РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300503287 по описа за 2022 година
-ми
Обжалвано е Решение № 3304/13.10.2022г. на Пловдивския районен съд VІІІ
гр. с., постановено по гр. д. № 13163/21г., с което се отхвърлят предявените от П. Д. Д.,
ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, Адвокатско дружество „***“, адв. А.
П., против Ж. Н. Р., ЕГН **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес:
***, представляван от особения представител адвокат М. С. Н., със служебен адрес:
*** – партер и Н. Н. Р., ЕГН **********, с последен известен постоянен адрес: ***,
представляван от особения представител адвокат И. И. И., със служебен адрес: ***,
субективно-пасивно съединени искове с правно основание чл.86 от ЗЗД – за осъждане
на двамата ответници солидарно да заплатят на ищеца сумата 6 555, 83 лева,
представляваща законната лихва за периода 12.08.2018 г. – 12.08.2021 г. за забавено
плащане на сумата 11 000 евро – дължима от ответниците неустойка по чл.5, ал.3 от
сключен между страните на 30.05.2014 г. в гр. Пловдив Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, като неоснователни и недоказани
Жалбоподателят П. Д. Д., ЕГН **********, от *** моли съда да отмени
обжалваното решение и уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемите страни Ж. Н. Р., ЕГН **********, чрез особения представител
адвокат М. Ст. Н. и Н. Н. Р., чрез особения представител адвокат И. И. И. считат
1
жалбата за неоснователна и молят съда да я отхвърли. Адвокат Н. прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на жалбоподателя за въззивната инстанция.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представения препис от Решение № 261370/28.04.21г.
постановено по гр. д. № 18134/14г. на Пловдивския районен съд, XIX гр. с. се
установява, че Ж. Н. Р. и Н. Н. Р. са осъдени за заплатят солидарно на П. Д. Д. сумата
11 000 евро, представляваща неустойка за неизпънение на задъжение по предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.05.2014г., като в този процес не
са претендирани е съответно на са присъдени лихви.
В настоящия процес се претиндира обезщетение за забавено плащане върху
присъдената неустойка за периода от 12.08.2018 до 12.08.2021г. - датата на подаване на
исковата молба.
С отговора на исковата молба ответниците, чрез особените си представители,
правят възражение за изтекла погаситена давност, а и това е спорният въпрос по
делото.
Относимите към това възражение факти са следните: Според чл. 5, ал.3 във
връзка с чл. 3, ал.4 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 30.05.2014г., при неизпънение на задъжението на продавачите по този договор, а
именно Ж. Н. Р. и Н. Н. Р. да прехвърлят с окончателен договор във формата на
нотариален акт собствеността върху имота, посочен в чл.1, ал.1 от договора в срок от
пет месеца, считано от сключване на посочения договор, то в тридневен срок от
изтичането на този срок продавачите дължат на купувача неустойка в размер на 11 000
евро. Не се спори, че падежът на задъжението за заплащане на неустойка е
03.11.2014г., а исковата молба по настощето дело е подадена на 12.08.2018г.
Вярно е, че от изискуемостта на неустойката до подаването на исковата молба е
изтекъл срок по – дълъг от три години, но това не е достатъчно за да обоснове
погасяването по давност на обезщетението за забава при изплащането на неустойката.
Тук следва да се има предвид, че вземането предмета на настоящето производство е
акцесорно и според нормата на чл. 119 от ЗЗД едва с погасяването на главното вземане
се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания. Главното вземане е за
неустойка, за което е водено гр. д. № 18134/14г. на Пловдивския районен съд, XIX гр.
с., като решението по посоченото дело Ж. и Н. Р.и са осъдени да заплатят П. Д.
неустойката по предварителния договор. Следователно, предявения иск е уважен,
което означава, че давността за главното вземане е прекъсната с предявяване и
уважаване на иска за същото вземане по силата на чл. 116, б. „Б“ от ЗЗД. Исковата
молба по това производство е подадена на 18.12.2014г., а решението по делото е
влязло в сила на 16.06.2021г. , т.е. през този период давност не е текла. След като
настоящият иск е предявен на 12.08.2021г., то главното вземане не погасено по
2
давност.
Налице е неизменна съдебна практика (Р. № 167/08.11.13г. по т. д. № 657/12г. I
т. о., Р. № 46/25.06.20г. по т. д. № 1328/19г., I т. о., Р. 230/19.12.14г. По гр. д. №
1425/14г., III г. о., Р. № 232/06.11.15г. по гр. д. № 2175/15г., III г. о., всички на ВКС),
според която вземането за лихва възниква ден за ден и затова лихви се дължат за всеки
изминал ден и затова, когато искът за обезщетение за забава е предявен след
изтичането на три години от възникване на вземането, не се погасяват всички лихви, а
само тези които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. В
настоящия казус исковия период обхваща тригодишен период преди подаване на
исковата молба, поради което искът е доказан по основание, а по отношение на
неговия размер по реда на чл. 162 от ГПК провери размера на законната лихва, който
възлиза на 7 774.72лв., който размер и по – голям от претендирания, но с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес, според което е недопустимо да се
присъжда повече от поисканото искът ще се уважи до посочения в исковата молба, а
именно 6 555.83лв.
Районният съд е отхвърлил иска, поради което обжалваното решение ще се
отмени, като вместо него се постанови друго, с което уважи претенцията в указания по
– горе размер.
С оглед изхода на спора въззиваемите следва да заплатят на жалбоподателя
разноски в размер на 3 036.25лв. разноски, направени и за двете съдебни инстанции,
като възражението на адв. Н. за прекомерност на възнаграждението заплатено пред
възивната инстанция е неоснователно, тъй като въззивникът не претендира разноски, а
и такива не са посочени в списъка за разноски.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-ми
ОТМЕНЯ Решение № 3304/13.10.2022г. на Пловдивския районен съд VІІІгр.
с., постановено по гр. д. № 13163/21г., с което се отхвърлят предявените от П. Д. Д.,
ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, Адвокатско дружество „***“, адв. А.
П., против Ж. Н. Р., ЕГН **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес:
***, представляван от особения представител адвокат М. С. Н., със служебен адрес:
*** и Н. Н. Р., ЕГН **********, с последен известен постоянен адрес: ***,
представляван от особения представител адвокат И. И. И., със служебен адрес: ***,
субективно-пасивно съединени искове с правно основание чл.86 от ЗЗД – за осъждане
на двамата ответници солидарно да заплатят на ищеца сумата 6 555, 83 лева,
представляваща законната лихва за периода 12.08.2018 г. – 12.08.2021 г. за забавено
плащане на сумата 11 000 евро – дължима от ответниците неустойка по чл.5, ал.3 от
3
сключен между страните на 30.05.2014 г. в гр. Пловдив Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, като неоснователни и недоказани и вместо това
ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Ж. Н. Р., ЕГН **********, с последен известен
постоянен и настоящ адрес: ***, представляван от особения представител адвокат М.
С. Н., със служебен адрес: *** и Н. Н. Р., ЕГН **********, с последен известен
постоянен адрес: ***, представляван от особения представител адвокат И. И. И., със
служебен адрес: *** да заплатят солидарно на П. Д. Д., ЕГН **********, от ***, със
съдебен адрес: ***, Адвокатско дружество „***“, адв. А. П. сумата 6 555.83 (шест
хиляди петстотин петдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща
законната лихва за периода 12.08.2018 г. – 12.08.2021 г. за забавено плащане на сумата
11 000 (eдинадесет хиляди евро) – представляваща дължима неустойка по чл.5, ал.3 от
сключен между страните на 30.05.2014 г. в гр. Пловдив Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, както и сумата 3 036.25 (три хиляди тридесет и
шест лева и двадесет пет стотинки) разноски за двете съдебни инстанции.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4