№ 361
гр. София, 25.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500731 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.278 ГПК.
Ищецът ЕТ „Ж.-Ж.Г.“ обжалва определение на Б РС, с което
производството по предявения отрицателен установителен иск (ОУИ) с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК е било прекратено поради липса на
интерес.
В жалбата си ищецът обосновава, че има интерес както от отрицателен,
така и от положителен установителен иск за собственост досежно спорното
право.
Ищецът обжалва и определение на съда, с което молбата за допускане
на обезпечение на предявения положителен установителен иск е била
отхвърлена. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания акт.
Частните жалби са допустими.
По отношение на частичното прекратяване на производството:
Жалбата е неоснователна.
Ищецът твърди, че е придобил по давност правото на собственост върху
трафопост, изграден в негов собствен недвижим имот. Твърди, че ответникът
претендира да е собственик на трафопоста. Предявил е с исковата молба два
иска:
– да бъде признато в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на трафопоста;
– да бъде признато по отношение на ответника, че ищецът е собственик
на трафопоста.
Въпросът за интереса от предявяването на ОУИ за собственост и други
1
вещни права е разгледан в ТР № 8 / 2012 г. от 27.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Едната от хипотезите за наличие на интерес, която е относима за настоящото
дело, е ищецът да притежава самостоятелно право, което се оспорва от
ответника. Допустимостта се обяснява с диспозитивното начало и правото на
ищеца да избере по-ограничен способ за защита в сравнение с положителния
установителен иск. От тази гледна точка интересът е налице.
Обща предпоставка за допустимост на ОУИ обаче е и липсата на
предявен за същото спорно право положителен или осъдителен иск. В
практиката си ВКС приема, че е недопустимо да се съедини или впоследствие
да се предяви в отделно производство ОУИ за собственост при предявен
положителен установителен иск за собственост или ревандикационен иск
между едни и същи страни и при един и същ спорен предмет. Това е така,
защото двата иска са насочени към разрешаването на един и същи спор и е
налице тъждественост на претенциите. Самото предявяване на положителен
установителен иск сочи на липса на процесуални предпоставки за
предявяване на ОУИ за същия предмет на спора между същите страни. В този
смисъл е Определение № 180 от 6.04.2009 г. по ч. гр. д. № 1824/2008 г. на
ВКС, I г. о. Съединяването на положителен установителен иск за собственост
с ОУИ за собственост ще е допустимо само когато спорът е за идеални части
и обемът на спорното материално право по двата иска е различен, какъвто не
е настоящият случай (вж. Определение № 330 от 5.07.2016 г. по ч. гр. д. №
2108/2016 г., IV г.о.)
Изложеното мотивира въззивния съд да приеме, че предявеният с
исковата молба ОУИ, съединен с установителен иск между същите страни
при един и същи спорен предмет, е недопустим на основание чл.126, ал.1
ГПК. Следователно обжалваното определение е правилно като краен резултат
и следва да бъде потвърдено.
По отношение на обезпечението на установителния иск:
Районният съд е изложил ясни и убедителни мотиви, към които
въззивната инстанция препраща на основание чл.272 ГПК. Липсват каквито и
да било писмени доказателства, които да сочат на вероятната основателност
на иска за собственост, основаващ се на давностно владение. Исканата
обезпечителна мярка не е конкретизирана. По този начин не може да се
направи преценка доколко тя е подходяща и дали няма да бъдат засегнати
неправомерно интересите на трети лица. Освен това представените
доказателства сочат, че инициатор на административни процедури пред
Община Б. е самият жалбоподател. Той може да направи искане за тяхното
спиране или прекратяване по реда на АПК. На последно място, не може да се
приеме, че без спирането на административните процедури, за които има
данни по делото, осъществяването на правата по решението по предявения
установителен иск за собственост ще бъде невъзможно или трудно
осъществимо.
Изводът е, че и второто обжалвано определение следва да бъде
2
потвърдено.
По изложените съображения Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 130 / 12.07.2021 г. по гр. д. № 842 /
2021 г. на Б РС, с което производството по делото е било частично
прекратено по предявения отрицателен установителен иск за собственост с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
В тази част определението може да бъде обжалвано с частна касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му
на жалбоподателя.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 131 / 12.07.2021 г. по гр. д. № 842 /
2021 г. на Б РС, с което е била оставена без уважение молбата на ищеца за
допускане на обезпечение на предявения положителен установителен иск за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
В тази част определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3