НОХД № 873/2010 год.
МОТИВИ:
Обвинението
против подсъдимата В.Д.П. ***, с ЕГН ********** е по чл.210 ал.1, т.5 във вр. с
чл.209 ал.1 и във вр. с чл.26 ал.1 от НК за това, че в периода от 30.09.2008г.
до 03.04.2009г. в гр.Пазарджик при условията на продължавано престъпление с цел
да набави за себе си имотна облага в общ размер на 18 479,54 лева е
възбудила заблуждение у П.О.С. *** и И.П.К. *** досежно обстоятелството, че ще
им съдейства за получаване на визи за САЩ, както за тях, така и за семейството
на К. и с това им е причинила имотна вреда в размер общо на 18 479,54 лева, като причинената вреда е в големи размери и деянията са извършени както следва:
1. На
30.09.2008г. в гр. Пазарджик с цел да набави за себе си имотна облага в размер
общо на 5179,90 лева /сбора от
стойността на 3000 щатски долара и 1000 български лева/, е възбудила
заблуждение у П.О.С. *** досежно обстоятелството, че ще му съдейства за
получаването на виза за САЩ и с това му е причинила имотна вреда в
горепосочения размер - престъпление по чл.209 ал.1 от НК
2. На 03.04.2009г. в гр.Пазарджик с цел да
набави за себе си имотна облага в размер на 13 299,64 лева, представляващи
стойността на 6800 евро, е възбудила заблуждение у И.П.К. *** досежно
обстоятелството, че ще му съдейства за получаването на визи за САЩ, както за
него, така и за семейството му и с това му е причинила имотна вреда в горепосочения
размер- престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло
така повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Пледира за
постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимата и налагане на
ефективно наказание лишаване от свобода.
Подсъдимата се
явява лично в съдебно заседание и с упълномощен
защитник. Не се признава за виновна и дава обяснения по обвинението.
Против
подсъдимата е предявен граждански иск от И.П.К. за сумата от 13 299.64
лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.04.2009г., до окончателното й
изплащане.
Против подсъдимата е предявен
граждански иск от П.О.С. за сумата от 5 179.90 лв., представляваща
обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.
Гражданските
искове се приеха за съвместно разглеждане в наказателния процес, като К. и С.
бяха конституирани като граждански ищци, а само К. и като частен обвинител.
Частният
обвинител поддържа обвинението против подсъдимата наред с прокурора и чрез
повереника си пледира за осъдително присъда с налагане на ефективно наказание
лишаване от свобода.
Гражданските
ищци поддържат предявените граждански искове и искат те да бъдат уважени изцяло
като доказани по основание и размер.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като
спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
През инкриминирания период мес. септември 2008г. – мес.април
2009г., подс.В.П. извършвала търговска дейност като ЕТ ”П - В.П.”. Помещавала се в офис в хотел „Т” в
гр.Пазарджик и основната дейност била свързана с подготовка и обработка на
документи на лица, желаещи да заминат за чужбина, включително и в САЩ.
През есента на 2008 год. св.П.С. *** се свързал по телефона със
св.Г.К.. Причина за това бил фактът, че семейството на св.С. били заминали за
САЩ, където живеели, а той също искал да замине за там, но нямал виза. Св.С.
научил от своя баща, че сина на негов приятел от гр.Пазарджик /гореспоменатия К./
познава лице, което можело да му съдейства за получаването на американска виза.
След като се свързал със св.К. св.С. ***. Двамата се срещнали и запознали, след
което К. отвел св.С. в офиса на подсъдимата в х-л „Т”. Св.К. и неговото
семейство били в изключително близки отношения с подсъдимата и нейното
семейство, дори неговият баща бил кум на подс.П.. Причината св.К. да заведе св.С.
именно при П. бил фактът, че тя от много години се занимавала с организирането
на изваждането на визи, като преди това била съдействала и на брата на св.К.,
който благодарение на нея получил виза и заминал за САЩ. Св.К. запознал подсъдимата и св.С., при
което той и обяснил, че желае да се снабди с виза за САЩ. Тя му разяснила, че
трябва да направи определен набор от документи, които да й донесе или изпрати,
както и че трябва да и даде сумата от 1000 лева и 3000 щатски долара. Уточнила,
че сумата от 1000 лв. е невъзвръщаема и ще се използва за плащането на разходи
във връзка с организирането на интервюто за получаване на визата. Пояснила още, че сумата от 3000 долара ще
бъде нейният хонорар, но тя ще му бъде върната в случай, че му бъде отказана
виза от американското посолство. Свидетелят С. приел условията на подсъдимата,
след което си заминал за гр.Варна. На 30.09.2008г. свидетелят С. ***, срещнал
се със свидетеля К. и двамата заедно отишли в офиса на подсъдимата. Там
свидетелят С. й предал сумата от 1000лева и тази от 3000 долара. При плащане на
сумата бил оформен договор между ЕТ „П” от една страна и П.С. от друга. В този
договор било отразено, че свидетелят С. плаща на фирма „П” сумата от 1000лева
за консултации и попълване на документи, с цел явяване на интервю в консулска
служба, като било отразено също, че тази сума не подлежи на връщане. Свидетелят
С. изписал ръкописния текст като съдържание на договора, подписал се като
клиент и изписал и датата на сключването му и на плащането на парите. В същото
време подсъдимата П. съставила разписка, в която саморъчно вписала , че
получава от свидетеля П.С. сумата от 3000 долара. Изписала датата на получаване
на парите и се подписала като получател, като върху подписа си положила и
отпечатък от тампонния печат, ползван от нейната фирма. Разбрали се, че в
рамките на около месец всичко ще бъде уредено и С. ще трябва да се яви на
интервю в американското посолство. След изтичането на дадения от подсъдимата
срок свидетелят С. започнал да й звъни
по телефона, но тя отговаряла, че
все още нещата не са готови и трябвало да се изчака. Това продължило още около
месец, а когато след около два месеца
свидетелят С. отново позвънил по телефона на подсъдимата установил, че той е
изключен. След това се свързал със свидетеля К., но последният му отговорил, че
не може да открие подсъдимата, както и че той също я търси, тъй като тя и на
него дължала пари.
По повод на всичко това свидетелят С. ***.
Свидетелят И.К. и неговото семейство се запознали с подсъдимата
В.П. ***, където сестрата на подсъдимата притежавала вила, съседна на тази на К.
Подсъдимата и нейното семейство често посещавали тази вила и по този повод
установили приятелски отношения със семейството на К.. В годините семейството
на К. и това на подсъдимата си гостували като дори К. и съпругата му били канени на
абитуриентския бал на дъщерята на подсъдимата и преспивали в дома й в
гр.Пазарджик.
В края на месец март и началото на април 2009 година
подсъдимата П. отново била на вилата на сестра си, където почивала. Именно
тогава свидетеля К., който знаел, че тя се занимава с организирането и
изваждането на визи споделил с нея своето желание да отиде със съпругата си на
гости при своя брат, живеещ в САЩ. Подсъдимата П. му заявила, че ще му
съдейства за получаването на американски визи, както и че ще използва целия си
авторитет, който имала пред американското посолство за да не му се откаже
издаването на визи. Обяснила му че трябва да й даде сумата от 6800 евро, като
пояснила, че тази сума ще й послужи да изготви банкови гаранции и референции за
пред посолството, които трябва да се представят към момента на интервюто.
Пояснила също, че част от тази сума ще бъде използвана за различни разходи във
връзка с организирането на интервюто, но тя нямало да бъде от около 1000 лева, а след получаването на
визите остатъка от сумата ще му бъде върнат. Поискала да й предостави копие от
задграничните паспорти и личните данни за него и съпругата му, което свидетелят
К. сторил.
На 03.04.2009г. свидетелят К., съпругата му свидетелката Р.К. и
неговият приятел – свидетеля К.К. *** и отишли в офиса на подсъдимата в хотел Т.
Там свидетелят К. предал на подсъдимата сумата от 6800 евро, а тя му обяснила,
че до един месец ще се насрочи интервюто в американското посолство. След като
получила парите подсъдимата П.
извадила предварително подготвена
на компютър бланка за запис на заповед, в която не били вписани само данните за
„издател”, датата на предявяване на ценната книга и имената и подписите на
лицето, на което тя е предявена. Пред свидетеля К. и неговите сподвижници
подсъдимата саморъчно попълнила в записа
на заповед трите си имена и се е подписала като издател, като записала също,
че заповедта и е предявена за плащане на
12.05.2009г. След което отново саморъчно записала трите си имена и се
подписала. Веднага след това тя предала този документ на свидетеля К..
В почивните дни между 01
и 05 май 2009 година подсъдимата П. отново била на вилата на своята сестра. На
04.05.2009 година вечерта тя била на
гости във вилата на свидетеля К.. Той съзрял у нея известно притеснение и я
попитал дали няма някакъв проблем във връзка с организирането на визите. Тя
казала ,че няма проблем и се уговорили да й се обади на 08 май, като изразила
увереност ,че до 11 – 12 май ще има яснота по случая. Съобразно уговорката свидетеля К. на 08 май се
обадил на подсъдимата, но тя му се сторила притеснена и му предложила да се
чуят на 11 или 12 май. Именно на 11 май /ден понеделник/, К. позвънил на единия
от мобилните телефони на подсъдимата, но той бил изключен. След това позвънил и
на останалите 3 - 4 мобилни телефони,
които знаел че тя ползва, но установил, че те също са изключени. Обадил се на
телефонния номер на съпругът й , но той също бил изключен. След това се обадил
на сестрата на подсъдимата, която му казала, че В.П. се намира извън страната.
Обадил се в последствие на бащата на
подсъдимата – свидетеля Д В и двамата се
срещнали в гр.Пазарджик. На срещата свидетелят К. споделил притесненията си, но тогава научил от
свидетеля В, че подсъдимата П. имала финансови затруднения, много хора на които
дължала пари я издирвали и към момента била в неизвестност.
По повод на това свидетелят К. сезирал с жалба РП-Пазарджик.
Видно от заключението на изготвената и приета по делото
съдебно-психиатрична експертиза /лист 81-82 от делото/, което съдът цени като
обективно и компетентно изготвено подсъдимата В.П. страда от посттравматично
стресово разстройство. Тревожно- депресивен синдром. Същата може да участва във
всички фази на наказателното
производство и да дава обяснения във връзка с делото.
Видно от
заключението на изготвената и приета по делото съдебно-почеркова експертиза №
241/15.10.2009г., което съдът цени като обективно и компетентно изготвено,
ръкописният текст и датата „12.05.2009г.” в записа на заповед за посочена сума
от 6800 евро с дата на издаване
03.04.2009г., както и подписите
за „издател” и датата на предявяване са положени от подсъдимата В.П..
Видно от
заключението на изготвената и приета по
делото съдебно-почеркова експертиза № 7/01.09.2010г., което съдът цени като
обективно и компетентно изготвено, ръкописният текст, датата и подписа за „клиент” в договора между П.О.С. и
фирма „П” от 30.09.2008г. са положени от лицето П.О.С.. Вещото лице е посочило, че не може да се установи автора
на подписа за „управител” в горепосочения договор. Вещото лице, обаче е
категорично, че ръкописният текст, датата и подписа за „получател” в
разписката, приложена на лист 50 от материалите по делото в досъдебната фаза са
положени от подсъдимата В.Д.П..
По повод подадените жалби от пострадалите граждани било отпочнато и настоящото наказателно
производство.
Горната фактическа обстановка, съдът възприе изцяло въз
основа показанията на разпитаните
свидетели – П.С., И.К., Р.К., К.К. и Г.К. и частично от тези на свидетеля Ю.З.
и Д В, както и от заключенията на двете посочени по-горе съдебно-почеркови
експертизи, заключението на СПЕ и писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата В.П., тъй като същите са израз на заетата от
нея защитна позиция, а не източник на доказателства за фактите от обективната действителност.Подсъдимата
П. отрича въобще да се е занимавала с организация за явяване на интервюта и
получаването на визи основно за САЩ, като твърди, че фирмата й е се е
занимавала само с обработка на документи, необходими за представяне от
кандидатстващия за виза пред американското посолство. Твърди, че цената която е
получавала за обработката на документите първоначално е била 350 лева, а след
това се е увеличила на 600 лева. Подсъдимата отрича да е получила сумата
от 6800 евро от К., както и 3000 долара
и 1000 лева от С.. Твърди, че тези две лица никога не са били нейни клиенти,
както и че с К. се познават от 2005 година, но никога с него не са говорили за
визи и той не е ходил в офиса й. Заявява, че само веднъж го е виждала със
свидетеля К. ***, като те и казали, че са по бизнес дела. Заявява, че не били в приятелски семейни
отношения със семейството на К.. Отрича въобще да познава свидетеля П.С. и
заявява, че той никога не е ходил в офиса й. Категорично отрича да е подписвала
процесната запис на заповед за сумата от 6800 евро,издадена в полза на К.,
както и разписката за получените 3000 долара от С.. Твърди също, че подписът в договора, сключен между нея и С.
не е положен от нея, но признава, че печата върху този подпис е на нейната
фирма.
Тези обяснения на подсъдимата категорично се опровергават от
множеството събрани по делото гласни, писмени доказателства и доказателствени
средства, а също и от заключенията на двете съдебно почеркови експертизи. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля П.С., първо защото той няма никакъв
личен мотив да уличава подсъдимата приписвайки й деяние, което иначе тя не е
извършила. Свидетелят С. хронологично и
точно описва фактите, включени в предмета на доказване и неговите твърдения се
подкрепят изцяло от показанията на свидетеля Г.К.. Последният абсолютно
добронамерено депозира показания, в които пояснява, че именно той е запознал С.
и подсъдимата. Присъствал е и на двата разговора между тях, както и на
предаването на сумите от 3000 долара и 1000 лева. Действително по факта дали К.
е бил в офиса, когато С. е предал парите има разминаване между него и С., който
твърди, че е бил сам с подсъдимата, а Г.К. си е тръгнал. Това разминаване може
да бъде обяснено с изминалия период от време, почти две години от развилите се
събития, но то е категорично преодоляно от категоричните показания на К., който
няма никакво съмнение ,че е присъствал при получаването на парите. Свидетелят К.
също така категорично сочи, че подсъдимата П. дълги години се е занимавала с
организирането и изваждането на визи основно за САЩ. Твърди, че благодарение на
нея неговият брат е получил виза и е заминал за САЩ. Сочи, че за тази услуга
той също е платил на подсъдимата П. сумата от 1000 лева, която била за разходи
и била невъзвръщаема и сумата от 3000 долара, която била комисионната за П. и
която подлежала на връщане в случай, че не бъде дадена американска виза.
Отделно от това показанията на свидетеля П.С. категорично се подкрепят от заключението на съдебно почерковата експертиза № 7, което в
т.2 недвусмислено сочи, че ръкописният
текст, датата и подписа за получател в разписката на лист 50 от материалите в
досъдебната фаза са били положени от подсъдимата В.П.. Този извод на вещото
лице пък категорично дискредитира
достоверността на обясненията на подсъдимата в частта, в която тя отрича
да е съставила и подписвала тази
разписка като получател на паричната сума. Действително от това заключение не
можа да се установи по безспорен начин, че подсъдимата е подписала в качеството си на управител и договора
сключен между фирма „П” и П.С.. Установява се обаче, че ръкописният текст,
датата и подписа за клиент в този договор са положени от С., като самата
подсъдима не отрича, че върху подписа за управител стои отпечатъка от тампонния
печат на нейната фирма. От показанията на секретарката на подсъдимата,
свидетелката Ю.З. се установява, че в офиса на фирмата е имало само един печат,
който е стоял на бюрото и който е бил ползван само от подсъдимата. Свидетелката
З. е категорична, че никога и по никакъв повод не е подписвала или подпечатвала
каквито и да е документи. Още по-малко заповеди или договори, по които страна е
фирмата на подсъдимата. Действително от прегледа на самия договор се
установява, че в него не е било изписано цялото наименование на фирмата на
подсъдимата, както и е посочено, че тази фирма ползва офис № 309, а не
действително ползвания №128. Тези непълноти и неточности в договора обаче са
още една индиция, че когато е бил съставен и даден за попълване този документ
на свидетеля С., подсъдимата П. не е имала никакво намерение да изпълнява
поетия към него ангажимент, за който е получила
предварително горепосочените парични суми.
Обясненията
на подсъдимата абсолютно категорично се
опровергават и от показанията на свидетелите И. и Р. К и свидетеля К.К.. Както
вече се посочи свидетелите К са били в изключително близки и приятелски
отношения с подсъдимата, при което те нямат никакъв личен мотив да я
уличават приписвайки й нещо, което тя не
е извършила. Свидетелят К. е абсолютно незаинтересован от изхода на делото
свидетел. Макар и приятел на свидетеля К. той депозира показания под страх от
наказателна отговорност и е житейски нелогично да се мисли, че би изкривявал
фактите от обективната действителност. Горепосочените трима свидетели са
категорични в своите показания, че К. е предал на подсъдимата сумата от 6800 евро със
задължението в рамките на около месец тя да организира интервю в американското
посолство и да бъдат получени визи за САЩ за него и съпругата му, като обещала
да използва целия си авторитет, който имала в посолството, за да не бъдат
отказани визите. Обяснила, че от тази сума една малка част от около 1000 лева
ще бъде използвана за заплащането на различни разходи, но остатъка от цялата
сума щял да бъде върнат на К. след получаване
на визите. Категорични са, че при
получаване на сумата подсъдимата е подписала запис на заповед за същата сума в
полза на свидетеля К.. Действително в показанията си К.К. сочи, че
когато неговият приятел е дал парите на подсъдимата неговата съпруга не е
присъствала и не е била с тях в гр.Пазарджик. Това е едно съществено
разминаване с показанията на свидетелката Р.К., която е категорична, че тя е
била заедно със съпруга си и свидетеля К., когато са предадени парите. Това
разминаване в показанията на свидетеля К. може да бъде обяснено отново с
изминалия период от време и с динамиката на събитията, които се случват
обикновено в живота на една нормална
човешка личност. Тук е мястото да се
посочи обаче, че ако свидетелят К.К. е недобросъвестен той в по-голяма степен
би бил заинтересован да синхронизира своите показания с тези на семейство К,
нещо което той не прави при положение, че е имал обективна възможност за това,
най-малкото защото са дългогодишни приятели с К. и биха могли да стиковат абсолютно
хронологично точно своите показания.
Извън казаното до тук показанията на тези трима свидетели се подкрепят
категорично, а обясненията на подсъдимата се дискредитират категорично от
заключението на съдебно-почеркова експертиза № 241. Както вече се посочи вещото лице няма
съмнение, че ръкописния текст т.е. трите имена
на подсъдимата, датата „12.05.2009г.” в записа на заповед, както и
подписите за „издател” са положени от подсъдимата П..
В своите
показания бащата на подсъдимата – свидетеля В не излага факти и обстоятелства,
свързани с тези, които са включени в предмета на доказване. Твърди само, че на
11.05.09г. в гр.Пазарджик, на терасата пред хотел „Т” се бил срещнал със
свидетелите К. и К. по инициатива на първия. Твърди, че тогава К. му казал, че В.П.
им дължи 200000лева, а в последствие К. многократно звънял по телефоните на
него и на съпругата му за да търси В. , с което ги притеснявал, по повод на
което те подали жалба в едно от
полицейските управления в Пловдив. Отрича да е казвал на К., че дъщеря
му имала финансови проблеми и че други хора я търсят защото им дължала
пари. Твърди още, че той дори не знаел,
че дъщеря му била изчезнала в този период. Веднага след това обяснява, че тя в
същност не била излизала в чужбина през месец май 2009 година, а била защитен
свидетел по някаква разработка на службите БОП и ДАНС, като тогава се криела в
неговия апартамент. Не е необходимо да се прави задълбочен анализ на тези
показания, тъй като техния повърхностен прочит води до извода за житейска и логическа несвързаност. Очевидно
поставянето на неговата дъщеря под „полицейска закрила” е факт, който стои само
в съзнанието на този човек, тъй като ако това са били обективни данни, то във
всички случаи те под една или друга форма щяха да влязат в кориците на това
дело. Отделно от това дали К. е казал на свидетеля В, че дъщеря му му дължи
именно сумата от 200000 лева или не е без всякакво правно значение в настоящия
случай, тъй като очевидно свидетеля К.
има ценна книга само и единствено за сумата от 6800 евро и само и единствено за
такава сума е подал жалба в прокуратурата и е инициирал настоящето наказателно
производство.
При
така установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че от
обективна и субективна страна подсъдимата В.П. е осъществила престъпния състав
на чл. 210 ал.1 т.5 във връзка с чл.209 ал.1 и с чл.26 ал.1 от НК, като в периода от 30.09.2008г. до
03.04.2009г. в гр.Пазарджик при условията на продължавано престъпление с цел да
набави за себе си имотна облага в общ размер на 18 479,54 лева е възбудила
заблуждение у П.О.С. *** и И.П.К. *** досежно обстоятелството, че ще им
съдейства за получаване на визи за САЩ и
с това им е причинила имотна вреда в размер общо на 18 479,54 лева, като причинената вреда е в големи размери и деянията са извършени както следва:
1. На
30.09.2008г. в гр. Пазарджик с цел да набави за себе си имотна облага в размер
общо на 5179,90 лева /сбора от
стойността на 3000 щатски долара и 1000 български лева/, е възбудила
заблуждение у П.О.С. *** досежно обстоятелството, че ще му съдейства за
получаването на виза за САЩ и с това му е причинила имотна вреда в
горепосочения размер;
2. На 03.04.2009г. в гр.Пазарджик с цел да
набави за себе си имотна облага в размер на 13 299,64 лева, представляващи
стойността на 6800 евро, е възбудила заблуждение у И.П.К. *** досежно
обстоятелството, че ще му съдейства за получаването на визи за САЩ и с това му е причинила имотна вреда в
горепосочения размер.
Авторството на
горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението.
Подсъдимата е имала представа и за всички обективни елементи на престъплението,
включително и квалифициращите. Съзнавала е ,че
осъществява деянието при условията на продължавана престъпна дейност по
смисъла на чл. 26 ал.1 от НК, тъй като е извършила две отделни единични деяния,
осъществяващи състава на едно и също по вид престъпление през непродължителен
период от време, при идентична фактическа обстановка и еднородност на вината,
при което последващото деяние се е явило продължение на предхождащото.
Съзнавала е също, че посредством измамливите си действия причинява имотна вреда
в общ размер от 18479.54лв., което от обективна страна очертава квалифициращия
признак „големи размери” по смисъла на чл. 210 ал.1 т.5 от НК, доколкото общия
размер на вредите надхвърля 70 минимални работни заплати, определени за
страната към момента на извършване на деянието. Подсъдимата е предвиждала
конкретно и е искала настъпването на общественоопасните последици на деянието
си, т.е. действала е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Подсъдимата
е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на престъплението, което е
осъществено от нея. При реализирането на своята проява, същата е осъзнавала, че
участва в изпълнението на престъплението-въвеждала е в заблуждение
последователно посочените по-горе лица, по описания по-горе начин и
обстоятелства, като целта й е била користна и с поведението си е причинил вреда
на пострадалите по посочените по-горе размери.
От
събраните по делото доказателства се установи, че освен да е възбуждала
заблуждение у лицата, подсъдимата е и поддържала заблуждението, т.е. създадените
у тях неверни представи за действителността, но т.к. обвинение за тази форма на
изпълнителното деяние не й е било повдигнато, то и съдът не би могъл да осъди
подсъдимата за поддържане на заблуждение, а само да констатира този факт.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, съдът
взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на
чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.
За да определи наказанието, съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието – измама, което е тежко умишлено престъпление
по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел ІV-ти на глава V-та от
НК – “Престъпления против собствеността”. Конкретно извършеното от подс.П. деяние също е със завишена степен на
обществена опасност предвид конкретния размер на причинените имуществени вреди
и предвид обстоятелството, че е извършено при условията на продължавано
престъпление, заслужаващо по – високата социална, морална и правна укоримост. Подсъдимата
П. е личност с невисока степен на обществена опасност. Не е осъждана и е
позитивно охарактеризирана, а настоящото деяние е инцидентно в нейния живот.
Подбудите
за извършване на престъплението се коренят в личността на подсъдимата, незачитането
на установения в страната правов ред и в желанието й да се облагодетелства по
неправомерен, дори престъпен начин.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимата съдът прецени
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и влошеното здравословно
състояние на подсъдимата. Отегчаващи отговорността обстоятелства са демонстративния
начин на извършване на двете отделни деяния с абсолютно чувство за
безнаказаност, както и факта ,че освен
еднократния акт на въвеждане в
заблуждения на пострадалите подсъдимата е поддържала това заблуждение и то в
един значителен период от време, за което обаче по необясними за съда причини
прокуратурата не и е повдигнало обвинение.
Съдът като
прецени наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
съобразно относителната им тежест, даде превес на първите и наложи на
подсъдимата наказание лишаване от свобода в размер на две години, с което ще се
постигнат целите на наказанието и което съответства на степента на вината на
дееца.
Предвид
данните за личността на подсъдимата и
основно предвид чистото й съдебно минало и позитивните й характеристични данни
съдът намира, че принудително възпиращия ефект и поправително – превъзпитателното
въздействия спрямо нея, а и предупредителния и общовъзпитателен ефект спрямо
всички останали членове на обществото ще могат да бъдат постигнати и без
ефективно изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.
С оглед
на това и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът приложи института на условното
осъждане и отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за
изпитателен срок от пет години. При определяне продължителността на
изпитателния срок съдът отново оцени наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства според
тяхната тежест.
Пак като
направи преценка за личността на подсъдимата за начина на извършване на
престъпното деяние и за размера на причинените вредни последици за всеки един
от пострадалите съдът намери, че за по-пълноценно изграждане на нова ценностна
система у подсъдимата и за привързването й към общественополезния начин на
живот е наложително в рамките на
определения изпитателен срок тя да изтърпи и пробационна мярка. С оглед на това и на основание чл. 67 ал.3 от НК съдът постанови в рамките на 5
годишния изпитателен срок подсъдимата П. да изтърпи пробационна мярка по чл.
42а, ал.2 т.1 от НК, а именно Задължителна регистрация по настоящ адрес при
честота на явяване два пъти седмично.
От деянието на подсъдимата всеки от
пострадалите – П.С. и И.К. са претърпели имуществени вреди, за които тя дължи
обезщетение – чл.45 от ЗЗД. Съдът като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, които
кредитира намери, че гражданските искове от всеки от пострадалите са доказани
по основание и размер. С оглед на това
съдът осъди подсъдимата В.П. да заплати на П.С. парична сума в размер на
5179.90лв. представляваща обезщетение за причинените с престъплението
имуществени вреди. Отделно от това съдът осъди подсъдимата В.П. да заплати на И.К.
парична сума в размер на 13299.64лв./Равностойността на 6800 евро/,
представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди ,
ведно със законната лихва от 03.04.2009г. до окончателното й изплащане.
При този изход от делото и на основание чл. 189 ал.3
от НПК съдът осъди подсъдимата В.П. да заплати в полза на държавата по сметка
на ПРС сторените по делото разноски за експертиза в размер на 170 лв., а по
сметка на РУП-Пазарджик в размер на 250лв., както и ДТ върху размера на
уважения граждански иск в размер на 739.18лв., а на гражданския ищец и частен
обвинител И.П.К. да заплати сторените от него деловодни разноски в размер на
750лв. – платен адвокатски хонорар.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: