Решение по дело №1976/2019 на Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

 

№  

 

……………...2020 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на шести март през две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №1976 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от адв.Н.Л., като пълномощник на „ФРЕШ ГРУП 77“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя И. Т., съд.адрес:***, офис №12 против Наказателно постановление №311508-F334235 от 10.01.2018 г. на Директора на офис /Дирекция/ за обслужване гр.Пазарджик към ТД на НАП гр.Пловдив, с което на дружеството за нарушение на чл.125, ал.3 и ал.5 от ЗДДС на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 600 лв.

Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател не изпраща представител. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата ТД на НАП гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е допустима, но по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

На дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение затова, че като регистрирано по ЗДДС лице не е осигурило подаването на информация от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“ на технически носител и копия от тях в законоустановения срок до 14.06.2017 г. за данъчния период 01.05.2017 г. – 31.05.2017 г.

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.

Същото било връчено лично на управителя на дружеството на 07.10.2019 г., а жалбата против него е подадена чрез АНО  на  15.10.2019 г.,  т.е. в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок от активнолегитимирано лице да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа писмените доказателства приложени по делото.

Не е спорно, че дружеството жалбоподател към периода 01.05.2017 г. – 31.05.2017 г. е било регистрирано по ЗДДС, с оглед на което е имало статут на данъчно задължено лице по този закон.

Разпоредбата на чл.125, ал.3 от ЗДДС установява задължение на всяко регистрираното по този закон лице за подаване на отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период, като в ал.5 е конкретизиран и срока за подаване - до 14-о число включително на месеца следващ данъчния период, за който се отнася.

Констатациите, че за периода 01.05.2017 г. - 31.05.2017 г. от дружеството-жалбоподател не е подало информация от отчетните регистри за този отчетен период до изтичане на законови срок, не се оспорват от жалбоподателя.

Напротив видно от представените писмени данните от отчетните регистри за цитирания данъчен период не са подадени даже и със закъснение.

При тези данни съдът прие, че е осъществен състава на административно нарушение на чл.125, ал.3 и 5 от ЗДДС.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да са основание за отмяна на атакуваното НП.

Както АУАН така и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Нарушението е било довършено на 15.06.2017 г., т.к. законоустановения срок по чл.125, ал.5 от ЗДДС е изтекъл предишния ден. АУАН е съставен на 14.09.2019 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушението и нарушителя. Актът е съставен на горепосочената дата в отсъствие на представител на нарушителя, при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН.

Но съдът счита, че съставянето на акта в отсъствие на представител на нарушителя непредставлява съществено процесуално нарушение. Това е така, тъй като АУАН е бил връчен на 12.12.2017 г. на единия от управителите на дружеството и срещу акта е реализирано правото на защита, като е депозирано възражение.

Съдът не намира, че в случая извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С неподаването на въпросната информация от отчетните регистри за процесния данъчен период, данъчно задълженото лице практически лишава приходната администрация от възможността на установи дали то развива или не дейност, както дали коректно се разчита с държавния бюджет и фиска. Напротив става ясно от представената справка, че ЗДЛ има множество непогасени задължения към бюджета. Няма съмнение, че иформацията от отчетните регистри въобще не е подадена, дори след откриване на нарушението и по повод съставянето на АУАН.

Всичко това не дава основание да се направи извода за наличието на очевидна и несъмнена маловажност на конкретно извършеното нарушение. Напротив с основание може да се да се заключи, че нарушението е със завишена степен на обществена опасност.

При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е отчел тежестта на нарушението, която е висока тъй като засяга обществени отношения от бюджетната сфера. Определил е законосъобразна санкция, отговаряща на тежестта на нарушението, съобразена с предвидените в чл.179, ал.1 от ЗДДС за съответното нарушение.

По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и незаконосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по делото разноски.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В този случай разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Непрецизността на разпоредбата на чл.143 от АПК като резултат не предвижда и дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8 от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.

Липсата на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на ГПК на основание чл.144 от АПК. Следователно правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.

Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в настояща редакция, предвижда че размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Въпросният текст от ЗПП при определяне на размера на разноските за юрисконсулстко възнаграждение препраща препраща към Наредбата за правната помощ. Съгласно чл.24 от Наредбата възнаграждението за юрисконсулт по административни дела е от 100 до 200 лв.

С оглед на това и резултата по делото-потвърждаване на НП, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на НАП София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.

Разноските по делото са дължими на Националната агенция за приходите, тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2, ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП, а ТД на НАП Пловдив, чийто представител е издал обжалваното и потвърдено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата агенция.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №311508-F334235 от 10.01.2018 г. на Директора на офис /Дирекция/ за обслужване гр.Пазарджик към ТД на НАП гр.Пловдив, с което на „ФРЕШ ГРУП 77“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Иван Тонгов, съд.адрес:***, офис №12-адв.Н.Л. за нарушение на чл.125, ал.3 и ал.5 от ЗДДС на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 600 лв.

ОСЪЖДА „ФРЕШ ГРУП 77“ ООД, ЕИК ********* да заплати на НАП гр.София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: