Р
Е Ш Е Н И Е
София, 07.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и осми май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 3292/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД от
Н.А.М., ЕГН **********, чрез адв. Й.Д., съдебен адрес:***, ж..к. “*******партер,
против З. „А.“ АД, ***, за сумите, както следва:
сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя и сумата 1 691,30
лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тях, считано от датата
на събитието – 14.02.2017 г.
до окончателното изплащане и направените
по делото разноски.
В исковата молба
се твърди, че на 19.08.2016 г. на път ІІ-82 е станало ПТП, като И.К.С., управлявайки л.а.
„Тойота Корола“, рег. № *******с посока на движение от Самоков за София, на
около 2 245 м. след № 316 на ул. „Самоковско шосе“ в с. Кокаляне, при
навлизане в десен за завой, поради движение с несъобразена с пътните условия
скорост, е навлязъл в лентата за насрещно движение и е реализирал ПТП с
движещия се в обратна посока, в собствената си пътна лента л.а. „Форд Ескорт“, рег.№
*******, управляван от С.И.В.. При така описаното ПТП са причинени телесни
увреждания на водача и пътниците в л.а. „Форд Ескорт“ сред които е и ищеца Н.М..
Ищецът твърди, че,
вследствие на катастрофата е получил сериозни увреждания, както физически, така
и психически, в резултат на които е претърпял болки и страдания и които са довели
до негативни промени в неговия живот.
Заявява, че, в резултат
на катастрофата, е претърпял множество травми – средна телесна повреда,
изразяваща се в мозъчна контузия челно вляво – разстройство на здравето,
временно опасно за живота, линейна фрактура на челната кост и на левия челен
синус на черепа, средна телесна повреда - фрактура на дясна ключица –
разстройство на здравето, причинило затруднения на горен крайник за повече от
тридесет дни и множество прорезни и разкъсно – контузни рани по лицето и
окосмената част на главата – временно разстройство на здравето, причинило му
болки и страдания. В резултат на причинените му травми той е бил приет по
спешност в УМБАЛ „Света Анна“, АД, София и е настанен в Клиника по
неврохирургия за активно болнично лечение, проведено му е медикаментозно
лечение по схема.
В исковата молба се
твърди още че, при изписването му на 31.08.2016 г. му е назначено лечение и
спазването на двигателен и диетичен режим за срок от три месеца. На 01.09.2016
т. е опериран отново в същата болница, в Клиника по ортопедия и травматология,
откъдето е изписан на 04.09.2016 г. с назначено лечение. По отношение на
получените множество прорезни и разкъсно – контузни рани са му направени повече
от 150 шева, които са били наложителни. Тези рани, респ. и шевовете, са довели
до сериозно обезобразяване и до обективното му загрозяване – средна телесна
повреда.
Според отразеното в
исковата молба, в резултат на станалата катастрофа и получените увреждания
сериозно е засегнато и психическото му състояние - чувства непрекъсната
тревожност, има проблеми със съня, кошмари, не може да се съсредоточи, забравя,
чувства силно главоболие, което води до невъзможността да бъде полезен в
ежедневието си. Наложило му се е да потърси лекарска помощ няколко пъти и са му
изписани антидепресанти.
Търпял е изключително силни
болки, търпи ги и сега, а възстановяването му все още не е приключило.
За настъпилото ПТП е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № К-711/19.08.2016 г. и е образувано ДП №
ЗМ11373/2016 г. по описа на СДВР-РТП-ПР, съответно пр.пр. № 29876/2016 г. по
описа на СРП. С Постановление от 12.12.2016 г. производството пред СРП е
прекратено и е изпратено по компетентност на СГП, като към момента на завеждане на делото то още е
било висящо.
Според отразеното в
исковата молба, за автомобила, причинил увредата, е бил налице валидно сключен
договор с ответното дружество по з.п. № BG/11/115003195140, валидна
за периода 31.12.2015 г. – 30.12.2016 г.
Във връзка с получените увреждания от станалото ПТП, ищецът
твърди, че ва 11.11.2016 г. е подал молба до ответното дружество за изплащане
на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, по която е
образувана щета № 10016100104962, но с писмо изх.№ Л-11532/24.11.2016 г.
ответното дружество е отказало да удовлетвори претенцията му.
Ищецът
е представила писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни доказателства
и назначаване на съдебномедицински и автотехническа експертизи.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан,
с всички законни последици, включително и направените разноски по списък.
В представения по делото
отговор ответникът З. „А.“ АД оспорва предявените искове изцяло по основание и
размер. Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Оспорва наличието на застрахователно правоотношение с
процесния автомобил „Тойота Корола“ с рег. № *******към 19.08.2016 г.
Оспорва механизма на ПТП, както и вината на водача С.,
като счита, че удара за него е бил непредотвратим.
Оспорва, че ищецът е претърпял вредите, описани в
исковата молба.
Твърди, че не е налице пряка причинно следствена връзка
между ПТП и твърдяните травми.
Твърди, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия, който е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан.
Отделно от това, оспорва размера на предявената
претенция, като заявява, че тя е много завишена и не отговаря на критерия за
справедливост според чл. 52 ЗЗД.
Оспорва иска за лихва, поради неоснователност на главния
иск, както и датата от която се дължи.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в случай, че такова се претендира по делото.
Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни
доказателства и е поставил допълнителни въпроси на съдебномедицинската и
автотехническата експертизи.
В хода по
същество моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани, алтернативно – да намали размера на присъденото обезщетение, пред
вид прекомерния размер, за който е поискано. Претендира разноски
по списък.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и за
претърпени имуществени вреди в размер 1 691,30
лв. – пряко от застрахователя по сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, причинени в резултат на ПТП, ведно със законните последици.
От събраните по делото доказателства се установява,
че на 19.08.2016 г. на път
ІІ-82 е станало ПТП, като И.К.С., управлявайки л.а. „Тойота Корола“, рег. № *******с
посока на движение от Самоков за София, на около 2 245 м. след № 316 на
ул. „Самоковско шосе“ в с. Кокаляне, при навлизане в десен за завой, поради
движение с несъобразена с пътните условия скорост, е навлязъл в лентата за
насрещно движение и е реализирал ПТП с движещия се в обратна посока, в собствената
си пътна лента л.а. „Форд Ескорт“, рег.№ *******, управляван от С.И.В.. При
така описаното ПТП са причинени телесни увреждания на водача и пътниците в л.а.
„Форд Ескорт“ сред които е и ищеца Н.М..
От доказателствата по делото се установява, че с Присъда от
03.11.2017 г. по н.о.х.д. № 4565/2017 г. по описа на СГС И.К.С., като водач на
л.а. „Тойота Корола“, рег. № *******, е признат за виновен за това
че на 19.08.2016 г., на път ІІ-82, с посока на движение от Самоков за София, на
около 2 245 м. след № 316 на ул. „Самоковско шосе“ в с. Кокаляне, при
управление на цитираното МПС, е нарушил правилата за движение и е причинил смърт
на едно лице и средни телесни повреди – временно разстройство на здравето,
временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК,на две
лица, между които и ищеца – престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „а“,
пр. 2 и б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 1 и б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 НК и вр. чл. 373, ал. НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което е отложено за
срок от три години. Лишен е и от право да управлява МПС за срок от две години.
Присъдата на наказателния съд е влязла в сила на 24.11.2017 г.
Представени и неоспорени от страните бяха и доказателства
за обстоятелството, че към момента на катастрофата – 19.08.2016 г., за автомобила, чиито водач е реализирал станалото
ПТП, е бил налице валидно сключен договор с ответното дружество по з.п. № BG/11/115003195140, валидна
за периода 31.12.2015 г. – 30.12.2016 г.
В хода на делото по искане
и на двете страни е
изслушано и прието заключение по назначената преди постановяване присъдата
по цитираното по – горе наказателно дело САТЕ, която съдът кредитира
като безпротиворечива и кореспондираща със събраните в хода на производството
доказателства,
която дава заключение,
че платното за движение на мястото на катастрофата - по ул. „Самоковско шосе”
на около 2244 метра след № 316, в района на произшествието е предназначен за
двупосочно с две полуплатна по едно за всяка посока. Двете полуплатна са
разделени помежду си с надлъжна пътна
маркировка „Единична непрекъсната линия” – М1 от ЗДвП. Друга маркировка не е отбелязана. Асфалтова
пътна настилка, мокра , валеж от дъжд и добра видимост на дневна светлина.
Пътният участък е десен завой за посоката на движение гр. Самоков – гр. София (
посоката на движение на лек автомобил „Тойота Корола”).
Според
вещото лице, липсата на регистрирани спирачни следи не позволява да бъде
определена по технически път скоростта на движение на автомобилите преди
настъпване на ПТП, поради което, вземайки пред вид деформациите по двата
автомобила, разположението им след удара и експертния опит, би могло да се приеме че скоростта на
движение на автомобилите в момента на удара между тях е била приблизително
еднаква, от порядъка на около 40… 45 км/ч. В
ескпертната практика при липса на други данни за скоростта на движение на
автомобила, преди настъпването на ПТП, обикновено се приема тази която е била
към момента на удара.
В
заключението е отразено, че ударът е настъпил по широчина на платното за движение
- в дясното полуплатно предназначено за
движение в посока гр. София – гр. Самоков на около 1-2 м. вдясно от
непрекъснатата разделителна линия, за същата посока на движение, по протежение
на платното за движение мястото на удара е на около 2245- 2246метра след линията на ориентира приет от разследващия – левия край на дом №
316 , гледано с лице към дома.
Експертът,
на базата на приложените материали по настоящото дело, определя следния
механизъм на ПТП: На 19.08.2016 год.
около 16,00 часа лек автомобил „Форд”
модел „Ескорт” с рег. № *******, управляван от С.И.В. се движи по ул.
„Самоковско шосе” с посока на движение от гр. София към гр. Самоков. В същото
време в обратна посока се движи лек автомобил „Тойота Корола” рег. № *******с водач
И.К.С.. Скоростта на движение на превозните средства – 40...45 км/ч. На
разстояние около 8 метра преди мястото на удара, в зоната на десен завой лекия
автомобил „Тойота Корола” преминава осевата линия и навлиза в лявата пътна
половина. Настъпва удар с лекия автомобил „Форд Ескорт”. Ударът е с предните
челни части на автомобилите. В резултат на удара настъпват телесни увреждания
на пътника в л.а. „Форд” Н.А.М. и водача на л.а. „Форд” С.В.. Впрочем различни увреждания
получават и останалите пътници, както и водачът на л.а. „Тойота”.
Пътната
настилка е асфалтова, дребнозърнеста, мокра, без дупки и посипаности.
Широчината на платното за движение е 9,00 метра. Двупосочно с непрекъсната
разделителна линия М1между двете полуплатна. Видимостта е била добра.
Според него
причината за настъпване на произшествието не е техническа т.е. не се дължи на
внезапно възникнала техническа неизправност, а на начина, на управление от
водача И.С. и следователно причината за произшествието е от субективен
характер.
Изводът на
вещото лице е Пътно транспортното произшествие не би настъпило при условие, че
водачът на л.а. „Тойота Корола”, С. е управлявал
автомобила без да навлиза в лявата пътна половина при наличиe на завой и непрекъсната разделителна линия.
С оглед
възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, по делото
бе изслушан свидетелят И.С.. Водачът на автомобила, причинил катастрофата.
В показанията си той заяви, че катастрофата е станала на пътя от Самоков за София,
времето е било дъждовно и мокро, било е след обяд, през август месец, имало е колона.Завоите
са били плавни, имало е видимост. Преди
един десен завой предницата на колата му се е разтресла, разлюляла се и е
последвал челен удар в насрещната кола,отвориха се въздушните възглавници, колата
му е била по средата на платното след удара. Свидетелят твърди, че другата кола
е била ударена в левия преден ъгъл.След удара колите са били на разстояние 5-6
метра. Скоростта на л.а. Тойота Корола, управляван от свидетеля е била 40
км/час.
По делото са назначени две СМЕ,
съответно – КСМЕ от вещо лице – хирург и вещо лице – неврохирург и СВЕ от вещо
лице – пластичен хирург.
В заключението си вещите лица по комплексната
експертиза заявяват, че в резултат на станалото на 19.08.2016 г. ПТП, ищецът е
получила следните увреждания: мозъчна
контузия, линейна фрактура на челната кост и на левия челен синус на черепа,фрагментарна
фрактура на дясната ключица и множество прорезни и разкъсно – контузни рани по
лицето.
Нараняванията
по лицето са получени от остри, режещи предмети – счупено автомобилно стъкло,
фрактурата на челната кост – при удар с твърд и тъп предмет – рамката на
вратата, а фрактурата на дясната ключица – при директната травма с твърд и тъп
предмет – предната облегалка.
Мозъчната
контузия и нараняванията в областта на лицето представляват разстройство на
здравето, временно опасно за живота, а получената фрактура на дясната ключица –
разстройство на здравето, причинило затруднения на горен крайник за повече от
тридесет дни.
Проведено
е общо 15 дневно болнично лечение в УМБАЛ „Света Анна“, АД, Клиника по
неврохирургия – 19.08.2016 г – 31.08.2016 г. и Клиника по ортопедия и
травматология – 01.09.2016 г. – 04.09.2016 г., извършени са изследвания,.
Раните в лицевата област са обработени и зашити, проведено е комплексно
инфузионно и медикаментозно лечение., счупването е наместено.
Изписан
е в ясно съзнание, с нормален статус, дадено е предписание и режим.
За периода 15.09..2016 г. – 29.12.2016
г. са извършвани прегледи при травматолог, неврохирург и личен лекар, изписвано
е лечение с ксанакс, милгама, магне В6, деанксид, паратрамал.
Вещите лица заявяват в заключението
си, че посотрадалият е възстановен от получените травми, като трайно остатъчно
състояние са белезите по лицето, които са видими и го загрозяват.. Движенията в
дясната раменна става се извършват в пълен обем, но той съобщава за болки в
крайните степени на движение.. Прогнозата е благоприятна, без усложнения.
Според даденото заключение няма данни
от увреждания във връзка с поставен обезопасителен колан, като те правят
извода, че по време на инцидента М. най – вероятно е бил без поставен колан,
което е позволило на тялото и главата да извършат инерционни движения в предноЗ.но
направление и странична посока и да се получат посочените травми. Експертите
заявяват, че някои от травмите при поставен колан нямаше да се получат, но при
челен удар при поставен колан, може да се получи шийна, гръбначна или
гръбначномозъчна травма, увреждане на гръден кош, бял дроб и коремни органи.
От заключението на втората СМЕ от
лекар – специалист по пластично – възстановителна и естетична медицина, се
установява, че броят на белезите от получените травми по лицето от катастрофата
е следният: осем линейни, номотрофични
цикатриси, с пигментиран цвят и различни размери, от 2 до 5 см., които са
основно концентрирани в областта на челото, като се установява цикатрис
хипопигментация вп областта на десния устен гъл, също и в окосмената част на
главата с хипопигментация и липса на косми по него. Белезите са видими с
невъоръжено око, всички те са леко надигнати от околните тъкани и се различават
по цвят. Наличието им по видимите части води до значима деформация на лицето на
ищеца. Експертът дава заключение, че белезите са
трайни и не могат да бъдат отстранени, а само подобрени визуално чрез различни
съвременни оперативни методи, като степента на подобрение предварително не може
точно да бъде определена.
По искане
на ищеца и за установяване на характера и интензитета на претъпените болки и
страдания вследствие катастрофата, по делото е разпитана свидетелката Г.В.,
негова майка. В показанията си тя заяви, че е видяла сина си след
като е излязъл от реанимацията, имал е много рани,бил е подут, със
синини. После са му направили операция на рамото.Имал е силни болки. Всеки ден тя
го е посещавала в Окръжна болница, където е престоял две седмици. Беше в
Окръжна болница.Не е можел да се обслужва сам, после го е гледала в Самоков.Ставал
е само до тоалетната, по пет минути на вън и после пак е лежал. Изпитвал е
силни болки. Една година се е оплаквал от главата, от рамото. Имал е
замайване.Преди катастрофата работел като общ работник.След катастрофата не е работил
година и половина, през това време
свидетелката се е грижела за него с пенсията си. За детето му са се грижили
майката и бащата на жена му. След катастрофата Н. е стана много агресивен, от
малко нещо се нервира. Оплаква се все още от болки в главата.
Други релевантни
към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни
доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие
настъпилото на 05.02.2016 г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.
Според посочената разпоредба, увреденият,
спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко
от застрахователя.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи ,при условията на
кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността
както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищцата. В настоящия случай по безспорен начин се
установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Безспорно се
установи в настоящия случай наличието на ПТП, което е довело, като последица,
до причиняване вреди на ищеца вследствие получените от него травми.
Извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са доказани с
влязлата в сила присъда от 03.11.2017 г. по н.о.х.д. № 4565/2017 г. по описа на СГС, като съдът прилага нормата на чл. 300 ГПК.
Безспорно се
доказаха причинените на ищеца сериозни травматични увреждания, както и
причинната връзка между деянието и вредоносния резултат, респ. – претърпените
болки и страдания.
При безспорно
доказване на фактическия състав на непозволеното увреждане и на съществуващата,
валидна към момента н увреждането, застрахователна полица по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника по отношение на автомобила, причинил
увреждането, съдът дължи произнасяне относно размера на обезщетението за
причинените на ищцовата страна неимуществени вреди, които следва да се присъдят.
Съдът намира, че
при присъждане на обезщетение за претърпените в резултат на увреждането вреди,
размерът му следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Цитираната норма предвижда, че размерът на обезщетението
за причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки
и страдания на ищцата.
Съдебната практика
приема като критерий за определяне на справедливото обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случаи, при съобразяване на
съответната конкретика.
Характерът и интензитетът на получените от ищеца увреждания
и претърпените от него болки и страдания е доказан с приетите и неоспорени от
страните доказателства – свидетелски показания и съдебномедицински експертизи. Пострадалият
ищец е изпитвал силни болки, страдания и неудобства в рамките на период от
около един месец, а с по – малък интензитет – около година, като те все още не
са отшумели напълно. Отделно от това, той е млад човек, а от раните по лицето
са останали сериозни белези, които са довели до загрозяването му и които няма
да могат да бъда премахнати напълно, което му причинява и ще продължи до края
на живота му да му причинява значителни неудобства.
В хода на делото от
ответната страна бе направено възражение за съпричиняване и съдът дължи
произнасяне по него.
Съдът приема за
доказано възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на ищеца
по отношение на станалото ПТП, пред вид факта, че той не е бил с поставен
обезопасителен колан, поставянето на който е З.ължително. След приемане на
съпричиняване счита, че следва да бъде прието съпричиняване 25 %, пред вид
заключението на вещите лица – СМЕ, и това съпричиняване следва да бъде отчетено
при определяне размера на присъденото обезщетение.
Според приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия,
причинените морални страдания, възрастта на
ищцата и пр.
С оглед на това
и, като съобрази описаните и претърпени от ищеца доказани тежки увреждания и последиците
от тях, заедно със свързаните с тях
физически и емоционални болки и страдания, техния вид, интензитет, продължителност и
последици,
възрастта на ищеца и фактът, че през целяия живот той ще
търпи последиците от станалото, пред вид невъзможността за заличаване изцяло на
белезите по лицето му, съдът намира, че
обезщетение размер 100 000
лв. би било адекватна
обезвреда на претърпените и доказани в производството неимуществени вреди.
При токазано
съпричиняване 25 %, сумата, която следва да се присъди на и6щеца, като
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, е 75 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от момента, от който тя се претендира – 14.02.2017 г.
– моментът, в който се твърди, че застрахователят е отказал заплащане на
обезщетение.
В останалата
част, за разликата до 100 000 лв., претенцията за неимуществени вреди е
неоснователна и, като такава, следва да
се осатви без уважение.
По отношение
претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер 1 691, 30 лв., съдът намира същата за
доказана по основание по посочените по – горе основание. По отношение на
размера, по делото са представени от ищеца и неоспорени от ответника,
доказателства за заплащане на тези суми и, пред вид тях и заключенията на
експертизата, съдът приема иска за доказан изцяло в посочения размер, Върху
сумата 1 691, 30 лв. следва да се присъди и законната лихва, считано от
момента, от който тя се претендира – 14.02.2017 г. – моментът, в който се
твърди, че застрахователят е отказал заплащане на обезщетение.
С оглед изхода на
делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по компенсация в размер 377,
08 лв., а на неговия адвокат – повереник адв. Й.Д. – адвокатско възнаграждение
в размер 2 000, 73 лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„А.“ АД, *** да заплати на Н.А.М., ЕГН **********,
чрез адв. Й.Д., съдебен адрес:***, ж..к. “*******партер, на основание чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, сумата
както следва: 75 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, претендирани пряко от застрахователя и 1 691, 30 лв. - обезщетение за
претърпени имуществени вреди от ПТП, ведно със законна лихва върху тези суми,
считано от 14.02.2017 г., до окончателното изплащане и разноски по компенсация в размер 377, 08 лв., като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за неимуществените вреди, за разликата до 100 000
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ ЗАД „А.“ АД да заплати на адвокат Й.Д., съдебен
адрес:***, ж..к.
“*******адвокатско възнаграждение в размер 2 000, 73 лв., на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: