РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Златоград , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и девети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина И. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина И. Димчева Гражданско дело №
20205420100217 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от С.А.Л. срещу
Община Н., с която е предявен иск за установяване правото на собственост
върху недвижим имот с площ от 35 кв.м. (без пл. номер, но с проектен
идентификатор), при следните граници и съседи: на изток УПИ V-994; 967 кв.
116а по ПУП на гр. Н.; на запад - пешеходна пътека; на юг - УПИ VIII-
991,1263, кв. 116 по плана на град Н., придобито въз основа на изтекъл в
полза на ищеца 10-годишен давностен срок.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 10.XI.2000 г., с нотариална заверка на подписите, имащ характеристиката
на предварителен договор през 2000 г. е закупил от Д.н. гр. Н., недвижим
имот в границите на гр. Н. а именно - 116 км. от дворно място съставляващо
част от имот 989, кв. 116а по плана на гр. Н. и участващ в парцел IV, като от
този момент е получил и владението върху него. Ищецът сочи, че с
подписване на цитирания договор е получил владението и върху
самостоятелен недвижим имот с площ 35 кв. м. (отреден за самостоятелен с
административен акт на Кмета на Община Н. - без планоснимачен номер, но с
проектен номер на идентификатор по предстоящата КК на гр. Н.), с тригълна
форма при следните граници и съседи: на изток УПИ V-994;967 кв. 116а по
ПУП на гр. Н.; на запад - пешеходна пътека; на юг - УПИ VIII-991,1263 кв.
116 по плана на град Н. Излагат се съображения, че процесният
1
самостоятелен имот с площ от 35 кв.м. представлява подход към жилищната
сграда на ищеца, построена в парцел VII, кв. 116 а по ПУП на гр. Н., като
същият го владее явно, непрекъснато и необезпокояван от никого като свой,
считано от 2000 г. до настоящия момент. Твърди се, че владеейки имота като
свой, ищецът го е облагородил, като е положил бетонова настилка върху него.
Сочи се още, че през месец август 2020 година е предприел процедура по
снабдяване с документи за процесния имот, необходими му пред нотариус за
съставянето на констативен нотариален акт, но Община Н. е отказала да ги
издаде с аргумента че процесният имот е общинска собственост, поради което
счита, че е налице спор за материално право. Излагат се съображения, че по
отношение на имота не е провеждана процедура по отчуждаването му,
респективно не е заплащано и обезщетение, поради което общината не е
придобила имота на годно правно основание и не са налице пречките за
придобиването му по давност. При тези твърдения моли съда да постанови
съдебно решение, с което да признае по отношение на Община Н., че ищецът
е собственик на процесния имот, въз основа на изтекла в негова полза
придобивна давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Н. не е депозирал отговор на
исковата молба, не е изразил становище по предявения иск и не е ангажирал
доказателства.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, редовно призован,
ответникът не е изпратил представител и не е изразил желание делото да се
разгледа в негово отсъствие. Ищецът чрез упълномощения си процесуален
представител поддържа исковата молба, съобразно допълнително уточнение
на предявения иск и моли съдът да уважи същия като постанови
неприсъствено решение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност предствените към
исковата молба писмени доказателства и като съобрази процесуалното
поведение на страните, намира следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост на ищеца, въз основа на
давностно владение върху имот, с площ от 35 кв.м. (без пл. номер, но с
проектен идентификатор), при следните граници и съседи: на изток УПИ V-
994; 967 кв. 116а по ПУП на гр. Н.; на запад - пешеходна пътека; на юг - УПИ
VIII-991,1263 кв. 116 по плана на град Н.
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за
постановяване срещу ответника на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от
ГПК. Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не е изпратил свой представител в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска.
2
Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно
е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че са налице формалните
предпоставки по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като ответника община Н.,
редовно уведомен, не е представил в законоустановения едномесечен срок
отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, не е ангажирал доказателства и не
е изпратил представител в първото по делото съдебно заседание, без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично
са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването в съдебно заседание. Наред с това, съдът намира, че в случая
е налице и другата кумулативно предвидена предпоставка по чл. 239, ал. 1, т.
2 ГПК – вероятна основателност на иска, предвид посочените в исковата
молба обстоятелства и събраните доказателства – писмени и гласни
(свидетелските показания на св. Н. И.Б., св. И.С.С. и св. Е.А.А., разпитани в
проведеното открито съдебно заседание), както и приетата по делото СТЕ.
С оглед горното съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковата претенция. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2,
изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква единствено за
ищеца. Такива се претендират съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в
общ размер на сумата от 370 лв., от които: 50 лв. – заплатена държавна такса,
10 лв. – такса за вписване на ИМ; 10 лв. – такса за издадени СУ и 300 лв. –
депозит за възнаграждение на вещо лице. Посочените разноски са
действително заплатени от ищеца, поради което и с оглед изхода на делото,
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗС, вр. чл. 238 и чл. 239 ГПК, по отношение на Община Н., ЕИК *
адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № *, че С.А.Л., ЕГН **********, адрес: гр.
Н., общ. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № *, е собственик на недвижим имот с площ
от 35 кв.м. (без пл. номер, но с проектен идентификатор), при следните
граници и съседи: на изток УПИ V-994; 967 кв. 116а по ПУП на гр. Н.; на
запад - пешеходна пътека; на юг - УПИ VIII-991,1263 кв. 116 по плана на град
Н., утвърден със Заповед № РД-23/12.01.1987 г., изм. със Заповед №
60/20.03.1991 г. на Председателя на ОНС-Н., обозначен графично с жълт цвят
на комбинирана скица към заключението на СТЕ, изготвена от в.л. инж. Д.С.
3
(л. 60 от делото), въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност.
Комбинирана скица към съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице инж. Д.С. (л. 60 от гр.д. № 217/2020 г. на РС-З.),
приподписана от съдията-докладчик, да се счита неразделна част от
решението.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Община Н., ЕИК *, адрес: гр. Н.,
обл. С., ул. „А.С.“ № *, да заплати на С.А.Л., ЕГН **********, адрес: гр. Н.,
общ. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № *, сумата от 370 лв. – разноски за
производството.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _____В.Д.__________________
4