Решение по дело №2777/2020 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         №     /……..………2021 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, ПЪРВИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

   ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

           ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря Добринка Долчинкова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к.адм.д.№ 2777 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е с правно основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН,вр.чл.208 и сл. от АПК.                   

Образувано е по подадена касационна жалба от Г. Г.Щ. ***, срещу Решение № 260395/13.11.2020г., постановено от Районен съд - Варна  по НАХД №3726 по описа на съда за 2020г. С посочения съдебен акт е потвърдено НП Наказателно постановление №525/14.11.2019г. на Заместник Кмет на Община Варна, с което на жалбоподателя е наложена ГЛОБА в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на осн. чл.178д е от ЗДвП.

     В касационната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Излагат се твърдения, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил спрян за престой, за ограничен период от време, необходим за качване на пътник, на място намиращо се непосредствено след две обособени паркоместа за хора с трайни увреждания. Твърди се, че проверката е извършена на ул. ****, като се оспорва как служителите на Общинска полиция са констатирали точното местоположение на автомобила, както и дали мястото е обозначено кумулативно с пътен знак Д21 и с пътна маркировка с международния символ за достъпност, предвид обстоятелството, че никой от служителите на Общинска полиция не е слязъл от полицейският автомобил. Жалбоподателят посочва, че съдържащото се в НП описание на нарушението е непълно, доколкото не покрива всички съставомерни елементи на деянието за квалифицирането му като административно нарушение. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства, от които да е установено, че автомобилът е бил паркиран на място, определено за превозни средства, обслужващо с трайни увреждания. Посочва се също, че ВРС е нарушил материалния закон като не е приложил чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, въпреки, че са налице предпоставките за това. Предвид гореизложеното, моли да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго такова, с което да се отмени процесното наказателно постановление.

 В открито заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, не се представлява. Депозирана е писмена молба с.д. №1471/28.01.2021г., с която поддържа жалбата, моли решението на Варненски районен съд да бъде отменено като излага подробни доводи за това.

     Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява. Депозирано е възражение по касационна жалба, с което я оспорват като неоснователна, както и молят решението на ВРС да бъде потвърдено, като излагат подробни доводи за това. Депозирана е писмена молба с.д. №1451/27.01.2021г. от процесуален представител, с която се оспорва касационната жалба и молят решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в случай, че е над предвидения минимум.

Представителят на Окръжна Прокуратура-Варна, изразява становище за неоснователност на жалбата. 

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211,ал.1 от АПК. Същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.  

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата касационни основания, доказателствата събрани във въззивната инстанция, и при служебната проверка по реда на чл.218,ал.2 от АПК,приема следното:            

От фактическа страна въззивния съд е приел, че на 01.11.19 г. около 17.20 ч. служители на Общинска полиция – констатирали л.а. „Волво“ с рег. № **** спрян неправилно, поради което  направили забележка на водача. След около десетина минути установили същия автомобил спрян на ул. **** на място за хора с трайни увреждания, без да притежава това  право. Подали светлинен сигнал за проверка, но водачът потеглил и се наложило да  го последват за да извършат проверка. Бил съставен АУАН , предявен и връчен на нарушителя. Последният депозирал възражение, което било преценено от АНО за несъстоятелно. Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното пред ВРС Наказателно постановление, като административнонаказващият орган изцяло е възприел фактическата обстановка описана в АУАН, както и квалификацията на нарушението и е наказал Г. Г.Щ., налагайки му  ГЛОБА в размер на 200,00 лева на осн. чл.178д от ЗДвП.

За да потвърди санкцията, въззивният съд приел, че наказателното постановление и съставения АУАН, са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Районен съд – Варна, позовавайки се на показанията на разпитания като свидетел младши инспектор Д. А. , съставил АУАН, приема че автомобилът не е бил спрян в близост до места, обозначени за хора с трайни увреждания, а е бил паркиран на такова място. Позовал се е на правната норма, съобразно която, на места обозначени за хора с трайни увреждания, паркирането е недопустимо. ВРС кредитира изцяло фактите описани в АУАН, тъй като в хода на производството жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборят презумпцията на чл. 189,ал. 2 от ЗДвП за доказаност на фактите.

     При постановяване на решението, съдът се е позовал на събраните по делото гласни и писмени доказателства, които е възприел за непротиворечиви и взаимно допълващи.

Обжалваното решение е правилно.

Съдът при касационната инстанция, като обсъди доводите в касационната жалба и възраженията на ответника по касация формира извод, че обжалваното решение е валидно, постановено в  съответствие с приложимия материален закон. ВРС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.

      Правилно Районен съд – Варна е приел, че касаторът не е ангажирал доводи и доказателства, безспорно сочещи на различни от установените факти. Съдът правилно е констатирал, че АУАН и НП са редовно съставени. В НП са изложени фактически обстоятелства, които в достатъчна степен обосновават яснота както по отношение на извършеното нарушение, така и досежно наказанието и неговия размер. Изложените там доводи, в достатъчна степен обосновават възприетият от АНО извод.  Съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон, имат доказателствена сила до доказване на противното. Законът е придал презумптивна доказателствена сила на актовете, съставени от органите, компетентни да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, която следва да бъде оборена от оспорващия. В подкрепа на тезата си / че е спрял временно , а не е паркирал след двете паркоместа, обозначени за хора с трайни увреждания/, Щ. не е ангажирал доказателства. Недоказано остава твърдението на жалбоподателя, че ВРС не е взел предвид разграничителния критерий, който законодателят прави между престой и паркиране. Настоящата съдебна инстанция счита, че от показанията на разпитания пред ВРС свидетел се установява, че автомобилът на жалбоподателя се е намирал на място, определено за хора с трайни уреждания поне 10 минути и въпреки предупреждението на органите Щ. не е преместил автомобила си. 

Неоснователен е и доводът за допусната неяснота в Наказателното постановление. В него фактите са описани в достатъчна степен ясно, констатира се кореспонденция между тях и квалификацията на нарушението. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че действието, извършено от него не е довело до затрудняване или до невъзможност конкретно лице с увреждане да паркира автомобила си, като това разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. 

Правилно ВРС приема, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, както и правилно, възоснова на обясненията на свидетеля е приел, че е налице отегчаващо отговорността обстоятелство, а именно това, че Щ. е напуснал мястото на проверката, с което се е опитал да я избегне. В допълнение на това настоящият състав, счита че поради повишената грижа на законодателя за охраняване правата на лицата в неравностойно положение и гарантиране независим живот чрез достъпна среда, противоправни деяния, обективиращи нарушението им не следва да се квалифицират като такива с много ниска степен на обществена опасност.

Гореизложените доводи обуславят извода на касационния съд, че въззивното решение е постановено и при спазване на материалния закон. Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установяват наведените с жалбата касационни основания.

Предвид крайния изход на спора и с оглед своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането само на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лева, които касационният жалбоподател следва да бъде осъден да й заплати.

Водим от горното, Административен съд - Варна, І-ви касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

                      

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260395/13.11.2020г., постановено по АНД № 3726/2020г. по описа на Районен съд - Варна.

ОСЪЖДА Г. Г.Щ., ЕГН **********,*** да заплати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

 

Решението е окончателно.

    

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

                                          2.