Решение по дело №754/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 266
Дата: 3 декември 2020 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия: Тошка Иванова Тотева
Дело: 20205600500754
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. ХАСКОВО , 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ТОШКА И. ТОТЕВА
Членове:АННА В. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
Секретар:Р.М. К.
като разгледа докладваното от ТОШКА И. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20205600500754 по описа за 2020 година
Производството е въззивно - по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИЦАТА – Г. Х. В. е останала недоволна
от решение № 413 от 23.07.2020 год., постановено по гр.д. № 2575 / 2019
год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е обявен за нищожен
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане от 04.09.2018 год., обективиран в Нотариален акт № 191, том 05,
рег.№ 528 от 2018 год., като привиден в частта, в която Г.Я.Я. е прехвърлил
на Г. Х. В. недвижим имот, представляващ апартамент № 21, находящ се в
гр.***, срещу давана издръжка и гледане четири години назад, и поради
липса на основание – в частта, с която имотът е прехвърлен срещу
задължение за гледане и издръжка до смъртта на прехвърлителя, поради
което го обжалва с искане решението да бъде отменено и вместо него
въззивният съд постанови друго, с което отхвърли иска. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ – Я. Г. Я., П. Г. Б. и И. Г. Я. –
оспорват жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото е образувано по искова
1
молба, подадена от Я. Г. Я., П. Г. Б. и И. Г. Я. против Г. Х. В. с искане за
обявяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане от 04.09.2018 год., обективиран в
нотариален акт /НА/ № 191, том 05, рег. № 8257, дело № 528 от 2018 год.,
поради липса на основание и за връщане владението върху имота. При
условията на евентуалност е предявен иск за обявяване нищожността на
договора като привиден и прикриващ договор за дарение, и за разваляне на
договора и за предаване на владението върху имота.
С определение, постановено в съдебно заседание,
проведено на 13.01.2020 год. е допуснато изменение на предявения при
условията на евентуалност иск за обявяване нищожността на договора като
привиден, след направено от процесуалния представител на ищците
уточнение, че не поддържа искането за установяване вида на прикритата
сделка.
Безспорно по делото е установено, че
въззиваемите, с процесуалното качество на ищци в производството по
делото пред първоинстанционния съд са наследници на Г. Я.Я., починал на
05.11.2018 год., видно от приетото като писмено доказателство
удостоверение за наследници № 1208 от 06.11.2018 год.
Безспорно е още, че приживе – на 04.09.2018 год.
наследодателят на въззиваемите е прехвърлил на въззивницата – ответник
по иска притежавания от него недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.709.28.1.21 по
КККР на гр.***, с административен адрес – гр.***, с площ от 57.85 кв.м.,
ведно с прилежащото му избено помещение № 21 и 1.099 % ид.ч. от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, срещу
задължението на Г.В. да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя
лично или чрез трето лице, като полага грижи при болест и немощ,
осигурява му храна, отопление и осветление, и да му осигури един спокоен
и нормален начин на живот, какъвто е водил до сега, докато е жив, както и
за даваната издръжка и гледане 4 години назад. Договорът е сключен с НА
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка
с № 191, том 05, рег. № 8257, дело № 528 / 2018 год. по описа на нотариус с
рег. № 353 от регистъра на НК.
Видно от приложената по делото епикриза е, че за
времето от 16.07.2018 год. до 20.07.2018 год., наследодателят на ищците е
лекуван в Клиника по гастроентерология към Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Каспела“ – гр.Пловдив, при
което му е била поставена окончателна диагноза – ***. Като писмени
доказателства по делото са приети и решение на Обща клинична
онкологична комисия / Клинична комисия по хематология № 542 от
15.08.2018 год.; резултат от хистопатологично изследване от 03.08.2018
год., искане за цитологично изследване от 29.08.2018 год.; клинико –
химични изследвания от 12.09.2018 год. и от 26.10.2018 год.; онкологично
2
досие; протокол за клинична онкологична комисия по химиотерапия № 652
от 15.08.2018 год. и лична амбулаторна карта.
Като писмено доказателство по делото е приета и
справка, от съдържанието на която се установява, че наследодателят на
ищците е бил в отпуск при временна неработоспособност за времето от
16.07.2018 год. до смъртта си, за който период са издадени болнични
листове, описани в справката.
От представените удостоверения се установява, че
наследодателят на ищците е работил по трудово правоотношение за
времето от 01.01.2015 год. до смъртта си, на длъжност – работник, товаро –
разтоварна дейност, през който период е получавал и пенсия.
Видно от представения НА № 145, том 2, рег. №
2280, дело № 289 от 2018 год. за покупко – продажба на недвижим имот е,
че на 01.08.2018 год. наследодателят на ищците се е разпоредил в полза на
трето на спора лице с притежаван от него недвижим имот - нива от 8 д-ка в
землището на село ***, за сумата от 2 000 лева.
Във връзка с направено от ответницата оспорване
на началния момент на периода, от който е установила съвместно
съжителстване с прехвърлителя по атакуваната сделка, от страна на ищците
са представени и приети като писмени доказателства молба с вх.№ 23191 от
11.10.2017 год. по входящия регистър на Районен съд – Хасково, подадена
от ответницата и съпруга й, от съдържанието на която се установява, че
фактическата им раздяла датира от преди две години, и решение № 758 от
01.12.2017 год., постановено по гр.д. № 2555/2017 год. по описа на същия
съд, с което е прекратен с развод брака между ответницата и съпруга й –
Т.Т.
От представеното съобщение за смърт на
наследодателя на ищците се установява, че причина за настъпване на
същата е остра сърдечна и дихателна недостатъчност, като в графата –
болест или болестно състояние, непосредствено довели до смъртта е
посочено и карцином на черен дроб, установен преди три месеца.
От страна на ответницата са представени и приети
като писмени доказателства договор за потребителски кредит от 11.01.2018
год.; стокова разписка за закупена пелетна камина; фактура за сума от 519
лева – разходи за погребение; фактура за 26 лева – разходи за изследвания и
удостоверения, установяващи трудовия й стаж и получаваното от нея
възнаграждение.
При разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд е назначена съдебно – счетоводна експертиза, от
представеното по която заключение се установява, че за периода от
04.09.2014 год. до 05.11.2018 год., получените от наследодателя на ищците
приходи са били достатъчни за покриване на разходите му, с изключение на
3
2014 год., за която недостатъкът е определен в размер на 208.68 лева.
Вещото лице е дало и вариант, при който в случай, че не се включва в
паричния поток полученият кредит и направените погасителни вноски,
размерът на излишъка на парични средства възлиза на 5 740.02 лева. При
анализ и съпоставка на приходите и разходите на ответницата, вещото лице
е установило, че за всички години от посочения по-горе период от време,
приходите на ответницата не са били достатъчни за покриване на
разходите, с изключение на 2018 год., където имало излишък, дължащ се на
усвоен кредит. Вещото лице е дало и вариант, при който в случай, че не се
включва в паричния поток полученият кредит и направените погасителни
вноски, размерът на недостига на парични средства възлиза на 839.21 лева.
От заключението, представено по допуснатата
съдебно – медицинска експертиза се установява, че на 16.07.2018 год. на
наследодателя на ищците е открит първичен карцином на черния дроб на
фона на мастно изграждане на дроба и чернодробна цироза. Към този
момент и след това Г.Я. е имал оплаквания от обща слабост, намалено
тегло и загуба на апетит. От 15.08.2018 год. Г.Я. е бил зачислен за
проследяване в диспансер за онкологични заболявания, съставено е досие и
е започнато лечение. Проследяването е продължило до 12.10.2018 год. В
посочения период, въпреки чувството за отпадналост, Я. е имал
физическата възможност да се придвижва самостоятелно и да извършва
активни действия, което състояние е било съхранено до смъртта му,
настъпила на 05.11.2018 год. Злокачественият процес е бил установен в IV –
клиничен стадий, като прогнозата, посочена от експерта е песимистична,
поради прогресивното и необратимо протичане на процеса. Проведена била
химеотерапия с цел потискане на туморния растеж. В устния си доклад
вещото лице обяснява, че четвърти клиничен стадий означава първичен
тумор и разсейки във всички възможни системи, при който процесът е
необратим, включително и с провеждане на специализирано лечение.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпита на посочените от страните свидетели. От показанията на свидетеля
Я. – чичо на ищците се установява, че в края на 2015 год. - началото на
2016 год., брат му споделил, че се вижда с ответницата, но тайно, защото
била омъжена. Запознал ги техен братовчед – П.Г.П. От месец август 2016
год. двамата живеели заедно, след като наследодателят на ищците я
представил официално на цялото семейство по повод чествания рожден ден
на баща им. По време на съжителстването си с ответницата, брат му често
се оплаквал, че няма пари. Споделял му, че ответницата периодично
оставала без работа, като поемал и разходите за обучение на дъщеря й,
която известно време живеела при тях. Налагало се да иска пари от
близките си. Преди това нямал финансови проблеми, защото работел и
получавал пенсия. Свидетелят описва брат си като бохем, здрав и як мъж.
Месец преди да открият заболяването, брат му се оплаквал от слабост. През
месец юли 2018 год., след проведени медицински изследвания, брат му
казал – „До тука бях“, „Докторът ми каза, че работата е батак“. През месец
4
август 2018 год. брат му продал нива за 6 500 лева, защото му трябвали
пари за изследвания. При нотариалното изповядване на сделката,
свидетелят придружил брат си, който му споделил, че му остава малко да
живее. Искал да отиде за последно на море. След като се върнали от
морето, била поставена окончателната диагноза. Свидетелят споделя, че
след като брат му заживял с ответницата, срещите им станали по-редки,
поради проявявано от нея поведение, целящо да изолира близките му. Три –
четири дни преди да почине, ответницата се грижела за него, като сменяла
памперсите. Парите за погребението били отделени от тези, получени от
брат му от продажба на нивата. От показанията на свидетеля С. се
установява, че с наследодателя на ищците са били колеги в продължение на
12 – 13 години. Описва го като весел човек, майтапчия. През 2016 – 2017
год. се похвалил, че има млада приятелка. В периода, след като се разболял,
на свидетелят не му било известно дали се е нуждаел от грижи и дали
такива са били полагани. От показанията на свидетеля П. – първи братовчед
на наследодателя на ищците се установява, че на 20.05.2016 год. поканил на
гости ответницата и Г., които били заедно от преди два – три месеца. През
месец август 2018 год., свидетелят узнал за заболяването на бащата на
ищците. Тогава ходили заедно на море и братовчед му споделил, че иска да
прехвърли апартамента на Г. По това време братовчед му знаел диагнозата
на заболяването си и за наближаващата смърт. След като ответницата се
преместила при Г., направили ремонт на апартамента му и закупили
телевизор, хладилник, печка и камина с пелети. Два месеца преди смъртта,
ответницата полагала грижи на братовчед му, подпомагана от майка си.
Последният месец се чувствал зле и бил на легло. Ответницата го
придружавала до болницата. От показанията на свидетеля И. се установява,
че ответницата живеела заедно с бащата на ищците от края на 2014 год.
Направили ремонт на жилището. 15 – 20 дни преди да почине, ответницата
полагала грижи за него.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира исковете за допустими, предвид наличието на
правен интерес от предявяването им, доколкото с атакуваната сделка се
засягат правата на ищците в качеството им на наследници по закон на
прехвърлителя по договора, чиято нищожност се иска за бъде обявена.
Разгледани по същество исковете за обявяване
нищожността на сключения между наследодателя на ищците и ответницата
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, поради липса на основание, предявен като главен и като
привиден, предявен при условията на евентуалност, се явяват основателни,
по следните съображения:
Като безспорно установено по делото съдът
приема, че в началото на 2016 год. – месец февруари – месец март, страните
по атакуваната сделка са заживели на съпружески начала в жилището на
наследодателя на ищците, представляващо апартамент № 21, намиращо се в
гр.***, с което последният на 04.09.2018 год. се е разпоредил в полза на
5
въззивницата, съгласно договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, обективиран в НА № 191 / 2018 год.
Относно приетият по-горе като начален момент на установено
съжителстване съдът цени показанията на свидетеля П., според които на
20.05.2016 год. чествал годишна от сватбата си, като на тържеството
поканил наследодателя на ищците – негов първи братовчед и ответницата,
които живеели заедно от преди два – три месеца. В тази насока са и
показанията на свидетеля С. на свидетеля Я. – чичо на ищците, от които се
установява, че в края на 2015 год. – началото на 2016 год., брат му
установил връзка с ответницата, с която заживял на съпружески начала през
лятото на 2016 год. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля И.,
според които страните по атакуваната сделка заживели заедно от края на
2014 год., поради това, че същите не се подкрепят от останалите, събрани
по делото доказателства – гласни и писмени, включително и от изходящ от
ответницата документ – искова молба за развод, подадена в Районен съд –
Хасково на 11.10.2017 год., в която същата е посочила, че фактическата
раздяла с бившия й понастоящем съпруг, датирала от преди две години.
Анализът на посочените по-горе доказателства опровергава твърдението на
ответницата, че е заживяла на съпружески начала с наследодателя на
ищците през месец септември 2014 год., т.е четири години преди
изповядване на атакуваната сделка – 04.09.2018 год. – обстоятелство,
обуславящо и неистинността /привидността/ на отразеното в договора
съдържание, че от страна на приобретателката са били полагани грижи и
давана издръжка в „продължение на 4 години назад“. В подкрепа на извода
на привидност на волеизявленията на страните по атакуваната сделка, съдът
изхожда и от събраните по делото доказателства, от които се установява, че
от страна на ответницата не са полагани грижи и не е давана издръжка на
прехвърлителя по сделката, както и, че същият е нямал нужда от такива.
Разпитаните по делото свидетели описват наследодателят на ищците като
здрав, як мъж, бохем по душа, майтапчия и веселяк. От друга страна следва
да бъде отчетено и това, че през посочения период от време – четири
години назад от сключване на договора, бащата на ищците е получавал
доходи както от трудово възнаграждение, така и от пенсия за прослужено
време и старост, като размерът на приходите му надхвърля този на
разходите, за разлика от установеното по отношение на въззивницата
съотношение, при което доходите й не са били достатъчни за покриване на
разходите. В тази насока съдът цени и събраните по делото писмени
доказателства – удостоверения за получавани от страните доходи и
служебно извършена справка от сайта на НСИ за общ потребителски разход
за релевантния по делото период от време – четири години назад от
сключване на договора. Установено по делото е още, че прехвърлителят по
сделката е подпомагал финансово въззивницата, като е поемал част от
разходите за обучението на дъщеря й и е теглил заем, с който да
рефинансира усвоен от нея кредит. С оглед на изложеното, съдът приема за
доказан от страна на ищците, претендиращи нищожността, на
опорочаващия сделката факт, че в действителност издръжка и грижи
6
четири години преди сключване на атакуваната сделка не са били
предоставяни, поради което договорът в частта, с която е прехвърлен имота
за полагани грижи и даване на издръжка преди сключването му, се явява
нищожен, поради привидност на обективираните в сделката изявления на
страните. По делото не са събрани убедителни и безспорни доказателства
за съществуването, вида и валидността на евентуална прикрита сделка,
поради което съдът приема, че в разглеждания случай симулацията е
абсолютна. В тежест на страната, която претендира, че съществува
прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание, при надлежно
заявени твърдения за наличие на относителна симулация, каквито не са
поддържани от страните по делото.
Като нищожен, поради липса на основание съдът
намира договора и в частта за поетите с него задължения за полагане на
грижи и даване на издръжка за бъдещо време – от сключване на договора –
04.09.2018 год. до смъртта на прехвърлителя, настъпила два месеца след
това – на 05.11.2018 год., по следните съображения: Безспорно по делото е
установено, че през месец юли 2018 год. на наследодателя на ищците е била
поставена диагноза ***– данни в каквато насока съдът възприема от
представената по делото медицинска документация, обсъждана и в
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – медицинска
експертиза, от което се установява още, че злокачественият процес е бил
напреднал и установен в IV – ти клиничен стадий, като поради
прогресивното и необратимо протичане на процеса, прогнозата е
определена от експерта като песимистична. В устния си доклад вещото
лице пояснява, че четвърти клиничен стадий означава първичен тумор и
разсейки във всички възможни системи, тотално осеяни с метастази, при
което започват да страдат всички органи. В четвърти стадий процесът е
определен като необратим, включително и с провеждане на специализирано
лечение. Развитието е прогресивно до приключването му с фатален изход,
в рамките на месеци. От приетото като писмено доказателство – съобщение
за смърт, неоспорено от ответницата се установява, че причина за смъртта е
остра сърдечна и дихателна недостатъчност, като онкологичното
заболяване - карцином на черния дроб, е посочено като болест,
непосредствено довела до смъртта на Г.Я. Освен наличието на онкологично
заболяване, намиращо се в последен стадий на развитие, установено преди
изповядване на атакуваната сделка, в резултат на което два месеца след
това е настъпила смъртта на наследодателя на ищците, като доказано съдът
приема и това, че въззивницата е знаела за заболяването и
неблагоприятната прогноза на развитието му. Името й е вписано в графата
„близки, име и адрес“ в съставеното на 08.08.2018 год. онкологично досие.
От показанията на свидетеля П. се установява, че ответницата е
придружавала прехвърлителя по време на провежданото му лечение.
Същият не е бил на работа, поради ползването на продължителен отпуск за
временна нетрудоспособност – от 16.07.2018 год. до настъпване на смъртта
му, през което време са му извършвани изследвания и прегледи.
Наследодателят на ищците споделил с брат си – свидетеля Я. и с братовчед
7
си – свидетеля П. за установеното онкологично заболяване още през месец
юли – август 2018 год., като е бил наясно и с прогнозата, свързана с
настъпването на скорошна смърт. Показателни в тази насока са действията
на прехвърлителя по атакуваната сделка, който след узнаване на
заболяването си през месец август 2018 год. се е разпоредил с друг
притежаван от него недвижим имот в полза на трето на спора лице, като
част от получената цена е отделил за почивка на море, споделяйки на брат
си, че това ще е последното му море, което много обичал. Атакуваната
сделка е изповядана две седмици след завръщането им от почивката.
Всичко това – подготовка и осъществяване на последни мечти, съчетано с
провеждане на медицински прегледи и изследвания, е ставало в
присъствието и със знанието на ответницата. С оглед на изложеното, съдът
приема за доказани предпоставките от фактическия състав на основанието
за нищожност на договора поради липса на основание, свеждащи се до
наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта скоро след
датата на договора, както и знание на приеобретателя към момента на
сключване на сделката за скорошното настъпване смъртта на
прехвърлителя. Необосновано в тази насока ответницата се позовава на
съдебна практика, според която изисквания времеви период от сделката до
настъпване на смъртта следвало да е в рамките на дни и по-малко от месец,
затова защото фактическите обстоятелства по разглеждания правен спор, по
който е формирана посочената практика, не са идентични с тези,
установени в настоящия казус. Разгледан е случай, при който
прехвърлителят е бил в напреднала възраст и в недобро здравословно
състояние, но без видими признаци за тежко здравословно състояние с
неизбежен фатален край и липса на неизличима болест, докато в настоящия
казус прехвърлителят до дни преди смъртта си се е обслужвал сам,
независимо от напредналия стадий на заболяването и знанието за скорошна
смърт. Обстоятелството, че настъпването на смъртта на прехвърлителя е
било положително известно на приобретателя, като болестното състояние е
прогнозирано като последващо от близка смърт, обуславя нищожност на
договора в частта с което е поето задължението за бъдещи грижи, поради
липса на основание, доколкото приобретателят не е поел насрещно
задължение да престира грижи и издръжка, което се установява от
събраните по делото гласни доказателства и от заключението, представено
по допусната медицинска експертиза, според които наследодателят на
ищците не е бил в състояние да се обслужва само дни преди смъртта си.
Достигайки до същите фактически и
правни изводи за нищожност на договора като привиден в частта за минали
грижи и поради липса на основание – за бъдещи грижи,
първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран така, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 413 от 23.07.2020 год.,
постановено по гр.д. № 2575 / 2019 год. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Г. Х. В., ЕГН ********** от гр.***,
ап.21 да заплати на Я.Г.Я., ЕГН ********** от гр.***, на П.Г.Б., ЕГН
********** от гр.*** и на И.Г.Я., ЕГН ********** от гр.***, тримата с
адрес за призоваване – гр.***– адвокат Б.С. общо сумата в размер на 1 200
лева – по 400 лева за всеки – деловодни разноски – възнаграждение за
адвокат за осъществено п роцесуално представителство пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9