Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260081
гр.
Пловдив, 23.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на двадесет и
първи октомври, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЕМИЛ МИТЕВ
при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша
докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 431 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
|
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 35 от 26.02.2020 г., постановено по
т.д. № 65 по описа за 2019 г., Хасковският
окръжен съд е:
-
осъдил ЗАД „А.“ АД да заплати на К.Д.Д., сумата от 30 000 лева по
предявения иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от настъпилата смърт на брат й А.
Д. Д., от ПТП настъпило на 17.10.2013 г., около 16.15 часа, на път *-** при км.
******, в землището на село П., Х. област-застрахователно събитие по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица № ***********,
със срок на валидност от 16.09.2013 год. до 15.09.2014 год., за лек автомобил
марка ***, модел *** с рег. № ******** ведно със законната лихва върху
присъдената сума от 09.10.2015 г. до окончателното изплащане на главницата,
както да заплати и сумата 1 200 лева разноски по делото;
- отхвърлил предявеният
основен осъдителен иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от Кодекс за
застраховането /отм./ от К.Д.Д. против ЗАД“ А.“ АД, за горницата над
присъдената сума от 30 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000
лв., както и акцесорния осъдителен иск по чл. 86 от ЗЗД за изплащане на
законната лихва върху присъдената сума по основния иск по чл. 226 ал. 1 от
Кодекса за застраховането /отм./ за времето от 17.10.2013 г. до 09.10.2015 г.;
- осъдил К.Д.Д., да заплати на ЗАД “А.“ АД сумата 420 лева разноски по делото.
Решението
е обжалвано от двете страни по спора.
Ищцата К.Д. обжалва решението на Хасковския окръжен съд в частта, с която предявения от нея иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 30 000 лв. до 100 000 лв., както и в частта за присъдените разноски.
В подкрепа на жалбата си, ищцата чрез процесуалния
си представител изразява становище, че в обжалваната от нея част решението е необосновано
и неправилно. Искането е в тази част решението да се отмени и се постанови
друго, с което предявеният иск да се уважи изцяло.
Ответникът по иска ЗАД „А." АД е обжалвал
решението в осъдителната част, а също и в частта за присъдените разноски по
делото. Представителят на дружеството изразява становище, че в тази част
решението било неправилно, постановено в противоречие със събраните
доказателства и при съществено нарушение на процесуалните правила. Искането е
да се отмени решението в обжалваната от него част, като се постанови друго, с
което се отхвърли изцяло предявения иск, както и да се присъдят разноски
съобразно това решение, включително и адвокатско възнаграждение за
представляващия страната юрисконсулт.
Пловдивският
апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка
с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено
следното:
Производството пред Хасковския
окръжен съд е образувано по предявен К.Д.Д. против ЗАД „А.“ АД иск с правно
основание чл. 226 ал. 1 КЗ /отм./, за заплащане на сумата от 100 000 лева
- обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие смъртта
на брат й А. Д. Д., в резултат на получени травми при ПТП, настъпило на 17.10.2013
г., около 16.15 часа, на път *-** при км. ******, в землището на село П., Х.
област, причинено от трето застраховано
в ответното дружество лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
при управлението на лек автомобил марка ***, модел *** с рег. № ** **** **, ведно
със законната лихва върху присъдената сума от 09.10.2015 г. до окончателното
изплащане на главницата.
Искът се основава на следните установени по делото и поначало безспорни факти:
В резултат на ПТП, настъпило на 17.10.2013 г., около 16.15 часа, на път *-** при км. ***3***, в землището на село П., Х. област, при сблъсък между лек автомобил марка ***, модел „*** с рег. № ******** управляван от П.М.П. и лек автомобил „Ф.Ш.“ с рег. № * **** **, управляван от А. Д. Д., е била причинена смъртта на водача на този автомобил - А. Д. – брат на ищцата К.Д. и на Д. Д. – техен баща.
По делото е безспорно установено,
че процесното ПТП е причинено виновно от третото лице П.М.П., който е нарушил
правилата за движение и, управлявайки автомобила със скорост от 142.1 км/час, по път **-**при км ***+*** посока гр. С. към с.П.,
на ляв завой по посоката му на движение е навлязъл в лентата за насрещно
движение, се е сблъскал челно с автомобила „Ф.Ш.“ ДК № * **** **, управляван от
пострадалия А. Д..
От доказателствата по делото е установена причинната връзка между произшествието и причинените на А. Д. телесни увреждания, вследствие от които е настъпила смъртта му.
Категорично се установява, както наличието на действително претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани със смъртта на брат й, така и причинната връзка между тези вреди и настъпилото по вина на водача на автомобила ПТП.
Безспорно установено е също, че отговорността на делинквента за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на описаното ПТП, се покриват от ответното дружество, при наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица № ***********, сключена между собственика на автомобила марка ***, модел *** с рег. № ** **** ** и ЗАД „А.“ АД, със срок на действие от 16.09.2013 год. до 15.09.2014 год.
Безспорно установено е също, че ищцата К.Д.Д. е сестра на починалия от травмите, причинени му при процесното ПТП - А. Д. Д..
Установените по делото обстоятелства са
достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия
иск по чл. 226, ал. 1 във вр. с чл. 223 КЗ /отм./.
Във въззивното производство ответникът ЗАД „А.“ АД поддържа всички първоначално заявени възражения относно наличието на правопораждащите застрахователната отговорност на дружеството спрямо ищцата факти: че ищцата не попадала в кръга лица, легитимирани да претендират застрахователно обезщетение; евентуално – че размерът на присъдените обезщетения не били съобразени с действащите разпоредби на закона - § 96, ал.1 ЗИДКЗ, обн. ДВ бр.101/2018 г.“, с чл. 52 ЗЗД, както и поради неотчитане на твърдяното от представителя на ответника съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Хасковският окръжен съд е изложил мотивирани
съображения и е формирал фактически и правни
изводи относно всяко от поддържаните възражения, които се подкрепят напълно от настоящия състав на Пловдивския
апелативен съд, като във връзка с поддържаните в настоящото производство
твърдения и възражения от страните, се налага да се добави следното:
Неоснователни
са преди всичко поддържаните в подкрепа на въззивната жалба възражения,
оспорващи активната материално-правна легитимация на ищцата по предявения иск.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Принципът, от който е изхождал Върховният съд при определяне кръга на правоимащите да получат обезщетение, е този на справедливостта, основаващ се на идентичността в отношенията, създадени между пострадалия при непозволено увреждане и други лица, извън кръга на тези по т. 2 от ППВС № 4/61 год. Установяването на такава идентичност е въпрос на преценка за всеки конкретен случай, предвид наличието на родство между пострадалия и ищцата, продължителността на съвместното им съжителство или връзка, отношения на привързаност и полагане на взаимни грижи и пр.
Отношенията между пострадалия А. Д. приживе с неговата сестра К.Д. са изследвани обширно и детайлно от първоинстанционния съд, на базата на подробни и достоверни свидетелски показания от близко до тях лице, като изводите на съда в тази връзка са прецизни и обосновани, поради което се споделят напълно от въззивната инстанция.
Спецификата на тези отношения в случая се определя не само от формалния характер на конкретните роднински връзки между брат и сестра, не само от обичайното общуване между тях, но главно - от изградените трайни и взаимни чувства на обич, доверие, близост, привързаност, сигурност, както и от осигуряваната от Д. за семейството на ищцата финансова подкрепа.
Основният спор е относно размера на дължимото
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди.
Според показанията на разпитания свидетел, връзката между ищцата К.Д. и нейния брат А. Д. била силна и трайна, надхвърляща традиционните за съвременното българско семейство отношения. Двамата са израснали заедно, споделяли еднакъв живот, приятели, дълго време живеели и учели заедно. К. се грижела за общото домакинство, двамата взаимно са си помагали и подкрепяли, като тази отношения на обич, доверие и взаимопомощ продължили и след като ищцата създала свое семейство.
А. подкрепял и помагал не само на сестра си, но поел траен и ангажимент да подпомага финансово нея и семейството й, заради необходимостта от продължително лечение на племенника му.
От установените по делото факти
относно отношенията между ищцата К.Д. и пострадалия при ПТП А. Д., се налага
извод за наличието на такива дълбоки емоционални и житейски връзки,
наподобяващи в голяма степен връзките между роднини от тесен семеен кръг,
заради съдържанието на които, ищцата да търпи морални болки и страдания от
смъртта на своя брат, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките от този кръг при същите трагични обстоятелства.
Изводът е, че ищцата попада в категорията на лицата, визирани в посочените постановления, имащи право на обезщетение за претърпените вследствие смъртта на техни близки вреди.
Другият спор е свързан с размера на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, съответно за дължимия размер на застрахователното обезщетение.
Определяйки размера на дължимото
обезщетение, Хасковския окръжен съд се е съобразил с всички, установени по
делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от ищеца
душевни болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, с
оглед изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и утвърдената в
тази насока съдебна практика. Първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите си всички
съществени и относими към конкретния спор факти, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението, съобразно с принципа за
справедливост.
В тази връзка Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователни съдържащите се във въззивните жалби на страните оплаквания относно несъответствието между определеното обезщетение и действителният размер на причинените в резултат на деликта неимуществени вреди.
На първо място не може да бъде споделено изразеното от ищцата становище, че съдът е определил обезщетението без да вземе предвид близката родствено-семейна връзка с нейния брат. Позовавайки се на събраните доказателства – показанията на разпитания свидетел, Хасковският окръжен съд е изяснил детайлно отношенията в семейството, степента на родствената и емоционална връзка между брат и сестра, както и настъпилия за ищцата емоционален и психически срив вследствие от смъртта на брат й.
От друга страна, въззивният съд преценява като неоснователни и възраженията на ответника за завишен размер на претендираното, както и на присъденото застрахователно обезщетение, предвид предвиденото в разпоредбата на § 96 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КЗ, обн. ДВ бр.101 от 07.12.2018 г., лимитиране на обезщетението за неимуществени вреди.
Посоченото ограничение е неприложимо към настоящия случай, макар и по различни от изложените от Хасковския окръжен съд мотиви.
Съгласно разпоредбата на § 22 ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ, се прилага част Четвърта от отменения КЗ, освен ако страните не договорят друго. В случая няма данни страните да са договорили друго и доколкото застрахователният договор по отношение на увреждащия автомобил марка ***, модел *** с рег. № ** **** ** е сключен с ответното дружество ЗАД „А.“ АД, със срок на действие от 16.09.2013 год. до 15.09.2014 г. при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение приложими се явяват разпоредбите на посочената част от отменения Кодекс за застраховането, които не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди под този, посочен в § 26, ал. 1 ПЗР на КЗ – отм.
С разпоредбата на § 96, ал.1 ЗИД на КЗ обн. ДВ, бр. 101/2018 г., действително е определен максимален размер от 5000 лева за обезщетяване на разширения кръг лица, имащи право да получат застрахователно обезщетение при смърт на техен близък, като на посочената разпоредба е придадено обратно действие с оглед изричната норма на § 96, ал. 3 ПЗР на ЗИД на КЗ. Посочената разпоредба не е приложима в настоящия случай, въпреки че искът е предявен на 06.11.2018 г., тъй като материално-правните норми на КЗ засягат застрахователните събития, в резултат на които се претендира обезщетение за вреди, настъпили след влизането му в сила - 01.01.2016 г., а в случая се претендира обезщетение за вреди от смъртта на А. Д., настъпила при ПТП на 17.10.2013 г.
Предвид изложеното, дължимо на ищцата обезщетение в случая следва да се определи по справедливост, по правилата на чл. 52 ЗЗД, без да се съобразява предвидения в § 96, ал.1 ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018 г./ максимален размер.
Неоснователно е и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с виновното си поведение неговото настъпване, независимо дали това поведение се изразява в действие или бездействие. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който, наред с неправомерното поведение на делинквента, не би се стигнало увреждането.
Твърдението от страна на ответника, че в момента на удара, пострадалият е бил без предпазен колан, което е допринесло до настъпване на тежките травми, не намира опора в събраните доказателства.
Според приетото заключение на комплексната автотехническа и медицинска експертиза, макар да не би могло да се установи категорично наличието или липата на предпазен колан при пострадалия в този случай, тежестта и броят на травмите, довели до смъртта на Д., се дължат основно на деформацията на купето, причинена от силния насрещен удар на двата автомобила. При това положение, водачът или пътникът в автомобила е фиксиран към седалката и независимо дали е с поставен или без предпазен колан, не би могъл да избегне сблъсъка с деформираните и навлезли в купето части от автомобила, в случая - с таблото. Следователно в конкретния случай липсва установен принос на пострадалия, без който, наред с неправомерното поведение на делинквента, не би настъпило увреждането.
В заключение, първоинстанционният съд е отчел всички общи и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените неимуществени вреди, поради което настоящият състав на Пловдивския апелативен съд приема, че определеното обезщетение съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване. В този смисъл обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваните му части.
Относно разноските.
Ищецът не претендира присъждане за
въззивоно производство.
Ответникът има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска, които с оглед представения списък и документи,
удостоверяващи извършването им, за това производство възлизат на 600 лева -
държавна такса, от които следва да му се присъдят 420 лева, съразмерно с
отхвърлената част от иска. В полза на ответника следва да се присъди и
адвокатско възнаграждение за представляващия го във въззивното производство
юрисконсулт, на основание чл.78, ал. 8 във вр. с чл. 37, ал.1 ЗЗП вр. с чл.23,
ал.1 НЗПП в размер на 280 лева,
съразмерно с отвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35 от 26.02.2020 г., постановено по т.д. № 65 по описа за 2019 г., Хасковският окръжен съд.
ОСЪЖДА К.Д.Д., ЕГН:********** да заплати на ЗАД “А.“ АД, ЕИК*********,
сумата 420 лева деловодни разноски, както и сумата 280 лева – адвокатско
възнаграждение за представляващия дружеството юрисконсулт в производството по т. д. № 431 по описа за 2010 г. на Пловдивския
апелативен съд, съразмерно с отхвърлената част от предявения иск.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: