Р
Е Ш Е Н И Е
София, 29.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 7825/2019 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от М.И.Ш., ЕГН **********, чрез адв. К.Л.
– САК със съд.адрес:***, партер, офис № Б-12, против С.О., София, ул. ********с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумите, както следва:
- 60 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 05.05.2018 г. до окончателното й изплащане и - 795, 06 лв.
– обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на извършване на разхода до окончателното й изплащане, и сторените по делото разноски, в това число и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В исковата молба се твърди, че на
05.05.2018 г., около 18.45 ч. ищцата се движела заедно със сина си към дома й,
находящ се в София, Р-н Красно село, ул. „********, с посока на движение от ул.
„Житница“ към ул. „Съвет на Европа“, като при придвижването си по левия тротоар
и пред № 24 на ул. „Съвет на Европа“ стъпила върху тротоарна плочка, която не
била добре закрепена и левият й крак хлътнал в образувалата се дупка, плочката
подскочила и я ударила по глезена на левия крак, вследствие на което тя паднала
на земята. Изпитала неописуема болка в областта на удара и не можела да помръдне
крака си. Синът й се обадил на тел. 112, но в крайна сметка решил сам да я
закара до УМБАЛ „Света Анна“ АД, София. Там, след направения преглед се
установило, че има Фракрура трималеоларис крурис синистри кум луксацио АТС
синистри, счупване на тялото /диафиза/ на тибията, закрито, което увреждане от
своя страна наложило хоспитализирането й, както и оперативно лечение с
използване на съответните остеосинтезни средства, именно: фибуларна плака със 7
винта, както и един компресивен винт.
Ищцата твърди, че престояла в болничното заведение за
периода от 05.05.2018 г. до 11.05.2018 г. След изписването й била предписана
антикоагулационна профилактика с Фраксипарин за срок от 30 дни. Придвижвала се
с патерици.
На 06.07.2018 г., отново в УМБАЛ „Света Анна“ Ад, гр.
София, ищцата претърпяла втора оперативна интервенция, свързана с отстраняване
от костта на левия й долен крайник на импланитрани уреди, като болничния й
престой продължил от 06.07.2018 г. до 11.07.2018 г.
От 11.07.2018 г. до 19.07.2018 г. била настанена в
Клиника по физикална и рехабилитационна медицина при УМПБАЛ „Света София“, с
цел лечение и рехабилитационни процедури.
Във връзка с травмата Ш. била неработоспособна за срок от
4 месеца.
На 14.05.2019 г. отново постъпила в УМБАЛ „Света Анна“ АД,
София за отстраняване от костта на увредения крайник, на остеосинтезния метал.
Болничният й престой продължил от 14.05.2019 г. до 17.05.2019 г.
Ищцата твърди, че през първия месец, както и след всяка
една от оперативните интервенции изживяла болки с висок интензитет. Налагало се
да пие болкоуспокояващи, както и много други медикаменти. Имала нужда от чужда
помощ, тъй като не можела да се обслужва сама, което я е карало да изпитва
огромно неудобство. В следствие на тежката травма не можела продължително да
упражнява лекарската си професия. Ограничила и социалните си контакти.
Според нея са налице предпоставките за ангажиране на
гаранционнно-обезпечителната отговорност на ответната С.О. по чл. 49 ЗЗД, тъй
като причинените й неимуществени и имуществени вреди са в резултат на
бездействието на съответните длъжностни лица за изпълнение на задълженията,
които произтичат от закона и се изразяват в неотремонтиране на повредената
настилка на тротоара и неизпълнение на вменените им със закон задължения да
поддържат уличната инфраструктура в изправно и безопасно за ползване състояние.
Твърди, че бездействието на ответника е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което С.О., като пряко
задължена да поддържа уличната инфраструктура в рамките на гр. София, следва да
й заплати, като пострадала, претърпените й вреди, вследствие това бездействие вреди.
В тази връзка е предявила
настоящия иск срещу ответника за посочената сума, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени и имуществени вреди за претърпените притеснения,
болки, страдания и неудобства от процесния инцидент, ведно със законните
последици - лихви и разноски, в това число адвокатски хонорар на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Представила е писмени доказателства. Поискала е допускане
на свидетели и назначаване на експертизи.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск
изцяло, като основателен и доказан. Претендира разноски по чл. 38 ЗА.
Ответникът С.О. оспорва предявения иск по
основание и размер. Претендира разноски и ю.к.възнаграждение.
На първо място счита за недоказано твърдяното от Ищцата
обстоятелство, че в участъка на ул. „********
към датата на злополуката са съществували такива неравности на тротоара,
които да са били в отклонение от изискванията на нормите за поддържане на
тротоарите в състояние, годно за безопасно придвижване на пешеходци.
Счита за недоказано също и обстоятелството, че към датата
на злополуката е съществувала незакрепена тротоарна плочка или неравности,
изискващи незабавен текущ ремонт.
Заявява, че не е налице причинна връзка между
претърпените от Ищцата вреди и бездействието на С.О. да поддържа в нормално
състояние пътната настилка. Като цяло счита, че от посоченото в исковата молба
не се доказва причината довела до падането, като твърди, че инцидентът може да
бъде причинен и от невниманието на Ищцата, да се дължи на здравословни проблеми
/нарушен вестибуларен апарат, световъртеж от централен произход, остеопороза,
варици/ или други неизяснени обстоятелства.
Поставил е въпроси към съдебно- медицинската експертиза.
По същество на делото, ответникът моли съда да отхвърли
изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан, а и имащ за цел
обогатяването на ищцата за сметка на С.О.. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 05.05.2018 г., около
18.45 ч., ищцата, движейки се по посока от ул. „Житница“ към ул. „********на ул.
„Съвет на Европа“ стъпила върху тротоарна плочка, която не била добре закрепена
и левият й крак хлътнал в образувалата се дупка, плочката подскочила и я
ударила по глезена на левия крак, вследствие на което тя паднала на земята. След падането синът й, който се движел с нея,
я откарал в УМБАЛ „Света Анна“ АД, София, където се установило счупване и
претърпяла операция.
За доказване механизма на
станалия инцидент и претърпените от
ищцата неимуществени вреди, по нейно искане съдът допусна и изслуша двама
свидетели.
Свидетелят В.Е.Ш.е неин съпруг.
В показанията си той заяви, че
инцидентът е станал на 06.05.2018 г. – преди Гергьовден. Видял съпругата си две
– три минути след падането, на тротоара, пред техния блок. Не можела да стане,
гледката била ужасяваща, плачела, виела от непоносима болка. Кракът й бил
излязъл от ставата и личало, че е счупен при глезена, подул се за секунди.
Обадили се на тел. 112, но, поради закъснение, се наложило да я транспортират
до Болница „Света Анна“. През цялото време свидетелят бил до нея. Първоначално
й направили рентгенографии на подбедрицата и на глезенната става, от които се
установило, че костите били счупени на три места. Ставата била локсирана.
Болките й били много силни и пиела успокоителни. На следващия ден я оперирали с
поставяне на плаки и винтове, след време претърпяла операция за махане на
единия винт, който свързва двете кости и минава през тях, а накрая претърпяла
операция за махане на плаките. Престояла първия път в болницата около седмица,
съпругът й я придружавал. След операцията, а и когато се прибрала вкъщи,
изпитвала силни болки, кракът й бил много отекъл. Бил поставен в специален
ботуш и първия месец нямала право да стъпва на него, първите три седмици не
трябвало и да става от леглото, тъй като кракът трябвало да седи нависоко, за
да спадне отокът, което било истински кошмар. През това време съпругът и
малкият й син се грижели за нея, дори направили приспособление за ходене до
тоалетната и за къпане. Психическото й състояние било много лошо, плачела
непрекъснато. Според свидетеля, най – силните болки на съпругата му продължили
поне 30 дни, по лекарско предписание вземала трамал и трамадол – изключително
силни успокоителни. Приемала и други лекарства и добавки – калций, болкоуспокояващи, за главоболие, постоянно била в стресова
ситуация, още повече че не можела да си изпълнява трудовите задължения на лекар
и пациентите й се принуждавали да я посещават в дома й. В момента изпитва силни
болки при ходене, тъй като кракът й не се е възстановил окончателно, кракът е
постоянно отекъл. Обезболяващи пие само когато се наложи.
Като свидетел относно механизма
на станалия инцидент бе разпитан свидетелят
Р.В..Ш., син на ищцата.
В съдебно заседание той заяви, че
на 05.05.2018 г. около 18 – 19 ч. вървял с майка си по ул. Съвет на Европа в
кв. Лагера, връщали се от супермаркет „Билла“,
на ул. Житница и отивали към дома си на ул. Съвет на Европа № 24. Тази
улица е перпендикулярна на бул. Цар Борис Трети. Пресекли ул. Житница. Свидетелят
носел пазара, за да не носи майка му, а тя вървяла пред него. Изведнъж паднала
на тротоара. Вече били пресекли ул. Житница, намирали се изцяло на тротоарната
площ, на място, на което има потънали плочки, счупена настилка. Майка му
стъпила на една плочка, която поддала и която се събира с друг тип настилка –
замазана, изкъртвана, донапасвана, според Ш.. Лочката поддала и кракът се
огънал на пред. Майка му просто останала на земята, не можела да продължи., тъй
като кракът й се огънал на 90 градуса, тя извикала, паднала на земята, а кракът
й бил изцяло обърнат и явно бил счупен. Инцидентът станал пред жилищен блок –
бл. 24, на партерния етаж, точно отпред има дентален кабинет, магазин и склад и
магазин за кабели. Плочката, на която ищцата стъпила, била сива на цвят, голяма
тротоарна. На мястото има надигнати плочки, ако стъпиш върху тях при дъждовно
време, плисва вода, тази част на тротоара е в много лошо състояние. На мястото
до плочката имало и бетонова замазка. Скоро след това друга тяхна съседка
счупила крака си на същото място. Наложило се живеещите във входа да преместят
няколко кашпи на мястото, за да не минават хората през тази част от тротоара.
От назначената и неоспорена от
страните съдебно – медицинска експертиза,
която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия
доказателствен материал, се установява, чеq в
резултат на станалия инцидент на 05.05.2018 г. ищцата е получила триглезенно счупване на лявта подбедрица с
изкълчване на лявата глезенна става. Това счупване на лявата
подбедрица, съпроводено с изкълчване на лявата глезенна става, реализира
медико-биологичния критерий трайно затруднение в движенията на левия долен
крайник за повече от 30 дни.
При двуглезенните счупвания,
комбининирани със счупване на задния ръб на дисталната епифиза на големия пищял
/тибия/, се говори за т.н. триглезенно счупване /увреда на Cotton/, като това винаги е съпроводено
и със сублуксация или луксация /изкълчване/ на глезенната става. Най-честия
механизъм е при стъпване „накриво” при неравности на терена, ходилото отива във
варус. Поради латералната нестабилност на глезенната става в този случай действието
на силите се разпределя във варусно направление. Получава се временна сублуксация
на глезенната става, придружена от счупване под или на нивото на синдесмозата
на външния глезен. В същия момент скочната кост отчупва вътрешния глезен.
Задният ръб на дисталната епифиза на големия хрущял се уврежда при по-нататъшно
действие на силите по надлъжната ос на подбедрицата, когато ходилото се намира
в силна плантарна флексия. Скочната кост упражнява силен натиск върху задните
отдели на ставната повърхност и откършва парче от нея.
Обичайното време за
възстановяване след проведено оперативно лечение на счупването е 3 до 6 месеца.
При неоперативно лечение срокът за възстановяване е по-дълъг.
На ищцата е било провеждано оперативно
лечение, както следва : - на 05.05.2018г. й е направена предварителна фиксация,
а оперативно фрактурата е фиксирана с фибуларна плака и 7 винта, от които един
супрасиндезмален, а с нов разрез медиалния малеол е фиксиран с един компресивен
винт; - на 06.07.2018г. ищцата е оперирана като е отстранен супрасиндезмалният
винт; - на 15.05.2019г. ищцата е оперирана, при което са отстранени
остеосинтезните средства последователно.
Проведено е и следното медикаментозно
лечение: При всяко от болничните пролежавания е провеждано лечение с вливания
на водно-солеви разтвори, антибиотик, антикоагулант, аналгетик. След
дехоспитализацията ищцата е приемала за определен период антикоагулант.
Заедно с това са провеждани рехабилитация
и физиотерапия - лечебна физкултура, криотерапия, трениране на ходене и
походка.
За период от около 6 месеца след
травмата е последвал възстановителния период, през който ищцата е била и в
отпуск за временна нетрудоспособност. След последната хоспитализация на
14.05.2019 г. тя е била временно нетрудоспособна за 30 дни, период за който й е
издаден болничен лист.
Според История на заболяването №
16352/11.07.2018 г. – 19.07.2018 г. на Клиника по физикална и рехабилитационна
медицина при УМБАЛ „Света Анна” АД - София през този период М.Ш. е провела
лечебна физкултура, криотерапия, трениране на ходене и походка.
Експертът заявява в заключението,
че оздравителният процес по отношение костните счупвания е приключил. При
направените контролни рентгенови снимки е отбелязано зарастване на фрактурите.
Все още не е налице пълен обем на движение в лявата глезенна става, което е
отбелязано и при прегледа, който вещото лице извърши на 14.09.2020 г. Налице са
оперативни белези от извършените оперативни намеси - надлъжен оперативен белег
в областта на външния глезен с дължина 10 см. и в областта на вътрешния глезен
с дължина 7 см. Двата оперативни белега дават умерен козметичен дефект.
При изписването от лечебното
заведение на 11.05.2018 г., на Ш. е указано да ходи с две помощни средства без
да натоварва оперирания крайник, което я е затруднявало в ежедневното самообслужване.
След два месеца т.е. след втората хоспитализация, й е указан свободен режим на
движение.
По – нататък ва заключението си
вещото лице заявява, че ищцата се оплаква от болка и дърпане в областта на
лявата глезенна става, ограничен обем на движенията в ставата, затруднено
клякане, затруднено слизане по стълбите. Обективно: Добро общо състояние.
Стабилна самостоятелна походка. Лявата глезенна става е оточна. Надлъжен
оперативен белег в областта на външния глезен с дължина 10 см. и в областта на
вътрешния глезен с дължина 7 см. Двата оперативни белега дават умерен
козметичен дефект. Палпаторна болка в областта на вътрешния глезен. Ограничени
движения за флексия (сгъване) и екстензия (разгъване) на лявата глезенна става.
Липсва деформация в областта на лявата глезенна става, но е налице оток, както
и надлъжен оперативен белег в областта на външния глезен с дължина 10 см. и в
областта на вътрешния глезен с дължина 7 см., като двата оперативни белега
дават умерен козметичен дефект. Не се налагат за в бъдеще други хирургични
интервенции по отношение фрактурите в областта на лявата глезенна става.
Понастоящем експертът прави извод, че
работоспособността на г-жа Ш. е възстановена. Съгласно Наредбата за медицинската
експертиза и съответно отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида
и степента на увреждане в проценти при ограничени движения в лека степен -
дорзи и плантофлексия до 0° - 0° - 30°, ТЕЛК може да определи ТНР – 10% .
равматичните увреждания на ищцата
М.Ш. отговарят по време и механизъм да са получени както е описано в исковата
молба.
В медицинската документация,
касаеща лечението на ищцата при процесния инцидент, е отразено наличие на
Пролапс на митрална клапа и Варици (разширени вени) – заболявания, които нямат
отношение към травмата, не са довели до удължаване или усложнение при лечението
на травматичните увреждания.
За доказване
механизма на станалия инцидент съдът назначи, изслуша и прие заключение на съдебно – техническа експертиза.
Вещото лице извърши
подробен оглед на тротоара на ул. Съвет на Европа, находящ се в София, община
Красно село, ж.к. Лагера, в участъка на тротоара, разположен пред сградата на №
24, с посока за движение от ул. Житница към ул. Съвет на Европа. Експертът е дал заключение, че този тротоар,
до пресечката с ул. Гебедже е с широчина
3,75 м. /включително бордюра към уличното платно/ и е с обща дължина около 36
м. Пред сградата на № 24 тротоарът е изпълнен с три вида тротоарна настилка –
розови декоративни тротоарни плочки със силно обрушена фуга между тях, в
средата на участъка от 9 м. има голямо дърво, чиято коренна система е надигнала
всички тротоарни плочки с около 8 см. и има и пропаднали с около 2 см.. В
участъка има и една по – малка по размери елха също с развита към повърхността
коренова система, която също е увредила тротоарната настилка, но в по- малка
степен – повдигане 3-4 см. и пропадане 1 см. Пред гараж до „Дентални кабинети“
има втори вид тротоар – само асфалтова настилка в зона около 3 м., а има и
трети вид – пред Склад Кабели и „Метални храни и напитки“ – около 24 м. и ширина 3,75 м. с бордюра – който е изпълнен
с бетонови шестоъгълни тротоарни плочи, наредени без фуга – в много лошо
състояние, а 30-40 процента от тях са напукани и натрошени. Има много пропадания
от транспортни средства. Има и две големи дървета, което води до надигане на
тротоара на места до 20 см., а на места в тези райони направо върху
повдигнатата почва е излят бетон. Има и липсващи плочи и кърпежи от 10 бр.
бетонови тротоарни плочи с изцяло обрушено лицево покритие и са с оголени речни
фракции за бетонови изделия. Според заключението, ремонт на този тротоар не е
правен поне десет години. Излагайки всичко това вещото лице заключава, че
тротоарът на 05.05.2018 г. – датата на процесното събитие, е бил в много лошо
техническо състояние и е много вероятно да са съществували неравности, които са
били в отклонение от изискванията на нормите за поддържане на тротоарите в
състояние, годно за безопасното придвижване на пешеходците.
Ответната
страна постави допълнителни задачи на вещото лице, но приетото в съдебно
заседание допълнително заключение изцяло потвърди първоначалното такова, и е се
установи, че ответникът не е съдействал на експерта за изготвяне на
експертизата. В тази връзка, след заключението му, че не се налага изменение на
изводите в първоначалното заключение, ответникът поиска повторна експертиза със
същите въпроси като първоначалната такава, но съдът остави без уважение това
искане, като изцяло неоснователно, още повече, че ответната страна се стремеше
да докаже какво е състоянието на тротоара, на който е станал инцидентът с
ищцата към сегашния момент – обстоятелство, което е изцяло ирелевантно към
настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Според нормата
на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице, някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД
предпоставя, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Отговорността
на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка
с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в
подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването
им от отговорност.
Когато
вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото
е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил
тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние /действие или
бездействие/ на лицата, на които е възложил съответните действия. Когато при
изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани
правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД.
Следователно,
за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за
неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, е
необходимо в обективната действителност да са настъпили следните юридически
факти (материални предпоставки): 1) деяние /действие или бездействие/; 2)
противоправност /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение/; 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на
увредения или накърняване на неговия телесен интегритет); 4)
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени и неимуществени вреди /вредоносния резултат в съвкупния
съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна,
необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение
на делинквента/; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45,
ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящото производство безспорно
се доказа, че, вследствие на инцидента на ищцата са причинени вреди.
В хода на производството
ответната страна оспори факта, че именно С.О. е отговорна за поддържането на
тротоарите на територията на София, но не представи никакви доказателства в
тази насока, а безспорно се установява, че инцидентът е станал на тротоара пред
блок № 24 на ул. Съвет на Европа, който следва да бъде поддържан от ответника,
а, в случай на необходимост от ремонт – да бъде ремонтиран от него,
Ответникът заяви, че в тежест на
ищеца е да докаже, че инцидентът да се е случил по механизма, посочен в исковата молба, както и че
описаните в исковата молба от него телесни увреждания претърпените от тях болки
и страдания, не са получени вследствие инцидента, като заяви, че ищцата следва
да докаже причината за своето падане.
С оглед тези оспорвания от
ищцовата страна бяха ангажирани описаните по – горе доказателства – свидетелски
показания и съдебно – медицинска експертиза, които доказаха по недвусмислен
начин станалото събитие – падането на ищцата на тротоара на посоченото място
поради заклещване на крака й в дупка, причинена от счупени или разместени тротоарни
плочки и необезопасяване на тротоара и получаването от нейна страна вследствие
на това падане, на описаните травми, предприетото лечение, включително и
оперативно, и понесените болки и страдания.
С оглед на това съдът намира
оспорванията на ответната страна за недоказани, а исковата претенция – за
доказана по своето основание.
По отношение на размера на обезщетението, което се дължи на ищеца, съдът счита, че то следва да бъде определен по
справедливост от съда, съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът и броят на уврежданията, прогнозата за възстановяване
на пострадалия, причинените морални страдания, възрастта му и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и
последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални болки и
страдания на ищеца, техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта
на уврежданията и последиците от тях, наличията на козметичен ефект, периодът
за възстановяване, и приложи принципа за справедливост, съдът намира, че
обезщетение в претендирания размер 60 000 лв. би било адекватна обезвреда на претърпените и доказани в производството
неимуществени вреди. Искът е основателен и доказан и, като такъв, следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 05.05.2018
г. до окончателното изплащане.
Претенцията в частта за присъждане за обезщетение за
претърпени имуществени вреди следва да бъде отхвърлена, като неоснователен и
недоказан, тъй като в хода не делото не бяха ангажирани доказателства от
ищцовата страна.
Пред вид изхода на спора на адвоката – повереник на
ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38
ЗА в размер 2 330 лв.
В тежест на
ответника следва да бъде възложено внасянето на дължимата държавна такса за
производството пред СГС по уважения размер на иска – 2 400 лв.
Пред вид
частичното отхвърляне на претенцията на ответника следва да се присъдят
разноски, общо в размер 18,39 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О., София, ул*******да
заплати на М.И.Ш., ЕГН **********, чрез адв. К.Л. – САК със съд. адрес:***,
партер, офис № Б-12, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 05.05.2018 г. до окончателното й
изплащане.
ОТХЪВРЛЯ иска в частта на
претендираното обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер 795, 06 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на извършване на разхода до окончателното й изплащане лв., като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.О. да заплати на
адв. К.Л. – САК със съд. адрес:***, партер, офис № Б-12 адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в
размер 2 330 лв.
ОСЪЖДА С.О. да заплати по сметка на СГС държавна такса за производството пред СГС по уважения иск
в размер 2 400 лв.
ОСЪЖДА М.И.Ш. *** по делото, съобразно отхвърлената част
от иска, в размер 18,39 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: