Р Е Ш Е Н
И Е
№ 162
гр.Дулово, 16.09.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Дуловският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет
и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при участието на секретаря НИНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното
от районния съдия гр.д.№ 506 по описа на
съда за 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по молба на "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ"АД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул. Владислав Варненчик 258, Варна Тауърс Г, представлявано от законните
представители: Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, с правно основание чл.422 ГПК във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, за приемане установено, че М.К.П. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА“ЕНЕРО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, сумата от 310.08 лева (триста и десет лева и осем
стотинки), за обект на потребление заведен с абонатен номер № **********, находящ се в с.П., ул. Трета № 11, общ.Дулово,
обл.Силистра, явяваща се сбор от парични
суми по неплатените фактури за потребена ел.енергия в
размер на 276.48
лева (двеста седемдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща главница за
консумирана ел.енергия от ответника и такса възстановяване по фактури, издадени
в периода от 19.10.2016г. –
20.02.2017г., мораторна лихва
в общ размер на 33.60
лева. (тридесет и три лева и шестдесет стотинки), представляваща
сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 07.06.2018г., посочени подробно в
извлечение от сметка на ответника по кл. № **********, към
същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението
– 22.06.2018г. и разноски в
размер на 75.00 лева, които суми са присъдени с издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
350/2019г. по описа на РС-Дулово.
Претендират
се направените съдебни разноски по настоящото дело
- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и заплатена
държавна такса в размер на 75.00 лева.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Сочи се в исковата
молба, че М.К.П., е клиент на "Енерго - Про Продажби"
АД, с клиентски номер кл.№: **********, във
връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен
номер аб.№: **********, находящ се
на адрес : с.П., ул. Трета № 11,
общ.Дулово, обл.Силистра.
Тези облигационни отношения се регламентират
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Е.П." АД и Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО .ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за
енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране(КЕВР към момента).
Съгласно
чл. 17, т. 2 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО .ПРО
ПРОДАЖБИ." АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се
задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия".
Сроковете
са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член
изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане
на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е
получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това
положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната
фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на
дължимите суми.
Съгласно
чл. 38 от
ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими
към "Енерго - Про Продажби"
АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден".
Съгласно
чл. 16, т. 2 от
Общите условия за продажба на електрическа енергия на
„ЕНЕРГО .ПРО ПРОДАЖБИ." АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „клиентът
се задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете
са регламентирани в чл. 28, ал.5 от ОУПЕЕ „Неполучаването на
фактурата не освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума в
срок". При това положение потребителя изпада в забава след
настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на
изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Съгласно
чл. 32 от
ОУПЕЕ „В случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на
законната лихва върху дължимите сумщза всеки
ден забава^ считано от първия ден на забавата до пълното погасяване
на задължението".
Предвид
горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл.107
от Закона за енергетиката, на 22.06.2018 г.
в Районен съд - Дулово е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу М.К.П., в резултат на което е образувано ч..гр.дело №
350/2018г.
Към
момента на подаване на заявлението горецитираният потребител на
електрическа енергия има неизплатени задължения в общ размер на 310.08 лева
(триста и десет лева и осем стотинки) за обект на
потребление заведен с абонатен номер аб.№: **********, изрично
посочен по-горе. В посочената сума са включени неплатените фактури за
ел.енергия в размер на 276.48
лева (двеста седемдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури
издадени и такса възстановяване в периода от 19.10.2016 г. - 20.02.2017 г„
както и мораторна лихва в общ размер на на 33.60 лева. (тридесет
и три лева и шестдесет стотинки), представляваща
сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 07.06.2018 г., посочени
подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № 1*********, към
същата дата.
Задълженията
и периодите за които се дължат са изготвени и в табличен вид в самата искова молба.
Върху
горе претендираните суми е заплатена 2% държавна такса. Длъжникът е
направил възражение в срока по чл.414 от ГПК, в резултат на което и в срока по чл. 415 от
ГПК
се предявява настоящия иск, като се довнася дължимата държавна такса.
След
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК гореописаният длъжник е подал възражение
с мотива, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение. Към възражениет е приложил нотариален акт за покупко- продажба №
100 от 11.06.2013г. от който е видно, че имота в с. П., ул. Трета № 11,
общ.Дулово е продаден на Златка Събева Савова, тоест има нов собственик.
След
настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на
фактурите не са заплатени, с което се обосновава правния интерес от предявените
искове.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който се твърди, че предявената искова
претенция е допустима, но по съществото си е изцяло неоснователна, поради
следните съображения: Изложените в исковата молба факти и обстоятелства не
отговаряли на обективната истина.
Сочи,
че на 29.06.2018г.,
му е връчена заповед за
изпълнение, издадена от Районен съд - Дулово
по инциирано производство по реда на чл. 410 от ГПК, с
което дружеството „Енерго - Про Продажби" АД, гр. Варна, в
качеството си на кредитор е заявило, че М.К.П.
дължи на същото сумата от 276.48лв., представляваща главница за неизплатена
електрическа енергия по фактури, издадени за периода от 19.10.2016 г.
до 20.02.2017 г.
за процесния обект, както и сумата от 33.60 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода
от падежа на всяка фактура до 07.06.2018 г., сумата от 25.00 лева платена
държавна такса и 50.00 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение. След запознаването с връчената Заповед за изпълнение на парично
задължение № 179/26.06.2018 г.,
издадена по гр. д. №
350/2018 г.
по описа на Районен съд - Дулово, е подадено писмено възражение на
основание чл. 414 от
ГПК в законоустановения срок. Претендираното от заявителя
вземане е оспорено изцяло, като обстоятелствата от което то произтича - фактури
за електрическа енергия и разноските, са платени изцяло на
29.08.2018 г., за което е приложено писмено доказателство — Вносна бележка №
36101-045-001009 от същата дата.
Претенцията
на ищецът, с която иска по отношение на ответика да бъде установено и
същият да бъде осъден, да му заплати сумата от 276.48 лева представляваща
главница за консумирана ел.енергия и такса възстановяване по фактури издадени в
периода 19.10.2016 г.
до 20.02.2017 ,
както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 33.60
лева представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от
падежа й до 07.06.2018 г.,
според ответникът, е изцяло неоснователна, тъй като претендираното вземане по заповедното производство е
погасено изцяло с извършеното плащане. Плащанията са извършени по банков
път на 29.08.2018г. с вносна
бележка № 36101-045-001009 от същата дата, представена като доказателство по
делото. Предвид този факт макар и към
момента на подаване на заявлението главното задължение да е било дължимо, тъй
като към момента на завеждане на настоящото производство, същото е погасено,
следва да се постанови решение, с което главният иск бъде отхвърлен. Към
момента на извършване на плащането на процесните фактури е платена и мораторната лихва,
която се дължи за претендирания от ищцовото дружество
период.
Настоява
се от ответникът, че той с
поведението си не е дал повод за иницииране на настоящото
производство, тъй като макар и със забава е изпълнил задължението на новия
собственик на обекта за който се отнася исковата претенция, като е платил
дължимите суми по процесните фактури ведно с дължимите лихви към момента на
плащането. В тази връзка направеното искане от ищцовото дружество за
присъждане на сторените по настоящото дело съдебно - деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без
уважение.
Въз
основа на гореизложеното, иска от съда да постанови решение за отхвърляне
изцяло исковата претенция на „Енерго - Про Продажби" АД гр.Варна.
Отправя
се молба за присъждане сторените по водене на делото разноски - изплатен
адвокатски хонорар.
В съдебно заседание,
ответникът, чрез процесуалния си представител поддържа становището си, изразено
в отговора на исковата молба.
Ищецът в съдебното
заседание по същество не се представлява и не изразява становище. С молба
изпратена по факт заявява, че поддържа исковата си претенция и моли същата да
бъде уважена.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч. гр. дело № 350/2018г. на Районен съд – Дулово, по
подадено от ищеца срещу ответника заявление по чл. 410 ГПК е издадена заповед
за изпълнение за неизплатени задължения, както следва: като ДЛЪЖНИК М.К.П. с ЕГН ********** е осъден ДА
ЗАПЛАТИ НА КРЕДИТОР ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр.Варна, с
ЕИК: *********, представлявано от законните представители - Пламен Стоянов
Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, следните суми:
-
276.48 лева (двеста седемдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваща главница за консумирана и незаплатена ел.енергия по фактури
издадени за периода от 19.10.2016г. до 20.02.2017г. за обект с абонатен №
********** находящ се в с.П., ул.Трета № 11, общ.Дулово, обл.Силистра, с
клиентски № **********,
- 33.60 лева. (тридесет и три
лева и шестдесет стотинки) – представляваща мораторна лихва, начислена за
периода на всяка една от претендираните фактури от падежа на същата до
07.06.2018г.,
-
законната лихва върху главницата от 276.48 лева, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение – 22.06.2018г. до окончателно изплащане на задължението,
както и сумите
от 25.00 лева (двадесет и пет лева) – заплатена държавна такса и 50.00лв.
(петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение .
По издадената заповед за
изпълнение длъжникът и ответник в настоящото производство е направил възражение
в срока по чл. 414 ГПК, в резултат на което и в срока по чл. 415 ГПК ищецът
предявил настоящия иск.
По делото е прието ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от
доказване, на основание чл. 146, ал.1, т.3 от ГПК, че до 11.06.2013г. когато е бил
продаден обекта за който е исковата претенция, между ищцовото дружество
и ответника е била налице твърдяната договорна връзка по повод доставка на
електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия, че стойността на електроенергията
по издадени фактури за консумирана ел.енергия, обективирани в табличен вид
в исковата молба.
Безспорно установено е,
че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК и към датата на
подаване на исковата молба, ответникът не е бил собственик на обекта за който се
отнася исковата претенция, тъй като на 11.06.2013 г. имота е продаден на З.С.С.видно
от представеният с писмения отговор нотариален акт.
Безспорно е установено, че след подаване на
исковата молба, но в срока за отговор присъдените със заповедта за изпълнение
суми като главница, лихви и разноски, са
заплатени изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Предявен е иск, с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, с който се търси съдебно
установяване на дължимостта на вземането на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ”
АД срещу ответника по делото.
По допустимостта на установителния иск:
Правният интерес от
реализиране на търсената защита се извежда от изложените в исковата молба
фактически твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е налице
спор досежно дължимостта на процесната сума. В този
смисъл съдебният състав споделя виждането, че условие за надлежното упражняване
на иска е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума.
По тези съображения съдебният състав приема, че предявеният иск се явява
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Облигационната
обвързаност на страните произтича от Договор за продажба на ел.енергия,
условията на който договор са регламентирани от Общите условия на договорите за
продажба на ел. енергия на "ЕНЕРГО Про ПРОДАЖБИ" АД.
Посочените общи условия, са приложени по делото с исковата молба, и са влезли в
сила, тъй като съгласно чл.98а от Закона за енергетиката, обществените
снабдители на електрическа енергия продават електрическа енергия на потребители
при публично известни общи условия, които трябва да бъдат одобрени от ДКЕВР, да
се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и на интернет
страницата на доставчика.
Влизането на ОУ в сила
не е обусловено от писменото им приемане от потребителите, поради което и на
основание ноторно известния факт на публикация на ОУПЕЕ, съдът
приема, че посочените Общи условия са влезли в сила.
По основателността на иска:
Искът е предявен по реда
на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен
срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явява
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество. Исковата молба е
постъпила на 08.08.2018 г. в предвидения от чл. 415, ал. 1 от ГПК срок.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на
спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това вземане.
В тежест на ищеца по
предявения положителен установителен иск бе да установи, при
условията на пълно и главно доказване наличието на паричното задължение, както
и неговия размер, наличието на облигационна връзка между страните, и
основанието на което правото е възникнало, също така и количеството на реално
доставена, потребена и надлежно отчетена от ответника електроенергия.
Страните не
спорят, че сумите, присъдени с издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, по ч. гр. дело № 350/2018г. на Районен съд -Дулово, са за
главница за незаплатена електрическа енергия по фактури зе реален
отчет на обекта, издадени за периода от 19.10.2016г. до
20.02.2017г., за обект с абонатен номер **********, с адрес с.П., ул. Трета № 11,
общ.Дулово, по кл.№ **********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.06.2018 година до
окончателното й изплащане, и ведно с мораторна лихва за
периода от падежа на всяка една фактура до 07.06.2018г.
Съгласно чл.17, т.2 от
посочените ОУ, потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната
в имота ел. енергия, в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия,
като в чл.26 и в чл.27 са регламентирани сроковете за заплащане на ел.енергията
за битови и стопански нужди.
Ответникът с отговора си
на исковата молба, посочва, че макар и със закъснение, след издаване на
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК и в срока за отговор на исковата молба, на
29.08.2019г., от името на новия собственик е извършено пълно плащане
по процесните фактури – за главница и за лихва включително и на
направените в заповедното производство разноски, като за потвърждение на
изложеното представя с вносна
бележка № 36101-045-001009 от 29.08.2018г.
Плащанията са извършени на
29.08.2019г. и същите не са опровергани от ищцовата страна.
С оглед плащането на
дължимото, съобразено на основание чл.235, ал.3 от ГПК, исковата претенция макар
и допустима, се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Тъй
като паричните задължения и по осемте фактури са заплатени доста след техния
падеж, както и след предявяване на установителния иск, съдът намира, че
ответника е станал повод за образуване на заповедното и исковото производства,
поради което дължи и заплащане на направените от ищцовото дружество деловодни
разноски.
Водим от изложеното, Дуловския
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ"АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, бул. Владислав Варненчик 258, Варна Тауърс Г,
представлявано от законните представители: Пламен Стоянов Стефанов, Яна
Маринова Димитрова и Георги Коршия, с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, за
установяване в отношенията между страните, че ответникът М.К.П. с ЕГН **********,***, дължи на ищеца „ЕНЕРО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК *********, сумите, присъдени с издадена на
26.06.2018г. заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 350/2018г.
по описа на РС-Дулово, както следва: сумата от 310.08
лева (триста и десет лева и осем стотинки), за обект на
потребление заведен с абонатен номер № **********, находящ се в с.П., ул. Трета № 11, общ.Дулово,
обл.Силистра, явяваща се сбор от парични
суми по неплатените фактури за потребена ел.енергия в
размер на 276.48
лева (двеста седемдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща главница за
консумирана ел.енергия от ответника и такса възстановяване по фактури, издадени
в периода от 19.10.2016г. –
20.02.2017г., мораторна лихва
в общ размер на 233.60 лева.
(тридесет и три лева и шестдесет стотинки), представляваща
сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 07.06.2018г., посочени подробно в
извлечение от сметка на ответника по кл. № **********, към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението
– 22.06.2018г.
и разноски в размер на 75.00 лева, които суми са присъдени с издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 350/2019г. по описа на РС-Дулово.
ОСЪЖДА М.К.П. с ЕГН **********,***
да заплати на „ЕНЕРГО
- ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, бул. Владислав Варненчик 258, Варна Тауърс Г,
представлявано от законните представители: Пламен Стоянов Стефанов, Яна
Маринова Димитрова и Георги Коршия, сумата от 175.00лв. /сто седемдесет и пет лева/,
представляваща направените в настоящото производство съдебно деловодни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: