Решение по дело №19/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

266

Година

5.8.2014 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.08

Година

2014

Председател:

Секретар:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 599/26.11.2012 г., постановено по гр. д. № 1088/2012 г. по описа на Районен съд – Г. О., е осъдена В. П. А., ЕГН *, с адрес: гр. Г. О., ул. „Н.“ №..., да заплати на Държавно предприятие Национална компания „Ж. И.“, ЕИК *********, адрес на управление: гр. С., район Сердика, бул. „К. М. Л.“ № 1., представлявано от пълномощника си инж. Л. П., на длъжност ... на поделение „Ж. секция“ гр. Г. О., сумата от 13 177.39 лв. (тринадесет хиляди сто седемдесет и седем лв. и 39 ст.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2012 г., до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 527.10 лв. (петстотин двадесет и седем лв. и 10 ст.), представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса и сумата от 713.55 лв. (седемстотин и тринадесет лв. и 55 ст.) за юрисконсултско възнаграждение.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от В. П. А., ЕГН *, с адрес: гр. Г. О., ул. „Н.“ № ..., против Решение № 599/26.11.2012 г., постановено по гр. д. № 1088/2012 г. по описа на Районен съд – Г. О..

В същата се прави оплакване, че предявеният иск по чл. 45 от ЗЗД бил неосноватÕлен и недоказан, защото липсвал деликт и нямало констатирана вина. Съдът не бил взел предвид, че се водело досъдебно производство срещу виновно длъжностно лице, присвоило около 13 000 лв. .... Съдът погрешно се мотивирал, че липсата е резултат от наличието на разходни касови ордери, заради което се вменява вина на жалбоподателката, че не упражнила финансов контрол. Не било доказано кога и как е настъпила липсата. Ако било налице присвояване, само ... можело да е наясно. Съдът не бил взел под внимание т. 11 от Вътрешните правила за реда за съставяне на счетоводните и свързаните с тях документи в Държавно предприятие Национална компания „Ж. И.“, според която ... не трябвало да изплаща пари без полагане на двоен подпис. Нямало издаден разходен касов ордер за липсата в размер на 13 177.39 лв. на името на А.. Представеният като доказателство Одитен доклад ОАК 1201 бил издаден в нарушение на чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за счетоводството и в него не били описани всички разходни ордери за проверявания период. По делото били установени неправомерни разходи по представени документи, изплатени на „М. – В. и „П. - Б.“ ООД – Г. О., извършени по разпореждане на директора на предприятието. Съдът погрешно бил възприел, че тези разходи не обосновават изводи за липси и не са относими към процесния случай.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Държавно предприятие Национална компания „Ж. И.“, ЕИК *********, адрес на управление: гр. С., район С., бул. „К. М. Л.“ № 1., представлявано от пълномощника си инж. Е. К., на длъжност ...на поделение „Ж. секция“ гр. Г. О. и юрисконсулт Д. Г.. В него се изразява становище, че постановеното от Районен съд – Г. О. решение е правилно и законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна, като се излага становище, че същото следва да бъде потвърдено. Иска се присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С Решение № 40/28.02.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1/2013 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е потвърдено Решение № 599/26.11.2013 год., постановено по гр. д. № 1088/2012 г. по описа на Горнооряховски районен съд.

С Решение № 276/06.12.2013 г., постановено по гр.д. № 3055/2013 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, ІІІ г.о. е обезсилено Решение № 40/28.02.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1/2013 г. по описа на Великотърновски окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски окръжен съд, който следва да съобрази дадените в решението указания. С решението касационната инстанция е приела, че когато при действие на трудово правоотношение между страните, по което работникът или служителят има качеството на материалноотговорно лице, е констатирана липса на парични средства, отговорността е в пълен размер и спорното право следва да се квалифицира по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ.

В изпълнение на указанията на Върховен касационен съд на Република България с Разпореждане от 12.12.2013 г., постановено по гр. д. № 1462/2013 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, е оставена без движение искова молба вх. № 18245/23.05.2012 г. на Районен съд – Г. О., подадена от Държавно предприятие Национална компания „Ж. И.“, ЕИК *********, адрес на управление: гр. С., район С. бул. „К. М. Л.“ № 1., против В. П. А., ЕГН *, с адрес: гр. Г. О., ул. „Н.“ № ..., като е задължено Държавно предприятие Национална компания „Ж. И.“ в едноседмичен срок от съобщението да отстрани следните нередовности: да уточни в какво се състои искането му.

В срок са отстранени нередовностите, като е посочено, че искането е ответната страна да бъде осъдена да заплати исковата сума в размер на 13 177.39 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени щети от липса на парични средства, констатирани с Одитен доклад № ОАК 1201, ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С Определение № 29/28.02.2014 г., постановено по в. гр. д. № 1462/2013 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е спряно производството по в. гр. д. № 1462/2013 год. по описа на Великотърновски окръжен съд до приключване на наказателното производството по ДП № 29/2012 г. по описа на РУ "Транспортна полиция" - гр. Г. О., на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.

С Определение № 389/09.06.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 2331/2014 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, ІІІ г.о. е отменено Определение от 28.02.2014 г., постановено по в. гр. д. № 1462/2013 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, с което е спряно производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК и делото е върнато на Окръжен съд - Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия.

Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 1088/2012 г. по описа на Районен съд – Г. О. е образувано въз основа на предявен от Държавно предприятие Национална компания „Ж. И.“, ЕИК *********, адрес на управление: гр. С., район С., бул. „К. М. Л.“ № 1., представлявано от пълномощника си инж. Л. П., на длъжност директор на поделение „Ж. секция“ гр. Г. О., против В. П. А., ЕГН *, с адрес: гр. Г. О., ул. „Н.“ №... иск за сумата от 13 177.39 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от деликт, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2012 г., до окончателното ѝ изплащане.

В исковата молба се излага, че през месец януари 2012 г. в поделение „Ж. секция“ гр. Г. О., при извършена вътрешна проверка съгласно Закона за счетоводството, била установена липса в касата. Със Заповед № 65/20.01.2012 г. на генералния директор на Държавно предприятие Национална компания „Ж. И.“ била назначена комисия за извършване на вътрешен одит, резултатите от който били изложени в доклад № ОАК 1201, а именно – допуснато било нарушение на финансовата дисциплина, като от касата на секцията били изплащани парични средства чрез документи, които нямат правна и счетоводна обосновка; изплащането било осъществявано без прилагане на системата на двойния подпис, с което бил нарушен чл. 65 от Вътрешните правила за реда за съставяне на счетоводните и свързаните с тях документи в Държавно предприятие Национална компания „Ж. И.“; отпускани били служебни аванси без отчитане на получените преди това, с което бил нарушен чл. 59 от посочените вътрешни правила. Констатирана била липса в размер на 13 177.39 лв. В хода на вътрешното разследване било установено, че липсата била причинена от неосъществен от главния счетоводител В. П. А. контрол. С оглед възложената на последната трудова функция същата следвало да контролира финансовата дейност, счетоводната отчетност на поделението и да упражнява контрол по нейното изпълнение, което не било извършено от нея.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди В. П. А. от гр. Г. О. да заплати на Държавно предприятие Национална компания „Ж. И.“, гр. С., сумата от 13 177.39 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от липса на парични средства, констатирани с Одитен доклад № ОАК 1201, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2012 г., до окончателното ѝ изплащане.

Пред първоинстанционния съд процесуалният представител на ответника е оспорил предявения иск като неоснователен и недоказан.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

С трудов договор от 22.03.2002 г. между Държавно предприятие Национална компания „Ж. И.“, ЕИК *********, адрес на управление: гр. С., район С., бул. „К. М. Л.“ № 1., и В. П. А., ЕГН *, с адрес: гр. Г. О., ул. „Н.“ №..., е учредено трудово правоотношение, като по силата на допълнително споразумение от 05.01.2004 г. А. е преназначена на длъжността „...“ в поделение „Ж. секция“ гр. Г. О., считано от 01.01.2004 г. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № IV-7/09.05.2012 г.

В изпълнение на Заповед № 65/20.01.2012 г. на Генералния директор на Държавно предприятие Национална компания „Ж. И.“ в периода 23.01.2012 г. – 26.01.2012 г. е извършен вътрешен одит на касата и дейността на касиерката в поделение „Ж. секция“ гр. Г. О.. Резултатите от одита са обективирани в Одитен доклад № ОАК 1201. Констатирано е следното: липса в размер на 13 177,39 лв.; допуснато нарушение на финансовата дисциплина, състоящо се в изплащане на парични средства от касата с временни касови ордери, които не са за служебни цели; изплащане на парични средства от касата без да бъде прилагана системата на двойния подпис, с което е нарушен чл. 65 от Вътрешните правила за реда за съставяне на счетоводните и свързаните с тях документи в Държавно предприятие Национална компания „Ж. И.“; отпускане на нов служебен аванс от касата на служител, без да бъде отчетен полученият преди това служебен аванс, с което е нарушен чл. 59 от Вътрешните правила за реда за съставяне на счетоводните и свързаните с тях документи в Държавно предприятие Национална компания „Ж. И.“.

От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото се установява, че няма различие в наличността на паричните средства (салдо) по касова книга, издадена от счетоводния софтуер "А." и касов лист, ръчно издаден от касиера към 31.03.2011 г., към 30.06.2011 г., 30.09.2011 г. и 30.12.2011 г. Вещото лице дава заключение, че не експертизата на се били представени първични документи за доставка на подаръчни комплекти - рекламни материали, извършен автобусен транспорт до гр. Троян и обратно, алкохолни напитки за Коледно-Новогодишно тържество или такива документи - фактури да са осчетоводяване и включвани в дневника за покупки за периода м. октомври 2011 г. - м. декември 2011 г. Вещото лице дава заключение, че за установената липса на парични средства от 13 177.39 лв. в дружеството ищец НКЖИ ЖП Секция - Г. О. е съставен РКО № 16/18.01.2012 г., като същият отразен по касовата книга и в счетоводния софтуер "А." на дружеството на 18.01.2012 г. по счетоводна сметка 442 Вземания по липси и надчети, п-да 088.

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Решение № 599/26.11.2013 г., постановено по гр. д. № 1088/2012 г. по описа на Районен съд – Г. О. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна:

С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 211 от КТ.

С този осъдителен иск работодателят има право да търси обезщетение от работника или служителя, осъществяващ отчетническа функция за констатирани липси от повереното му за съхранение имущество. В тежест на ищеца е в това производство да докаже факта на настъпване на липсата, нейния конкретен размер, момента на настъпването й, както и факта, че именно при работата на ответника по делото е настъпила липсата на имуществото, което е заведено на отчетника. Предпоставките за уважаване на иска с посоченото правно основание са следните: 1. наличие на трудово правоотношение между него и ответника за периода, в който се претендира, че е настъпила липсата; 2. качеството "отчетник" на ответника, тоест установяването, че трудовата функция на ответника е свързана със съхранението на стоково-материални ценности и 3. наличието на основания за прилагане на пълната имуществена отговорност, т. е. в случая да е налице причинена имуществена вреда под формата на липса. При наличие на визираните по-го­е условия, причинната връзка между неизпълнението на трудови задължения от отчетника и вината се предполагат до доказване на противното.

В процесния случай, видно от приложените по делото писмени доказателства – трудов договор и допълнителни споразумения, както и от твърденията на самите страни, между тях безспорно е съществувало валидно трудово правоотношение за периода от 01.04.2002 г. до 09.05.2012 г.

По делото се спори относно наличието на втората от предпоставките, посочени в чл. 207, ал. 1, т. 2, а именно – дали В. П. А., като главен счетоводител, е изпълнявала отчетнически функции. В длъжностната характеристика на В. П. А., приета като писмено доказателство по делото, е предвидено, че същата „отговаря за спазване на счетоводното законодателство при осъществяване на имуществените и парични операции“. Дори да приемем, че тази формулировка сама по себе си не води до извод за вменяване на отчетнически функции на главния счетоводител, следва да се вземат предвид и разпоредбите на Вътрешните правила за реда за съставяне на счетоводните и свързаните с тях документи в Държавно предприятие Национална компания „Ж. И.“. С тях е възприета т. нар. система на двойния подпис, при която изплащането на касови разходи в лева и валута се осъществява след извършен предварителен контрол от главния счетоводител. Следователно главният счетоводител има пряко отношение към всяко касово плащане, извършвано в поделението. Очевидно касиерът не е оправомощен да извършва самостоятелно плащания и за целта е необходимо изричното предварително съгласие на главния счетоводител за всеки конкретен случай. В тази връзка настоящият състав се солидаризира с изразеното от ВКС в Решение № 493/23.11.2011 г. по гр. д. № 586/2011 г., IV г.о., становище, според което „придобиването на качеството отчетник не зависи от вписването му в длъжностната характеристика... достатъчно е длъжността, която работникът заема по трудов договор, да съдържа като присъщи задължения на работника действия, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя“. В този смисъл неоснователни се явяват наведените от жалбоподателя възражения, че в длъжностната характеристика на А. не било предвидено задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични средства. Несъмнено, имайки предвид не само длъжностната характеристика на служителката, но и посочените вътрешни правила, заеманата от А. длъжност съдържа задължения във връзка със събирането, съхраняването, разходването и отчитането на парични средства на работодателя, т.е. същата има качеството на отчетник.

Ответницата е изпълнявала длъжността главен счетоводител, като е имала задължение да организира, ръководи, контролира и отговаря за финансовата дейност и счетоводна отчетност на поделението, включително да организира счетоводната отчетност и финансовата дисциплина на поделението и упражнява контрол по нейното изпълнение. Съобразно чл. V, т. 3 от длъжностната си характеристика ответницата е следвало да знае и спазва вътрешната нормативна уредба в предприятието, между които правила, имащи връзка със счетоводната дейност. Видно от приложените по делото Вътрешни правила за реда за съставяне и движение на счетоводните и свързаните с тях документи изплащането на касови ордери в лева и във валута се осъществява след извършен предварителен контрол от главния счетоводител и след прилагане системата на “двойния подпис”. Представените по делото писмени доказателства установяват, че на голяма част от счетоводните документи липсва подпис на ръководител и главен счетоводител и е допуснато изплащане на парични средства от касата без предварителен контрол от главния счетоводител и без прилагане системата на “двойния подпис”. В резултат на неизвършването на вменените й задължения същата е допуснала изплащането на парични средства от касата на секцията чрез документи, които нямат счетоводна и правна обосновка и вследствие на това финансова липса за секцията.

От събраните по делото писмени доказателства несъмнено се установява, че ответницата е допуснала, след подписването на счетоводни документи, същите да не се представят за полагане на втори подпис на ръководителя на поделението, без полагането на неин подпис на част от касовите документи, допуснала е и изплащането на парични средства от касата без ¯съществен предварителен контрол от нея и без прилагане системата на двойния подпис. В тази връзка събраните по делото писмени доказателства установяват неизвършване от страна на ответницата в качеството й на г.. на основните й задължения, вменени с цитираната по-горе длъжностна характеристика, с която тя е била запозната. Вследствие на това бездействие, изразяваща се в неорганизиране на счетоводната отчетност и финансовата дисциплина в поделението и неупражняването на контрол по нейното изпълнение, за предприятието са настъпили отрицателни финансови резултати. Ответницата е причинила вреда на ищеца виновно – при форма на вината небрежност, изразяваща се в намаление на имуществото му, която е пряка и непосредствена последица от противоправното й поведение. Същата не доказа в процеса, че не е причинила тази вреда виновно.

Що се отнася до третата измежду предпоставките, визирани в хипотезата на разглежданата правна норма – липсата, тя представлява щета с неустановен произход. За да е налице имуществена вреда под формата на липса, е достатъчно да бъде установено несъответствие между поверени, отчетени и намерени в наличност материални ценности, в т.ч. парични средства. Видно от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, в Държавно предприятие Национална компания „Ж. И., поделение „Ж. секция“ гр. Г. О., е констатирана липса в размер на 13 177.39 лв. (тринадесет хиляди сто седемдесет и седем лв. и 39 ст.), дължаща се на несъответствие между фактическата наличност на парични средства в касата, от една страна, и паричните средства по касова книга и сумата по сметка каса в ПП „Ажур R7“.

От гореизложеното следва, че са налице всички предпоставки за възникване на пълна имуществена отговорност на служителя В. П. А. спрямо работодателя – Държавно предприятие Национална компания „Ж. И.“, поделение „Ж. секция“ гр. Г. О..

Крайните изводи на въззивната инстанция, макар и по други съображения съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № 599/26.11.2013 г., постановено по гр. д. № 1088/2012 г. по описа на Районен съд – Г. О., с което е уважен предявения иск, на основание чл. 270, ал. 1, предл. първо следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора пред второинстанционния съд В. П. А., ЕГН *, с адрес: гр. Г. О., ул. „Н.“ № 49 следва да бъде осъдена да заплати на Държавно предприятие Национална компания „Ж. И.“, ЕИК *********, адрес на управление: гр. С., район Сердика, бул. „К. М. Л.“ № 1., представлявано от пълномощника си инж. Емил Кънев, на длъжност директор на поделение „Ж. секция“ гр. Г. О. сумата от 925.32 лева – направени по делото разноски пред въззивната инстанция - юрисконсулско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 1 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – Велико Търново

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 599/26.11.2013 г., постановено по гр. д. № 1088/2012 г. по описа на Районен съд – Г. О..

ОСЪЖДА В. П. А., ЕГН *, с адрес: гр. Г. О., ул. „Н.“ № 49 да заплати на Държавно предприятие Национална компания „Ж. И.“, ЕИК *********, адрес на управление: гр. С., район С., бул. „К. М. Л.“ № 1., представлявано от пълномощника си инж. Е. К., на длъжност ... на поделение „Ж. секция“ гр. Г. О. сумата от 925.32 (деветстотин двадесет и пет лева и 32 ст.) лева – направени по делото разноски пред въззивната инстанция - юрисконсулско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.