГПК ответниците по жалбата, чрез своя процесуален
представител, са подали отговор, с който оспорват жалбата като
неоснователна. Заявяват искане обжалваното решение да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно, като излагат подробни доводи в подкрепа
на заявеното становище. Претендират присъждане на направените във
въззивното производство разноски по делото.
Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като взе предвид
становищата и доводите на страните, и след като обсъди събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищците твърдят, че са съсобственици на УПИ,
находящо се в гр. ***, община ***, район „***“, кв. “***“ с пл. № 28 от кв. **
по плана на град София, м. “***“ с площ от 2 840 кв.м. при съседи по
доказателствен акт: Ц. Г. З., Н. Д. С., улица и блок на ТКЗС, който имот по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична,
обл. София, одобрени със заповед № РД-18-61/27.09.2010г. на изп. директор
на АГКК, представлява реална част от поземлен имот с идентификатор
68134.8401.916 с обща площ от 3 673 кв.м. с адрес: гр.***, район „***“, ул.
3
“***“ при съседи: 68134.8401.26, 68134.8401.29, 68134.8401.918,
68134.8488.9. Твърдят, че А. К. К. и В. Г. П. и наследодателите и
праводателите на останалите ищци се легитимирали като собственици на
имота с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по реда
на обстоятелствена проверка, № 72/22.05.1980г., том IV, дело № 551/1980г. на
нотариус при СРС, като оттогава до настоящия момент са го владеели и
ползвали. Твърдят, че ответниците са се снабдили с нотариален акт за
собственост върху недвижим имот на основание давностно владение и
наследство № 133/13.11.2014г., том I, peг. № 4897, дело № 104/2014г. на
нотариус Е. З. за целия имот с идентификатор 68134.8401.916. Ищците
оспорват констатацията на нотариуса, че притежаваната от тях реална част от
имот с идентификатор 68134.8401.916 е придобита по давностно владение и
наследство от ответниците. Молят съда да приеме за установено по
отношение на ответниците, че не са собственици на процесния имот, като
реалната част в размер на 2323 кв.м. от поземления имот е при граници: имот
с идентификатор 68134.8401.918, имот с идентификатор 68134.8401.29 и
югозападната част на поземлен имот с идентификатор 68134.8401.916, която
реална част е оцветена в жълто, обозначена с цифри 1, 2, 3 и дъга с буква “Д“
по комбинираната скица към основното заключение на техническата
експертиза по делото. /вж уточнение в съдебно заседание от 20.02.2019г./.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба
ответниците оспорват иска Твърдят, че са придобили имота по наследство от
своя дядо Д. Н. С. и баща си Н. Д. С.. Твърдят, че това се установява от
нотариален акт № 128, том I, дело 1621/1924 г., нотариален акт № 21, том II,
дело № 62/1924 г. и нотариален акт № 197 от 1947 г., том XIII, регистър 2597,
дело № 2463/1947г. Сочат, че с първите два нотариални акта от 1924 г. Н. С. е
придобил право на собственост върху процесния недвижим имот, а през
1947г. с нотариален акт № 197/16.10.1947г., техният прадядо Н. С. Р. продал
правото на собственост върху процесния имот на дядото и бащата на
ответниците - Д. Н. С. и Н. Д. С.. Твърдят, че в нотариалния акт от 1947 г.
имотът бил описан като две ниви от 1.4 дка и 0.5 дка в м. “***“, които били
част от целия имот с идентификатор 68134.8401.916 с площ от 3673 кв.м.
Поддържат твърдение, че прапрадядото на ответниците С. С. Р. починал през
1934 г. Той също имал имот от 1 декар в същата местност, който бил описан в
4
емлячния регистър, както и в нотариалния акт от 1947 г. Наред с това
ответниците твърдят, че техните родители Н. Д. С. и С. Г. С. са владеели
процесния имот с площ от 3673 кв.м. от 1960 г. до смъртта си. Твърдят, че
след смъртта на родителите им те продължили да го владеят. Поддържат, че
през 1960 г. ищците започнали да владеят съседен на процесния имот.
Излагат, че в процесния имот имало кладенец и сонда, която се ползвала и до
днес. Твърдят, че, когато през 2014 г. се снабдили с констативен нотариален
акт за имота, те го маркирали и поставили колчета, имали намерение да
поставят ограда, отглеждали земеделски култури от различен тип, най-вече
зеленчуци. Възразяват, че до този момент ищците не им били оспорвали
правата. Твърдят, че в началото на месец април 2017г. ищците изорали имота,
за което ответниците подали жалба до кмета на район „Кремиковци“.
Поддържат становището, че никога не са губили владението върху процесния
имот и тяхното право не е било оспорвано от ищците до 2017 г. Молят съда
да отхвърли иска.
С обжалваното решение, предявеният иск е уважен с основен мотив, че
ответниците не са установили, че са придобили правото на собственост на
твърдяното основание.
Настоящият съдебен състав при извършената служебна проверка по
реда на чл.269, изр.1 от ГПК, установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, ето защо дължи произнасяне по съществото на спора, в рамките
на доводите, заявени с въззивната жалба, от които съдът е ограничен,
съгласно нормата на чл.269, изр. 2 от ГПК.
Въззивната инстанция споделя изводите на първата инстанция както
досежно фактите, приети за установени по делото, съобразно събраните
доказателства, така и относно привеждането на същите към правните норми и
направения въз основа на това извод за основателност на предявения иск. Ето
защо и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях.
Независимо от горното и във връзка с релевираните в жалбата
оплаквания, настоящият съдебен състав приема следното:
Неоснователно е възражението на жалбоподателите за недопустимост
на обжалваното решение. Първостепенният съд се е произнесъл по допустим
5
иск в рамките на заявеното от ищците искане и при наличие на правен
интерес. Диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че
участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да
търси. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от
конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от
спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът на иска е призван да
гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на
материалните права. Такава защита в случаите на отрицателен установителен
иск за собственост или друго вещно право би се постигнала чрез отричане със
сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право. В тази връзка
следва да се отбележи, че съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР №
8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/12 г. на ОСГТК на ВКС, правният интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни
права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права
върху един и същи обект, както и когато се позовава на фактическо състояние
или възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. За
предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК се
изисква само наличието на правен интерес за ищеца, но не е въведено
изискване законът изрично да предвижда възможност за предявяване на такъв
иск. Процесуалният закон не предвижда предявяването на отрицателен
установителен иск като субсидиарна форма на защита - когато ищецът няма
възможност да предяви друг иск. Ето защо, в производството по този иск
ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а
ответникът - фактите, от които произтича правото му.
С оглед на тези принципни постановки, настоящият състав на съда
приема, че в случая правният интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск произтича от това, че посредством съставения констативен
нотариален акт в полза на ответниците последните оспорват правата на
ищците и чрез него се легитимират като собственици на имота. Съобразно т. 2
от същото ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС
правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице
и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за
същото право, тъй като в съответствие с принципа на диспозитивното начало
6
в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в
какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при
възникналия правен спор. Такъв е и настоящият случай, като ищците са
избрали именно посредством отрицателния установителен иск да защитят
своите права, които твърдят, че са нарушени от насрещната страна. Поради
което са неоснователни релевираните от въззивниците възражения за
недопустимост на отрицателния установителен иск, с оглед вида на иска.
На следващо място, въззивният съд приема, че предявеният иск е
допустим, тъй като ищците са доказали наличието на правен интерес. До този
извод съдът достигна, съобразявайки следното: ищците твърдят, че са
собственици на процесния имот на основание наследяване и давностно
владение, върху който имот ответниците също са заявили права, тъй като са
се снабдили с констативен нотариален акт № 133/13.11.2014г., том I, peг. №
4897, нот. дело № 104/2014г. на нотариус Е. З., с който били признати за
собственици по давностно владение и наследство върху целия имот. Ищците
се легитимират като собственици чрез представените по делото нотариален
акт № 72/22.05.1980г., том II, дело № 551/1980 г. на нотариус при СРС,
нотариален акт № 101/15.10.2002г., том III, peг. № 13130, дело №543/2002 г.
на нотариус Р. Д. с peг. № *** на НК с район на действие - при СРС,
нотариален акт № 144/16.10.2007г., том IV, рег. № 11224, дело № 682/2007 г.
на нотариус В. М. с район на действие при СРС и удостоверения за
наследници от 08.06.2016 г., 25 06.2016 г., 12.10.2016 г. и от 08.11.2016 г. С
оглед обсъдените поотделно и в съвкупност доказателства въззивният съд
приема за установено, че всеки от ищците се легитимира като собственик на
идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот пл.
№28 от кв. 59 по плана на град София от 1980г. При така изложените
твърдения, подкрепени и с писмени доказателства, настоящият състав приема,
че ищците са доказали правния си интерес от предявения отрицателен
установителен иск, тъй като са установили наличието на свое защитимо
право, засегнато от правния спор, като са доказали фактите, от които то
произтича, както и че за ищците съществува правен интерес да бъде отречено
със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ответниците, с което
ще се сложи край на правния спор, предизвикан от последните чрез
снабдяването им с констативен нотариален акт.
7
Доколкото ответниците са признати за собственици на имота по
давностно владение и наследяване, за което е съставен констативен
нотариален акт и съобразно приетото в ТР № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. на
ОСГК на ВКС, то всяка стрА. Т.бва да докаже своето право, т.е. фактическият
състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. А
доколкото предявеният иск е отрицателен установителен, то съдът приема, че
в тежест на ответниците е да установят по пътя на пълното и главно
доказване, че са придобили собствеността на твърдяното от тях придобивно
основание.
Предмет на отрицателния установителен иск е не правото на
собственост на ищците, а правото на собственост на ответниците, като тяхна е
доказателствената тежест да ангажират доказателства в тази връзка. С оглед
на това без значение за спора се явява обстоятелството относно правото на
собственост на ищците и неговия обем.
Неоснователно и неотговарящо на данните по делото е възражението на
жалбоподателите, че в доклада по делото, обективиран в определение от
03.08.2017 г., липсват указания по разпределение на доказателствената тежест
между страните в спора. Докладът по делото е обективиран в определение от
закрито съдебно заседание от 13.02.2018 г. и в него изрично е разпределена
доказателствената тежест между страните. Следва да се посочи, че в първото
по делото публично заседание процесуалният представител на ответниците
изрично е заявил, че няма възражения по доклада.
По отношение на основанията, на които се позовават ответниците за
придобиване право на собственост върху процесния имот: На първо място, те
заявяват, че са придобили по наследство процесния имот от своя дядо Д. Н. С.
и от баща си Н. Д. С.. При условията на евентуалност поддържат
становището, че имотът е придобит по давност през периода от 1960г. до
датата на подаване на ИМ. /становище в съдебно заседание от 14.02.2018г./
По делото не бе доказано твърдението на ответниците, че са придобили
процесния имот по наследяване от своя дядо Д. Н. С. и от баща си Н. Д. С..
Видно от нотариалните актове №128, том I, нот. дело № 1621/1924г. на
нотариус при Софийски окръжен съд и № 21, том II, нот. дело № 62/1924г. на
нотариус при Софийски окръжен съд и удостоверение за наследници от
8
13.12.2005г. прадядото на ответниците Н. С. Х. по реда на обстоятелствена
проверка е признат за собственик на няколко ниви в м. “***“: 1/нива от 1 100
при съседи: И. Г., Н. С., път и общинска мера; 2/нива от 1 400 кв.м. при
съседи: Н. С., Г. К., Д. П. и път; 3/нива от 0.500 кв.м. при съседи: С., Т. П., Н.
С. и път; 4/нива от 0.400 кв.м. при съседи: Н. С., общинска мера, Н. С. и път.
Видно от нотариален акт № 197, том XIII, регистър 2597, нот. дело №
2463/1947г. на нотариус при Софийски областен съд /лист 63 от делото пред
СГС/ и удостоверение за наследници от 13.12.2005г. Н. С. е продал на дядото
и бащата на ответниците /Д. Н. С. и Н. Д. Н.в /С./ две ниви в землището на
с.***, м. “***“: 1/ нива от 1 400 кв.м. при съседи: Н. С., Г. К., Д. П. и път и
2/нива от 0.500 кв.м. при съседи: С. С., Т. П., Н. С. и път. Общата площ на
тези две ниви в м. „***“ е 1.9 дка.
От удостоверение № 95/18.02.1986г. на Кремиковски районен народен
съвет - София, отдел „Финансов“, се установява, че бащата на ответниците -
Н. Д. С. е подал декларация на 25.09.1973г. , с която е декларирал като своя
собственост нива в м.“***“, ***.
Така представените доказателства установяват, че дядото и бащата на
ответниците са придобили право на собственост върху ниви в м.“***“,
местност „***“, но липсват доказателства тези ниви да са идентични с
процесния имот с пл. № 28 от кв. 59 по плана на София от 1980 г. Видно от
допълнителното заключение на техническата експертиза пред
първоинстнационния съд не може да бъде установена идентичност между
нивите, описани в нотариален акт № 197, том XIII, peг. № 2597, нот.дело №
2463/1947г. на нотариус при Софийски областен съд и процесния имот пл.№
28 от кв. ** по плана на София. Този извод се потвърждава и от приетото
пред настоящата инстанция повторно заключение на СТЕ. За да достигне до
този извод, вещото лице е извършило кадастрално-регулационно
проследяване на статута на процесния имот, като за целта е направило
проучвания в техническия архив на НАГ. Посочило е, че видно от нотариален
акт №133, т.I, д. №104/2014 г. за собственост върху недвижим имот на
основание давностно владение и наследство на ответниците, Д. Н. Д. и И. Н.
С. са признати за собственици по давностно владение и наследство по равно
на следния недвижим имот: Незастроен поземлен имот с идентификатор
9
68134.8401. 916, по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18-
61/27.09.2010г. на изп. директор на АГКК, с адрес гр.***, ул.“***“, с площ от
3673 кв.м., с номер по предходен план: кв. **, п-л I, II-част, при описани
съседи. Експертът е установил, че при съпоставка между така посочения имот
и имотите по нотариален акт № 197/1947г. е налице разлика в площта от 1,
773 дка. Допълнил е, че съгласно информацията от Комбинирана скица за
пълна или частична идентичност на поземлен имот с идентификатор
68134.8401.916, изготвена от ГИС София, приложена на лист 54 по делото
пред СГС, площта на бивши имоти с пл.№ №27 и 28 по кад. и рег.план на
с.*** от 1928 г., с части от които е образуван и нанесен в КККР сега ПИ с
идентификатор 68134.8401.916, е: имот пл. №28 - 2831 кв.м.; имот пл. №27 -
2132 кв.м. Посочил е, че между описаните и цитирани недвижими имоти в
приложените към делото нотариални актове от 1924 г. и 1947 г. не се намират
в м.“***“ имоти с такава площ. Вещото лице е установило, че съгласно
кадастралният план на местността от 1960 г., имот с пл.№27 е заснет и
нанесен като имот с пл.№8, а имот пл.№28 - като имот с пл.№6. Съгласно
Разписната книга от 1960 г. срещу тези имоти са записани: имот пл.№6 - К. Г.
З. и имот пл.№8 - н-ци на Т. П.. Експертът е посочил, че тези имена фигурират
като запис в Разписния лист към Заповед №129/17.03.1980 г. на началника на
Управление на СГНС, съответно срещу имот пл.№28 и имот пл.№27 по кад. и
рег.план на с.***.
При съвкупната преценка на описаните по-горе писмени доказателства,
в т.ч. и двете СТЕ, въззивният съд приема, че ответниците на проведоха
пълно и главно доказване, че процесният имот е бил придобит през 1947г. от
техните наследодатели. Неоснователно е възражението на жалбоподателите,
че първостепенният съд безусловно е приел изводите на СТЕ. Напротив
първостепенният съд, след обстоен анализ на всички събрани писмени
доказателства, е изградил крайния извод. С оглед релевираното от
жалбоподателите възражение за необоснованост на решението в тази му част,
пред въззивната инстанция е допусната повторна СТЕ, от заключението на
която, обсъдено по-горе, по безспорен начин се установи, че ответниците
не доказаха идентичност между придобитите от тях през 1947г. ниви и
процесния имот.
По отношение на второто релевирано от ответниците основание за
10
придобиване на процесния имот: давностно владение, съдът приема следното:
По делото пред СГС са ангажирани две групи свидетелски показания за
установяване на владението върху процесния имот, упражнявано от ищците,
съответно от ответниците. Неоснователно е възражението на
жалбоподателите, че първостепенният съд неправилно и при допуснати
съществени процесуални нарушения е кредитирал показанията на
свидетелите на ищците, тъй като свидетелите били в роднински връзки с
ищците. Това възражение е необосновано и ненамиращо опора в данните по
делото. При съпоставка между свидетелите по критерий заинтересованост от
изхода на спора по смисъла на чл. 172 ГПК, въззивният съд констатира, че
свидетелката на ответниците може да бъде определена като най-
заинтересована от изхода на спора, тъй като тя е съпруга на ответника, докато
свидетелите на ищците – М. С. и И. К. са съответно далечна племенница на
ищцата А.К. и втори братовчед на ищцата А.К..
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд, формирани след обстоен анализ на свидетелските
показания, че по делото не е установено ответниците да са упражнявали
фактическа власт и да са „своили“ процесния имот. От заключенията на
техническата експертиза – първоначална и повторна пред САС въззивният
състав приема за установено, че по кадастралния план от 1960 г. процесният
имот отговаря на имот с пл.№ 6, а този имот е записан на името на К. З. /баща
на ищцата А. К. К. и дядо на останалите ищци/. Всички разпитани по делото
свидетели са заявили, че имотите на ищците и ответниците са съседни – на
север от имота на ищците е имотът на ответниците /св. С. и К./, както и че
двата имота не са били оградени, на място е имало камък, който е служел за
граница. Обработваният от родителите на ответниците имот бил около 3-4
дка /св.М. и С.а/, а обработваният от ищците имот - 3 дка /св.С./. На място е
имало и сонда, която също е служела като ориентир, но според св.С.а и М.
сондата се е намирала в имота на ответниците, а според св. С. и К. сондата се
е намирала на границата между двата имота. Свидетелите К. и С., ангажирани
от ищците, са заявили, че ответниците от повече от 10 години не са
посещавали имота - от 2000 г. /св.К./, от 10-15 години /св. С./. Свидетелите
С.а и М. са посочили, че ответниците от около 5-6 години не са посещавали
имота. За разлика от тях ищците всяка година обработвали процесния имот,
11
садели зеленчуци в него. /св. С. и К./. Всички свидетели са посочили в
показанията си, че не е имало спорове между страните за границата между
имотите.
По делото от представения нотариален акт № 72/22.05.1980г., том II,
дело № 551/1980 г. на нотариус при СРС, се установи, че през 1980 г. част от
ищците, както и техни праводатели, са се снабдили с констативен нотариален
акт, с който са признати за собственици на процесния имот по реда на
обстоятелствена проверка. Липсват доказателства ответниците да са
завладели части от обработвания от ищците след 1980 г. имот. Според вещото
лице от техническата експертиза, при направен дистанционен оглед на имота
по ортофотокарти за периода от 2005 г. до 2017 г. процесният имот е
обработван и засаждан с различни култури. За първи път ответниците са
демонстрирали владелчески намерения през 2014 г., когато са се снабдили с
констативен нотариален акт № 133/13.11.2014г., том I, peг. № 4897, дело №
104/2014г. на нотариус Е. З. и същата година са поставили колчета за ограда,
но ищците са премахнали колчетата и са изорали имота. /вж жалба от
ответниците до кмета на Столична община - район Кремиковци с
регистрационен номер от 10.04.2017 г./. Безспорно от 2014г. до 2017 г. в полза
на ответниците не е изтекъл срок от 10 години, съгласно чл. 79 ЗС. Като
напротив ангажираните от тях свидетели завяват, че от около 5-6 години те не
обработват земята. Следователно и второто от посочените от ответниците
придобивни основания също не бе доказано по делото. Що се отнася до
изложеното от св. В. С.-съпруга на ответника, че познава имота, за който се
води спора, от 1976г., то от нейните показания става ясно, че тя говори за
имота, който е съседен на процесния.
С оглед обсъдените показания и на двете групи свидетели, въззивният
съд приема, че свидетелите на ищците споделят своите впечатления от
състоянието именно на процесния имот, те го индивидуализират по площ и
граници, като техните наблюдения датират от преди повече от 50 години.
Съдът не намира основания да не кредитира техните показания, тъй като
същите са дадени в резултат на преки впечатления – свидетелите са съседи на
имота на ищците, показанията им са логични, последователни, взаимно се
допълват и изцяло кореспондират на събраните по делото писмени
доказателства, в това число на СТЕ - основна и допълнителна пред СГС и
12
повторна СТЕ - пред САС. И двамата свидетели безпротиворечиво и
последователно възпроизвеждат фактите, за които свидетелстват, като те
безпогрешно и категорично идентифицират имота. Следва да се посочи, че в
случая е без значение дали в периода на владение на ищците са съществували
забрани за придобиването му по давност – чл. 29, вр. с чл. 15 от ЗСГ /отм./.
Редът на глава втора от закона обаче, съгласно изричната разпоредба на чл.
15, ал.1, т.1 от ЗСГ /отм./, е неприложим между роднини по права линия,
каквито са А.К. и К. З.. А по отношение на останалите ищци дори и да попада
процесният имот под ограничението на чл. 29, ал.1, т.1 от ЗСГ /отм./, то от
1990 г., /когато с ДВ, бр. 21 от 13.03.1990г. е отменена глава втора на ЗСГ/ до
2016г. /датата на исковата молба/ е изтекъл изискуемият в чл. 79 ЗС срок.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищците
проведоха успешно оспорване на признатото с нотариален акт №
133/13.11.2014г., том I, peг. № 4897, дело № 104/2014г. на нотариус Е. З.
право на собственост на ответницата върху процесния имот.
При това положение предявеният от тях отрицателен установителен иск
се явява основателен и доказан, и като такъв подлежи на уважаване. Като
последица от уважаването на иска с правно основание чл. 124 ГПК, на
основание чл. 537, ал.2 от ГПК, следва да бъде отменен и констативния
нотариален акт, с който се легитимират ответниците.
Тъй като изводите на настоящата инстанция напълно съвпадат с тези на
първата – обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано.
При този изход на делото, жалбоподателите дължат на ответниците по
жалбата направените от последните разноски по делото във въззивната
инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно приложен списък по
чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие ищецът В.К. е
реализирал разноски в размер на 1630лв. - платено адвокатско
възнаграждение. По отношение на останалите ищци липсват доказателства за
разноски. Ето защо, жалбоподателите-ответници следва да бъдат осъдени да
заплатят на В. Я. К. всеки по 815 лв.
Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №8893 от 30.12.2019г., постановено по гр.
дело № 12698/2016г. от СГС, I ГО, 5 състав.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН ********** от гр. ***, кв.“***, ул.“***“ № *
да заплати на В. Я. К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“
№***, ет.*, ап.*-адв. С. В. сумата от 815 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Н. С., ЕГН ********** от гр. ***, кв.“***“, ул. „***“ № *
да заплати на В. Я. К., ЕГН ********** съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“
№***, ет.*, ап.*-адв. С. В. сумата от 815 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14