РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501696 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от “Пелт“ЕООД, ЕИК:*****, седалище и АУ –гр.*****
чрез адв.Д.Н. А. против решение №494/28.04.2021 г. на ПРС – 5 гр.с. по гр.д.№11017/2020
г., с което е осъден да заплати на М. Н. К., ЕГН:**********, действаща със законните й
представители Д. С. З. и Н. М. К. от гр.*****, сумата от 5000лв. представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания настъпили в резултат
на инцидент на 24.07.2020 г. в гр.***** поради необезопасяване на съоръжение – повредена
лампа, за която отговаря “Пелт“ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 24.07.2010г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 767 лв. разноски за
производството. В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна и да се постанови друго, с
което исковете да се отхвърлят. Претендира за разноски.
Въззиваемата М. Н. К. чрез своите законни представители и адв.Й. Т. – взема
становище, че жалбата е неоснователна. Претендира за разноски.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Иск с пр.осн. чл.49 във вр. с 45, ал.1 от ЗЗД.
Решението на РС в частта, с която се ОТХВЪРЛЯ иска за претърпени неимуществени
вреди над уважения размер от 5000 лв. до пълния предявен такъв от 15000 лв.– не е
обжалвано и е влязло в сила.
В жалбата се изложени оплаквания, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй
като в ИМ ищецът не е посочил, че иска осъждане на ответника за претърпени
1
неимущетвени вреди, дължащи се на болки и страдания вследствие необезопасяване на
съоръжение – повредена лампа, за чиято поддръжка отговаря ответното дружество – такава
конкретизация не е направена от ищеца, а от съда, без ищецът да е ангажиран с уточняване
в тази насока; иска се и отмяна на решението в частта на присъдената законна лихва, тъй
като съдът е сезиран за присъждане на законна лихва от датата на деликта, а такава лихва е
мораторна, която следва да се определи по период и размер; счита, че неправилно РС е
приел, че е налице причинно-следствена връзка между причинените неимуществени вреди и
поведението на ответника; позоваването на Наредба №1 за поддържане и опазване на
обществения ред, чистота и общественото имущество на територията на община-***** е
непълно, неточно и неотносимо към предмета на делото; счита, че не са събрани
доказателства за доказване на причинно –следствената връзка между претърпяното
увреждане и конкретно действие или бездействие на ответното дружество; по отношение на
приетата СМЕ се установява, че към момента на изготвяне на заключението – около 6
месеца по-късно, ръката на детето е напълно възстановена, както и че всички данни, по
които са работили вещите лица са взети само от твърденията на родителите; счита, че
неправилно съдът не е уважил възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй
като малолетното дете е оставено без надзор от придружаващите го, в резултат на което то
си е наранило ръката; неправилно съдът не е кредитирал показанията на св.С. Л., който
казва, че детето е държало сладолед в дясната си ръка, че не е било носено на ръце и е
вървяло само; счита, че размера на обезщетението не е съобразен с чл.52 ЗЗД и съдебната
практика.
С отговора на ВЖ са изложени доводите, е решението на РС не е недопустимо, че е
съоразено с ИМ, а по отношене на законната лихва – същата се търси от датата на деликта,
както и че са доказани елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД, правилно са
кредитирани показанията на св.П.З., доказани са уврежданията, неимуществените вреди и
психическата травма.
По направените доводи и оплаквания, съдът намира следното:
В исковата молба се твърди, че на 24.07.2020 година, около 19 ч. в гр.*****, детето
М., на 3 години, е била на разходка по бул.“Г.С.*****“, където се намирало казиното на
ответинка; на входа му имало по 3 вертикални светищи в чарвено декоративни неонови
лампи; от една от лампите изкочили искри и детето подскочило високо и изпищяло –
лампата се оказала счупена и детето е било ударено от ток – то се хвърлило в обятията на
майка си, плачейки силно, а палецът на лявата му ръка бил изцяло обгорял и се подул;
детето било много уплашено и непрекъснато плачело от уплаха и от болка, което
продължило цяла нощ,тъй като на следващия ден детето също не се успокоило, родителите
повикали Бърза помощ – от направения преглед се установило, че искрите от счупената
неонова лампа са изгорили палеца на лявата му ръка; на 29.7.2020 г. посетили съдебна
медицина –Порогов – *****, където установили, че вследствие на изгарянето, на детето му
била нанесена средна телесна повреда; детето било заведено и на психолог, защото
започнало много трудно да заспива,стрясало се по време на сън, плачело често, станало
страхливо,не желаело да общува. Иска се осъжда на ответното дружество да заплати
обезщетение за причинените неимуществени вреди.
След като в ИМ е посочено основанието на иска – чл.49 ЗЗД, където е казано, че
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по вовод изпълнението на тази работа, ПОС намира за неоснователно
оплакването във ВЖ, че РС се е произнесъл по непредявен иск, тъй като в ИМ ищецът не е
посочил, че иска осъждане на ответника поради това, че не е необезопасил повредена лампа,
за чиято поддържка отговаря.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира от правна и фактическа
страна следното:
Съгл.чл.45 ЗЗД - всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
2
другиму. Задължението за обезвреда възниква от сложният фактически състав на
непозволеното увреждане, при който следва да се докаже факта на виновно противоправно
поведение, авторът му, настъпила вреда и причинната връзка между тях, което бе
установено по делото.
Съгл.чл.49 ЗЗД – този, който е възложил на друго лице накаква работа, отговара за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнените на тази работа.
Видно от отговора на ИМ, въззивникът не оспорва, че е собственик на процесната
игралната зала в гр.*****.
От разпитаните по делото свидетели се установява следното:
От показанията на св.П. З. – леля на детето, се установява, че като минавали покрай
казиното, детето изпищяло много силно и се разплакало; като огледали мястото, установили,
че една от неоновите лампи, която не светила, е счупена ниско на около 30 см от земята – не
се виждало, че е счупена, имала минимални изкривявания от формата; детето не се
успокоило, било изключително изплашено, видимо го боляло на изгорялото – наранено било
лявото пръстче, което било изгорено, потъмняло, а малко – по-късно се образувало мехурче;
състоянието му не се подобрило до следващия ден, затова се обадили на бърза помощ, които
констатирали изгаряне, след това я завели в П.,където констатирали средна телесна повреда;
детето не спяло добре, будило се с плач и понастоящем все още не било спокойно детето –
имало кошмари, свързани с раната , започнало да си гризе ноктите и устните, и досега не
спяло добре.
Св.С. Л. – работещ в казиното, установява, че неоновите тръби на фасадата се чупили
постоянно, а те ги оправяли; той бил на смяна, когато влезли двете жени, едната държала
детето, което ядяло сладолед; майка му започнала да вика ядосана, че детето го бил ударил
ток, но на него видимо му нямало нищо; излязли навън да видят тръбата – била счупена, не
течал ток по нея.
Съдът не кредитира показанията на св.Л., тъй като счита същите за необективни и
нелогични с оглед на останалите събрани доказателства, които сочат, че изгарянето на
пръста на пострадалото дете е било болезнено.
От приетият на л.10 от д.РС фиш за спешна медицинска помощ от 25.07.2020 г.,
издаден от МЗ-Център за медицинска помощ-гр.***** е записано, че по данни на майката
детето неволно е закачило декоративна неонова лампа, монтирана на фасадата на игралната
зала; от допира изскочили искри и са предизвикали изгаряне в областта на лявата ръка и
уплаха на детето.В момента детето е спокойно, контактно; в областта на палеца , първа
фаланга – мехур с бистро съдържание и хиперемирирана кожа, болезнена при допир.Работна
диагноза – изгаряне на първи пръст на дясна ръка 1-2ст.
От представеното съдебномедицинско удостоверение №26/29.07.2020 г. , издадено от
д-р А. М. – нач.отд. в Съдебна медицина в „П.“-***** се установява, че същият се е запознал
с медицинската документация на детето М. от прегледа на 25.07.2020 от МЗ-Център за
медицинска помощ-гр.***** и е дал заключение, че описаното увреждане може да се получи
от електрическо изгаряне; било е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за
3
живота.
По делото е приета СМЕ, изпълнена от в.л.д-р.М. Б. - заключението от 12.01.2021 г. –
неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, се установява, че при
прегледа, извършен 6 месеца след инцидента, детето е било напълно възстановено без следи
от травматични увреждания на първи пръст на дясната ръка, както и че обичайният
оздравителен процес при такъв вид изгаряния траел около 15-20 дни;
По делото е приета и СТЕ, изпълнена от в.л. инж.Л. К. – заключение от 16.03.2021 г.,
неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено , от което се установява, че
трансформаторите осигуряват високо напрежение от 8000V при ток 25 мА, което
напрежение е опасно при пряк допир и предизвиква както изгаряне в мястото на допира,
така и кратковременен шок; в деня на инцидента, едната от тръбите е била със счупен долен
край на защитната прозрачна полукръгла тръба; при едновременен допир до кабелния
накрайник и до алуминиевия профил, който е много близо до кабелния накрайник,
пръстчето на детето е създало верига между кабелния накрайник и алуминиевия профил, тъй
като в резултат от създалата се кратковременно висока температура, в мястото на допир се е
предизвикала поява и на мехурче на пръста на детето; в.л. счита, че допир до тоководещият
накрайник на кабела е имало; нямало е опасност за живота на попадналия под напрежение,
тъй като вторичният ток на трансформаторите е твърде малък от порядъка на 25 мА.
От показанията на св.Л. се установява, че фасадните неонови лампи често се
разваляли и те ги поправяли.
От събраните доказателства се установява, че в случая защитната тръба е била
счупена, поради което при допир с пръст е било причинено изгаряне и болка.
От заключението на в.л.К. се установява, че причината за е налице причинно-следствена
връзка между бездействието на въззивника да обезопаси съоръжението и причиненото
увреждане, за което той е отговорен за изправността на монтираните на фасадата на
заведението му неонови лампи– искът е основателен. Досежно размера: Неимуществените
вреди се определят от съда по справедливост, съгл.чл.52 ЗЗД.
От заключението на в.л. д-р М. Б. е видно, че физически пръсчето на детето е
заздравяло в рамките на 15-20 дни, но съдът намира, че следва да кредитира и показанията
на св.П.З., че към настоящият момент детето все още не било спокойно и имало кошмари,
свързани с изгарянето, които намира за последователни обективни и логични.
Съдът, като прецени характерът и степента на увреждането, интензитета и
времетраенето на болките и възстановителния процес, съгласно събраните по делото
доказателства, съдът определя обезщетението на неимуществените вреди в размер на 5000
лв.
Като е стигнал до същите изводи в частта за размера на обезщетението, ПРС е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди. Върху главницата следва да се
присъдят и с мораторни лихви в размер на 50 лв. за периода от датата на деликта
24.07.2020г. до подаване на ИМ-28,08.2020г.
4
При този изход на делото, на въззиваемият следва да се присъдят направените от него
разноски за въззивното производство в размер на 550лв., съглсно приложения списък на
разноските /за ДТ и адв.хонорар/.
С оглед цената на обжалваните искове, на осн. чл.280, ал.2 ГПК, решението не
подлежи на касационно обжалване.
По тези съображения,
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №494/28.04.2021 г. на ПРС – 5 гр.с. по гр.д.№11017/2020
г., с което “Пелт“ЕООД, ЕИК:***** е осъден да заплати на М. Н. К., ЕГН:**********,
действаща чрез законните й представители Д. С. З. и Н. М. К. от гр.***** сумата от 5000лв.
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания
настъпили в резултат на инцидент на 24.07.2020 г. в гр.***** поради необезопасяване на
съоръжение – повредена лампа, за която отговаря “Пелт“ЕООД, ведно мораторна лихва в
размер на 50 лв., считано от датата на деликта- 24.07.2020г. до подаване на ИМ-28,08.2020г.
и ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане и в частта за разноските.
ОСЪЖДА “Пелт“ЕООД, ЕИК:***** да заплати на М. Н. К., ЕГН:********** чрез
законните й представители Д. С. З. и Н. М. К. от гр.***** сумата 550лв.- разноски във
въвззивното производство.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5