Р Е Ш
Е Н И Е
№
261553 21.05.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на дванадесети април две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 14757 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на Т.Н.П. против „Фератум България“ ЕООД, с която е предявен главен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че
между страните не е възникнало правоотношение по договор за кредит № ***/01.05.2019 г. В
случай на отхвърляне на главния иск, са предявени евентуално съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
за признаване за установено в отношенията
между страните, че сключеният между тях договор за кредит № ***/01.05.2019 г. е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК.
Ищцата твърди, че получила
писмо от ответника, с което била поканена да заплати доброволно сумата от 200.
01 лева по договор № ***/01.05.2019 г. Сочи, че е станала жертва на кражба на
лични данни, тъй като не е сключвала договор за кредит с ответника и не е
получавала сума в заем от последния. Поради, което намира договора за
недействителен, поради липса на съгласие.
Сочи, че кумулативно
моли за прогласяване недействителността на договора за кредит на основание чл.
22 ЗПК, тъй като счита, че последният е такъв за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК. С последния била предвидена
заемна сума от 1 000 лева. Общата сума, която следвало да бъде върната по
кредита била в размер от 1 230 лева за главница и лихва. Същата следвало да
бъде погасена с изплащането на 12 месечни вноски за периода от 31.05.2019 г. до
25.04.2020 г. Лихвеният процент бил фиксиран на 23%, а размерът на лихвата бил
от 230 лева. Възнаградителната лихва била установена
в клаузата на чл. 3, б. „б“ от договора. Поддържа, че договорът е
недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в последния не
били посочени условията за прилагане на договорния лихвен процент.
В
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на
изчисляване на годишния процент на разходите и липсвало яснота за начина, по
който последният бил формиран. В договора не се съдържали и конкретни параметри
на общата сума, дължима за заплащане. Счита, че договорът е недействителен и по
чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в погасителния план не е посочено
разпределението на вноските между дължимите по договора суми.
Не
била спазена и императивната разпоредба на чл. 11, ал. 2 ЗПК, тъй като ищцата
не е подписала всяка страница от Общите условия.
Клаузата
за възнаградителна лихва била нищожна, поради
установяването й в противоречие с добрите нрави, тъй като надвишавала
трикратния размер на законната лихва.
Поддържа,
че при сключване на договора била нарушена разпоредбата на чл. 18 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние.
По
така изложените съображения се моли за уважаване на предявените установителни искове. Претендира разноски.
В законоустановения за това срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК ответникът „Фератум
България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че ищецът няма правен
интерес за предявяване на процесните установителни искове, тъй като в производството по делото
не са представени доказателства за извършено престъпление. Твърди, че ищецът е
кандидатствал за отпускане на кредит в размер от 1 000 лева, през интернет
страницата на Фератум, на 01.05.2019 г. в 12:49 часа,
като при сключване на договора са изпълнени всички стъпки за сключване и
потвърждаване на кредита, предоставен от разстояние. Сочи, че ищцата е клиент
на дружеството от 06.12.2016 г., за който период има четири заявки за сключване
на договори за кредит, като е погасила изцяло задълженията си по предходните
кредити, което представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост
на иска, тъй като ответникът е погасил изцяло задълженията си по договора за
кредит. При осъществена справка в Регистър „Български документи за самоличност“
не била установена злоупотреба с лични данни, тъй като документът за
самоличност, с който ищцата кандидатствала за отпускане на кредита била валидна
към момента на подаване на заявката. Поддържа, че договорът за кредит е такъв
сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
като при сключването му се използва код за потвърждение, който е персонален и
се предоставя на всеки кредитополучател и се използва при сключване на договора
и предоставяне и подписване на общите условия. Кодът за потвърждение имал
силата на електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП, като страните
изявили изрично съгласие, с което признават кода за саморъчен подпис, което
обстоятелство било установено в чл. 2 от Общите условия.
Счита възраженията на
ищцата за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.
11 ЗПК за неоснователни. Такова било и твърдението за нарушение на чл. 11, ал.
2 ЗПК, тъй като общите условия са неразделна част от договора, като всеки
кредитополучател се запознава с тях при кандидатстването си за сключвана на
договора, като последният получил последните по електронна поща, след което
потвърждава и подписва договора и прилежащите документи. В случая подписването
е осъществено чрез СМС от идентификационния номер на кредитополучателя –
телефонния номер, с който е кандидатствано - ***.
Общите условия и стандартния европейски формуляр били изпратени на електронната
поща на ищцата - *****. Сумата била
представена на ищцата през системата на Изипей.
