НОХД 2878/2016г. – Пловдивски
районен съд – ХІV наказателен състав
МОТИВИ :
Срещу
подсъдимия М.К., роден на *** год. ***, живущ ***, ***, ***, със средно
образование, трудовоангажиран, разведен, неосъждан, ЕГН ********** е повдигнато
обвинение в това, че в гр. Пловдив в периода от м. Декември 2011 год. до м.
Януари 2016 год., включително, след като е бил осъден с Решение №
1561/26.04.2011 год. на Районен съд гр. Пловдив, потвърдено с Решение № 1684/01.12.2011 год. по гр. д. № 2001/2011
год. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив /влязло в законна сила относно частта
за издръжката на01.12.2011 год./, да издържа свой низходящ- дъщеря си М.М.К.,
ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две или
повече месечни вноски, в размер на 100 лева, всяка една, а именно 50 месечни
вноски за издръжка, всяка в размер на 100 лева или общо в размер на 5 000
лева, което е престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
За
съвместно разглеждане с наказателния процес няма предявени граждански искове.
Представителят на Районна
прокуратура – Пловдив поддържа изцяло повдигнатото срещу подсъдимия обвинение и
счита, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства подкрепят
изцяло залегналата в обвинителния акт фактическа обстановка. Предлага на Съда
да признае подсъдимият М.К. за виновен в
извършването на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. Относно вида и размера
на наказанието прокурорът счита, че най-справедливо би било то да бъде „
Лишаване от свобода“ определено над средния предвиден в закона размер, а именно
6 месеца „Лишаване от свобода“. Представителят на Районна прокуратура гр.
Пловдив предлага на съда да приложи института на условното осъждане, като така
наложеното наказание в размер на 6 месеца „Лишаване от свобода“ да бъде
отложено с изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият М.К. не се явява
лично в съдебно заседание, като в хода на досъдебното производство не изказва
становище по своята вина. Неговия защитник – адвокат Ж.П. счита, че при
осъществяването на престъпния състав на чл. 183,ал.1 от НК не е действал при
наличието на пряк умисъл, тъй като субективният елемент - съзнателно неизпълнение
на задълженията – не е налице, поради липсата на съзнателно неизпълнение на
задълженията му, тъй като през периода от 06.08.2012 год. до 08.04.2012 год. и
от 29.12.2014 год. до 21.10.2015 год., същият е бил безработен . Алтернативно
Адвокат П. моли Съда да му бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно „Лишаване от свобода“ в минималния предвиден от закона размер,
което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК от изтърпяване за срок
от 3 години. В съдебно заседание от страна на защитата на подсъдимия са
ангажирани писмени доказателства във вид на заверени копия, а именно 3 броя
Разписки за платени суми за м. Октомври, Ноември и Декември 2016 год.,
Декларация за гражданство, семейно и имотно състояние, както и Декларация от
сина на подсъдимия К. – М. К., от която е видно, че същият има друго дете, на
което също изплаща месечна изрръжка.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , намира и приема за
установено следното:
М.К. е роден на *** год. ***,
живущ ***, ***, ***, със средно образование, неработещ, разведен, неосъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимият К. и св. Т.Н.З. /с
предходна фамилия К./ сключили граждански брак на 08.03.2008 год. От брака им
на *** год. се родила М.М.К.. След раждането на детето им отношенията между
съпрузите се влошили и с Решение № 1561/26.04.2011 год. по бр. д. № 1858/2010
год. по описа на Районен съд – Пловдив, 2 бр. състав, потвърдено с Решение №
1684/01.12.2011 год. по гр. д. № 2001/2011 год. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, влязло в сила в частта относно
прекратяването на брака, фамилното име и ползването на семейното жилище на 24.05.2011год.,
а в частта относно издръжката на 01.12.2011 год., бракът между подс. К. и св. З.
бил прекратен.
С бракоразводното решение
упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете М.М.К. било
предоставено на св. З., а подс. М.К. бил осъден да заплаща на малолетната М.М.К.
чрез св. З. като нейна ***, месечна издръжка в размер на 100 лева месечно,
платими до пето число на месеца, за който се отнася, считано от подаване на
исковата молба в съда – 11.11.2010 год. до настъпване на законоустановената
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
просрочената вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.
Безспорно по делото е
обстоятелството , че подс. К. своевременно е узнал за влязлото в сила съдебно
решение, с което е бил осъден да заплаща издръжка на малолетната си дъщеря и
въпреки това не заплатил дължимата издръжка
за м. Декември 2011 год., нито впоследствие я заплащал на малолетната си дъщеря
чрез законния й представител – св.Т.З..
Тъй като за св. З. станало
пределно ясно, че бившият й съпруг няма да предприеме каквито и да били
действия по издържката на своята малолетна дъщеря, същата се снабдила с
Изпълнителен лист от 11.02.2015 год. , като въз основа на изпълнителния титул
било образувано изп. дело № 219/2015 год. по описа на ЧСИ М. О.. Въпреки това
обаче подс. К. продължавал да бездейства и да не изплаща издръжка на
малолетната М.М.К., като в периода от м. Декември 2011 год. до м. Януари 2016
год., включително, не заплатил общо 50 месечни вноски за издръжка от по 100
лева всяка една или общо сумата от 5 000 лева.
Горната
фактическа обстановка се потвърждава безспорно и категорично, както от
обясненията на самия подсъдим /л.56/, къде същият не отрича наличието на това
си задължение, така и от протоколите за разпит на свидетели/л.24-24/, справка
съдимост /л.31/, характеристична справка /л.57/, както и от всички писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство.
От всичко изложено дотук се
налага извода, че подсъдимият М.К., както от обективна, така и от субективна
страна е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл. 183, ал.1
от НК, тъй като гр. Пловдив в периода от м. Декември 2011 год. до м. Януари
2016 год., включително, след като е бил осъден с Решение № 1561/26.04.2011 год.
на Районен съд гр. Пловдив, потвърдено с Решение № 1684/01.12.2011 год. по гр. д. № 2001/2011
год. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив /влязло в законна сила относно частта
за издръжката на01.12.2011 год./, да издържа свой низходящ- дъщеря си М.М.К.,
ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две или
повече месечни вноски, в размер на 100 лева, всяка една, а именно 50 месечни
вноски за издръжка, всяка в размер на 100 лева или общо в размер на 5 000
лева.
Престъплението
е извършено от подсъдимия М.К. при наличието на пряк умисъл с целени и
настъпили общественоопасни последици, тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него и е целял настъпването на вредоносния
резултат. Съдът категорично не споделя становището на защитата на подсъдимия ,
че не е налице съставомерния субективен елемент от състава на престъплението,
тъй като безспорно бе доказана възможността от негова страна да погасява своето
задължение към низходящата си малолетна дъщеря, поради което е и налице
съзнателното му неизпълнение. Неизпълнението на това негово задължение е било
изцяло съзнателно, тъй като към онзи момент подсъдимият е разполагал с набор от
възможности /изпращане с пощенски запис
на парични суми или депозирането им на сметка в някоя търговска банка/ за
престиране на дължимото. Всичките тези обстоятелства затвърждават убеждението у
настоящата съдебна инстанция , че деянието , което е вменено във вина на подс. М.К.
е осъществено при наличието на пряк умисъл.
При обсъждане вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подс. К. и съобразявайки се с
изискванията на генералната и специалната превенции за поправителното и
възпиращо въздействие , както спрямо дееца, така и спрямо останалите членове на
обществото, Съдът счита, че най справедливо би било да му бъде наложено
наказание при условията на чл. 54 от НК. Съображенията за това становище са от
една страна добрите характеристични данни на подсъдимия, сравнително невисоката
степен на обществена опасност , както на деянието , така и на самия деец,
липсата на предишни осъждания.
Съдът счита , че едно наказание
пробация, дори и в минималните срокове от по 6 месеца за всяка една от
задължителните пробационни мерки би ограничило във висока степен възможностите
на подсъдимия чрез трудова реализация да погасява съществуващото му задължение.
Едно наказание в размер на 3/три/ месеца „Лишаване от свобода“ в най- висока
степен би съответствало от една страна на вида и тежестта на деянието,
осъществено от К. , а от друга – не би ограничило възможностите му за набавяне
на средства чрез полагане на труд , както на територията на Р.България , така и
извън нея. Така наложеното на подсъдимия
К. наказание от 3/месеца/ „Лишаване от свобода“, следва да бъде отложено от
изтърпяване на основание чл.66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, считан от
датата на влизане на Присъдата в законна сила. Освен това настоящата съдебна
инстанция намира , че налагането на такова наказание в най- висока степен би
способствало за постигане целите на
споменатите по - горе превенции.
По тези си съображения, Съдът постанови и присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!Т.М.