№ 376
гр. Перник, 13.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500132 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 131 от 29.06.2023 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение
№ 5/09.01.2024г., постановени по гр.д. № 972/2022 г. на Районен съд - Р. е осъдена
ответницата С. В. А., ЕГН **********, настоящ адрес: с. Б., община Р.. Постоянен
адрес: гр. Перник, ул. „Васил Левски“, бл. 6, ап. 4, да заплати на ищеца В. Ц. М., ЕГН
**********, от с. Б., общ. Р., чрез адв. В. К., САК, гр. София, ул. „Кузман Шапкарев“
№ 4, с адрес за призоваване: гр. София 1000, ул. „Кузман Шапкарев“ № 4, адв.
дружество „Колчева, К. и съдружници“, сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
страдания, безпокойство, семейни проблеми и стрес в следствие на действия на
ответницата- разпространяване на клевети, набеждаваше в некомпетентност, вземане
на неправилни решения по водоснабдяването, некадърност, пуснала слух, че ищецът
имал любовница в селото, че той бил убил съселянина им Иван Харалампиев Божилов,
като е отхвърлил иска до пълния му претендиран размер от 10 000 лв. /десет хиляди
лева/. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на страните са възложени разноските по
делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от С.
В. А., чрез адв. В. А., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се
обжалва като неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, като бъде
отхвърлен предявения иск. Излагат се подробни съображения като се твърди, че в
процесния случай не е налице клевета и противоправно поведение от страна на
ответницата, като се допълва, че не е противоправно публичното изказване на мнения
с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се
коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост,
дейност или занятие. Сочи, че съгласно съдебната практика, ако се оспорва
компетентността и правилността на взетото управленско решение, както се твърди в
конкретния случай и е изразена негативна оценка за тази дейност не е налице клевета.
1
Намира, че освен, че не е доказано извършването на процесното поведение от страна
на ответницата, решаващият съд не е установил и дали твърдените думи представляват
клевета и не е ясно кои точно думи е квалифицирал като клевета. Отбелязва се, че
никъде в мотивите на съда не се сочи въз основа на кои установени факти е прието, че
е налице поведение, което да се счете за обида, кое е това конкретно поведение, кои са
обидните думи и с какви правни аргументи ги е квалифицирал като обида. Допълва, че
в диспозитива не присъства осъждане за осъществена обида, а само за клевета, което от
своя страна представлява несъответствие между мотиви и диспозитив. В продължение
се сочи, че всички твърдени изказвания, приети за установени, за които се твърди, че са
разпространени публично, а не в присъствието на В. М., не касаят личността на ищеца,
а касаят единствено дейността му като кметски наместник и представляват оценка
конкретно за тази дейност. На следващо място с въззивната жалба се правят
оплаквания, че решаващият съд не е обсъдил всички релевантни за спора данни, не е
подложил на обсъждане свидетелските показания на свидетелите от стана на
ответницата. По подробно изложени съображение се твърди, че районният съд
необосновано, недоказано и неправилно е приел за установено от фактическа страна,
че А. е разпространявала устно и писмено обиди и клевети по повод работата на М.
като кметски наместник. Навеждат се твърдения, че от фактическа страна всъщност
решението на първата инстанция цитира съдържанието на исковата молба, а правните
изводи на съда съвпадат със съдържанието на сведението на свидетеля Иван КараИ..
Сочи се, че липсват аргументи защо решаващият съд възприема безкритично една
група доказателства за сметка на друга група доказателства. Твърди се, че съдът не е
доказал по безспорен начин наличието на причинно – следствена връзка между
психичното състояние на ищеца и поведението на ответницата. Счита, че съществен
процесуален порок в съдебното решение е и липсата на подробни, конкретни мотиви,
формирани въз основа на съвкупното и аналитично оценяване на всички доказателства
по делото. Допълва, че в мотивите по делото не е извършена преценка на
доказателствата, доводите и възраженията, изложени от страна на ответницата.
Намира, че мотивите на съда не са ясни, убедителни и безпротиворечиви, като счита,
че същите съдържат множество противоречия, неясноти и празноти, което от своя
страна намира, че е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното решение. В
условията на евентуалност, ако не бъдат приети аргументите за липса на непозволено
увреждане се навеждат твърдения, че решението е незаконосъобразно в частта му
относно размера на присъденото обезщетение. Намира, че размера на същото е
прекомерно завишен, несъразмерен на доказаните вреди и тежестта на непозволеното
увреждане, като се излагат съображения в тази насока. Моли се съда да постанови
решение, с което да бъде отменен акта на първата инстанция, в частта, с която искът е
уважен като основателен и е присъдено обезщетение в размер на 1000 лева и вместо
това да бъде постановено, че искът е изцяло неоснователен. В условията на
2
алтернативност се моли обезщетението да бъде определено в минимален размер,
определен от съда по справедливост. Прави се искане за присъждане на сторените пред
настоящата инстанция разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от В. Ц. М., чрез адв. В. К., с
който оспорва изцяло жалбата като неоснователна и манипулативна, като моли същата
да бъде оставена без уважение. Намира за неоснователни направените с жалбата
твърдения, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Счита, че изложеното
във въззивната жалба е в явно противоречие със събраните по делото доказателства.
Сочи постановеното решение за правилно и съобразено с наличните по делото
доказателства. Твърди, че решаващият съд е направил правилна преценка на
доказателствения материал, като е достигнал до правилни изводи и е постановил
правилен съдебен акт. В заключение прави искане въззивната жалба да бъде оставена
без уважение, както и атакуваното решение да бъде отменено, като бъде постановено
друго, с което да се увеличи размера на присъденото обезщетение до претендирания от
М. в исковата молба. В условията на евентуалност се моли първоинстанционното
решение да бъде отменено в частта за разноските, като се постанови ново, с което не се
присъждат разноски за адвокатско възнаграждение за ответната страна, поради липса
на представен по делото договор по чл. 38 от ЗА или платежен документ за реално
извършване на тези разноски. Прави се искане за присъждане на сторените разноски.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В законоустановения срок е постъпила и насрещна въззивна жалба от В. Ц. М.,
чрез адв. В. К., с която атакуваното решение се сочи за необосновано и неправилно,
поради явното му противоречие със събраните и приети по делото доказателства, като
се излагат подробни аргументи в тази насока. Сочи, че решаващият съд е кредитирал
частично показанията на свидетеля КараИ., а не е кредитирал показанията на
останалите трима свидетели – Анелия Крумова, Иванка Стаменова и Анелия Венева –
Маджарска, като допълва, че липсват каквито и да е мотиви, защо не се кредитират
техните показания. На следващо място се сочи, че след като съдът необосновано е
игнорирал свидетелските показания и е възприел безкритично заключението на вещото
лице по назначената експертиза, е достигнал до погрешно заключение, че твърдените
клевети по отношение на М. са останали недоказани и не са повлияли на психичното
му състояние и на здравето му. По изложените съображения се иска отмяна на
процесното решение и постановяване на ново, с което да бъде присъдено обезщетение
в пълния претендиран размер от 10 000 лева. Прави се искане за присъждане на
сторените пред двете инстанции разноски, включително и за адвокатско
възнаграждние. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
3
Постъпил е отговор на депозираната насрещна въззивна жалба от С. В. А., чрез
адв. В. А., с който се твърди, че същата е частично недопустима, поради липса на
правен интерес за ищеца в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 1000 лева за причинено непозволено увреждане по чл. 45 от
ЗЗД. Сочи се, че в останалата част жалбата е неоснователна и необоснована, доколкото
са изложени твърдения в явно противоречие със събраните по делото доказателства.
Прави се подробен анализ на свидетелските показния, събрани пред първата
инстанция. Оспорени са направените с насрещната въззивна жалба твърдения,
включително и твърдението, че процесното решение е неправилно, като следва да бъде
определен размер на обезщетение от 10 000 лева. Намира за преклудирано направеното
с насрещната въззивна жалба възражение, че съдът неправилно и безкритично е
кредитирал заключението на вещото лице кардиолог. По отношение на обезщетението
в размер на 1000 лева за клевети/обиди разпространявани във фейсбук от С. А., сочи,
че се подържат изцяло аргументите изложени във въззивнта жалба на А.. Излагат се
съображения и по отношение на претендираните и присъдени за двете страни разноски.
По отношение на исканите от втората инстанция разноски за вещи лица, намира
искането на насрещния жалбоподател за необосновано завишено.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивните жалби са допустими и са съобразени с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивните жалби и отговорите към тях страните не са поискали събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно
в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивните жалби и отговорите към тях не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането. УКАЗВА
на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от
4
ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 10.04.2024 г. от 10,30
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5