№ 107615
гр. София, 08.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Частно
гражданско дело № 20221110151095 по описа за 2022 година
Със заявление, подадено от [ЮЛ] с ЕИК: [номер] е поискано издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу К. Т. Д. с
ЕГН: **********, включително за сумата от 200,00 лева (двеста лева), представляваща
такса разходи за събиране, 207,64лева (двеста и седем лева и 64 стотинки),
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за период от 06.07.2020 г.
до 06.08.2021 г.
При проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление следва да бъде
частично отхвърлено за сумата от 200,00 лева (двеста лева), представляваща такса
разходи за събиране, 207,64лева (двеста и седем лева и 64 стотинки), представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение за период от 06.07.2020 г. до 06.08.2021 г.
Подаденото заявление е редовно от външна страна, доколкото заявителят е
индивидуализирал вземанията в достатъчна степен.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3, на чл. 411,
ал. 2 заповедният съд е задължен да следи и за наличието на неравноправни клаузи,
когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е
настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски
кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван
с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
Съдът намира, че предвидена договорна неустойка при неизпълнение на поето
1
от заемополучателя задължение за предоставяне на обезпечение е нищожна.
Преценката за нищожност на клаузата за неустойка съобразно задължителното
тълкуване дадено с ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС следва да се извърши
съобразно нейните функции, принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения като възможни критерии за преценка към датата на сключване на
договора, предвид естеството на задължението, размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка, вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено
или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
Съдът намира, че така уговорената неустойка е нищожна, тъй като няма
присъщата за неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а
представлява допълнителна възнаградителната лихва.
По отношение на претенцията за неустойка за забава в размер на 15% съдът
намира, че е нищожна поради сходни мотиви – тъй като няма присъщата за неустойка
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Предвид изложеното е налице основание по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и
заявлението следва да бъде отхвърлено в тази част.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление, подадено от [ЮЛ] с ЕИК: [номер]
срещу К. Т. Д. с ЕГН: ********** за сумата от 200,00 лева (двеста лева),
представляваща такса разходи за събиране, 207,64лева (двеста и седем лева и 64
стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за период от
06.07.2020 г. до 06.08.2021 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2