О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
1636
гр.Бургас, 17.06.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав,
в закрито заседание, на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №1112 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод частна жалба, с вх. № 7489/26.05.2020г., подадена от „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ 52-54, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията при
МП с ЕИК:*********, представлявано от Николай Георгиев Спасов и Александър
Чавдаров Димитров, в качеството им на изпълнителни директори на дружеството,
чрез пълномощника юрисконсулт Стилиян Радостинов Радиев, с която се обжалва Разпореждане №1761/21.01.2020г.,
постановено по ч.гр.д. №347/2020г.
С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД – гр.София, с ЕИК: *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
срещу И.Т.М., с ЕГН: ********** ***, за
следните суми по извлечение от счетоводните книги на банката към 08.01.2020г.
по договор за потребителски кредит от 16.04.2019г.: 0,60 лв. – договорна лихва за периода 25.08.2019г. - 25.09.2019г., 18,70
лв. – обезщетение за забава за периода 25.08.2019г. – 08.01.2020г., както и за
претендираните съдебни разноски над сумата от 70,15 лв. до предявения размер от
175 лв.
В частната жалба се твърди, че
разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че
Договорът за потребителски кредит е в пълно съответствие с изискванията на
чл.10, ал.1 от ЗПК, както и с тези на чл.11, ал.1, т.7 –т.12 от ЗПК. Счита се,
че договорът съдържа всеки един от съществените елементи, предвидени в ЗПК и
валидно обвързва страните по него. Иска се от съда да отмени обжалваното
разпореждане и да разпореди издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за следните суми: 0,60 лв. договорна лихва за периода 25.08.2019г. – 25.09.2019г.,
както и сумата от 18,70 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.08.2019г.
до 08.01.2020г. Претендира се присъждане на разноски в размер на 4,85 лв.,
представляващи разликата от присъдения с разпореждането размер и пълния размер
на платената държавна такса, ведно с минималния размер на юрисконсултското
възнаграждение. Не са ангажирани доказателства.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната
жалба и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срока по
чл.275
от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от
надлежна страна, за която обжалваното определение поражда неблагоприятни правни
последици. Поради това, частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по съществото на спора подадената частна
жалба, се явява основателна. Съображенията за това са следните:
Производството по
ч.гр.д. №347/2020г., по описа на Районен съд Бургас е образувано по заявление на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, срещу длъжника И.Т.М., за следните суми: 279,10 лв.
– главница; договорна възнаградителна лихва за периода
25.08.2019г. – 25.09.2019г. в размер на 0,60 лв.; обезщетение за забава в
размер на 18,70 лв., за периода 25.08.2019г. – 08.01.2020г.; законната лихва
върху главницата, считано от подаване на
заявлението до изплащане на вземането, както и
разноски
по делото, от които: 25 лв. – държавна
такса и 150 лв. адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, като е посочено, че
вземането произтича от Договор за потребителски
кредит №**********/16.04.2019г., съгласно извлечение от счетоводните книги към
08.01.2020г.
На 21.01.2020г., съдът е издал
Заповед №109 за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК, за сумата от
279,10 лв. – дължима главница по договор за потребителски кредит от
16.04.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 70,15 лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уваженото заявление.
На 21.02.2020г. е постановено и разпореждането, с което
е отхвърлено заявлението за следните суми: договорна възнаградителна лихва за
периода 25.08.2019г. – 25.09.2019г. в размер на 0,60 лв.; обезщетение за забава
в размер на 18,70 лв., за периода 25.08.2019г. – 08.01.2020г., както и
претендираните съдебно-деловодни разноски над сумата от 70,15 лв. до предявения
размер от 175 лв.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че не е
спазено императивното изискване на чл.10, ал.3 от приложимия ЗПК, а именно при
сключване на договора в изискуемата от закона писмена форма всички негови
елементи да се представят на длъжника с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12. Според първоинстанционния съд, в случая са представени на
същата дата договор за потребителски кредит, преддоговорна информация,
потвърждение за приемане и заявление – декларация за установяване на договорни
отношения, като тези документи са написани с различен по вид и размер шрифтове,
част от тях по-малки от 12. Приел е, че на основание чл.22 от ЗПК, договорът е
недействителен и съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, без да дължи възнаградителна лихва. Приел е, че
поради недействителността на договора, претендираната главница се явява
получена без основание, поради което на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД, длъжникът
изпада в забава от връщането ѝ от момента на поканата и обезщетение за
забава не се дължи за посочения в заявлението минал период.
Настоящият състав намира обжалваното разпореждане за неправилно.
Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2 ГПК уважаването
на заявлението е поставено в зависимост от това дали то отговаря на
изискванията на чл.410, ал.1 и ал.2 ГПК, във вр. с чл.127, ал.1 и ал.3 и
чл.128, т.1 и т.2 ГПК, както и следва заявлението да не противоречи на закона и
на добрите нрави и длъжникът да има постоянен адрес/седалище в Република България.
Наличието на положителните или липсата на отрицателните, от така посочените
предпоставки, е предмет на проверката, извършвана от съда, разглеждащ
заявлението. Съгласно законодателната уредба, в това производство съдът
едновременно се произнася по редовността /чл.411, ал.2 във вр. с чл.410 ГПК/ и
основателността му. Законодателят е поставил издаването на заповед за
изпълнение в пряка зависимост от съответствието на искането с изискванията на
чл.410 ГПК, като неизпълнението обуславя нередовност на подаденото заявление
относно вземането и има за единствена последица отхвърлянето му.
Настоящият състав намира, че преценката за вида и
размера на шрифта не следва да се прави от заповедния съд. Видно от
представените в заповедното производство: договор за потребителски кредит,
преддоговорна информация, потвърждение за приемане и заявление – декларация за
установяване на договорни отношения, същите документи не са в оригинал, а са
представени техни копия, поради което не би могло да се прецени дали са спазени
законовите изисквания относно вида и размера на шрифта.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат,
поради което обжалваното разпореждане следва да се отмени и делото да се върне
на първоинстанционния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК, за следните суми по извлечение от счетоводните книги на банката към
08.01.2020г. по договор за потребителски кредит от 16.04.2019г.: 0,60 лв. –
договорна лихва за периода 25.08.2019г. - 25.09.2019г., 18,70 лв. – обезщетение
за забава за периода 25.08.2019г. – 08.01.2020г., както и сумата от 4,85 лв.,
представляваща претендираните съдебно-деловодни разноски над сумата от 70,15
лв. до размера от 75 лв., включваща държавна такса от 25 лв. и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Не са претендирани разноски за настоящото въззивно
производство, поради което такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане №1761/21.01.2020г., постановено по
ч.гр.д. №347/2020г. по описа на Районен съд Бургас.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54,
вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията при МП с
ЕИК:*********, представлявано от Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров
Димитров, в качеството им на изпълнителни директори на дружеството, заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК срещу длъжника И.Т.М., ЕГН: **********
***, за следните суми по извлечение от счетоводните книги на банката към
08.01.2020г., по договор за потребителски кредит от 16.04.2019г.: 0,60 лв. –
договорна лихва за периода 25.08.2019г. - 25.09.2019г., 18,70 лв. – обезщетение
за забава за периода 25.08.2019г. – 08.01.2020г., както и за сумата от 4,85
лв., представляваща претендираните съдебно-деловодни разноски над сумата от 70,15
лв. до размера от 75 лв.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, съобразно настоящото
определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.