Номер 32321.09.2020 г.Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – К.III-ти граждански състав
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
Секретар:Д. П. М.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20201850100634 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на Д. Г. Н. и К. К. Н. , с която на основание
чл. 50 от СК искат прекратяване на брака им по взаимно съгласие.
Твърдят, че са сключили граждански брак на 04.10.1998 г., като от брака нямат
родени деца.
Заявяват желанието си за прекратяване на бракът между тях, като представят
споразумение, уреждащо въпросите по чл. 51 от Семейния кодекс.
В съдебно заседание се явяват лично, както и с упълномощен представител – адвокат
Х.Н., като чрез него и лично поддържат молбата си, като заявяват сериозно и непоколебимо
желание за прекратяване на брака при условията на представеното споразумение.
Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за граждански брак /дубликат/, издадено на 08.09.2020 от
Столична община, район „Сердика“, молителите са сключили граждански брак на
08.07.2019 г., за което е съставен акт № 3119 от същата дата.
От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че
страните са се споразумели относно всички необходими последици от прекратяването на
брака.
1
Страните са се споразумели, че семейното жилище е напуснато от съпругата, която
няма претенции за ползването му.
Със споразумението е уговорено, че съпрузите няма да си дължат взаимно издръжка
след прекратяване на брака, че след прекратяване на брака съпругата ще продължи да носи
брачното си фамилно име Николова, както и че движимите вещи са разпределени
извънсъдебно.
При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са
предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие,
молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на
брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с
което уреждат задължителните лични отношения след развода, като нямат други претенции
един към друг, споразумението не противоречи на закона и същото следва да бъде
утвърдено от съда.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото
в размер на 40 лв., като с оглед обстоятелството, че при предявяване на молбата е внесена
сумата от 25 лева, то останалата част от 15 лева следва да бъде възложена на двамата
съпрузи в равни части.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 08.07.2019 година с акт № 3119 от същата дата
на Столична община, район „Сердика“ между Д. Г. Н. , ЕГН ********** и К. К. Н. ,
ЕГН ********** ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК,
както следва :
1. Родителски права:
Съпрузите нямат родени от брака деца и не се налага спогодба в тази насока.
1. Издръжка между съпрузите:
Същите се споразумяват да не си дължат издръжка един на друг.
Семейно жилище:
Спогодилите се нямат такова.
1. Недвижими имоти:
2
Съпрузите не придобивали такива по време на брака.
1. По време на брака молителите нямат придобити моторни превозни
средства и парични влогове, а движимите вещи са поделени
извънсъдебно.
2. По време на брака си молителите нямат регистрирани общи фирми, както
и участие в търговски дружества по смисъла на ТЗ
След развода Д. Г. Н. ще продължи да носи брачното си фамилно име.
Разноски:
Съпрузите се споразумяват разноските по делото да бъдат поети така, както
са направени.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лева,
като:
ОСЪЖДА К. К. Н. , ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от
7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща половината от дължимата
част на окончателната държавна такса за производството.
ОСЪЖДА Д. Г. Н. , ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от
7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща половината от дължимата
част на окончателната държавна такса за производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3