По така изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
За успешното провеждане на предявения главен отрицателен установителен
иск в тежест на ответника е да установи наличието на правоотношение, възникнало
между страните на основание договор за кредит, по силата на който в полза на
страните са възникнали правата и задълженията, към които са били насочени, обективираните в договора волеизявления. Доказателствената
тежест да се установи съществуването на договора се носи от страната, която
твърди, че такъв е бил сключен, като в случая без значение е процесуалното
качество на страните в производството - решаващо е каква правна последица
страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми. В този смисъл е практиката на
ВКС, обективирана в Решение № 235 от 15.04.2010 г. по гр. д. № 673/2009 г., ГК, І г. о. на
ВКС.
По предявените, при условията на
евентуалност положителни установителни искове по чл.
124 ГПК във вр. с чл. 22 ЗПК в тежест на ищеца е да
докаже наличието на правоотношение по договор за паричен заем, който не отговаря на твърдените законови
изисквания, при което са налице пороци, водещи до неговата недействителност,
като докаже всички елементи на фактическите състави на отделните основания за
това, както и наличието на предпоставки за нищожност на клаузата за неустойка,
изрично посочени в исковата молба –нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1,
т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК относно същественото съдържание на договора, както и
сключването му в противоречие с правилата, установени в чл. 11, ал. 2 ЗПК.
Ответната страна следва да
опровергае твърденията за недействителност на договора и клаузите му на
сочените основания, да проведе насрещно доказване и да установи твърденията и
възраженията си в отговора на исковата молба.
По предявения главен отрицателен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, съдът намира следното:
По делото е приет на хартиен
носител Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от 01.05.2019 г.
/л.13-16/, сключен между „Фератум България“ ЕООД –
кредитор и Т.Н.П. – кредитополучател, за отпуснат заем в размер на 1000 лева, с
уговорена лихва в размер на 230 лева и ГПР 49.11 %, със срок на погасяване: 12
месечни вноски, съгласно погасителен план, с първа падежна дата 31.05.2019 г. В
чл. 7 от Договора, кредитополучателят Т.Н.П. е дала изричното си съгласие Кодът
за потвърждение, предоставен й от дружеството, който е електронен подпис по смисъла
на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП, във взаимоотношенията й с дружеството, да има силата на
неин саморъчен подпис.
По делото на хартиен носител е
приета /л.34 гръб/ информация за заявка за кредит, в която е вписан номер на
кредит ***, дата на заявката – 01.05.2019 г., размер на искания кредит 1000,
срок на кредита в дни 360, лихва за целия срок на договора – 230 лева, дата, на
която кредита трябвало да бъде погасен – 30.07.2019 г.
Отразена е и информация за
заявителя Т.Н.П., с отразени ЕГН, пол, номер на лична карта, датата на издаване
и адрес.
Приета е и неподписана преддоговорна информация (СЕФ)/л.40-43/, в която е отразен
размера на потребителския кредит – 1000 лева, срок – 12 месеца, погасителен план,
с първа падежна дата – 31.05.2019 г., обща дължима сума – 1230 лева, от които
1000 лева – главница и 230 лева – лихва, ГПР 49.11 % и др.
Приети са и неподписани от страните
Общи условия /л.49-55/, уреждащи отношенията между „Фератум
България“ ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството
потребителски кредити. Предвидено е, че за кандидатстването за потребителски
кредит може да се извърши по някой от следните начини: попълване на ел. форма
за регистрация – искане/заявка за отпускане на потребителски кредит, намираща
се на уеб- страницата на дружеството www.feratum.bg или чрез изпращане от
кредитоискателя на СМС съобщение – искане за отпускане на потребителски кредит,
посредством моблиня канал за връзка от
идентификационния му номер. Посочено е, че за да се пристъпи към сключване на договор
за кредит, е необходимо дружеството да е одобрило искането за потребителски
кредит на кредитоискателя и да го е информирало за това, като дружеството информира
кредитополучателя за одобрението на потребителския кредит по един от следните
начини: чрез изпращането на СМС на
идентификационен номер на кредитополучателя, изпращане на електронен адрес на
клиента на общите условия и чрез партньорския офис, съответно Търговския
представител. С информирането на кредитополучателя за одобрението на
потребителския кредит, дружеството изпраща и кода за потвърждение на
идентификационен номер, посочен от кредитоискателя. След получаване на отпускане
на потребителския кредит, кредитополучателят трябва да изрази своето съгласие
за сключване на Договора за кредит, както и съгласието си с общите условия чрез
СМС от идентификационния номер на клиента, който следва съдържа израза „FER
PRIEMAM“ или
чрез попълване на кода за потвърждение, достъпен на интернет страницата www.feratum.bg или чрез подписване на всяка от
страниците на два екземпляра от Договора и Общите условия към него, които се
предоставят на Партньорски офис или Търговски представител.
Отразено е, че общите условия влизат в сила
на 01.10.2018 г.
С оглед оспорването на електронните
документи от ищцата е допуснато изготвяне на съдебно – техническа експертиза.
От приетото по делото заключение, което съдът кредитира изцяло, като обективно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че след
направена заявка към базата на Фератум, се генерира
справка за изпратените електронни съобщения към имейл ******. Вещото лице установява, че потребителят е потвърдил
приемането и сключването на договора за кредит, като също така е изпратил
снимки на лична карта, което е условие за получаване на кредита. Вещото лице е
посочило, че в базата данни на Фератум са налични два
броя снимки на личната карта на потребителя. От нея се установява, че ответното
дружество е получило на 01.05.2019 г. искане имейл ****** за отпускане на кредит със
следните параметри: размер на кредита: 1500 лева, лихва за периода на кредита:
345 лева, 12 броя вноски, с първа
падежна дата 31.05.2019 г., ГПР 49.11 %, като същият е одобрен при следните
параметри: 1000 лева, лихвен процент 40.61%, 12 броя вноски, с първа падежна
дата 31.05.2019 г., ГПР 49.11 %, обща сума за плащане: 1230 лева и изпратен в
прикачени файлова: Договор за кредит № ***, преддоговорна
информация, Общи условия към него. Вещото лице е приложило извадка от
информационната система на Фератум относно СМС
комуникацията с потребителя с телефонен номер ***, от която се установява, че
на 01.05.2019 г. е изпратен СМС, че сумата по заем *** е наредена към каса на „Изи пей“, тъй като е одобрена заявката за заем от 1000
лева, за срок от 12 месеца.
От приетото по делото като писмено
доказателство – писмо – отговор от „Теленор България“
ЕАД /л.168/, се установява, че към 31.03.2021 г., мобилен номер +***е
собственост на Т.Н.П., от 18.07.2013 г.
По делото е приета
и разписка от „Изи пей“ от 01.05.2019 г. /л.90/, за превод от „Фератум България“ ЕООД на 1000 лева, с имена на получателя Т.Н.П.,
с посочено основание за превода „***“.
Като писмено
доказателство по делото е приета и неоспорена разписка от „Изи
пей“ от 17.06.2019 г. /л.135/, съдържаща подпис на ищцата Т.Н.П., за превод на
„Фератум България“ ЕООД, на 230 лева, с посочено
основание за плащане „вноска по кредит Т.Н.П.“.
Съгласно
чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето
на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните
изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия
случай кореспонденцията между кредитодателя и
кредитополучателя е била изцяло електронна, както и чрез СМС по телефона, и са били предмет на изследване при изготвяне
на заключението на съдебно – техническата експертиза.
Установява се, че е сключен
процесния договор за кредит от разстояние, като ответникът е дал съгласие, чрез електронно подписване през
електронна платформа www.feratum.bg. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона
за електронния документ и електронния подпис, електронен документ е електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис - чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП, но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността
на саморъчен - чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен
подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквото
законът признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ,
той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението, съгласно чл.
180 ГПК.
Съдът намира за неоснователни твърденията на ищеца, че
е станала жертва на т.нар. „кражба на лични данни“, тъй като не е
сключвала договор за кредит с ответника и не е получавала сума в заем от
последния, поради което и счита, че договорът е недействителен, поради липса на
съгласие.
В конкретния случай, от целия доказателствен материал по делото, се установява, по
безспорен начин, че между страните е сключен договор № *** за предоставяне на
потребителски кредит от 01.05.2019 г., по повод отправено от ищеца П. искане за
отпускане на заем до ответника „Фератум България“
ЕООД и одобрено такова. Този извод се потвърждава, както от представената разписка
от „Изи пей“ от 01.05.2019 г. за преведена сума в
размер на 1000 лева по договора, така и от приетата разписка от „Изи пей“ от 17.06.2019 г., подписана от ищцата, за
преведена на „Фератум България“ ЕООД сума в размер на
232.50 лева, по договор за кредит. Последното обстоятелство представлява
извънсъдебно признание на ищцата за сключения с ответника процесен
договор за кредит. Нещо повече, този извод, безспорно се потвърждава, както от
приетите и неоспорени от страните по делото, заключения на съдебно – техническа
експертиза, която съдът кредитира изцяло, така и от писмото от „Теленор България“, че посочения мобилен номер принадлежи
именно на ищцата П..
Предвид изложеното съдът приема, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по договор № *** за
предоставяне на потребителски кредит от 01.05.2019 г., сключен чрез средствата
за комуникация от разстояние.
Ето защо и предявеният главен
отрицателен установителен иск, с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че между страните не е възникнало
правоотношение по Договор за кредит № ***/01.05.2019 г., следва да се отхвърли
като неоснователен.
Предвид отхвърлянето на предявения
главен отрицателен иск, съдът следва да пристъпи към разглеждане на предявените
в условията на евентуалност установителни искове.
По
предявените установителни искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между
страните, че сключеният между тях договор за кредит № ***/01.05.2019 г. е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, съдът намира следното:
Както се
посочи, съдът приема, че на 01.05.2019 г. страните по делото са сключили
Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит, по който „Фератум България“
ЕООД, в качеството му на кредитор, е предоставил на Т.Н.П., в качеството й на кредитополучател,
кредит в размер на 1000 лева, който е следвало да бъде върнат с плащането на 12
месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, с първа падежна дата
31.05.2019 г.. Уговорена е лихва в размер на 230 лева и ГПР 49.11 %.
Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ,
поради което може да отпуска кредити със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството е
вписано в регистъра на финансовите институции съгласно чл.3а, ал.1 от Закона за
кредитните институции. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което
го определя като кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ето защо сключеният между страните договор е за
потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Относно
непосочването на условията за прилагане на лихвения процент- чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК:
Съгласно чл. 22 ЗПК
вр. чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в
договора е посочено, че лихвеният процент е 23%. Липсва обаче разпоредба за
условията за прилагането му. Не е посочено, че процентът е годишен и не е
записано, че стойността му е фиксирана и не подлежи на промяна. Липсва
уточнение и за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху
целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Поради горното от записванията
е договора не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето -
върху цялата дължима главница или е съобразно поетапното й намаляване. Оттук не
става ясно как се формира възнаградителната лихва и
защо възлиза на посочения в справката размер. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени
условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено. В
договора е посочен единствено размерът на лихвения процент. В този смисъл съдът
намира, че действително е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК, която е императивна.
Общите условия не могат да отстранят тези пропуски,
защото представените по делото не са подписани на всяка страница от
потребителя, каквото е изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК.
Налице е и друго
нарушение, тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – „Обща
сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
Като обща дължима сума по
договора е записана 1 230 лева, но в нея не е включено допълнителното
плащане по договор за поръчителство, предоставено от Feratum Bank, в полза на дружеството, който съгласно чл. 5 от Договора е задължително условие за предоставянето
на кредита. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението
за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки
предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за
поръчителство.
Поради изложеното, посочения в
договора годишен процент на разходите от 49.11% и обща дължима сума– 1 230 лева
не отговарят на действителните такива. Посочените в договора
за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и
следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.
68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.
19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020
г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г.
на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС
- Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр.
д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./
Следователно
процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ето защо предявената в условията на евентуалност, претенция
е основателна и следва да бъде уважена.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни, по съразмерност,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът е направил искане,
представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на: 100 лева – ДТ.
По съразмерност се дължат 50 лева.
Ищецът,
освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е
заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 4) е посочено,
че той се представлява безплатно от АД„Г.“, поради затрудненото си материално
положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за
оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези
законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение, което с оглед цената на иска (размера на недействителния
договор за потребителски кредит – 2 460 лева) тук следва да бъде изчислено
съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 7 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
действала към момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на
адвокатското възнаграждение и броя на проведените съдебни заседания, от 700
лева, като по съразмерност се изчислява на 350 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на процесуалния представител,
а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този
разход.
Ответникът също е направил искане и е
представил доказателства за плащане на 283 лева – за СТЕ. По съразмерност се
дължат 141.50 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Н.П., ЕГН **********, против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено, че между страните не е възникнало правоотношение по Договор
за кредит № ***/01.05.2019 г., като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните Т.Н.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** и
„Фератум
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление– гр. София,
ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, оф.20, че сключеният между тях Договор № *** от 01.05.2019 г., е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление– гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, оф.20, да заплати на
Т.Н.П., ЕГН **********, сумата от 50 лева (петдесет лева) – деловодни разноски производството по
настоящото гражданско дело, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на АД„Г.“, БУЛСТАТ
*********, с адрес– гр. П., ул. ***, сумата
от 350 лева (триста и петдесет лева)
– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Т.Н.П., ЕГН **********, за
производството по настоящото гражданско дело.
ОСЪЖДА Т.Н.П., ЕГН **********, да заплати на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 141.50 лева (сто четиридесет
и един лева и петдесет стотинки) –
деловодни разноски за производството по настоящото гражданско дело, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