Р Е Ш Е Н И Е
№ 883 15.07.2019г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На двадесет и седми юни година 2019
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Мариана Колева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 2168 по описа на съда за 2019
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „С.“
ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. *************, с
управител Д.Д.В. против Наказателно постановление № 02-0002319/09.05.2018
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение
на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), на основание чл. 414, ал. 3 от КТ,
на дружеството - жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция, в
размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Алтернативно се моли за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Не се сочат нови доказателства.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се представлява. Не изразява становище. Не сочи доказателства.
Административнонаказващият орган –Дирекция „Инспекция
по труда” - Бургас, надлежно призовани, се представлява от юрисконсулт Н.,
която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството
е безспорно доказано. Счита, че правилно е приложен законът и моли съдът да
потвърди постановлението като правилно и законосъобразно. Не се сочат нови
доказателства.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване. Подадена е от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, пред материално и териториално компетентен
съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
При извършена проверка на по спазване на трудовото
законодателство на 25.03.2019 г. в офис на „С.П.“ ООД, находящ
се в гр. Бургас, *********, проверяващите инспектори от Дирекция „Инспекция по
труда” – Бургас, прегледали представените от дружеството документи на 04.04.2019 г., 05.04.2019 г. и 10.04.2019 г., при което
установили, че „С.П.“ ООД, ЕИК *******, в качеството на работодател, по смисъла
на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, в 7-дневен срок от
прекратяване на трудовия договор на лицето П.П.П.,
ЕГН **********, а именно до 11.02.2019 г., не е подал уведомление за това до
компетентната ТД на НАП. Трудовото правоотношение между дружеството и работника
било прекратено със Заповед № 10/04.02.2019 г., като уведомлението за това било
подадено в НАП на 13.02.2019 г., видно от издадена справка от НАП, с изх. № 22388193073529/13.02.2019
г., 15:17:06 ч. Лицето П.П.П. е работил на длъжност „Шофьор-куриер“,
в стопанисвания от дружеството обект - офис на куриерската служба, находящ се в гр. Бургас, **********
Съставен бил акт за установяване на административно
нарушение от 10.04.2019 г, в който като нарушена била посочена нормата на 62,
ал. 3 КТ. Упълномощено лице на дружеството, подписало АУАН, като в 3 дневен
срок, били депозирани възражения, че забавата се дължи на технически проблем.
На 09.05.2019 г, било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което при пълна идентичност с фактологията
и правната квалификация на нарушението и за нарушение на чл. 62, ал. 3 от
Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, на дружеството -
жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция, в размер на 1500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът, въз основа вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице,
видно от приобщените към материалите по делото доказателства. Административнонаказателното
производство е образувано в сроковете по чл. 34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Както в
АУАН, така и в НП се съдържа пълно описание на вмененото на дружеството - жалбоподател
нарушение. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ.
Правната квалификация на нарушението напълно кореспондира на наведените
фактически констатации. Допуснатата техническа грешка, в изписването на датата
в обжалваното НП - 09.05.2018г, не затруднява правото на защита на
жалбоподателя, поради което, не се явява основание за отмяна на НП,без да се разглежда
спора по същество.
От формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по
чл. 62, ал. 3 от КТ, съгласно която, в тридневен срок от сключването или
изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване,
работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за
това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
„С.П.“ ООД, ЕИК *********, притежава качеството „работодател“,
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, съгласно която, „работодател“ е всяко физическо
лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно
и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни),
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
представлява работодател по смисъла на КТ/, поради което правилно е посочен
като субект на административно - наказателната отговорност по този текст на
закона.
Независимо от гореизложеното, Съдът счита, че
деянието, макар и формално да осъществява признаците на посоченото в НП
административно нарушение е малозначително, с оглед
на обстоятелствата на извършването му. Неподаването на уведомлението в срок, за
настоящия състав, не се дължи на недобросъвестно поведение, предвид
доброволното подаване на декларацията на 13.02.2019 г. т. е. само 2 дни след
изтичане на законовия срок. Закъснението е минимално, от нарушението няма
настъпили никакви общественоопасни последици за
държавата, дружеството няма други нарушения на КТ. Съдът намира, че наложената
санкция се явява прекомерно тежка за дружеството и би изиграла отрицателно
въздействие, вместо да осъществи целите на административното наказание,
предвидени в Закона. В противен случай, би се стигнало до ситуация, държавната
администрация да санкционира лицата, които макар и с минимално закъснение, все
пак са изпълнили своите законови задължения. Ето защо, независимо от характера
на нарушението и следващата му се отговорност, Съдът счита, че определената за това
нарушение санкция се явява в размер, несъответстващ на тежестта на извършеното.
Съгласно Тълкувателно Решение № 1/2007 г. на ВКС,
преценката на административнонаказващия орган за
маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН, се прави за законосъобразност и подлежи
на съдебен контрол. Когато Съдът констатира, че са налице предпоставките
на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не
го е приложил, като това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в
противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита,
че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е нарушил разпоредбата
на чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се
съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай“ е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Съгласно разпоредбата на чл. 28, б. „а“ ЗАНН, за маловажни
случаи на административни нарушения, наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание.
Преценката за „маловажност“, следва да се прави на база фактическите данни по
конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и
стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н.,
като се отчитат същността и целите на административнонаказателната
отговорност.
Действително, деянието формално осъществява признаците
на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение,
но гореизложените обстоятелства, относно минималното закъснение на дружеството
– жалбоподател, дават основание на съда да третира нарушението, като такова с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, като не наложи санкция и предупреди дружеството, че при
повторно неизпълнение на предвиденото в КТ задължение, ще му бъде наложена административнонаказателна санкция. Вместо това,
компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение,
като не е отграничил конкретното нарушение от
визираните в разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административни нарушения и в
резултат е издал един незаконосъобразен акт.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002319/09.05.2018 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас против „С.“ ООД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление: гр. *************, с управител Д.Д.В., с което за нарушение на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на
труда (КТ), на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, на дружеството - жалбоподател е
наложено наказание имуществена санкция, в размер на 1500 (хиляда и петстотин)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала:З.К.