Р Е
Ш Е Н И Е
№І- 17 09.03.2021 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Галя Белева
ЧЛЕНОВЕ:1/ Пламена Върбанова
2/мл.с.Детелина Димова
Прокурора………….
При секретаря Ани Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело №2844 по описа
за 2020 година на Бургаски Окръжен съд, за да се произнесе , взе предвид
следното:
Производството по
делото е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Р.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***,чрез пълномощниците си адв. Веселина
Василева и адв.Николай Славов, с адрес на кантората: гр.Бургас,ул.“Ген
Гурко“№18,ет.2, против Решение № 260386/09.10.2020г. , постановено по гр.д.№
2739/2018г. по описа на РС-Бургас , се което
се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр.
с чл. 422, ГПК, че ответникът Р.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството
си на наследник на Д.С.П., б. ж. на гр. Бургас, поч. на 23.04.2018 год., дължи
на ищеца „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Оборище, ул. „Московска” № 19, в условие на солидарност – наред с
ответниците И.П.П., ЕГН **********, и С.Д.П., ЕГН **********, но до
наследствения си дял от наследството на Д.С.П., следните суми: 8343,92 лева –
главница по договор за ипотечен кредит от 12.10.2007 год.; 5236,62 лева –
договорна лихва за периода 01.03.2012-01.06.2017 год.; 865,70 лева – договорна
лихвена надбавка по т. 20. 1. от общите условия, за забавено плащане на
главницата за периода 01.04.2013-22.05.2017 год., и 20,88 лева – договорна
лихвена надбавка по т. 20. 2. от общите условия, за забавено плащане на
главницата за периода 23.05.-01.06.2017 год., както и обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на главницата от 8343,92 лева, начиная от
02.06.2017 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част
от предмета на Заповед за изпълнение № 2319/05.06.2017 год. по ч. гр. д. №
3890/2017 год. на БсРС,както и на основание чл.78,ал.1 ГПК разноските по г.д.№2739/2018г. на БРС в размера от
1037,10 лева.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е
необосновано, а обжалваният съдебен акт бил постановен в противоречие с
материално-правната разпоредба на чл. 51,ал.2 от Закон за наследството,тъй като
съдът приел,че при липса на доказателства за надлежно заявен отказ от
наследство на Р.П. от наследството на съпруга си Д.П., правната й позиция в процеса представлявала приемане с
конклудентни действия на наследството на същия наследодател/ Д.П./.На първо
място се твърди, че решението на първоинстанционния съд било необосновано, тъй
като не ставало ясно защо се приема, че въззивницата Р.П. е приела наследството
на починалия свой съпруг.Твърди се, че още в писмения отговор на исковата молба
П. заявила, че не е кредитополучател по договора, а наследник и в това й
качество неоснователно се ангажира отговорността й за задължения на нейния
наследодател.На следващо място се изтъква, че до края на първоинстанционното
производство от ищеца-кредитодател не
били ангажирани никакви доказателства, установяващи изрично или мълчаливо приемане на
наследството от въззивницата П..В тази връзка се излагат доводи като се цитират
законови разпоредби и Решение №
563/16.05.1955г. по гр.д.№ 1253/1955г.
на ВС, в което се приемало, че „участието като ответник в дело, заведено против
наследодателя, само по себе си не
съставлявало действие, което несъмнено предполага намерение за приемане
на наследство. Именно затова законът задължавал съда при наличие на заведено
дело да даде срок на наследника да заяви дали приема наследството или се
отказва от него“.Това становище било застъпено и в съвременната съдебна
практика, но по отношение срокът по чл.51,ал.1,изр.2 ЗН такъв се определял само
по искане на заинтересования-т.е. на ищеца по делото.По тази причина се твърди,
че участието на ответницата в първоинстанционното производство и извършените от нея процесуални действия
представлявали действия на защита в
съдебното производство, но не и действия по приемане на наследството.Излага се,
че при липса на проведена по делото процедура по реда на чл.51,ал.1,изр.2 от ЗН и липса на доказателства,
установяващи приемане на наследството с
други действия от ответницата Р.П. , не можело да се приеме, че наследството от
починалия наследодател на П. е прието от
същата и че за нея са настъпили последиците
по чл.51,ал.2 ЗН. На следващо място са изложени съображения и за липса
на поето от наследодателя на ответницата Р.П.
задължение за текуши нужди на семейството/ чл.36,ал.2 СК/, поради което
и на това основание ответницата не дължала на кредитодателя-ищец връщане на
сумата, предмет на договора за кредит. Моли се отмяна на решението.В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание
адвокат Веселина Василева в качеството на процесуален представител на въззивницата Р.Т.П. , поддържа въззивната
жалба и моли уважаването й, като
уточнява,че въззивната жалба е насочена срещу тази част от съдебното решение, с
която се приема за установено парично
задължения на въззивницата-ответницата към Банка ДСК АД .
Препис от
въззивната жалба е изпратена на всяка от страните по делото, като писмен
отговор е депозиран от ищеца-въззиваем Банка ДСК АД чрез процесуален
представител- юрисконсулт Христиана Димитрова. В писмения отговор се заявяват
подробни и обстоятелствени съображения срещу изтъкнатите от въззивницата Р.П.
доводи; сочи се съдебна практика; моли се оставяне на въззивната жалба без
уважение и потвърждаване на обжалваното решение; претендира се присъждане на
извършените във въззивното производство разноски.В проведеното пред БОС открито
съдебно заседание процесуален представител на въззиваемата Банка не се явява, с
нарочна писмена молба се моли отхвърляне като неоснователна на подадената
въззивна жалба и потвърждаване на обжалваното решение,; моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение от 300 лева.
Никоя от
страните не заявява доказателствени искания.
Предявените
пред Районен съд - гр.Бургас искове са с правно основание Правното основание на предявените положителни установителни исковете е чл.
124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1, чл. 86, ЗЗД и
чл. 4 и сл., ЗПК от 2006 год.(отм.).
Обжалваното решение е валидно, процесуално
допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като въззивният
съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин
ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната
възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В допълнение към тях и в
отговор на доводите на жалбоподателя, наведени във въззивната жалба, въззивният
съд намира за необходимо да изложи
следното:
Безспорно е по делото и се
установява от представените по делото доказателства, че на 12.10.2007г. между ,,Банка ДСК“АД. в качеството на кредитор
и от друга страна С.Д.П. /кредитополучател/, И.П.П. и Д.С.П. /съдлъжници/,
е сключен договор за банков ипотечен
кредит в размер на 71800лева, усвоен изцяло на 25.10.2007г.(л.50 от делото пред
БРС).
Договорът е сключен при действието на ЗПК(отм.),
със срок за връщане на главницата - 360 месеца, считано от датата на усвояване (изменен с две
допълнителни споразумения от 03.12.2009 год. и 10.02.2011 год).
С оглед неизпълнение договорните задължения(забава при
заплащане вноските по кредита), банката е упражнила правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем на основание т. 20. 2 от ОУ, като са изпратени нотариални покани до тримата солидарно отговорни длъжници.
По подадено от кредитора заявление
по чл.417 от ГПК, на 02.06.2017г. е
образувано ч.гр.д.№3890/2017г. по описа на БРС, като за заплащане на
претендираните вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2319/05.06.2017 год.
по ч. гр. д. № 3890/2017 год. на БРС.
Длъжникът Д.С.П. е подал възражение по чл.414 от ГПК , поради което
.,,Банка ДСК“АД., е предявила иск за установяване на вземането, на основание
чл.422 от ГПК.
След образуване на гр.д№2739/2018г. по описа на БРС, на 23.04.2018 г.., Д.С.П.
е починал, като е заместен в процеса от наследниците си Р.П. и Р.А.(чл.227 във вр.чл.230 от ГПК).
Тъй като А. е направила отказ от наследството на баща си Д.П. (съгласно чл.52
от ЗН),
първоинстанционният съд е приел, че последната не е материално-правно
легитимирана като длъжник на кредитора, не е придобила съответната част от
наследството на длъжника- наследодател и не следва да отговаря за паричните му
задължения по процесния договор.
По делото е извършена съдебно-
икономическа експертиза, неоспорена от страните, вещото лице по която е
установило, че последното редовно плащане на погасителна вноска е извършено на
22.03.2013 год., като към 02.06.2017г. забавата е в размер на 50 броя погасителни
вноски, включително главница и лихва, считано от 01.04.2013г.
Установено е, че към
02.06.2017г., общият размер на задължението е 22200.68 лева, както
следва:главница- 12515.88 лева; дължима договорна лихва- 7854.93 лева;
обезщетение за забава-1329.87 лева дължими такси- 500 лева..
Вещото лице е констатирало, че от
извършена рекапитулация на дълга, без да
бъде отчитано извършеното с допълнителни споразумения от 03.12.2009г. и
10.02.2011г. капитализация и преоформяне на кредита, състоянието на дълга към
02.06.2017г., следва да бъде в размер на 10840 лева..(Приложение№2 към
заключението- л.260 от делото).
Отразено е в заключението по
извършената експертиза, че от извършената проверка в счетоводството на
кредитора, дълга по Договор за ипотечен кредит от 12.10.2007г., Допълнително
споразумение от 03.12.2009г. и
Допълнително споразумение от 10.02.2011г., се води един; вещото лице е
изчислило размерите на остатъчните вземания по договора за кредит.
С оглед наведените във въззивната
жалба доводи, спорен по делото е въпроса:
дали е налице приемане наследството от
наследодателя с конклудентни действия от неговата преживяла съпруга Р.Т.П..
Мълчаливо приемане е налице,
когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да
приеме наследството, като законът е дал възможност на съда- при всеки конкретен
случай, извършвайки цялостна съпоставка на доказателствата по делото, да
преценя дали извършените действия сочат воля за приемане(Решение № 64 от
24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3838/2008 г., IV г. о., ГК)..
При мълчаливото приемане на
наследството, се касае за действия, които не могат да се приемат за временно
управление на чуждо имущество с охранителна цел или влизащи в кръга на
обикновеното управление на наследствените имоти или целящи запазването им.
Приемането обаче не може да се
предполага, то трябва да бъде ясно и недвусмислено установено, дори когато е
мълчаливо. Конклудентните действия трябва да са такива, че да сочат на
действителната воля на наследника да приеме наследството- Определение № 741 от
10.06.2013 г. по гр. д. № 2744/2013 г. на ВКС, IV г.о.
По правило, приемането следва да се изрази в
активни действия, разкриващи намерението, каквито действия представляват
упражняването на процесуална защита срещу
искове на банката- кредитор за вземания, произтичащи от задължения по договор
за кредит, сключен к наследодателя засягащи размера на
наследствената маса.
Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които
са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено,
съобразно дяловете, които получават.
Предпоставка за отговорността на
наследника е приемането на наследството, т. е. валидно упражнено право на
наследяване от наследника на длъжника, чрез приемане. Наследникът по закон на
починало лице е само призован към наследяване. Това означава, че в патримониума
му е възникнало самостоятелно непритезателно субективно право на наследяване.
Съдържанието на това право се състои във възможността титулярят му да приеме наследството
на починалото лице или да се откаже от него.
Упражняването на правото на
наследяване, за да породи правни последици, следва да стане по някои от
предписаните в ЗН начини и в сроковете, посочени в закона. Последиците от
упражненото право на наследяване, в случаите на изявена воля за приемане, са
възникване на наследственото правоприемство - преминаването на имуществото
(правата, но и задълженията) на наследодателя към наследника. От момента на
приемането наследникът отговаря за задълженията на наследодателя било изцяло,
било ограничено – до размера на полученото наследство – ако е приел
наследството по опис (чл. 60, ал. 1 и ал. 2 ЗН).
От представеното по делото
удостоверение за наследници на Д.П.(л.25 от делото пред БРС), починал на
23.04.2018г. г., се установява, че
същият е оставил трима наследниици по
закон – съпругата Р.Т.П.; дъщеря Р.Д.А.
и дъщеря С.Д.П..
Както бе посочена, Р.А. е
направила изричен отказ от наследство съгласно чл.52 от ЗН.
В случая, на Р.П. са били редовно
връчени исковата молба по делото и приложенията към нея по реда на
чл. 46, ал. 2 ГПК .
В законоустановения срок Р.П. е предявила
писмен отговор на исковата молба, в който ответницата е заявила, че е
наследник на Д.С.П., като е оспорила изцяло исковите претенции, навела е
възражения за недължимост на вземанията, включително възражения за погасяване
на същите по давност и доводи за наличие на неравноправни договорни клаузи;
подала е въззивна жалба в законовия срок по ГПК срещу първоинстанционното
решение.Т.е. ответницата Р.П. е възприела процесуално поведение, от което
недвусмислено, ясно и категорично става ясно, че същата участва в съдебното производство като наследник,приел наследството на починалия неин съпруг Д.П. и в
това си качество оспорва задълженията в това наследство. Същата активно се е
защитавала в процеса, за което е
упълномощила адв. Веселина Василева и адв. Николай Славов , без да е заявила тановище,
че не е приела наследството на Д.П. или, че иска срок за приемане на
наследството му. Волята на жалбоподателката е да бъде защитавана срещу банката по предявения
иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането на заявителя
–кредитор(тоест, да защити с всички правни и фактически действия пасива от
наследствената маса, която получава от съпруга си –наследодател).
Това процесуално поведение, обсъдено
и с липсата на твърдения и доказателства от въззивницата Р.П. за отказ от наследството на
наследодателя, респ. приемането на наследството по опис, безспорно налага изводът, че преживялата съпруга е
приела наследството на Д.П. по реда на чл. 49, ал. 2, изр. 1 ЗН – с
конклудентни действия,с участието в
настоящото производство без да оспорва приемането на наследството на последния.
Следователно, обсъдени поотделно и в съвкупност, от посочените фактически и
правни действия, извършени от наследницата -ответник по предявените
установителни искове от кредитора ,,Банка ДСК“АД, се налага безспорния и
категоричен извод, че наследницата е
изявила явна воля и желание, че приема наследството на наследодателя си като
съвкупност от права и задължения и фактически правоотношения, от момента на
откриването му – 23.04.2018г.(Решение№83 от 21.03.2016г. на ВКС по гр.д.№5570,IV-то г.о. на ВКС).
Законните наследници носят
отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН, поради което ответницата отговаря за задълженията, които са част от
наследството на нейния съпруг.
Както вече бе посочено, не
са налице доказателства, Р.П. да е
направила отказ от наследството, оставено от наследодателя по предвидения за това ред и който отказ да е
надлежно вписан в специалната книга на съда. На второ място, липсват данни,
както и няма и твърдения от последната тя да е приела наследството на
наследодателя си по опис, за да се ограничи отговорността й като наследник в
рамките на приетата наследствена маса.На трето място, налице са безспорно
установени и доказани по делото
конклудентни действия, извършени от наследницата Р.П., които явно показват каква е била
действителната й воля по отношение на
оставеното й от наследодателя наследство, представляващо, според ЗН съвкупност
от права и задължения и процесуални правоотношения. Налице са конкретно извършени конклудентни
действия от страна на наследницата,
изразяващи се в предприети от последната правни и фактически действия
/упълномощаването на адвокат, който да защитава придобитата наследствена маса и
по-конкретно придобитите наследствени задължения към банката/, подаването на
отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК , както и въззивна жалба.
Предвид изложеното, следва да се
приеме, че Р.П. надлежно е приела наследството на съпруга си по смисъла на
чл.60 от ЗН и е пасивно легитимирана процесуалноправно и материалноправно да
отговаря по исковете на кредитора относно процесното наследено от
наследодателя вземане.
Доводите, наведени във въззивната
жалба, че по никакъв начин Р.П. не е
приела наследство, а упражнила правото си на процесуална защита, следва да се
отхвърлят като несъстоятелни.
Предвид
изложеното, настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанциония съд,
че правната позиция на въззивницата представлява приемане на наследството с
конклудентни действия при условията на чл.49 ал.2 пр.1 ЗН.
Относно твърденията на въззвницата,
че от съдържанието на договора за кредит не можело да се направи извод , че
получената в заем сума от наследоддателя била предназначена за задоволяване на
семйни нужди, следва да се подчертае, че съгласно
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от СК, респ. чл. 25, ал.2 СК (отм.)., за задължения, които са за нужди на
семейството, съпрузите отговарят солидарно, а съгласно ал. 1 на същата
разпоредба, разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от
двамата съпрузи.
При предявен иск с правно
основание чл.422 от ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест за всяка
от страните съобразно предмета на спора и спорните по делото обстоятелства.
Доколкото по делото не са
представени доказателства, опровергаващи твърденията, че задълженията за
връщане на сумата- предмет на договора за кредит са лични за наследодателя,
съдът намира наведените в тази насока доводи за неоснователни.
Предявените искове са основателни и доказани
по размер в съответствие с направените от
вещото лице по извършената експертиза
лице изчисления, в каквато насока и размер са уважени от районния съд.Първоинстанционният съд е извършил правилна и обоснована преценка на
мнението на вещото лице по извършената експертиза, с оглед всички доказателства
и обстоятелства по делото, така, както
следва от разпоредбите на чл.202 ГПК и по аргумент от разпоредбата на чл.203 ГПК.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за неоснователна, а постановеното от БРС
решение в обжалваната от въззивницата Р.П. част за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено с препращане към мотивите на същото по реда на чл.272 ГПК.
Предвид изхода
на спора, съдът намира за неоснователно искането на въззивницата в настоящото
производство за присъждане на разноски,
тъй като такива в случая не им се следват.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
следва да бъде уважено искането на въззиваемата страна за присъждане на направените по делото разноски в размер на
300 лева- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно
разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
решението не подлежи на касационно обжалване, поради което е окончателно
Въз основа на изложените мотиви,
Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260386/09.10.2020г., постановено по
гр.д.№ 2739/2018г. по описа на РС- Бургас.
ОСЪЖДА Р.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Оборище, ул. „Московска” № 19, сумата от 300 лева/ триста лева/,
представляваща сторени по делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/мл.с.