Р Е Ш Е Н И Е
№
VIII-961 04.06.2015г.
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на дванадесети май две
хиляди и петнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентина Кърпичева-Цинцарска
секретар С.Д.
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
гр. дело № 7674 по описа на БРС за 2014г.
Производството е образувано по повод искова молба,
подадена от „ИСС консулт" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. Ш.С 33, ет. 1 против „И.И" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж. к. Л, бл. 97, ет. 6, ап. 2, с която ищецът претендира да бъде осъден
ответника да му заплати: частично предявената претенция в размер на 34 768,37 лева, като част от цялото задължение в размер на 139 073,52
лв., произтичащо от неизпълнение на задължение по договор за заем от
13.02.2009г., от която:
- сумата в размер на 21 250 лева, като част от цялото задължение в размер на 85 000лв.,
представляващо главница по договора;
- сумата в размер на 5 845,48 лева като част от цялото задължение в размер на 23 381,92
лева, представляваща договорната лихва в размер на 12% за периода от предоставяне ползването на сумата в размер на
40 000 лева, дължима от датата на предоставяне-16.02.2009г. до
30.12.2013г.(дата на падежа);
- сумата в размер на 4 243,56 лева, като част от цялото задължение в размер на 16 974,25 лева,
представляваща договорна лихва в размер на 12% за периода на предоставяне на сумата от 30 000
лв.-14.04.2009г. до датата на падежа- 30.12.2013г.;
- сумата от 2 015, 75 лева,
като част от цялото задължение
в размер на 8 063,01 лева, представляваща договорна лихва в размер на 12% за периода от предоставяне
ползването на сумата от 15 000 лева- 09.07.2009г. до датата на падежа-
30.12.2013г.;
- сумата от 1 413,58 лева, като част от цялото задължение в размер на 5 654,34лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима
от падежа на 30.12.2013г. до 25.08.2014г.
Ищецът претендира и законната лихва върху всяка една от тези суми, считано от датата
на подаване на исковата молба-11.09.2014г. до окончателното заплащане, както и
съдебно- деловодни разноски. Ангажират се доказателства.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор
от ответника, който счита предявените искове за допустими, но неоснователни и
недоказани. Ответникът твърди, че няма предоставяне на заемната сума по
представения договор
за заем от 13.02.2009г., по начина, който е посочен в него и следователно
договорът няма характер на разписка за получена от него сума в заем от ищеца.
Оспорва се автентичността на сключения договор за заем и анекса към него, като
се твърди, че същите не са подписани от представляващия ищцовото дружество. В
тази връзка се твърди, че между страните няма валидно сключен анекс, с който е
уговорена възнаградителна лихва, следователно е неоснователна претенцията на
ищеца за търсена такава. Твърди се, че лиипсва забава на ответника по отношение
на задължението му да върне заемната сума и следователно е неоснователна
претенцията за мораторна лихва. В условията на евентуалност, ако съдът приеме,
че между страните има сключен такъв договор и анекс, се правят възражения за
погасяване по давност на претендираните суми за възнаградителни лихви. Иска се
отхвърляне на частично предявените искове, присъждане на разноски. Ангажират се
доказателства.
След
запознаване със становището на страните по делото, като разгледа събрания по
делото доказателствен материал и съобрази приложимите нормативни разпоредби,
съдът намира за установено следното:
Предявените
претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо във вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а
именно претендира се невърната заемна сума, договорна възнаградителна лихва и
лихва за забава върху невърнатия заем.
Така
предявените претенции съдът намира за допустими с оглед твърденията в исковата
молба, че между страните има сключен договор за заем.
Относно
основателността на предявените искове съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. В тежест на
заемодателя е да докаже, че е налице валидно сключен договор за заем, по силата
на който е предал на заемополучателя уговорената заемна сума, а в тежест на
последния е да докаже, че е върнал същата в уговорения срок.
За да е налице валиден
договор за паричен заем, следва да се докажат следните две обстоятелства при
кумулативност на същите, а именно: постигане на съгласие между страните по
договора за предоставяне на заем и предаване на заемната сума от заемодателя на
заемателя. Съдът намира, че ищецът успя да докаже въпросните два факта. Фактът
на постигнато от страните съгласие се установи посредством представения по делото
договор
за паричен заем от 13.02.2009г., като съдът намира, че по делото не се доказа
твърдяната неавтентичност на въпросния договор и следователно съдът ще го цени
като годно писмено доказателство по делото. Ответникът е оспорвал подписа на Никола
Горанов, подписал договора от името на ищеца и заемодател. Видно от справка в
търговския регистър, до 09.04.2013г. това е лицето, което е представлявало
ищеца. Съгласно правилата на чл. 193, ал. 3 от ГПК, тежестта на доказване на
твърдяната неистинност оспорения документ, е за оспорващия го ответник, тъй
като оспореният документ е подписан и от него. В тази връзка ответникът не е
ангажирал никакви доказателства, които да установят, че подписът не е на това
лице. Напротив, събраните от ищеца гласни доказателства чрез разпита на св. Баева
и св. Горанова, са в посока на това, че има такъв подписан договор между
страните и, че подписът от името на заемодател е поставен от Никола Горанов.
Фактът, че страните са постигнали съгласие за сключване на договора за заем се
установява и от други събрани по делото доказателства, а именно, представения
анекс към същия, както и изготвената съдебно-икономическа експертиза, както и
представените платежни нареждания и банкова референция на лист 83-86 от делото.
Съдът цени като годно писмено доказателство оспорения по делото анекс към
договор за паричен заем от 13.02.2009г., сключен на 30.12.2009г., тъй като по
делото не се установи твърдяната негова неавтентичност. Както вече беше
споменато, тежестта на доказване на твърдяната неистинност на оспорения
документ, е за оспорващия го ответник, тъй като оспореният документ е подписан
и от него. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства, които да установят,
че подписът, поставен от името на заемодател, не е на представляващото го лице,
следователно оспореният документ е автентичен. Фактът на сключване на анекс към
сключения договор за заем, е индиция, че страните признават, че между тях има
такъв сключен договор за заем. Установеното от икономическата експертиза, че в
счетоводството на ищеца е осчетоводено вземане срещу ответника за договорната
сума по заема, а именно такава в размер на 85 000 лева, както и това, че в
счетоводството на ответника има съответно отразяване на задължение на същия към
ищеца в посочения размер също сочи на постигнато между страните съгласие за
сключване на въпросния договор за заем. Това е и основанието, посочено от ищеца
в представените платежни нареждания и банкова референция на лист 83-86 от
делото, които установяват плащането на уговорената заемна сума от ищеца на
ответника. Освен постигнатото от страните съгласие за сключване на процесния
договор, то по делото безспорно се установи, че уговорената между страните
заемна сума в размер на 85 000 лева е платена от ищеца на ответника по
банков път. Обстоятелството, че реалното получаване на същата от
заемополучателя не е станало съгласно договорката по т. 2 от договор за заем от
13.02.2009г. е ирелевантно след като се установи, че цялата заемна сума е
получена от заемополучателя в резултата на направени три банкови превода от
заемодателя. Както вече беше споменато икономическата експертиза е
констатирала, че в счетоводството на ищеца е отразено вземане към ответника,
при ответника има задължение към ищеца и с оглед липсата на ангажирани по
делото доказателства, че сумата по заема е върната от ответника, то същият не е
изпълнил задължението си по процесния договор, което е със срок до 30.12.2013г.
и дължи връщане на заемната сума в размер на 85 000 лева. По делото се
претендира частично от така дължимата главница сума в размер на 21 250 лева,
като претенцията като основателна и доказана следва да бъде уважена.
По делото се
претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 845,48 лева, като част от цялото задължение в размер на 23 381,92
лева, представляваща договорната лихва в размер на 12% за периода от предоставяне ползването на сумата в размер на
40 000 лева, дължима от датата на предоставяне-16.02.2009г. до 30.12.2013г. (дата
на падежа). Съдът вече е изложил аргументи, че счита за установено по делото,
че между страните по делото е налице валидно сключен анекс към заемния договор,
с който е променен срока, до който следва да се върне заемната сума, а именно
до 30.12.2013г. С анекса се е уговорила и договорна възнаградителна лихва в
размер на 12 % годишна лихва върху заемната сума за периода на ползване на
заема. Неоснователно е възражението на ответника, че страните не са уговорили
ретроактивно действие на анекса и следователно няма как възнаградителната лихва
да се счита за уговорена за периода преди подписването на анекса. С уговореното
между страните по договора за заем, че анекса става неразделна част от същия,
клаузите от анекса стават неразделна част от първоначално подписания договор.
Само при изрично уговорено между тях, че клаузите от анекса ще действат само
занапред или за определен период от време, може да се изключи тяхната
приложимост за началния момент на сключване на договора, Видно е, че в
процесния анекс липсва такава договорка и уговорената клауза за възнаградителна
лихва касае началния момент на действие на договора за заем. Предвид волята на
страните да уговорят възнаградителна лихва, такава се дължи, за посочения от
ищеца период, тъй като по делото се установи, че и към настоящия момент няма
връщане на заемната сума. Вещото лице по икономическата експертиза е изчислило,
че за посечения период дължимата лихва възлиза на 23 706,67 лева, която
сума е в по-висок размер от посочената общо дължима от ищеца лихва.
Следователно се доказа по размер и претенцията за възнаградителна лихва, като
същата следва да се уважи в предявения и частичен размер от 5 845,48 лева. Поради
изложените аргументи за уговореност на възнаградителна лихва и установеността,
че заемът не е върнат, са основателни и доказани и останалите претенции за
дължима възнаградителна лихва върху другите две суми от заема, платени на
посочените дати. Същите са установени по период, основателно са по размер, с
оглед изготвената съдебно-икономическа експертиза и са дължими в частично
предявените размери от ищеца, а именно: 4 243,56 лева, като част от цялото задължение в размер на 16 974,25 лева,
представляваща договорна лихва в размер на 12% за периода на предоставяне на сумата от 30 000
лв.-14.04.2009г. до датата на падежа- 30.12.2013г. и сумата от 2 015, 75 лева,
като част от цялото задължение
в размер на 8 063,01 лева, представляваща договорна лихва в размер на 12% за периода от предоставяне
ползването на сумата от 15 000 лева- 09.07.2009г. до датата на падежа-
30.12.2013г.
Основателна и доказана е и
претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Неоснователно е
възражението на ответника, че не се дължи лихва за забава, тъй като липсва
изпадане в такава, след като не е бил поканен да плати. Съобразно нормите на
чл. 84, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД покана се дължи само когато денят на изпълнение на
задължението не е определен. С оглед на уговорения между страните падеж на
връщане на задължението на 30.12.2013г. и установеността, че липсва изпълнение
на същия, то е доказано твърдението на ищеца, че ответникът е в забава след
посочената дата. Основателен е и частичният размер на предявената претенция, с
оглед изчисленията на съдебно-икономическата експертиза.
С оглед становището на съда за основателност на предявените искове за възнаградителна лихва, следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяването им по давност. Безспорно в хипотезата на направеното възражение за изтекла погасителна давност е приложима разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, която предвижда, че вземания за лихви се погасяват след изтичане на кратката тригодишна давност. За да се прецени, дали е изтекъл твърдяния давностен срок, следва да се прецени, от кога започва да тече същия, а това е от датата на която задължението е следвало да бъде изпълнено. Тъй като видно от процесния анекс към договора за заем, в същия не е уговорен падеж на задължението за възнаградителна лихва, следователно в случая е приложима нормата на чл. 114, ал.2 от ЗЗД, която предвижда, че ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Тъй като страните са уговорили годишна лихва върху заемната сума, съдът намира, че падежа на задължението за възнаградителна лихва е края на съответната година, за която се дължи същата.
Предвид на така изложеното, по конкретно предявените искове за
възнаградителна лихва и направеното възражение за погасяване по давност съдът
намира следното:
-по търсената сума в
размер на 5 845,48 лева като част от цялото задължение в размер на 23 381,92 лева,
представляваща договорната лихва в размер на 12% за периода от предоставяне ползването на сумата в размер на
40 000 лева, дължима от датата на предоставяне-16.02.2009г. до
30.12.2013г.(дата на падежа). От така предявения период е изтекла давността по
отношение на задълженията за възнаградителна лихва за 2009г. и 2010г. С
предявяването на исковата молба на 12.09.2014г. е прекъснато изтичането на
тригодишната давност на задължението за възнаградителна лихва за 2011г., което
е с падеж на 31.12.2011г. и следователно давността му изтича на 31.12.2014г. Не
изтекла давността за това задължение и съответно за 2012г. и 2013г. Погасени по
давност за посочения период са 687 дни. С оглед дадените от вещото лице брой
дни на периода за който се търси възнаградителна лихва-1 778 дни, като се
приспаднат погасените по давност дни 687 и с оглед общия размер на тази
претенция от 23 381,92 лева е видно, че от същата погасена по давност е
сумата над 14 347,39 лева до заявената от 23 381,92 лева. Тъй като
частичната претенция е заявена като 25 % от общо дължимата сума, то
непогасената по давност сума по частичния иск възлиза в размер на 3 586,84
лева, в който размер следва да се уважи предявения частичен иск за
възнаградителна лихва.
-по търсената сума в
размер на 4 243,56 лева, като част от цялото задължение в размер на 16 974,25 лева,
представляваща договорна лихва в размер на 12% за периода на предоставяне на сумата от 30 000
лв.-14.04.2009г. до датата на падежа- 30.12.2013г. От така предявения период е
изтекла давността по отношение на задълженията за възнаградителна лихва за
2009г. и 2010г. С предявяването на исковата молба на 12.09.2014г. е прекъснато
изтичането на тригодишната давност на задължението за възнаградителна лихва за
2011г., което е с падеж на 31.12.2011г. и следователно давността му изтича на
31.12.2014г. Не изтекла давността за това задължение и съответно за 2012г. и
2013г. Погасени по давност за посочения период са 624 дни. С оглед дадените от
вещото лице брой дни на периода за който се търси възнаградителна лихва-1 721
дни, като се приспаднат погасените по давност дни 624 и с оглед общия размер на
тази претенция от 16 974,25 лева е видно, че от същата погасена по давност
е сумата над 10 819,72 лева до заявената от 16 974,25 лева. Тъй като
частичната претенция е заявена като 25 % от общо дължимата сума, то
непогасената по давност сума по частичния иск възлиза в размер на 2 704,93
лева, в който размер следва да се уважи предявения частичен иск за
възнаградителна лихва.
-по търсената сума в
размер на 2 015,75 лева, като част от цялото задължение в размер на 8 063,01 лева,
представляваща договорна лихва в размер на 12% за периода от предоставяне ползването на сумата от 15 000
лева- 09.07.2009г. до датата на падежа- 30.12.2013г. От така предявения период
е изтекла давността по отношение на задълженията за възнаградителна лихва за
2009г. и 2010г. С предявяването на исковата молба на 12.09.2014г. е прекъснато
изтичането на тригодишната давност на задължението за възнаградителна лихва за
2011г., което е с падеж на 31.12.2011г. и следователно давността му изтича на
31.12.2014г. Не изтекла давността за това задължение и съответно за 2012г. и
2013г. Погасени по давност за посочения период са 527 дни. С оглед дадените от
вещото лице брой дни на периода за който се търси възнаградителна лихва-1 635
дни, като се приспаднат погасените по давност дни 527 и с оглед общия размер на
тази претенция от 8 063,01 лева е видно, че от същата погасена по давност
е сумата над 5 464,10 лева до заявената от 8 063,01 лева. Тъй като
частичната претенция е заявена като 25 % от общо дължимата сума, то
непогасената по давност сума по частичния иск възлиза в размер на 1 366,02
лева, в който размер следва да се уважи предявения частичен иск за
възнаградителна лихва.
Следва да бъде уважено искането
на ищеца за присъждане на законна лихва от подаване на исковата молба в съда-11.09.2014г.
до окончателното плащане по отношение на претендираната главница. Неоснователно
е искането за присъждане на такава по отношение на сумите за възнаградителна
лихва и мораторна лихва, тъй като самите тези вземания имат акцесорен характер.
Задължението за лихва предпоставя наличието на главно задължение, докато
споменатите такива нямат такъв характер и по отношение на същите не се дължи
законна лихва.
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени част от направените разноски
съобразно уважените искове в размер на 2 921,83 лева.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право да му бъдат присъдени част
от направените разноски съобразно отхвърлените искове в размер на 10,23 лева
След
компенсиране на взаимно дължимите от страните разноски, ответникът дължи на
ищеца такива в размер на 2 911,60 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „И.И" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Л,
бл. 97, ет. 6, ап. 2 да заплати на „ИСС консулт" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Ш.С 33, ет. 1 следните суми, дължими по сключен между страните договор
за заем 13.02.2009г. и анекс
към него от 30.12.2009г.: 1. сумата в размер
на 21 250
/двадесет и една хиляди двеста и петдесет/ лева, като част от цялото
задължение в размер на 85 000лв., представляващо главница по договора, ведно със законната лихва от 11.09.2014г. до
окончателното и изплащане; 2. сумата в размер на 3 586,84 /три хиляди петстотин
осемдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки/ лева, като част от цялото
задължение в размер на 23 381,92 лева, представляваща договорната лихва в размер на 12% за периода от предоставяне ползването на сумата в
размер на 40 000 лева, дължима от датата на предоставяне-16.02.2009г.
до 30.12.2013г., като ОТХВЪРЛЯ
иска КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ за
сумата над 3 586,84 лева до претендираната от 5 845,48 лева и
за периода 16.02.2009г.-31.12.2010г. и ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
законна лихва върху тази сума от 11.09.2014г. до окончателното изплащане на
сумата; 2. сумата в размер на 2 704,93 /две хиляди седемстотин и четири лева и деветдесет и три стотинки/ лева, като част от цялото
задължение в размер на 16 974,25 лева, представляваща договорна лихва в размер на 12% за периода на предоставяне на
сумата от 30 000 лв.-14.04.2009г. до датата на падежа- 30.12.2013г., като ОТХВЪРЛЯ иска КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ за сумата над 2 704,93 лева
до претендираната от 4 243,56 лева
и за периода 14.04.2009г.-31.12.2010г. и ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
законна лихва върху тази сума от 11.09.2014г. до окончателното изплащане на
сумата; 3. сумата в размер на 1 366,02 /хиляда триста шестдесет и шест лева и две стотинки/ лева като част от цялото
задължение в размер на 8 063,01 лева, представляваща договорна лихва в размер на 12% за периода от предоставяне ползването на сумата от 15
000 лева- 09.07.2009г. до датата на падежа- 30.12.2013г., като ОТХВЪРЛЯ
иска КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ за сумата над 1 366,02 лева
до претендираната от 2 015,75 лева
и за периода 09.07.2009г.-31.12.2010г. и ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
законна лихва върху тази сума от 11.09.2014г. до окончателното изплащане на
сумата и 4. сумата в размер на 1 413,58 /хиляда четиристотин и
тринадесет лева и петдесет и осем стотинки/ лева, като част от цялото
задължение в размер на 5 654,34лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 85 000 лева, дължима от падежа на
30.12.2013г. до 25.08.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на законна лихва върху тази сума от 11.09.2014г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „И.И" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Л,
бл. 97, ет. 6, ап. 2 да заплати на „ИСС консулт" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Ш.С 33, ет. 1 сумата
от 2 911,60 /две хиляди деветстотин
и единадесет лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща направените по
делото разноски след извършена компенсация на същите.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В. Кърпичева-Цинцарска
Вярно
с оригинала!
С.
Добрева