Р Е Ш
Е Н И Е
София, 30.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 11742/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от Д.П.Н.,
ЕГН **********, чрез адв. В.А.,*** против З. „А.Б.“, със седалище и адрес на
управление:***, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата 60
000 лв., прездставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано направо от застрахователя,
ведно със законната
лихва, считано от датата на събитието –
21.03.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, и сторените разноски и адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, на 21.03.2017 г., около
09,20 ч. ищцата пресичала пешеходна пътека на ул. Любен Каравелов и ул. Радецки
в гр. Троян, когато била ударена от л.а. Опел Кадет с рег.№ ******, управляван
от Г.С.Ц.. Вследствие на ПТП ищцата получила полифрагмена фрактура на тялото,
сътресение на мозъка и открита рана на главата.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищцата твърди да
е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество
по з.п. № 01116002799301, валидна до 30.12.2017 г.
По изложените съображения
тя предявява настоящия иск срещу ответното дружество с правно основание чл.
432, ал.1 от КЗ за заплащане на
обезщетение в посочения по – горе размер, ведно със законните последици – лихви
и разноски.
Представила е писмени
доказателства, поискала е разпит на свидетел и назначаване на съдебномедицинска
и автотехническа експертиза.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък.
Ответникът З. „А.Б.“ оспорва предявените искове по размер.
Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Оспорва вината на водача и механизма на ПТП.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондиращ с принципа за
справедливост, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Оспорва твърдението, че вследствие на ПТП здравословното
състояние на ищцата не е добро към момента, както и факта, че това се дължи
именно на ПТП.
Оспорва претенцията за заплащане на законна лихва, както
и момента от който се дължи.
Твърди, че ищцата има принос за настъпване на
травматичните увреждания, тъй като е нарушила правилата за движение по пътищата
и е пресичала на необозначено за целта място.
Твърди, че във връзка с предявена от ищцата извънсъдебна
претенция, ответното дружество вече й е заплатило обезщетение във връзка с
процесното ПТП в размер на 23 000 лв.
При условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване от страна на ищцата.
В хода по същество моли предявените искове да бъдат
отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски
по списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че 21.03.2017 г. в гр. Троян,
около 09,20 ч.е станало ПТП, като водачът Г.С.Ц., управлявайки от л.а. Опел
Кадет с рег.№ ******, нарушил правилата за движение по пътищата и, на пешеходната пътека на ул. Любен Каравелов и
ул. Радецки, ударил ищцата, която пресичала като пешеходка. От ищцовата страна
по делото е представено Постановление за прекратяване на наказателно
производство по ДП № 68/2017 г. на РУ на МВ Троян срещу Георги Цукев за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то НК по искане на пострадалата – ищца в настоящото производство Д.П.Н..
С наказателно постановление № 17-0359-001023/30.102.107
г. на ОДМВР Ловеч, РУ Троян на водача на лекия автомобил, за причиняване на
процесното ПТП е наложено административно наказание глоба в размер 200 лв., за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДП
По искане на ищцата
съдът допусна, изслуша и прие заключение на съдебно – автотехническа
експертиза, което установи следното:
Лек автомобил „Опел
Кадет” рег. № ****** на 21.03.2017 год. в 09.15 ч. се е движил по ул. „Радецки”
с посока на движение от МБАЛ – гр. Троян
към ул. „В. Левски”. Посоката на движение на пешеходката, съгласно данните по
делото е пресичне на ул. „Раковски” на кръстовището с ул. „Любен Каравелов” от
дясно наляво за посоката на движение на лекия автомбил.
В
материалите по делото няма данни за хоризонталната и вертикална маркировка в
района на ПТП, поради което експертът е ползвал интернет снимка, от която се
вижда, че ул. „Радецки” е без предимство спрямо ул.”Любен Каравелов” –наличие
на знак „Стоп”. Хоризонталната маркировка в кръстовището е единична прекъсната
линия- М3, а преди и след кръстовището
единична непрекъсната линия – М1.
Районът
на произшествието е кръстовище. Ударът, според приложените материали по делото,
е бил технически непредотвратим при
скоростта с която се е движел лекият автомобил. При скорост на движение около и
под 27 км/ч, ударът е бил технически предотвратим.
По делото не се
спори за наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. № 01116002799301,
валидна до 30.12.2017 г.
Ответникът представи доказателства, а ищцата не оспори
обстоятелството, че, във връзка с образуваната при него щета №
1000/17/217/500377 по посочената по – горе застраховка и във връзка с
настъпилото застрахователно събитие, на 06.12.2017 г. на ищцата е заплатено
застрахователно обезщетение р размер 23 000 лв.
От заключението на
приетата по делото и неоспорена от страните СMЕ, която съдът кредитира като
безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, се установява,
че, в резултат на катастрофата, ищцата е получила следните травматични
увреждания: - Мозъчно сътресение
(без спомен за случилото се при приемането в лечебното заведение), което
реализира медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно
за живота; - Счупване на 12-ти гръден
прешлен (с вторично стенозиране на гръбначно-мозъчния канал), което
реализира медико- биологичния признак трайно затруднение в движенията на
снагата за повече от 30 дни, - Разкъсно-контузна
рана в тилната част на главата; контузия на главата и тялото, които
поотделно и заедно реализират медико- биологичния признак разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Проведено е медикаментозно лечение с Манитол,
Дексаметазон, Квамател, Фраксипарин, Аналгин и нестероидни провивовъзпалителни
средства, строг постелен режим за 30 дни, носене на стабилизиращ корсет.
По отношение на мозъчното сътресение,
контузиите на главата и тялото, както и
разкъсно-контузната рана - възстановяването е пълно.
Многофрагментното счупване на 12-ти гръден прешлен
съпроводено с вторично стенозиране на гръбначно-мозъчния канал ще води до
периодични болки с радикулерен характер в
гръдно-поясната област, а вероатно с течение на времето ще се оформи и
изкривяване на гръбначния стълб в тази област..
Според вещото лице, в продължение на шест месеца ищцата е търпяла болки и
страдания, като за първите два те са с по – интензивен характер. Травматичните
увреди ще водят след себе си през времето периодични болки и приемане на
нестероидни противовъзпалителни средства и носене на корсет с произтичащия от
това дискомфорт.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя З. „А.Б. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на ищцата Д.П.Н. от станалото на 21.03.2017 г. ПТП, изразяващи
се в болки и страдания в размер 60 000 лв. вследствие катастрофата, ведно
със законните последици.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия
текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по
безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Досежно механизма на станалото ПТП съдът приема същия за доказан,
пред вид представените по делото доказателства и процесуалното поведение на
ответника, който е изплатил на ищцата обезщетение за настъпилото застрахователно
събитие – процесната катастрофа.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът
на причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки
и страдания на ищцата вследствие на получените увреждания.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП на ищцата са причинени болки и страдания – обстоятелство, което се
установява от заключението на вещото лице - медицинска експертиза.
Настоящият състав, като съобрази всички
обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по основание, а при определяне техния размер
следва да се разгледа възражението на ответника за неговото намаляване вследствие съпричиняване от страна на пострадалата ищца и
той да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост
от съда. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението.
На базата на всички приети по делото доказателства, съдът
намира възражението на ответната страна за наличие на съпричиняване от ищцата
по отношение на вредоносния резултат за недоказано.
Като взе пред вид описаните по-горе и доказани
болки и страдания на ищцата,
техния вид, интензитет и продължителност – шест месеца, от които два интензивни, последиците за в бъдеще и възрастта
на ищцата, съдът, съобразявайки принципа за
справедливост и икономическите условия в страната през 2017 г. и към настоящия момент, извършеното плащане от ответната
страна по образуваната щета в размер 23 000 лв., намира,
че обезщетение в размер на 27 000
лв. било адекватна
обезвреда на претърпените от ищцата
и доказани в производството неимуществени вреди, поради което счита, че тази претенция следва да бъде уважена в този
размер, а за разликата до 60 000 лв. – отхвърлена, като неоснователна.
Върху присъдените суми следва да бъде присъдена и
законната лихва, пред вид факта, че от ищцовата страна не бе доказан моментът
на сезиране на застрахователя и, респ. образуване на щетата,
съдът намира, че същата се дължи от датата
на плащане на ответника на обезщетение в размер 23 000
лв., до окончателното изплащане на сумата
С оглед изхода на спора на адвоката – повереник на
ищцовата страна, адв. В.А.,***, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, в размер лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„А.Б.“, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Д.П.Н.,
ЕГН **********, чрез адв. В.А.,***, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата 27 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, претендирано направо
от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2017 г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до 60 000 лв. –
по отоншение на претеднираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ да заплати на адв.
В.А.,***, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер 1 040 лв.
ОСЪЖДА Д.П.Н. да заплати на З. „А.Б.“ разноски,
съобразно отхвърлената част от иска в размер 1 538 лв.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ да заплати по сметка на СГС д.т. в размер 1 080 лв.,
съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: