Р Е Ш Е Н И Е
№........................../..........................2021
г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 1281 по описа
за 2020 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявени от Ф.Д.Ч., ЕГН **********, дейсвтаща чрез адв. Е.М., против З. „Б.И.“
АД, ЕИК ***, действащ чрез адв. М.Г., обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане, на
ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: 1./ 1 140.60 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за медикаменти, медицински услуги и терапия, а именно: 2 бр. прегледи
по 40.00 лева всеки; 1 бр. медикамент „П.“ на стойност 35.60 лева; 12 бр.
терапевтични процедури лазертерапия, електростимулация и иглотерапия, всяка по
50.00 лева или общо 600.00 лева и терапевтично лечение – 15 бр. процедури
скенар терапия всяка с единична стойност от по 25.00 лева и една на стойност
50.00 лева или общо 425.00 лева, ведно
със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда –
31.01.2020 г. до окончателното изплащане; 2./ 4000.00 лева частичен иск от 8000.00 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени силни болки, страдания, стрес,
тревожност, страх от придвижване по улиците, затруднено обслужване, затруднена
работа, непълноценен сън и продължаващи изтръпвания – всички свързани с
получените от ищцата: увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други
отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, двустранен лумбосакрален радикулит
при л.4-5 преднокоренчева увреда двустранно и с1 заднокоренчева увреда вдясно,
всичките от които вреди са последица от настъпило на 08.05.2019 г. около 09.15
часа ПТП, в гр. В., на кръстовището на ул. „Ч.“ и бул. „О. п. п.“, регулирано
от светофарна уредба, което ПТП било причинено от В.Р.И., която като водач на
л. а. „С. *” с ДК № ***, нарушила правилата за движение – при предприемане на
разрешен ляв завой не пропуснала преминаващата пешеходно също на зелен сигнал
ищца и ударила същата, в резултат на което пострадалата паднала на пътното
платно.
Ищцата
твърди в сезиралата съда искова молба, че на 08.05.2019 г. около 09.15
часа, в гр. В., на кръстовището на бул. „Ч.“ и бул. „О. п. п.“, регулирано от
светофарна уредба, било реализирано ПТП по вина на В.Р.И.. Последната, като
водач л. а. „С. *” с ДК № ***, нарушила правилата за движение – при
предприемане на разрешен ляв завой /в посока към центъра на града/ не
пропуснала преминаващата пешеходно също на разрешен и зелен сигнал ищца и
ударила същата, в резултат на което пострадалата паднала на пътното платно на
самата пешеходна пътека.
В резултат на удара Ф.Д.Ч. изпитала
силни болки. За да освободи кръстовището успяла да се изправи и достигне
мантинелата, разделяща платната за движение, но там останала неподвижна на
земята, със силни болки и изтръпване на таза, кръста и краката. Делинквентът В.И.
слязла от автомобила си, опитала да помогне на Ч. и виждайки сериозните болки и
състояние на последната, И. я откарала в Спешното отделение към МБАЛ „С. А. В.“.
За произшествието бил съставен и протокол от служители на МВР на мястото на
инцидента.
След началните медицински прегледи и
изследвания и след последващите такива, направени поради продължаващите
оплаквания, било установено, че са причинени: увреждане на междупрешленните
дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия,
двустранен лумбосакрален радикулит при л. 4-5 преднокоренчева увреда двустранно
и с1 заднокоренчева увреда вдясно по тялото на пострадалата Ч.. Във връзка с
тези физиологични увреждания ищцата претърпяла и негативни емоционални
изживявания, сред които много силни болки, страдания, стрес, тревожност, страх
от придвижване по улиците, затруднено обслужване, затруднена работа,
непълноценен сън и продължаващи изтръпвания. Оздравителният процес протекъл
бавно и трудно, като физическите увреждания и емоционалните травми продължили
месеци наред и се твърди да се проявяват и понастоящем. Самото ПТП ищцата определя,
като „ужас“ за себе си и близките си. Поради това претендира обезщетение за
всички тези морални вреди, в исковия размер.
Тъй като за изследванията,
прегледите, лекарствата и препоръчителната възстановителна терапия ищцата
заплатила: 2 бр. прегледи по 40.00 лева всеки; 1 бр. медикамент „П.“ на
стойност 35.60 лева; 12 бр. терапевтични процедури лазертерапия,
електростимулация и иглотерапия, всяка по 50.00 лева или общо 600.00 лева и
терапевтично лечение – 15 бр. процедури скенар терапия всяка с единична
стойност от по 25.00 лева и една на стойност 50.00 лева или общо 425.00 лева,
тя претендира обезщетение и за тези имуществени вреди.
Тъй като към деня на инцидента делинквентът
бил застрахован по договор за застраховка „ГО на автомобилистите” в ответното
дружество се претендират от ответника процесните обезщетения, ведно със
законната лихва от исковата молба.
По същество се моли за уважаване на
исковете и присъждане на разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор. В него той не оспорва
настъпилото на сочената дата ПТП /като обективен факт/, както и че към същата
дата ответникът е бил застраховател на сочения от ищеца делинквент по полица
„гражданска отговорност на автомобилистите“.
Исковете обаче оспорва изцяло по
основание и размер, като в тази връзка навежда подробни доводи обобщени, както
следва: възразява срещу механизма на
твърдяното ПТП; вината на делинквента за причиняването му; настъпването на
твърдените от ищеца по вид, обем и период имуществени и морални вреди; още и
причинната връзка между тях и произшествието; както и доказаността и размера на
исковете. Твърди конкретно, че ПТП било „случайно събитие“ по чл. 15 от НК за
водача на автомобила. Твърди конкретно още, че ищцата съпричинила инцидента и
последниците от него, като: 1/ пресякла кръстовището на забранено място; 2/ не
се съобразила с разстоянието и скоростта на наближаващото я МПС; 3/ пресякла
кръстовището изрично на червен светлинен сигнал на светофарната уредба, като
така допринесла с 90% за произшествието и вредите. Оспорва отделно връзката
между платените от ищцата средства и последиците от злополуката. Счита и за
необосновано завишена претенцията за морални вреди.
По същество моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
В хода на
проведеното открито съдебно заседание ищцата, редовно призована
не се явява, чрез адв. Е.М. поддържа предявените
искове, като с молба от 03.11.2020 г. на основание чл. 214 от ГПК увеличава
размера на предявения осъдителен иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди от 715.60 лева окончателно на 1140.60 лева.
Ответникът,
редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С молба от 05.10.2020 г. поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в
съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установени следните фактически положения:
По делото страните не спорят, че на 08.05.2019 г. в гр. В. на
кръстовището на ул. „Ч.“ и бул. „О. п. п.“, регулирано от светофарна уредба е
настъпило ПТП с участието на ищцата и лицето В.Р.И.; че към тази дата
управлявания от последната л. а. „С. *“ с рег. № *** е бил застрахован по
задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ при ответното дружество, която е била
валидна към датата на ПТП.
От представения
констативен протокол за ПТП № 838 от 08.05.2019 г. и приобщеното експертно
заключение по САТЕ се установява по несъмнен начин следният механизъм на
порцесното застрахователно събитие: на 08.05.2019 г. сутринта около 09:15 часа,
в гр. В., на кръстовището между ул. „Ч.“ и бул. „О. п. п.“ е светнал зелен
сигнал на светофара за автомобилите, движещи се по ул. „Ч.“. Водачът на л. а. „С.
*“ И. е предприела ляв завой за навлизане в бул. „О. п. п.“ в посока към
центъра на града, като е навлязла частично в кръстовището, за да изчака движещи
се направо насрещни автомобили. През това време ищцата като пешеходец на зелен
сигнал на светофара предприела пресичане на бул. „О. п. п.“ в посока от пазара „Ч.“
към библиотеката „П. С.“ по пешеходната пътека от дясната за нея страна на
кръстовището. В този момент И. не е имала видимост към ищцата поради
преминаващите насрещни автомобили. След като насрещните за И. автомобили са
преминали, тя е продължила извършването на ляв завой, като в момента на
потеглянето на автомобила ищцата се намирала на около 1.52 м след началото на
пешеходната пътека по посока на пресичането. В този момент И. вече е имала
видимост към ищцата, но не я е възприела и е ускорявала автомобила, достигайки
максимална скорост около 20.81 км/ч, обичайна ниска скорост при извършване на
ляв завой в кръстовище. В момента на началото на реагирането на И. ищцата се е
намирала на около 4.45 м след началото на пешеходната пътека. Делинквентът е
предприел екстерно спиране, като е бил осъществен контакт с ищцата. В момента
на този контакт скоростта на автомобила е била почти 0 км/ч, тъй като ищцата не
е била отхвърлена, като контактът е станал с предната част на автомобила.
Контактът между ищцата и автомобила е станал в лявата лента на платното бул. „О.
п. п.“, гледано към центъра на града /в посока на завиването на автомобила/. От
заключението се констатира още, че в момента на откриване на видимост за И. към
ищцата автомобилът е бил спрян на около 13.00 м преди мястото на контакта.
Делинквентът е можел да избегне произшествието, ако изчака да получи видимост
към цялата дължина на пешеходната пътека от началото ѝ до разделителната
ивица, ако няма други пешеходци на пешеходната пътека. Констатира се още, че
ищцата като пешеходец е предприела пресичането непосредствено след светването
на зелен сигнал на светофара.
Тези
констатации са в унисон и с ангажираните гласни доказателства чрез разпита на
делинквента И.. Същата сочи, че е участвала в ПТП, реализирано в гр. В. на
кръстовището бул. „О. п. п.“ срещу „Ч.“, като при ляв завой на булеварда, след
пропускане на насрещно движещите се МПС-та е продължила да прави ляв завой,
след което внезапно е видяла ищцата и набила спирачки. Ищцата си сложила ръката
на капака на колата и паднала пред на земята пред лекия автомобил. След това
свидетелката е закарала ищцата и нейния приятел до спешното отделение на
болнично заведение, като там са закупени и предписаните лекарства.
Видно е
от ангажираните АУАН и Наказателно постановление, за реализираното ПТП свид. И.
е посочена като виновна за това, че на 08.09.2019 г. около 09:15 ч. в гр. В. на
ул. „Ч.“ като водач на л. а. като извършва ляв завой посока Община В. не е
пропуснала ищцата, пресичаща пешеходната пътека обозначена с пътна маркировка и
светофарна уредба, работеща в нормален режим /зелена светлина и за двамата/,
при което я блъска, като ПТП е с пострадало лице /ищцата/, което пресича от
дясно на ляво.
От
ангажираната медицинска документация и експертното заключение по назначената
СМЕ се установява, че в резултат на реализираното ПТП на ищцата е поставена
диагноза „контузия на опашната кост и поясна област“, като не са констатирани
убедителни рентгенологични данни за фрактура на кръстцовата кост. Констатира се
още, че в процеса на възстановяване болковият синдром се засилва, като освен в
поясната област болката преминава към десния долен крайник, а впоследствие и
към левия. Допълнително се проявяват изтръпвания и мускулна слабост в долните
крайници. Проведените консултативни прегледи от 29.05.2019 г. и впоследствие,
установяват симптом за увреда в отделни коренчета на периферните
седалищно-кръстцови нерви, обобщени с клиничните диагнози „мононевралгии на
долен крайник, лумбусакрален радикулт“, приети като последици от травмената
увреда. Диагностицираните травми и последващи оплаквания се квалифицират от
вещото лице с медико-биологичния признак за телесна повреда – временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Констатира се още от експертното заключение на
вещото лице, че е възможно подобни увреждания да се получат при ПТП и по
описания механизъм – блъскане от МПС и падане върху седалище. Основните
травмиращи моменти при подобни произшествия са както директните удари от
автомобила и върху терена, така и внезапното огъване, завъртане или отмятане на
тялото, при които много често се увреждат мекотъканни структури в
костно-ставния апарат на гръбначния стълб и крайниците. В конкретния случай се
установи, че са засегнати отделните предни коренчета на периферни нерви, които
обичайно се изразяват в болезненост при движения, при определени позиции на
тялото болка, сетивни нарушения – тръпнене, мравучкане. Подобни симптоми създават
неудобство и затруднения в бита и трудовата дейност, без обаче да обуславят
отнемане или трайно затруднение в движенията на тялото или крайниците.
Констатираните травматични увреждания се обобщават с диагноза – „контузия в
кръстцовата област“, като проведеното образно изследване не показва убедителни
данни за фрактура, но в същото време вещото лице сочи, че при него не би могло
да се визуализира степента на засягане на мекотъканните структури. Обичайният
възстановителен период за диагностицираната травма е от порядъка на три-четири
седмици, като към настоящия момент същият е приключил. Констатира се още от
заключението, че развилите се в посттравмения процес оплаквания от болки и
други мускулно-нервни нарушения могат са в причинна връзка с травматичните увреждания
от реализираното на 08.05.2019 г. ПТП, доколкото могат да се обяснят с
механичното засягане на коренчевите отдели на периферните нерви, намиращи се в
посочената като травмирана анатомична област.
В хода
на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и допълва, че по отношение на
ищцата е проведено комплекс от лечение, консервативно, което включва обичайните
медикаменти при подобни увреждания.
От ангажираните
гласни доказателства чрез разпита на свид. Г. С. – лицето, с което ищцата фактически
живее на семейни начала – се установява, че в резултат от реализираното ПТП
ищцата е преживяла сериозен стрес, емоционален и психически дискомфорт. Същата
се е затруднявала при движение, като е получавала помощ от свидетеля. Във
връзка с травматичните увреждания ищцата е ходила на терапии, иглотерапии,
скенари. Констатира се обаче, че ищцата не е излизала в болничен, като е
продължила да престира работна сила в полза на своя работодател въпреки
травматичните увреждания. Свидетелят сочи, че възстановителният период е
приключил след около месец, което е в унисон и с експертното заключение по СМЕ,
но в момента ищцата продължавала да ходи на терапии във връзка с болките, които
изпитва в таза и кръста.
От
ангажираните на л. 24 и сл. и л. 117 писмени доказателства /счетоводни
документи/ по несъмнен начин се установява, че във връзка с лечението на
ищцата, последната е сторила разходи за медикаменти и медицински услуги в общ
размер от 1 140.60 лева, а именно за 2 бр. прегледи по 40.00 лева
всеки; 1 бр. медикамент „П.“ на стойност 35.60 лева; 12 бр. терапевтични
процедури лазертерапия, електростимулация и иглотерапия, всяка по 50.00 лева
или общо 600.00 лева и терапевтично лечение – 15 бр. процедури скенар терапия
всяка с единична стойност от по 25.00 лева и една на стойност 50.00 лева или
общо 425.00 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Районен съд – Варна е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015 г. в сила от
1 януари 2016 г./ за
присъждане в позла на ищцата на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди. За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя по предявените преки искове, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното
наличие на следните елементи от фактическия състав: 1./
наличието на валидно застрахователно правоотношение между виновния водач и
застрахователя – ответник; 2./ настъпването на процесното застрахователно събитие
по време на действие на договора за застраховка „ГО на автомобилистите“; 3./
всички елементи от обективната и субективна страна на деликта – 3.1./ деяние
/действие или бездействие/; 3.2./ противоправност на деянието; 3.3./
вредоносния резултат; 3.4./ причинната връзка между вредите и противоправното
деяние; 4./ размера на претендираните вреди, включително характера, степента,
интензитета, продължителността на претърпените неимуществени вреди и всички
конкретни факти по делото, обуславящи справедливия им размер; 5./ изискуемостта
на главните вземания, т.е. изпадането на ответното дружество в забава.
В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже
възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже,
че е погасил претендираните суми.
В конкретиката на казуса не се спори
между страните, че лекият автомобил марка „С.“, модел „*“ с peг. № ***, управляван
от свид. И., е застрахован по
застраховка „ГО на
автомобилистите" при ответника - застрахователна компания „Б. И.“ АД, което обуславя извода за възникването
на облигационна връзка между страните. Не се спори също, че в
срока на действие на сключения помежду им договор за застраховка, с участието на процесния автомобил на 08.05.2019 г. е реализирано пътно-транспортно
произшествие в гр. В..
Във
връзка с оспорването на механизма на ПТП настоящият съдебен състав приема, че
представеният по делото протокол за ПТП няма обвързваща съда материална
доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като не е съставен от
длъжностно лице очевидец, което да е възприело непосредствено фактите и
обстоятелствата относно ПТП-то. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той
следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП – както е в
настоящия случай, не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не
притежава. От друга страна, обаче протоколът за ПТП, като официален
свидетелстващ документ, обвързва съда досежно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на
ПТП – местоположение на леките автомобили, пътна маркировка, пътни знаци, щети
по автомобила и т. н. – в този смисъл е каузалната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I
т. о., ТК.
За доказване механизма на ПТП по делото освен процесния протокол е приобщено
и заключението на вещото лице по назначената Съдебно-автотехническа експертиза
/САТЕ/. Видно от експертното заключение, механизмът на настъпване на
застрахователното събитие от 08.05.2019 г. е съответен на описания в протокола
за ПТП № 838 от 08.05.2019 г. В хода на откритото съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си. Съдът кредитира същото, тъй като е
достатъчно пълно, ясно, обективно и обосновано. Същото
е в унисон и с ангажираните гласни доказателства чрез разпита на застрахования при
ответното дружество делинквент.
Предвид изложеното, по несъмнен начин е установено, че на
08.05.2019 г. в гр. В., сутринта, управляванния от свид. И. автомобил
– застрахован по застраховка „ГО“ при ответното дружество, завивайки на ляво за
навлизане в бул. „О. п. п.“ в посока към центъра на
града е блъснала ищцата, пресичаща по пешеходната пътека на зелен за нея светлинен сигнал от
светофарната уредба
с предната част на превозното средство.
С гореописаното деяние делинквентът е нарушил установения правов
ред в държавата - в частност правилата за поведение, обективирани в
разпоредбата на чл. 179, ал. 2
вр. ал. 1, т. 5, предл.
4 от ЗДвП, което обуславя и неговата противоправност, като
елемент от обективната страна на деликта.
Причинната връзка
между противоправното деяние и настъпилите имуществени и неимуществени вреди се
констатира по несъмнен начин от заключението по СМЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвено, пълно, ясно,
обективно и неоспорено от страните. В същото
вещото лице с категоричност сочи, че е възможно процесните травматични
увреждания да се получат при ПТП и по описания в конкретния случай механизъм.
Отделно,
последвалите оплавкания в периода на възстановяване, които са обусловили приемането
на медикаменти и ползването на медицински услуги, доколкото същите са в зоната
на контузията, то същите са в причинна връзка със застрахователното събитие.
Вината в
обективното гражданско право се предполага до доказване на противното – арг.
от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като въведената от законодателя оборима презумпция
размества тежестта на доказване. В конкретния случай
ответникът не е ангажирал никакви доказателстве досежно невиновността на
делинквента. За пълнота следва да се
посочи, че по делото от
представения АУАН и НП по категоричен начин се доказа и субективния елемент от
фактическия състав на иска.
Твърденията за случайно събитие по
смисъла на чл. 15 от НК, което в обективното наказателно право е обстоятелство,
изключващо вината, не се споделят от настоящия съдебен състав. В конкретния
случай делинквентът, от една страна, е бил длъжен като участник в движението по
пътищата и адресат на нормите ситуирани в ЗДвП, а и от друга страна, е могъл да
предвиди с оглед експертното заключение по САТЕ, че след пропускане на насрещно
движещите се автомобили следва да пропусне пресичащите пешеходци. Още повече,
че самият делинквент в хода на депозиране на гласните доказателства чрез
разпита му сочи, че ищцата е била първа в колоната от пресичащи хора. За
пълнота следва да се посочи, че правото на пресичане е абсолютно право и е
противопоставимо на всеки друг участник в движението по пътищата – арг. от т.
6, б. „а“ и б. „б“ от ТР № 2 по описа за 2016 г. на ОСНК на ВКС.
Ето защо съдът намира за несъстоятелни
доводите на ответника за недоказаност на механизма на ПТП, липсата на причинна
връзка между противоправното деяние и вредите, както и липсата на вина.
С
оглед на изложеното съдът счита, че предявените искове за присъждане на
обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди са доказани по
основание.
В тежест на ищеца е да докаже предявените
граждански притезания и по размер, като ответникът изрично е инвокирал
възражение и в тази насока, като е оспорил размера на обезщетението както за
неимуществените вреди с
оглед вида, характера, степента, интензитета и периода на възстановяване на
претърпените от ищцата травматични
увреждания, негативни емоционални и психически преживявания и другите конкретни
данни по делото, така и за
имуществените вреди.
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД
, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 1
от ЗЗД:
Възражението
за съпричиняване не е волеизявление, с което се упражнява потестативно право, а
е твърдение за факт. В конкретния случай
ответникът поддържа, че ищцата е пресякла
кръстовището на забранено място, не се е съобразила с разстоянието и скоростта
на наближаващото я МПС и е пресякла кръстовището на червен светлинен сигнал на
светофарната уредба, с което същата е допринесла за вредоносния резултат с 90%. Когато за
настъпването на вредите има значение и поведението на увреденото лице, то това
поведение изключва отговорността на делинквента само в случай, че прекъсва
причинната връзка между действията на делинквента и настъпилите за пострадалия
вреди, т. е. без значение е дали поведението на увреденото лице е правомерно
или не, от значение е наличието на обективна връзка между неговото поведение и
настъпилите щети – арг. от Решение № 17 от 6.03.2015
г. на ВКС по гр. д. № 3174/2014 г., IV г. о., ГК. В конкретния случай, видно от заключението на вещото лице по САТЕ, показанията на свид.
И. и протокола за ПТП, АУАН и НП причините за застрахователното събитие са няколко и всичките
са свързани с поведението на делинквента – в
момента на откриване на видимост за делинквента към пресичащата ищца
автомобилът е бил спрян на около 13 м преди мястото на контакта, като свид. И.
е можела да избегне произшествието като изчака да получи видимост към цялата
дължина на пешеходната пътека и след това да изчака преминаването на ищцата.
Ищцата е предприела пресичането непосредствено след зеления сигнал на
светофарната уредба, като същата е пресичала по специално начертаната пътна
маркировка за пешеходците, а към момента на удара същата вече е изминала 4.45 м
от началото на пешеходната пътека, т.е. същата не е скочила внезапно пред
завиващия наляво лек автомобил. Съдът счита, че ищцата по никакъв начин не е
допринесла за увреждането си доколкото нейните действия не са повлияли на
причинно-следствената връзка между противоправното деяние на делинквента и
вредоносния резултат. За пълнота следва да се посочи, че по делото няма и данни
ищцата да е пресичала в нарушение на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
Относно съдебно-деловодните разноски:
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска,
чийто общ размер възлиза на 352.11 лева, от които: 5.84 лева – депозит за
свидетел; 1.95 лева – държавна такса за съдебно удостоверение, 38.91 лева –
депозит за вещо лице по СМЕ; 48.63 лева – депозит за вещо лице по САТЕ и 256.78
лева – адвокатски хонорар с включен ДДС с оглед на представения договор за
правна помощ и съдействие, имащ характера на разписка – арг. от т. 1 от ТР №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и извлечение от НАП.
Водим
от горните мотиви, СЪДЪТ
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** сумите, както
следва: 1./ 1 140.60 лева
/хиляда сто и четиридесет лева и
шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за медикаменди, медицински услуги и терапия, а
именно: 2 бр. прегледи по 40.00 лева всеки; 1 бр. медикамент „П.“ на стойност
35.60 лева; 12 бр. терапевтични процедури лазертерапия, електростимулация и
иглотерапия, всяка по 50.00 лева или общо 600.00 лева и терапевтично лечение –
15 бр. процедури скенар терапия всяка с единична стойност от по 25.00 лева и
една на стойност 50.00 лева или общо 425.00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявявавне на исковата
молба в съда – 31.01.2020 г. до окончателното погасяване на вземането и 2./ 2 000.00 лева /две хиляди лева/
частичен иск от общо 8 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени силни болки, страдания, стрес, тревожност,
страх от придвижване по улиците, затруднено обслужване, затруднена работа,
непълноценен сън и продължаващи изтръпвания – всички свързани с получените от
ищцата увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на
гръбначния стълб с радикулопатия, двустранен лумбосакрален радикулит при л.4-5
преднокоренчева увреда двустранно и с1 заднокоренчева увреда вдясно, всичките
от които вреди са последица от настъпило на 08.05.2019 г. около 09.15 часа ПТП,
в гр.В., на кръстовището на бул. „Ч.“ и бул. „О. п. п.“, регулирано от
светофарна уредба, което ПТП било причинено от В.Р.И., която като водач на л.
а. „С. *” с ДК № ***, нарушила правилата за движение – при предприемане на
разрешен ляв завой не пропуснала преминаващата пешеходно също на зелен сигнал
ищца и ударила същата, в резултат на което пострадалата паднала на пътното
платно, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.Д.Ч., ЕГН **********,
с адрес: *** против З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 2000.00 лева /две хиляди лева/,
представляваща разликата над уважения размер от 2 000.00 лева до предявения
размер от 4 000.00 лева, частичен иск от общо 8
000.00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени силни болки, страдания, стрес, тревожност, страх от придвижване по
улиците, затруднено обслужване, затруднена работа, непълноценен сън и продължаващи
изтръпвания – всички свързани с получените от ищцата увреждане на
междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия, двустранен лумбосакрален радикулит при л.4-5 преднокоренчева
увреда двустранно и с1 заднокоренчева увреда вдясно, всичките от които вреди са
последица от настъпило на 08.05.2019 г. около 09.15 часа ПТП, в гр.В., на
кръстовището на бул. „Ч.“ и бул. „О. п. п.“, регулирано от светофарна уредба,
което ПТП било причинено от В.Р.И., която като водач на л. а. „С. *” с ДК № ***,
нарушила правилата за движение – при предприемане на разрешен ляв завой не
пропуснала преминаващата пешеходно също на зелен сигнал ищца и ударила същата,
в резултат на което пострадалата паднала на пътното платно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в общ
размер от 319.63 лева /триста и деветнадесет лева и шестдесет и
три стотинки/, представляваща сторени в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, от които: 137.46 лева – държавна такса; 9.16 лева –
депозит за свидетел; 96.64 лева – депозит за вещо лице по СМЕ; 76.37 лева –
депозит за вещо лице по САТЕ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗА, З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е.М., ЕГН **********, вписана в АК-гр. В. под
личен № *, със съдебен адрес:***2 сумата в размер от 358.64 лева, представляваща адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ф.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата
в общ размер от 352.11 лева, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които: 5.84 лева – депозит за
свидетел; 1.95 лева – държавна такса за съдебно удостоверение, 38.91 лева –
депозит за вещо лице по СМЕ; 48.63 лева – депозит за вещо лице по САТЕ и 256.78
лева с ДДС – адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от съобщението.
Препис
от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.