Р Е Ш Е Н И Е
№ 150
гр.
Перник, 11.10.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и
осми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Б.К.*** от Окръжна прокуратура - Перник, като разгледа,
докладваното от съдия Гоцова КАНД № 143/2022 г. по описа на Административен съд
– Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63в, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „**“ АД с ЕИК **, седалище и адрес на
управление: гр. П., кв. **, ТЕЦ „**“, представлявано от изпълнителния директор
инж. Ч.К.С., срещу Решение № 326/03.05.2022 г., постановено по АНД № 169/2022
г. по описа на Районен съд – Перник, с което е изменено Наказателно
постановление № 296/21.12.2021 г., издадено от директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - С.**, като размерът на
наложената на основание чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда
/ЗООС/ имуществена санкция за извършено административно нарушение по чл.123в,
т.2 от ЗООС е намален от 80 000 лв. на 18 000 лв.
Касаторът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови друго с което
да отмени изцяло Наказателно постановление № 296 от 21.12.2021 година на
директора на РИОСВ С.**, алтернативно да се измени наложената санкция до
законоустановения минимум.
В проведеното съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно
призован се представлява от юрисконсулт С., който поддържа касационната жалба и
доводите в нея. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което да отмени наказателното постановление.
В проведеното съдебно заседание, ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник предлага да се
остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона,
намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С оглед на това тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
За да постанови обжалваният съдебен акт,
районният съд е приел за установено, че на 01.01.2021 г., в гр. П., кв. **, на
площадката на ТЕЦ „**“, настоящият касатор „**“ АД – гр. П., в качеството си на оператор на горивна
инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия, не е изпълнило
задълженията си по условия от Комплексно разрешително /КР/ № 53-Н1/2014 г., а
именно:
- Условие 9.6.1.6., според което: „Притежателят на
настоящото разрешително да извършва СПИ на общите емисии на живак в отпадъчните
газове съгласно Таблици 9.6.2., 9.6.4. и 9.6.6., при спазване на
регламентирания срок в таблиците, изискванията на чл.10 от Наредба № 1 от 27
юни 2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества /замърсители/,
изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии и
Наредба № 6 от 26 март 1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на
вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни
източници“, и
- Условие 9.6.1.7., според което: „Притежателят на
настоящото разрешително да извършва СПИ на емисиите на вредни вещества в
отпадъчните газове, изпускани от ИУ, посочено в Таблица 9.6.7., при спазване на
регламентираните срокове в таблицата и изискванията на Наредба № 6 от 26 март
1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани
в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници“.
Според изискванията на Условие 9.6.1.6. „**“ АД – гр. П. следвало
веднъж годишно да проведе мониторинг на общите емисии на живак в
отпадъчните газове при работа на горивната инсталация при следните режими на
експлоатация:
- самостоятелна експлоатация на Парогенератор /ПГ/ № 5;
- самостоятелна експлоатация на ПГ № 4;
- едновременна експлоатация на ПГ № 4 и ПГ № 5.
От страна на дружеството бил представен доклад с приложени протоколи от
проведен мониторинг за съдържанието на живак в отпадъчните газове, формирани от
дейността на ПГ № 5 през 2020 г., но не и протоколи за извършен такъв през 2020
г. на емисиите на вредни вещества по показател живак, формиран от
експлоатацията на ПГ № 4 и от съвместната експлоатация на ПГ № 4 и ПГ № 5,
поради което те били изискани от РИОСВ – С.** с Писмо изх. № 5400/15.06.2021 г.
Относно изискванията на Условие 9.6.1.7. съдът приел, че същите не са
изпълнени, тъй като в РИОСВ – С.** дружеството-жалбоподател било представило
доклад за проведени СПИ на емисиите на вредни вещества, но поради неспазване на
определената процедура, на основание чл.33, ал.6 от Наредба № 6 от 26 март 1999
г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества /Наредба № 6/,
резултатите били приети за невалидни. Топлофикационното дружество било
уведомено за това, но не е извършило ново измерване при спазване на установения
ред.
При горните данни, Районен съд – Перник счел, че правилно и
законосъобразно, срещу „**“ АД – гр. П. е образувано административнонаказателно
производство със съставянето на АУАН № 154/12.08.2021 г., с който
актосъставителят е приел, че търговското дружество е извършил нарушение по
чл.123в, т.2 от ЗООС, тъй като в качеството си на оператор на горивна инсталация
за производство на топлинна и електрическа енергия, не е изпълнило задълженията
си по Условие 9.6.1.6. и Условие 9.6.1.7. от издаденото му Комплексно
разрешително /КР/ № 53-Н1/2014 г. Приел също, че законосъобразно е издадено въз
основа на този АУАН Наказателно постановление № 296/21.12.2021 г.
Съдът е достигнал до извода, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че в хода
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи отмяна на оспорения акт на процесуално
основание.
След анализ на събраните по делото доказателства и при извършена проверка
относно правилното приложение на материалния закон, съдът приел, че описаното
деяние е извършено от лицето, сочено за нарушител, че установените по делото
факти покриват всички обективни и субективни елементи от състава на
административното нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС, за което правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Относно законосъобразността и справедливостта на наложеното наказание
решаващият първоинстанционен състав е приел, че за така извършеното нарушение
по чл.123в, т.2 от ЗООС правилно е наложено наказание в предвидения по вид
такова в чл.164, ал.1 от ЗООС, но че размерът му следва да се намали от
80 000 лв. на 18 000 лв.
Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията
му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и
допустимо. Същото обаче е неправилно и следва да бъде отменено, както и да бъде
отменено потвърденото с него наказателно постановление.
Съображенията са следните:
Настоящото производство е от административнонаказателен
характер, поради което следва да се установи налице ли е деяние, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото
извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно.
Предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административнонаказващия орган.
В случая, първоинстанционният съд е приел, че фактическата
обстановка по делото е установена при спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, както и че са събрани всички писмени и гласни
доказателства, относими към факти, включени в предмета на доказване и е
направил извод, че вмененото нарушение е действително извършено, поради което
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на настоящия
касатор.
„**“ АД – гр. П. не оспорва, че през 2020 г. не е извършило всички
необходими действия, изискващи се по силата на Условие 9.6.1.6. и Условие
9.6.1.7. от издаденото му Комплексно разрешително /КР/ № 53-Н1/2014 г. По
делото дори са налице негови писмени изявления в тази насока. Сочи обаче, че
неизпълнението не се дължи на неглижиране на тези му задължения, а е по
независещи от него причини.
В Писмо изх. № 2819/13.08.2021 г. на „**“ АД – гр. Перник /вх. №
15762/16.08.2021 г. при РИОСВ – С.**/ се излагат данни, че дружеството е
изпратило запитвания до акредитирани лаборатории за извършване на измервания на
емисиите на живак при самостоятелна работа на ПГ № 4 и съвместна експлоатация
на ПГ № 4 и ПГ № 5, но били информирани, че поради възникналата извънредна
епидемична обстановка лабораториите изпитват логистични затруднения при
едномесечното планиране на измерванията, работят с намален персонал и при
съкратено работно време. Обяснения в същия смисъл се съдържат и в Писмо изх. №
2185/28.06.2021 г. на „**“ АД – гр. Перник /вх. № 12893/01.07.2021 г. при РИОСВ
– С.**/.
Изложеното в горецитираните писма не е взето предвид от актосъставителя и
срещу топлофикационното дружество е образувано процесното
административнонаказателно производство за нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС,
извършено на 01.01.2021 г., тъй като срокът за изпълнение на Условие 9.6.1.6. и
Условие 9.6.1.7. от КР № 53-Н1/2014 г. е изтекъл на 31.12.2020 г. Обясненията
на жалбоподателя не са анализирани и от наказващия орган, макар същият да е
отбелязал в наказателното постановление, че „По същество не се оспорва
извършването на нарушението като дори се сочат причините, довели до
осъществяването му.
В контекста на гореизложеното следва да се отбележи, че както
актосъставителя, така и наказващият орган не са съобразили факта, че на 13.03.2020
г. с решение на Народното събрание на ** България е обявено извънредно
положение. От същата дата е в сила ЗАКОН за мерките и действията
по време
на извънредното
положение, обявено
с решение
на Народното
събрание от
13 март
2020 г.,
и за
преодоляване на последиците /накратко: Закон за извънредното положение, обн., ДВ, бр. 28 от
24.03.2020 г./. Той урежда
мерките и действията по време на извънредното положение на територията на **
България и за преодоляване на последиците след отмяната на извънредното
положение /чл.1/.
Съгласно чл.4, ал.1, т.1 от Закона за извънредното
положение, сроковете, определени в закон, извън тези по чл.3,
които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на
права или изпълнение на задължения на частноправни субекти се удължават с един месец от отмяната
на извънредното положение.
Настоящият касатор „**“
АД – гр. П. е частноправен субект. Същевременно, сроковете за изпълнение на
Условие 9.6.1.6. и Условие 9.6.1.7. от Комплексно разрешително № 53-Н1/2014 г.
са посочени в самите условия, а неспазването им представлява нарушение на
законовата разпоредба на чл.123в, т.2 от ЗООС. Т.е. за тези срокове важи
правилото на чл.4, ал.1, т.1 от Закона за извънредното положение. Тези срокове
не попадат в изключенията по чл.3 от Закона за извънредното положение, нито в
изключенията на чл.4, ал.2 от него.
Според изискванията на Условие 9.6.1.6. и Условие 9.6.1.7. от КР №
53-Н1/2014 г., „**“ АД – гр. Перник, в качеството му на оператор на горивна
инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия, е следвало
веднъж годишно да проведе мониторинг на общите емисии на живак в отпадъчните
газове при работа на горивната инсталация при съответните режими на
експлоатация на ПГ № 4 и ПГ № 5, както и да извършва СПИ на емисиите на вредни
вещества в отпадъчните газове, изпускани от ИУ. Следователно, ако на 13.03.2020
г. не беше въведено извънредното положение в РБ сроковете биха били изтекли на
31.12.2020 г., а нарушението би било извършено на 01.01.2021 г. Случаят обаче
не е такъв.
Това е така, защото:
Срокът на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г., както и на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14.05.2020 г.
извънредна епидемична обстановка на територията на ** България, свързана с
епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите, е
удължаван многократно с последващи решения на МС /с Решение № 378 на
Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25
юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение №
525 на Министерския съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския
съвет от 28 август 2020 г., Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември
2020 г., Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г., Решение №
72 на Министерския съвет от 26 януари 2021 г., Решение № 395 на Министерския
съвет от 28 април 2021 г., Решение № 426 на Министерския съвет от 26 май 2021
г., Решение № 547 на Министерския съвет от 28 юли 2021 г. и Решение № 629 на
Министерския съвет от 26 август 2021 г./. С Решение № 826 от
25.11.2021 г. той е продължен до 31.03.2022 г. и е изтекъл на тази дата.
С оглед разпоредбата
на чл.4, ал.1, т.1 от Закона за извънредното положение срокът за изпълнение на Условие 9.6.1.6. и Условие 9.6.1.7. от КР №
53-Н1/2014 г., като изтичащ по време на извънредното положение, тъй като е свързан с изпълнение на задължения
от частноправния субект „**“ АД – гр. Перник се счита удължен с един месец
от отмяната на извънредното положение. Следователно, при установените обстоятелства
следва да се приеме, че дружеството е извършило нарушението по чл.123в, т.2 от
ЗООС едва на 01.05.2022 г.
Поради изложените съображения се налага извода, че образуването на
административнонаказателно производство на 12.08.2021 г. /на която дата е
съставен АУАН № 154/ е незаконосъобразно. Към датата, посочена като дата на
нарушението: 01.01.2021 г., касаторът не е извършил вмененото му нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС, тъй като срокът за изпълнение
на Условие 9.6.1.6. и Условие
9.6.1.7. от КР № 53-Н1/2014 г. е изтекъл на 30.04.2022 г.
От горното следва, че като е издал Наказателно постановление №
296/21.12.2021 г., директорът на Регионална инспекция по околната среда и
водите /РИОСВ/ - С.** е издал един незаконосъобразен акт, който следва да се
отмени. Приемайки обратното, районният съд е постановил неправилно решение, което на основание чл.221, ал.2 от АПК също следва да се отмени.
Предвид липсата на претенции от
касационния жалбоподател за присъждане на направени по делото разноски съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 326/03.05.2022
г., постановено по АНД № 169/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 296/21.12.2021 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите /РИОСВ/ - С.**, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/