Р Е Ш Е Н И Е
№………./........ 06.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети май през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело №790 по описа за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „ВГ-5” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, обективно кумулативно съединени осъдителни искове за сумата 122 476,91 лева,
представляваща остатък от дължимата, но незаплатена продажна цена за цялото количество електрическа енергия, произведена през
м. септември 2015г. от собствената на ищеца вятърна електрическа централа -
ВяЕЦ „ВГ 12” и „ВГ 13” с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, находяща се в поземлен имот с номер №018036 по плана
за земеразделяне на гр. Каварна, за която е издадено
дебитно известие №83/31.10.2015г. към фактура №82/12.10.2015г., ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2015г. до окончателното й плащане, чийто
размер до датата на подаване на
исковата молба (30.05.2018г., вкл.) е 30 899,74 лева.
Наред с това ищецът претендира
осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството.
Ищецът „ВГ-5” ЕООД твърди в
исковата си молба, че
съгласно клаузите на сключения с ответното дружество Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник №87/17.02.2010г. (“договора за изкупуване”) дължимата цена за количествата
електрическа енергия, произведени и доставени от ищеца на ответника, е
преференциалната цена, определена с Решение на ДКЕВР №Ц-10 от 30.03.2011г. (“Решение
Ц-10”), като същата не се изменя за срока на договора. Определените с това решение преференциални цени са
както следва: - за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа – 188,29 лв./MWh (по т.8), съответно за вятърни
електрически централи работещи над 2
250 часа – 172,95 лв./MWh (по т.9). Съгласно
изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015г., в сила от
24.07.2015г.) общественият доставчик („НЕК” ЕАД), съответно крайните снабдители
(каквото е ответното дружество) следва да изкупуват произведената електрическа
енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата
електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство -
по цена за излишък на балансиращия пазар. Нетното
специфично производство на електрическа енергия е определено в § 1, т. 29 от
ЗЕВИ, като в съответствие с изискването на § 17 от ПЗР на ЗИД на Закона за
енергетиката КЕВР е постановила Решение №СП-1/31.07.2015г. (“Решение СП-1”), с което установява
нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени със съответни решения на КЕВР през периода
2008-2015г. за изкупуване на енергията, произвеждана от възобновяеми енергийни
източници. В т.1.7 и т.1.8 от това решение е
установено, че нетното специфично производство на електрическа енергия, въз
основа на което са определени преференциалните цени в Решение №Ц-10 от
30.03.2011г. на КЕВР са в размери 2 000
kWh, при определената цена - 188,29
лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа, съответно 2 300 kWh, при
определената цена – 172,95 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи
работещи над 2 250 часа. С оглед на
това ответникът следва да изкупува количествата електрическа енергия,
произведени от вятърната електрическа централа на ищеца, по преференциална цена
до достигане на максималното количество от 2000 kWh при условие, че вятърната
електрическа централа не достигне 2 250 ефективни годишни часове работа. В
случай, че вятърната електрическа централа достигне и надхвърли 2 250 ефективни
годишни часове работа, то ответникът следва да изкупува количествата
електрическата енергия произведени от вятърната електрическа централа на ищеца
по преференциална цена по т. 9 от Решение Ц-10.
Ищецът твърди, че през м. септември 2015г. вятърната електрическа
централа на ищеца не е била достигнала 2 250 ефективни часа работа, поради
което се е прилагало нетното специфично производство от 2000 kWh (като
максимално количество подлежащо на изкупуване по преференциална цена). През м.
октомври 2015г., обаче, вятърната електрическа централа на ищеца е достигнала 2
250 ефективни часа работа, поради което следва да се прилага нетното специфично
производство от 2300 kWh, което не е било достигнато през месец септември
2015г. С оглед на това дължима за произведеното през м. септември 2015г. и
доставено на ответника количество ел. енергия в размер на 527,740 MWh е
преференциалната цена по т.9 от Решение Ц-10, а именно 188,29
лв./MWh, без ДДС. Общият размер на дължимата цена за така
произведеното и доставено на ответника количество електрическа енергия от 527,740 MWh е 129 409,45 лева (с ДДС).
Първоначално ищецът е издал фактура №82/12.10.2015г. на
стойност 6 932,54 лв.
(с ДДС) при единична цена от 10,0868 лв./MWh,
без ДДС (т.е. по цена за излишък на балансиращия пазар). Впоследствие, след като през м. октомври 2015г. вятърната
електрическа централа на ищеца е достигнала 2 250 ефективни часа работа,
страните са започнали да отчитат и прилагат ограничението при нетно специфично
производство от 2 300 kWh (т.1.8 от Решение СП-1), с оглед на което цялото
количество електрическа енергия, произведена от ищеца през месец септември
2015г. е следвало да бъде изкупено по преференциална цена, а не по цена за
излишък на балансиращ пазар. Поради това
ищецът издал дебитно известие №83/31.10.2015г.
към фактура №82/12.10.2015г.
на стойност 122 476,91 лева
(с ДДС), с което цената за електрическата енергия, доставена на ответника през
месец септември 2015г. в размер на 527,740
MWh, е била увеличена (допълнително е приложена единична цена за
MWh в размер на 178,2032 лв.
без ДДС). Както фактурата, така и дебитното известие са били изпратени и
получени от ответника, признание за което се съдържа и в негово писмо с изх.
№K-EPRS-2723-11/11.11.2015г. Дължимите по тях суми е следвало да бъдат
заплатени в 15-дневен срок от получаването, т.е. до 06.11.2015г. (сумата от 6 932,54 лв. по фактура №82/12.10.2015г.),
съответно до 30.11.2015г. (сумата от 122
476,91 лв. по дебитно известие №83/31.10.2015г.).
От ответника била заплатена само сумата 6
932,54 лв., като остатъка от дължимата продажна цена в размер на 122 476,91 лева
ответникът отказал да заплати. В разменена между страните кореспонденция,
ответното дружество, обосновавайки се със становище на обществения доставчик
НЕК ЕАД, изразено в негово писмо с изх. №26-1632-130/28.10.2015г. и липсата на
становище по казуса от страна на КЕВР, отстоявало позиция, че „при липсата на изрично становище по
тълкуването на Решение Ц-10/30.3.2011г. и Решение СП-1/31.7.2015г. от страна на
КЕВР, Енерго-Про Продажби АД е принудено да заплаща по цени за излишък
произведената електрическа енергия над 2 000 KWh нетно специфично производство
”, поради което със свое писмо до
ищеца от 11.11.2015г. върнал издаденото дебитно известие №83/31.10.2015г. към
фактура №82/12.10.2015г.
Като твърди, че позицията на НЕК не
може да служи като основание на ответника за неизпълнение на задълженията му по
сключения с ищеца договор, тъй като, от една страна, НЕК не е страна по този
договор, а договорните му отношения с ответното дружество не пораждат действия
спрямо ищеца, а от друга, неговата позиция и тълкуване на законодателството не
са обвързващи за трети лица, ищецът счита отказът на ответника да заплати
остатъка от дължимата цена за доставената ел. енергия за м. септември 2015г. в
размер на 122 476,91 лева
за неоснователен.
С оглед на това ищецът „ВГ-5” ЕООД
претендира осъждането на ответника да плати остатъка от дължимата продажна цена
за електрическата енергия, произведена през м. септември
2015г., общият размер на която от 129
409,45 лева (с ДДС) се определя при прилагането на преференциална
цена 188,29 лв./MWh без ДДС
(по т.9 от Решение Ц-10), след приспадане на платената продажна цена в размер
на 6 932,54 лева.
Като не оспорва основните фактически
твърдения на ищеца, ответникът
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД аргументира становище, че не дължи заплащане на произведената
електрическа енергия от ищеца по посочената в процесното дебитно известие цена,
доколкото същото не е съобразено с императивни правни норми, с Решение №СП-1 от
31.07.2015г. на КЕВР, както и с индивидуалните договорености между страните по
Договора за изкупуване. Изразява
несъгласие с твърдението на ищеца, че т.1.7. и т.1.8. от Решение СП-1 от
31.07.2015г. на КЕВР са приложими към една и съща ВяЕЦ, като счита, че същото
противоречи на заложеното в решението диференциране и обособяване на отделни
групи производители въз основа на специални критерии, а именно
производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на първичния
енергиен източник. Твърди, че с
решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР размерът на нетното специфично производство е
въведен не само като ценообразуващ елемент, но и като праг на
произведената ел. енергия, изкупувана по преференциални цени, като тази
регулация съответства напълно на закона и в частност на нормата на чл.31, ал.5,
т.1 от ЗЕВИ в относимата й към релевантния за делото период редакция. Ето защо
след достигане на пълните ефективни годишни часове на работа на ветровите
генератори за 2015г., следва да се вземе предвид нетното специфично
производство на електрическа енергия по т.1.7. от Решение №СП-1/31.07.2015г. на
КЕВР, а след преминаването на този праг произведената ел. енергия подлежи на
изкупуване по цена за излишък на балансиращия пазар. Да се приеме противното, според ответника,
т.е. да се възприеме разбирането на ищеца, че след влизане в сила на ЗИД на ЗЕ
(в сила от 24.07.2015г., обн. ДВ бр.56/2015г.) и въведената с него нова
редакция на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ е допустимо преминаването от една
категория на Решение СП-1 в друга категория след достигането на годишните
ефективни часове по първата категория, означава да се позволи постигането на
резултат, който противоречи на целите на закона, определени от законодателя в
мотивите на законопроекта.
Допълнително
е обосновано и становище, че с издаването на процесното дебитно известие, с
което е направено последващо изменение на продажната цена по извършената
доставка на ел. енергия, ищецът е в неизпълнение на договорните си задължения
по сключения с ответника договор за изкупуване, доколкото не са приложени чл.18
от него и Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, поради което не разполага с
правото на иск по чл.79 от ЗЗД.
Моли за отхвърляне
на предявените искове, като се позовава и на установена съдебна практика по
сходни дела на Варненски Окръжен съд и Варненски Апелативен съд (Решение
№15/12.01.2018 по в.т.д.527/2017 по описа на ВАпС; Решение №284/18.12. 2017г.
по в.т.д.354/2017 на ВАпС, Решение №890/20.12.2017г. по т.д. №336/2017г. по
описа на ВОС, Решение №15/12.01.2018г. по в.т.д., Решение №226 от 09.11.2017г.
по в.т.д. №303/2017г. на ВАпС).
Становище за
неоснователност на предявените искове изразява и третото лице – помагач
на страната на ответника „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК *********, седалище гр. София. Сочи, че дължимата преференциална цена по Решение
№Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР следва да
бъде определена след категоризиране на централата в годишен или по-дългосрочен
аспект като работеща до или над 2250 пълни ефективни работни часа в година.
Преференциалната цена за един производител е една и се прилага за съответното
нетно специфично производство, след което се изкупува по цена за излишък на
балансиращия пазар, която винаги е значително по-ниска. Нито в Решение Ц-10,
нито в което и да е друго ценово решение на регулатора се предвижда прилагането
на две преференциални цени за една и съща централа, а точно обратното -
решенията разделят производителите в отделни подточки именно като са съобразени
критериите за определяне на преференциалната цена до и над 2250 часа. При
определяне на преференциалната цена за вятърни електрически централи, работещи
до 2 250 пълни ефективни часа годишно, КЕВР е отчела по-малък наличен ресурс на
първичния енергиен източник и затова е определила по-високата преференциална
цена. По-ниската преференциална цена е определена за централите, разполагащи с
по-голям наличен ресурс на първичния енергиен източник и съответно над 2 250
часове на работа на номинална мощност. В конкретния случай производителят е
определил, че наличният ресурс на първичния енергиен източник за централата, е
последната да работи до 2 250 часове на работа на номинална мощност, което
предполага да се ползва от по-високата преференциална цена. Именно по този
начин е фактурирал произведената и продадена на ответника електрическа енергия
от началото на 2015 година до м. септември същата година, поради което и след
достигането на определеното с Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР нетно
специфично производство 2000 kWh произвежданата ел. енергия следва да се
изкупува по цената по чл.31, ал.5, т.2 от ЗЕВИ, а именно цена за излишък на
балансиращия пазар.
Оспорва и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение
за забава на плащането за периода от 30.11.2015г. до датата на подаване на
исковата молба като твърди, че начина, по който същата е формулирана, е в
нарушение на чл.10 ЗЗД и в противоречие със задължителната за съдилищата
съдебна практика.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
доводите на страните и приложимия закон, за да се произнесе по същество на
спора, взе предвид следното:
Предявените искове се квалифицират
правно по чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с
чл.327, ал.1 от Търговския закон ТЗ) и чл.31, ал.5, т.1 от Закона за енергията
от възобновяеми източници (ЗЕВИ), съответно по чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Между
страните не е налице спор по следните факти и обстоятелства:
Ищецът
„ВГ-5” ЕООД, ЕИК
*********, седалище гр. София, е
производител на електрическа енергия от възобновяем източник - вятърна
електрическа централа, както е посочено в исковата молба.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, седалище
гр. Варна, е краен снабдител на
електрическа енергия и титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с
електрическа енергия №Л-139-11/13.08.2004 год. издадена от ДКЕВР (допълнена с
последващо Решение №И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР). Като краен снабдител по
силата на чл.31 от ЗЕВИ ответникът е задължен да купува електрическата енергия,
произвеждана от възобновяеми източници при условията на същата норма, като част
от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от
КЕВР, а друга част по цени за излишък.
„Национална
електрическа компания” ЕАД,
ЕИК *********, седалище гр. София, е
обществен доставчик и титуляр на лицензия за извършване на дейността обществен
доставчик на електрическа енергия №Л-147-13/17.12.2004г., издадена от ДЕКВР.
Като обществен доставчик, по силата на чл.94 от ЗЕ, „НЕК” ЕАД е задължено да
купува от ответника, в качеството му на краен снабдител, количествата
електрическа енергия от възобновяеми източници, която същият е закупил от производителите
на лицензионната му територия.
Процесните
количества електрическа енергия са произведени и продадени от ищеца на
ответника в изпълнение на Договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник №87/17.02.2010г., сключен между
„Енерго-Про Продажби” АД и „ВГ-5” ЕООД.
Ищцовата
централа е достигнала нетно специфично производство от 2000 kwh за 1 kwh инсталирана мощност през м. септември 2015г. Произведената през този
месец (м. септември 2015г.) ел. енергия ищецът е фактурирал на ответника по
цена, съответна на цената за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО” ЕАД, като
е издал фактура №82 от
12.10.2015г. и е получил плащане от
ответника.
Впоследствие
ищецът е издал дебитно известие №83
от 31.10.2015г. към тази фактура за
остатъка от продажната цена, определяйки я по реда на т.9 от Решение
№Ц-10 от 30.03.2011г. на ДКЕВР, което ответникът е върнал на издателя,
обосновавайки становище за недължимост на сумата по него.
До достигане
на нетното специфично производство ищецът е продавал на ответника електрическа
енергия по цена от 188,29
лв./МВтч - преференциална цена,
утвърдена c т. 8 от Решение №Ц-10 от 30.03.2011г.
на КЕВР
Количествата електроенергия, отразени
в представените по делото фактура и дебитно известие, са действително
произведени от ищцовото дружество.
Всички фактури и дебитни известия са
били изпратени от ищеца съгласно приложимите норми и получени от ответника,
действително разменена между страните е и писмената кореспонденция помежду им,
приложена по делото.
Спорът между
страните е правен и по същество се заключава в това, допустимо ли е след
изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ред., ДВ, бр. 56/2015г., в
сила от 24.07.2015г.) и приемането на Решение
№СП-1/31.07.2015г. на КЕВР след
достигането на нетното специфично производство на електрическа енергия
от собствената на ищеца вятърна електрическа централа в размер на 2 000 kWh
(т.1.7 от Решение №СП-1/31.07.2015г. на
КЕВР) и заплащането му от страна на ответника – краен снабдител по
преференциалната цена по т.8 от Решение
№Ц-10 от 30.03.2011г. на ДКЕВР (188,29 лв./MWh, без ДДС), въз основа на
твърдение за надхвърляне впоследствие на прага от 2 250 ефективни годишни
часове работа на централата да се претендира приложимост на т.1.8 от Решение
№СП-1/31.07.2015г., съответно да се иска заплащане на разликата между нетните
специфични производства по т.1.7 и т.1.8 от това решение по съответната
преференциална цена или за цялото количество електрическа енергия над нетното
специфично производство от 2 000 kWh (т.1.7 от Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР) се дължи единствено цена за
излишък на балансиращия пазар.
Процесният договор №87 от 17.02.2010г., изменен с анекс
№1/2010г., е сключен между „Енерго-Про Продажби” АД и „ВГ-5” ЕООД при действието
на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) (обн., ДВ, бр.35
от 3.05.2011г.), и е с предмет изкупуване
от ответното дружество – купувач на електрическата енергия, произвеждана от
ищцовото дружество – продавач от възобновяем енергиен източник – ВяЕЦ „ВГ 12” и
„ВГ 13”, състояща се от два броя генератора тип „VESTAS V90” с обща инсталирана мощност от 4.000
kW, изградени в поземлени имоти
в землището на гр. Каварна. Договорът е сключен за срок от
петнадесет години, определен съгласно §3, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗВАЕИБ, като е
прието от страните (чл.2, ал.2 от договора), че при промяна на определящата го
законова разпоредба, новият определен от закона срок ще се прилага считано от
датата на влизане на изменителния закон в сила без да е необходимо подписването
на допълнително споразумение между страните по договора.
Страните изрично са приели, че
продажната цена на произвежданата електрическа енергия е регулирана и се определя
от ДКЕВР, като в случай, че с решение на
компетентния орган преференциалната цена бъде променена, то тя се прилага между
страните от датата на влизане на решението в сила без да е необходимо
подписването на допълнително споразумение по договора - чл.18, ал.1
и 2 от договора. Изрично в
чл.18, ал.3 е посочено, че към момента на сключване на договора цената, по
която производителят ще продава на купувача електрическата енергия, е определена с Решение на ДКЕВР №
Ц-04 от 30.03.2009г., без да е посочена препратка към конкретна определена с
решението цена.
С приетия през 2011 година Закон за
енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), в сила от датата на обнародването
му в Държавен вестник, бр.35 от 3.05.2011г., е предвидено, че сключените
дългосрочни договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми
източници запазват действието си, като преференциалната цена за изкупуване е
действащата към датата на влизане в сила на закона - § 7, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към ЗЕВИ.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗВАЕИБ, ДКЕВР
ежегодно до 31 март определя преференциални цени за продажба на електрическа
енергия, произведена от възобновяеми или алтернативни енергийни източници. Към
датата на влизане на новия Закон за енергията от възобновяеми източници в сила
е издадено Решение на ДКЕВР № Ц-10/30.03.2011г., с което е въведена нова
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
вятърни електрически централи. С оглед и разпоредбата на чл.18, ал.2 от
договора именно тази преференциална цена е приложимата към процесния договор за
изкупуване №87 от 17.02.2010г.
С последващо изменение на чл.31, ал.5
от ЗЕВИ (обн., ДВ, бр. 56 от 2015г., в сила от 24.07.2015 г.), количествата
произведена електрическа енергия, подлежащи на заплащане на преференциална
цена, са обвързани с размера на нетното специфично производство на електрическа
енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните
решения на КЕВР, като е предвидено количествата, надхвърлящи това производство,
да се заплащат по цена за излишък на балансиращия пазар. Нетното
специфично производство на електрическа енергия е определено като
средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана
мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след
приспадане на собствените нужди – т.29 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ.
В изпълнение на задължението си по §
17 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение
на Закона за енергетиката, секторния регулатор е приел Решение
№СП-1/31.07.2015г., с което установява нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР за вятърни
електрически централи работещи до, съответно над 2 250 часа. Съгласно т.1.7. от решението, нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на
КЕВР е определена преференциална цена 188.29 лв./MWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи до 2 250 часа, е установено на 2 000 kWh. За ВяЕЦ работещи над
2 250 часа, за които е определена
преференциална цена 172.95
лв./MWh, без ДДС, нетното специфично
производство е установено в размер на 2 300 kWh (т.1.8. от Решение
№СП-1/31.07.2015).
По делото не е налице спор, че с
влязло в сила решение по адм. дело № 8522/2015 г. по описа на Административния
съд София - град, решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР по т.1.7 е отменено. По
отношение на оспорваното и първоначално отменено решение по т.1.8, с решение
№1115/28.01.2019г. по адм. дело №5284/2018г. на ВАС, ІV отд., актът на
първоинстанционния съд е обезсилен, а производството в тази му част –
прекратено.
След окончателното произнасяне на ВАС
секторният регулатор КЕВР е приел
Решение № СП-5/28.03.2019г., с което установява, считано от 31.07.2015г.
нетно специфично производство на ел.енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална
цена за вятърни електрически централи работещи до 2250ч. по т.8 от Решение
№ Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР, във вр. с
Решение №Ц-13/28.06.2006 год.
Макар това
решение на КЕВР да е било обжалвано, решението, с което същото е обявено за
нищожно (решение №6355/29.10.2019г. по адм.
дело № 4422/2019 г. на Административния съд София - град, понастоящем не е
влязло в сила. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.9 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) решенията на КЕВР подлежат на изпълнение и обжалването им не спира тяхното
изпълнение. При съобразяване на допуснато по силата на закона предварително изпълнение
следва да се приеме, че решение № СП-5/28.03.2019г. на КЕВР е породило
действие, относимо е към процесния период и същото е елемент от сложния
фактически състав на спорното правоотношение по доставка и изкупуване на
електроенергия от възобновяеми източници.
Приетото с изменението на чл.31, ал.5
от ЗЕВИ (обн., ДВ, бр. 56 от 2015г., в сила от 24.07.2015 г.) ограничение на
количеството ел. енергия, произведена от възобновяеми източници, което
общественият доставчик, респ. крайните снабдители са задължени да изкупуват по
преференциална цена, има императивен характер, тъй като нормата е създадена в
обществен интерес. Посочената разпоредба на общо основание намира приложение
както към бъдещи производители, така и към тези, които вече имат сключени дългосрочни
договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа норми, изключващи действието му от
определени заварени правоотношения. Това положение изрично е залегнало и в
сключения между страните договор – чл.18, ал.1 от договора. Следователно, след
влизане в сила на изменението, сключеният между страните договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник №87/17.02.2010г. е изменен от императивната
разпоредба на закона и издаденото на основание §.17 от ПЗР към ЗИДЗЕ Решение №
СП-5/28.03.2019г. на КЕВР в частта му по чл.18 относно количеството произведена
от централата на ищеца електрическа енергия, подлежащо на изкупуване по
преференциална цена, определена с Решение №Ц-10/30.03.2011г.
Видно от съдържанието на чл.18, ал.3
от договора, страните не са посочили конкретен размер на приложимата
преференциална цена, а са посочили единствено решението на ДКЕВР, с която
същата е определена - Решение №Ц-04 от 30.03.2009г. Същевременно, в ал.4 на
чл.18 са приели, че при достигане на 2250 пълни ефективни годишни часове на
работа на централата, за следващите пълни ефективни часове на работа до края на
календарната година ще е приложима различна цена, но не е посочен нито
конкретен размер, нито начин, по който същата се определя.
От анализа на тези договорни
разпоредби би могло да се приеме, че страните са заложили модел, при който ищцовата ВяЕЦ ще работи до 2 250 часа
ефективни годишни часове, като
произведените в рамките на това количества електрическа енергия ще се изкупуват
по преференциалната цена, определена от ДКЕВР. Предвидената в чл.18,
ал.4 хипотетична възможност централата да надхвърли посочените 2 250 часа ефективни годишни
часове на работа, съответно начина, по който следва да се остойности
допълнително произведеното количество ел. енергия, е останала неуредена между
страните.
При така очертаната нормативна и
договорна рамка на възникналото между страните правоотношение съдът намира за
правно необосновани, не намиращи опора в относимите законови и договорни
разпоредби доводите на ищеца за последователното прилагане на двете
преференциални цени по отношение на произведените през годината от ВяЕЦ количества електрическата енергия.
С всяко едно от приложимите към
процесното правоотношение ценови решения на КЕВР (Решение №Ц-04 от
30.03.2009г., Решение № Ц-10 от 30.03.2011) секторният регулатор е заложил
различни преференциални цени за произведената ел. енергия от вятърни електрически централи, отчитайки наличния ресурс на
първичния енергиен източник. С оглед на това за централи, работещи до 2 250
пълни ефективни часове годишно, е определил по-висока преференциална цена,
съответно за централите, разполагащи с по-голям наличен ресурс на първичния
енергиен източник и работа на номинална мощност над 2 250 ефективни годишни часове
е определил по-ниска преференциална цена. Последвалите
законови промени водят единствено до ограничаване на количествата произведена електрическа енергия, която следва да се
заплаща по съответната преференциална цена, обвързвайки ги със средногодишната
продължителност на работа, съгласно решението на ДКЕВР за определяне на цена на
конкретния производител, а от юли
2015г. - с нетното специфично производство, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответното решение на КЕВР, но не и до изменение
на заложения модел за приложимост само на онази преференциална цена, която е
определена за съответния вид вятърна електрическа централа в зависимост от
пълните ефективни годишни часове работа на номинална мощност (до или над 2 250
часа).
Въз основа на направения анализ на
приложимата договорна разпоредба на чл.18 съдът намира, че в случая е налице
постигнато съгласие между страните за предварителното определяне на ищцовата
ВяЕЦ като такава, работеща до 2 250 ефективни годишни работни часа, поради
което и приложима е преференциалната цена по т.8 от Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. за
количествата до достигане на нетното
специфично производство на електрическа енергия, установено с Решение
№СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, в размер на 2000 kWh.
Ищецът не твърди, а и не ангажира
доказателства за поставянето на енергийния обект съобразно ресурса на първичния
енергиен източник в другата ценова категория на ВяЕЦ, работеща над 2250
ефективни годишни часове, в който случай преференциалната цена би следвало да
бъде определена по т.9 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. в размер на 172,95 лв./MWh за количеството произведена електрическа енергия до достигане
на нетното специфично производство от
2300 kWh (по т.1.8. от Решение на
КЕВР №СП-1/31.07.2015 г.).
С оглед на това и като съобразява
установения по делото факт от експерта по изслушаната и приета
съдебно-техническа експертиза (СТЕ), че ищцовата ВяЕЦ
е достигнала нетното специфично производство от 2000 kWh
през месец септември 2015г., то обосновано с оглед приложимата законова
регламентация (чл.31, ал.5 от ЗЕВИ) следва да се приеме, че остатъка от
произведената през този месец електрическа енергия подлежи на изкупуване по цени за излишък на
балансирания пазар. Между страните няма спор, че ответникът е заплатил
произведените през процесния период количества ел.енергия, надхвърлящи НСП от 2000 kWh, по цена за излишък съгласно приложената
фактура №82/12.10.2015г.,
нито е налице спор относно приложения размер на тази цена. Следователно, претенцията на ищеца за
допълнително дължима му от ответника сума за покриване на цената за
произведената от него и продадена на ответника електрическа енергия през м.
септември 2015г. е неоснователна. Ето защо предявените искове (главен и
акцесорен) се отхвърлят.
С
оглед на това и на основание чл.81, във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените от последния разноски по
делото. Съобразно представения списък по чл.80 ГПК (л.246) и представените
доказателства за заплатени държавни такси и адвокатски възнаграждения, искането
е за присъждане на разноски в общ размер на 7 383 лв. и се уважава изцяло.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ищеца
„ВГ-5” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София 1404, район „Триадица”, ул. „Твърдишки
проход” №23, ет.3, офис 10-11, представлявано от управителя Каталина-Кристиана
Драгои, съдебен адрес:***, Рейнбоу център, ет.4,
Адвокатско Дружество В.Т.,
срещу ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”,
Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик” №258, съдебен
адрес:***, Адвокатско Дружество „В., Желязков и Партньори”, осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), във вр. с чл.327, ал.1 от Търговския закон ТЗ) и чл.31,
ал.5, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), съответно
чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 122 476,91
лева, представляваща остатък от дължимата, но незаплатена продажна цена за цялото количество електрическа енергия, произведена през
м. септември 2015г. от собствената на ищеца вятърна електрическа централа -
ВяЕЦ „ВГ 12” и „ВГ 13” с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, находяща се в поземлен имот с номер №018036 по плана
за земеразделяне на гр. Каварна, за която е издадено
дебитно известие №83/31.10.2015г. към фактура №82/12.10.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.05.2018г., до окончателното й плащане, както и сумата 30 899,74 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата 122 476,91
лв., считано от 30.11.2015г. до датата на
подаване на исковата молба в съда - 30.05.2018г., включително,
като неоснователни.
ОСЪЖДА
„ВГ-5” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София
1404, район „Триадица”, ул. „Твърдишки
проход” №23, ет.3, офис 10-11, представлявано от управителя Каталина-Кристиана
Драгои, да
заплати на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”,
Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик” №258, сумата 7 383
лева (седем хиляди триста осемдесет
и три лева),
представляваща сторени разноски за производството, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Триадица” №8,
като трето лице – помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище град Варна.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от
датата на връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: