Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 01.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и втори октомври
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 12234 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д.Г.Г.
срещу З. „О.” АД ***, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016
г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 15.03.2014
г. около 11,45 ч. в гр. София, в района на кръстовището на бул. „Константин
Величков“ и бул. „Тодор Александров“, товарен автомобил /влекач/ марка
„Мерцедес Актрос 1844 ЛС“ с рег. № ******с прикачено
към него полуремарке „Шмитц
СКО 24“ с рег. № ******, при движение по бул. „Константин Величков“ в посока на
движение от ул. „Пиротска“ към бул. „А. Стамболийски“
спрял непосредствено пред прилежащата пешеходна пътека-едва на 50 см от нея,
въпреки наличието на „СТОП линия“ на 4 м, като по този начин нарушил правилата
за движение по пътищата и прегазил преминаващия по пешеходната пътека пешеходец
Г.В.Г.. Поддържа се, че по случая е образувано ДП № 11122/2014 г. по описа на
РТП-ОДП-СДВР, пр.пр. № 9372/2014 г. по описа на СГС,
което все още не е приключило. Поддържа се, че ищецът е син на починалия.
Двамата са живеели заедно в разбирателство и обич, споделяли, като баща и син
имали силна връзка, подкрепяли се финансово. Твърди се, че смъртта на бащата на
ищеца била внезапна и неочаквана за него. Твърди се, че и до момента ищецът не
може да превъзмогне болката от внезапната загуба на своя баща. Твърди се, че
ищецът търпи и имуществени вреди, представляващи разходи за погребение в размер
на 561 лв.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на делинквента
е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № 23115000053652 с период на действие от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. за влекача и застрахователна
полица № 23115000050708 с период на действие от 01.01.2015
г. до 31.12.2015 г. за ремаркето. Твърди се, че ищецът сезирал ответното
дружество с искане за заплащане на застрахователно обезщетение, за което е
образувана преписка по щета № 0411-190-0004-2016 г., но до момента такова не е
определено и изплатено.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 120 000 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
вследствие смъртта на неговия баща Г.В.Г., както и сумата от 561
лв.-имуществени вреди от същото събитие, като всички вреди настъпили в резултат
на ПТП, осъществено на 15.03.2014 г. в гр. София, в района на кръстовището на
бул. „Константин Величков“ и бул. „Тодор Александров“, виновно причинено от
водача на товарен автомобил /влекач/ марка „Мерцедес Актрос
1844 ЛС“ с рег. № ******с прикачено към него полуремарке
„Шмитц СКО 24“ с рег. № ******, чиято отговорност е
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „О.”
АД с полица № 23115000053652 с период на действие от 01.01.2015
г. до 31.12.2015 г. за влекача и застрахователна полица № 23115000050708 с
период на действие от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.
за ремаркето, ведно със законната лихва върху главницата от 120 000 лв.,
считано от датата на деликта-15.03.2014 г. до окончателното издължаване, а
върху главницата от 561 лв., считано от датата на заплащането на всеки един от
разходите до окончателното изплащане.
Претендират се разноските по делото, в това число и адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Х.,
надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва изцяло предявените искове
за неимуществени вреди по основание и размер, като счита същите за недължими и
прекомерно завишени. Твърди, че е налице случайно събитие. Оспорва описания от
ищеца с исковата молба механизъм на ПТП. При условията на евентуалност твърди,
че е налице висока степен на съпричиняване от страна
на пострадалия, който е пресичал на червен светофар, извън пределите на
обозначеното за целта място, пресичал е косо, непосредствено пред участвалия в процесното ПТП товарен автомобил, почти попътно и с гръб
към автомобила, като е попаднал в т.нар.“сляпа точка“. Оспорва пряката
причинно-следствена връзка на настъпилата смърт с настъпилото ПТП и противоправното поведение на водача Й.. Навежда твърдения
за опосредяване на тази връзка, тъй като с оглед
възрастта на Г. Г., последният е страдал от предходни и придружаващи
заболявания, които са допринесли за настъпване на леталния изход. Оспорва иска
за имуществени вреди, както и акцесорната претенция
да лихви, по отношение на която прави и възражение за изтекла погасителна
давност.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва всички възражения
на ответника, поддържа заявените доказателствени
искания, заявява нови такива.
В срока за допълнителен отговор
ответникът депозира такъв и поддържа всички изложени с отговора на исковата
молба твърдения, като не поддържа искането си за конституиране на трето лице
помагач, а заявява искането за допускането на водача като свидетел.
Ищецът в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове. Претендира разноски,
съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове и моли съда да ги
отхвърли като неоснователни. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира
разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Софийски
градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От
констативен протокол № К-261 от 15.03.2014 г., протокол за оглед на
местопроизшествие от 15.03.2014 г., фотоалбум, както и от двете заключения на
САТЕ и повторната САТЕ, които не се различават в изводите си, се установява, че
на 15.03.2014 г. около 11,45 часа пешеходецът Г. е предприел пресичане на
платното за движение на бул. „Константин Величков“ в посока от бензиностанция
„Лукойл“ към метростанция „Константин Величков“ със
скорост от порядъка на 5 км/ч, като изминал разстояние от около 3,50-3,80 м. до
мястото на удара. В същото време водачът на товарен автомобил „Мерцедес 1844 ЛС
Актрос“, който е бил спрял на разстояние от 4,50 м
след стоп линията е предприел потегляне от място, като е изминал разстояние от
около 2,70 м достигайки скорост от около 8 км/ч. Последвал удар между предна
лява част на товарния автомобил и лявата страна на пешеходеца. В следствие на
удара и предвид обстоятелството, че товарният автомобил значително надвишава
височината на пешеходеца тялото на същия е отхвърлено напред и пада на пътното
платно. При последващото движение на автомобила и
предприетото след това спиране, автомобилът прегазва тялото на пешеходеца в
областта на таза.
Със
заключението на приетата по делото СМЕ се установява, че вследствие на
гореописаното произшествие, Г.В.Г. е получил закрита гръдна травма, закрита
коремна травма, травма на крайниците, травматичен
шок, двустранна пневмония, синдром на многоорганна
недостатъчност, тежко изразена генерализирана атреросклероза
със засягане на мозъчните съдове. Вследствие от тежката съчетана травма и
настъпилите от нея усложнения на 22.03.2014 г. настъпва смъртта на Г.. Между
установените травматични увреждания, получени при ПТП и настъпилата смърт е
налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
От
представеното и прието като писмено доказателство по делото удостоверение за родствени
връзки изх.№ 1219/11.08.2014 г. се установява, че ищецът е син на починалия Г.В.Г..
Между страните е прието за
безспорно, че по отношение на увреждащия автомобил е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „О.” АД с АД с полица № 23115000053652 с период на действие
от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. за влекача и
застрахователна полица № 23115000050708 с период на действие от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. за ремаркето.
От заключението на вещото лице Е.,
както и от показанията на разпитания свидетел Недялко Борисов К. се установява,
че водачът на товарния автомобил е бил спрял на около 4,50 м след стоп линията.
Съдът кредитира показанията на свидетеля К., а не на водача на товарния
автомобил, тъй като безспорно последният е заинтересован да даде такива
показания, които да не го уличат в извършване на престъпление. На следващо
място показанията на свидетеля К. кореспондират както с обективните находки,
отразени в протокола за оглед, така и с извода на експертите, че ако водачът е
потеглил от стоп линията по всяка вероятност ударът е щял да бъде избегнат и
пешеходеца, и автомобила да се разминат, тъй като на пешеходеца му е оставала
една крачка да излезе извън габарита на автомобила.
Вещото лице установява, че
водачът е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца в момента на
навлизането му на платното за движение. Като причина за настъпване на
произшествието вещото лице сочи, че при спирането на разстояние от около 4,50 м
след стоп линията водачът на автомобила
е бил принуден да отклони погледа си на ляво и нагоре, за да следи сигналите на
светофарната уредба и е предприел потегляне без да погледне право напред,
където в този момент е започнал навлизането си на платното за движение
пострадалия пешеходец.
Установява се, че ако водачът е
бил спрял на стоп линията, то той е имал техническа възможност да възприеме
пресичащия пешеходец в цял ръст, когато същият се е намирал на тротоара на
разстояние 3 м преди да започне да навлиза на пътното платно и по този начин е
могъл да предотврати произшествието като пропусне пешеходеца и след това
предприеме потегляне.
Свидетелката М.Д. Г.ева установява, че синът й Д. след като пораснал отишъл
заедно с приятелката си да живеят при баща си Г.. Бащата на ищеца бил добър
човек, помагал много на сина си и били в много добри отношения. Ищецът много
тежко преживял загубата на баща си, изпаднал в депресия, приятелката му го
напуснала. Д. дълго време не искал да влиза в стаята на баща си, не давал да се
изхвърлят нещата му. Разходите за погребение били поети изцяло от ищеца.
С приетите по делото писмени
доказателства: заявка от 11.08.2014 г. на Погребална агенция „Амбър“, фактури №№ **********/13.08.2014 г., 616 и фискални
бонове от 11.08.2014 г., 13.08.2014 г. и 14.08.2014 г. се установява, че ищецът
е заплатил общо сума в размер на 561 лв. за организацията по погребението на
баща си.
Свидетелят А.Д.Г. установява, че е съсед на починалия, живее под неговия апартамент. Познава Д. от 20 години, като до инцидента в апартамента живеели двамата-ищеца и неговия баща. Около година преди катастрофата Г. получил инсулт и ходел, и говорел по-бавно. Когато получил инсулта Д. живеел при него и му помагал, готвел, пазарувал. Свидетелят установява, че Г. не е имал проблеми със слуха и зрението.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,
във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на делинквента. За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 15.03.2014
г. между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Основният спор между страните е
налице ли е противоправно виновно поведение от страна
на водача на товарния автомобил.
Според настоящия съдебен състав и
с така ангажираните по делото доказателства презумпцията за вина на водача на
автомобила не бе оборена.
С оглед събраните по делото
доказателства съдът намира, че водачът на товарния автомобил е нарушил общата
норма на чл.6, т.1 от ЗДвП, която го задължава да съобразява своето поведение с
пътната маркировка, а в случая със стоп-линията, поставена преди пешеходната
пътека на мястото на произшествието.
Съобразно нормата на чл.22, ал.1,
т.1, т.2 и т.4от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътна маркировка, Стоплинията М6 се нанася преди
места, преминаването през които се регулира със светлинни сигнали, като нейното
разположение трябва да осигурява:
1. най-добра видимост за водача
на спрялото пътно превозно средство към кръстовището;
2. безпрепятствено движение на
участниците в движението, които имат предимство;
4. най-добра видимост за водача
към сигналите, подавани от пътни светофари, на кръстовище, в което движението
се регулира от пътни светофари.
В случая и несъобразявайки
поведението си с конкретната пътна маркировка, неспирайки на стоп-линията, а на
4,50 м след нея, водачът на товарния автомобил сам се е поставил в положение да
няма видимост към кръстовището и пешеходната пътека, като това негово нарушение
е в пряка връзка с настъпилото произшествие, тъй като безспорно и двете приети
по делото автотехнически експертизи установяват, че в
случай, че водачът Й. е бил спрял управлявания от него тежкотоварен автомобил
на стоп-линията, то същият е имал техническа възможност да възприеме пресичащия
пешеходец в цял ръст, когато същият се е намирал на тротоара на разстояние 3 м
преди да започне да навлиза на пътното платно, да го пропусне и след това да
предприеме потегляне.
Т.е. ако водачът Й. беше спазил
пътната маркировка и бе спрял на стоп-линията, а не след нея, то той е щял да
има непосредствена видимост към пешеходната пътека и обективна възможност да
възприеме пресичащия отдясно наляво по посоката на управляваното от него МПС
възрастен мъж-пострадалия Г. Г.. В конкретния случай обаче водачът Й. не е
подходил към пешеходната пътека с готовност да пропусне пострадалия, независимо
от сигнала на светофара. Това от своя страна се субсумира
под нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 2
ЗДП, тъй като когато преминаването на пешеходците през пешеходната пътека се
регулира с пътен светофар, както е в процесния случай,
след подаване на разрешителен за него сигнал водачът е длъжен да пропусне
пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека.
Настоящият съдебен състав приема
с оглед показанията на свидетеля Й., като в тази част съдът ги кредитира, че
пострадалият е предприел пресичане на червен за него светофар, но дори и този
случай водачът е имал задължение да пропусне пострадалия необезпокоявано да
завърши преминаването на пътното платно, независимо че за него сигналът вече е
бил разрешителен.
Неоснователна е тезата на ответника за
случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.
Обстоятелството, че водачът на
тежкотоварния автомобил не е имал видимост към пострадалия от мястото на което
се е намирал, не подкрепя тезата за случайно деяние. Безспорно водачът би имал
пълна видимост към пешеходната пътека, ако бе спрял на поставената пред нея на 4
м стоп-линия. Разстоянието между стоп-линията и пешеходната пътека е видно от огледния протокол, където е отбелязано, че стоп-линията се
намира на 12 м преди ориентира, а пешеходната пътека с широчина от 4 м, се
намира на 4 м преди ориентира.
Видно от заключението на вещото
лице Е., в конкретния случай се установява, че водачът има възможност да види
пострадалия с ръст от 180 см /ръстът се установява от заключението на СМЕ и аутопсионния протокол/ пред автомобила на разстояние
минимум 122 см от предната кабина. Следователно спирайки на 4 м преди
пешеходната пътека и спазвайки пътната маркировка, водачът е щял да забележи
пресичащия пешеходец.
Безспорно наличието на пешеходна
пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на
пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. Макар да е имал възможността да
предвиди опасността за движението, подсъдимият не е изпълнил задължението си да
вземе своевременни мерки за безопасност. В такава ситуация той носи отговорност
за настъпилите вредни последици и в случай, когато пострадалият е попаднал в
опасната зона за спиране на превозното средство (Решение № 1360/77 г. по н. д.
№ 1201/77 г. на ВС).
Ето защо настоящият съдебен
състав намира, че процесната транспортната злополука не
е случайно деяние.
Безспорно обаче пострадалият,
предприемайки пресичане по пешеходната пътека в момент, в който светофарът за
него е бил червен, е допринесъл в равна степен за настъпване на процесното произшествие.
Действително за този факт
свидетелстват само показанията на водача Й., но в тази част съдът ги намира за
достоверни и съответстващи на механизма на настъпване на произшествието. Процесното кръстовище е с интензивен трафик на пешеходци и
превозни средства в часа на настъпване на произшествието 11,45 часа и в случай,
че сигналът за водача на товарния автомобил е бил червен, то за пешеходците е
светел зелен сигнал /установява се и от две експертизи/, което означава при
потеглянето на автомобила на червен светофар по пешеходната пътека да се
преминавали повече от един пешеходец, съответно да има повече от един
пострадал, което обаче не се установява.
Ето защо съдът приема за доказано
възражението на ответника за принос от страна на пострадалия, като намира, че
приносът е равен с оглед тежестта на извършените от водача, и от пешеходеца
нарушения. Безспорно е, че ако пострадалият не бе предприел пресичане на
червена светлина, то произшествието нямаше да настъпи независимо от извършеното
от водача нарушение.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
Предвид горното
предявените искове за неимуществени вреди се явяват основателни.
По отношение на размера на
предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв.
за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица.
Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след
тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР
КЗ и чл. 266 КЗ /отм./ съответно 1000000 лв. и 5000000 лв. до 11.06.2012
г. и след тази дата 2000000 лв. и 10000000 лв., приложими в настоящия случай с оглед датата на
настъпване на ПТП. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което е причинена
смъртта на бащата на ищеца/ следва
да се отчитат
като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител
на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на
чл. 290 ГПК - решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК,
II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011
г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г.
по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС,
ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца след
смъртта на неговия баща болки и страдания, отчита степента
на преживяваните от него отрицателни
емоции. Болките и страданията, които
ищецът ще продължи да
изпитва от загубата на неговия баща, трябва да бъдат отчетени
при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 80 000 лв. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят
в паричен еквивалент, то това
обезщетение се явява справедливо по смисъла
на чл. 52 ЗЗД.
Ищецът и с така ангажираните по
делото доказателства не доказа неимуществени вреди в по-голям обем или с по-голям
интензитет в сравнение с обичайните при смърт на родител. Не доказа някаква
особено дълбока и трайна емоционална връзка, различна от обичайната при такъв
тип роднински отношения. Видно от показанията на майката на ищеца Г.ева, последният отишъл да живее при баща си, когато
пораснал /родителите на ищеца са били разведени, което се установява от
писмените доказателства по делото/, т.е. ищецът не е израснал под непосредствените
грижи на своя баща.
Ето защо и искът за неимуществени
вреди ще следва да бъде отхвърлен за разликата над сумата от 80 000 лв. до
пълния претендиран размер от 120 000 лв.
Искът за имуществени вреди е
доказан в пълен размер, съобразно обсъдените по-горе писмени доказателства и
следва да бъде уважен в претендирания размер от 561
лв.
С оглед приетия принос в размер
на 50% и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД определените застрахователни
обезщетения ще следва да бъдат намалени съответно със сумите от 40 000 лв.
и от 280,50 лв.
Следователно предявените искове ще
следва да бъдат уважени за сумата от 40 000 лв.-неимуществени вреди и
280,50 лв.-имуществени вреди.
Предвид основателността и доказаността на главните претенции, основателни и доказани са
акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от датата на увреждането върху
главницата за неимуществени вреди, и от датата на извършените разходи за
имуществените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал.
2 КЗ /отм./, застрахователят
изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред третото лице. На основание
чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано
от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към
увредения от датата на деликта.
Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя
регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования,
какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл.
273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Имуществените разходи са
извършени в периода 11.-14.08.2014 г. и доколкото след намаляването им не може
да се определи датата на всеки разход, то съдът присъжда лихвата върху
имуществените вреди от датата на последния извършен разход, а именно:
14.08.2014 г.
Основателно е обаче възражението
на ответника, че част от вземането на ищеца за лихви е погасено по давност. На
основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД вземането за лихви се погасява с изтичането на
3-годишен давностен срок. Следователно само вземането
на ищеца за лихви за три години назад, считано от датата на подаване на
исковата молба не е погасено по давност, т.е. лихви се дължат от 26.09.2014 г,
тъй като за периода от 15.03.2014 г., съответно 14.08.2014 г. до 25.09.2014 г.
тези вземания са погасени по давност.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК, поради което не е правил
разходи за такса и разноски.
Още с исковата молба ищецът е
направил изявление и искане за заплащане на адвокатско възнаграждение, определено
по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокатско
дружество В. и Бачева адвокатско възнаграждение, което е съответно на уважената
част от исковете.
Ищецът е предявил иск в размер на
120 000 лв., с оглед на което и на основание чл.7, ал.2, т. 5 (нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г. ) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно която, при интерес от
100 000 лв. до 1 000 000 лв., възнаграждението се определя като сбор от сумата 3530 лв. и 2 % за горницата
над 100 000 лв.; минималното адвокатско възнаграждение
възлиза на сумата от 3930 лв.
От тази сума ответникът ще следва
да заплати за процесуално представителство на ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 1310 лв., съответно 1572 лв. с ДДС /съобразно представените
доказателства, че адвокатско дружество В. и Бачева е регистрирано по ЗДДС/,
което е съответно на уважената част от исковете /40 000 лв./
Минималното адвокатско
възнаграждение по втория иск с материален интерес от 561 лв., възлиза по т.1 от
Наредбата на сумата от 300 лв., от която ответникът дължи 150 лв., съответно
180 лв. с ДДС, или общо адвокатско възнаграждение в размер на 1752 лв. с ДДС.
Ответникът е направил разноски в
размер на 800 лв.-депозити за вещи лица, 60 лв.-депозит свидетел и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78,
ал.8 от (Изм.
– ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25,
ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ. Съдът не присъжда разноски за
депозит за останалите свидетели, тъй като същият поради неизползването му
подлежи на връщане при поискване от страна на ответника.
От общата сума от 1310 лв.
направени разноски и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде
осъден да заплати на ответника сума в размер на 872,32 лв., която сума е
съответна на отхвърлената част от исковете /80 280,50 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 3250 лв. върху уважената част от исковете, както
и сумата от 281,42 лв.-заплатени суми от бюджета на съда за възнаграждение за
вещи лица и депозит свидетел, която е съответна на уважената част от исковете 40 280,50
лв.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД на Д.Г.Г., ЕГН **********,***-13,
офис 5 сумата от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лв./, застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие смъртта на
неговия баща Г.В.Г., както и сумата от 280,50 лв./двеста и осемдесет и 0,50
лв./-имуществени вреди от същото събитие, като всички вреди настъпили в
резултат на ПТП, осъществено на 15.03.2014 г. в гр. София, в района на кръстовището
на бул. „Константин Величков“ и бул. „Тодор Александров“, виновно причинено от
водача на товарен автомобил /влекач/ марка „Мерцедес Актрос
1844 ЛС“ с рег. № ******с прикачено към него полуремарке
„Шмитц СКО 24“ с рег. № ******, чиято отговорност е
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „О.”
АД с полица № 23115000053652 с период на действие от 01.01.2015
г. до 31.12.2015 г. за влекача и застрахователна полица № 23115000050708 с
период на действие от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.
за ремаркето, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 26.09.2014
г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени
вреди като неоснователен за разликата над 80 000 лв. до пълния предявен размер
от 120 000 лв., а на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД отхвърля предявения иск за неимуществени
вреди за разликата над 40 000 лв. до 80 000 лв. и искът за
имуществени вреди за разликата над 280,50 лв. до 561 лв., поради приет принос в
размер на 50%.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.86,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата за неимуществени
вреди за периода от 15.03.2014 г. до 25.09.2014 г., а върху главницата за
имуществени вреди за периода от 11.-14.08.2014 г. до 25.09.2017 г. като
погасени по давност.
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на Адвокатско дружество „В. и Бачева“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
адвокатско възнаграждение в размер на 1752 с ДДС /хиляда седемстотин петдесет и
два лв./
ОСЪЖДА Д.Г.Г.,
ЕГН **********,***-13, офис 5 да заплати
на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „О.” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 872,32 лв. /осемстотин седемдесет и два и 0,32 лв./
разноски направени от ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество вписано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху
уважения размер на иска в размер на 3
250 лв. /три хиляди двеста и петдесет лв./, както и сумата от 281,42 лв. /двеста
осемдесет и един и 0,42 лв./-заплатени суми от бюджета на съда за
възнаграждение за вещи лица и свидетел.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: