РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20231450200310 по описа за 2023 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0300-
000237/31.05.2023 год. на Началник Група - РУ гр.М. към ОД на МВР гр.В.,
упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021год. на Министъра на вътрешните работи, с което на
нарушителят П. Д. Д. от гр.В., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА за нарушение на
чл.20 ал.2 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с чл.
58д т.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
1
МОТИВИ:
П. Д. Д. от гр.В. е обжалвал в срок Наказателно постановление № 23-
0300-000237/31.05.2023 год. на Началник Група - РУ гр.М. към ОД на МВР
гр.В.
Жалбоподателят се явява преимуществено на всички съдебни заседания
с изключение на последното по ред ,при което обаче е ангажирал писмено
становище. С последното се иска да бъде отменено атакуваното наказателно
постановление ,също така ответника и Председателя на управителния съвет
на АПИ да понесат отговорност съгласно изискванията на чл. 177 ал.1 т.10 от
ЗДвП. Изложени са подробни доводи, които ще бъдат обект на коментар в по-
долните абзаци.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е
ангажирал становище по делото. Изпратена е цялата
административнонаказателна преписка, касаеща издаването на процесното
наказателно постановление.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по
същество се явява неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че
атакуваното наказателно постановление е връчено лично на жалбоподателя
на 13.09.2023г. Същият е упражнил правото си на жалба и такава е
депозирана пред ответника на 21.09.2023 г. и безспорно е в срок.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба и
материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:
Акт за установяване на административно нарушение бланков №
901928/14.05.2023 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 14.05.2023
год. в 17:00 часа на главен път I-1, на км.155+300, с посока на движение от
гр.М. към гр.В., е управлявал лек автомобил “БМВ”, модел „320Д“ с рег.№ ...,
собственост на Д. П. Д. от гр.В., като поради движение с несъобразена
скорост с пътните условия, а именно мокър и хлъзгав път, губи контрол над
управляваното МПС, навлиза изцяло в съседна пътна лента, като се завърта и
се блъска в ляво по посока на движението, отпред в дясно в еластична
2
метална предпазна ограда /мантинела/, в следствие, на което реализира ПТП с
материални щети. С това е прието, че е нарушено разпоредбата на чл. 20 ал. 2
от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт било издадено и атакуваното
Наказателно постановление.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: НП № 23-0300-000237 от 31.05.2023 г.,
Отговор на Председателя на ДА „БДП“ гр. С. до Председателя на
Управителния съвет на АПИ гр. С., АУАН № 901928/14.05.2023 г., Справка за
нарушител-водач от 04.10.2023 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, Възражение под вх. № 300000-
3214/16.05.2023 г., Протокол за ПТП № 1492309/14.05.2023 г., 2 броя
сведения от 25.05.2023 г. и от 26.05.2023 г., Справка под рег. № 300р-
7587/30.05.2023 г., Писмо под рег. № 300000-3484/30.05.2023 г. на Началника
на РУ-М., Справка от Началника на РУ-М. под вх. № 4318/30.10.2023 г.,
ведно с 3 броя снимки на хартиен носител/ А4/ заснети във връзка със станало
ПТП път I-1 / Е-79/ на км. 155+300 и Справка от Директора на „ОПУ“ под вх.
№ 4739/24.11.2023 г., ведно със схема на вертикалната сигнализация и
хоризонталната маркировка на път I-1 / Е-79/ на км. 153+900 до км. 155+300, с
посока за движение от гр. М. към гр. В., Справка от Председателя на
Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ гр. С. под вх.
№4917/06.12.2023г., Справка от Председателя на Държавна агенция
„Безопасност на движението по пътищата“ гр. С. под вх.№4929/07.12.2023г.,
ведно с оригнал на изготвен отговор до Председателя на Управителния съвет
на Агенция „Пътна инфраструктура“ с изх. №01-335- 1/31.05.2023г. с копие
до жалбоподателя и Справка от Директора на ОПУ В. под вх.
№5002/11.12.2023г. Съответно са разпитани свидетелите Й. И. Й. и Б. В. В. и
двамата служители в РУ гр.М., като свидетелят Й. И. Й. е актосъставител и
работи като мл.автоконтрольор, а свидетелят Б. В. В. е такъв при
констатиране на нарушението и при съставяне на акта. От показанията на
свидетелите Й. И. Й. и Б. В. В. по един безспорен, категоричен и
непротиворечив начин се установява, че на 14.05.2023 г. в 17:00 часа ОДЧ
при РУ гр.М. ги е изпратил на главен път I-1, км. 155+300 за
самокатастрофирал автомобил. При пристигане на мястото свидетелите
констатирали жалбоподателя, както и процесния лек автомобил, описан в
акта, като посоката на движение била към гр.В. и същият поради
3
несъобразена скорост с пътните условия губи контрол над управляваното
МПС, навлиза изцяло в съседна пътна лента, като се завърта и се блъска в
ляво по посока на движението отпред в дясно в еластична метална предпазна
ограда /мантинела/, в следствие на което реализира ПТП с материални щети.
Акта на жалбоподателя бил съставен затова, че последният се е движел с
несъобразена скорост с пътните условия, а именно мокър и хлъзгав път.
Свидетелите констатират, че лекия автомобил е бил собственост на друго
лице, че е имало щети по автомобила, които са описани надлежно в
Протокола за ПТП. Процесният акт и Протокол за ПТП № 1492309/14.05.2023
г. били съставени на 14.05.2023 г. в присъствието на жалбоподателя, като
същият се запознал със съдържанието на акта и протокола, подписал ги и
съответно му били връчени преписи от последните. В акта било отразено, че
жалбоподателя няма възражение, като устно същият заявил несъгласието си с
така констатираното, а именно, че не е бил с несъобразена скорост.
Както бе отбелязано и в по-горните абзаци, въз основа на така
констатираното бил съставен и Протокол за ПТП № 1492309/14.05.2023год.,
където било подробно описано обстоятелството, че жалбоподателя се е
движел с несъобразена скорост с пътните условия - мокър и хлъзгав път,
поради несъобразена скорост губи контрол над МПС-то и навлиза изцяло в
съседна пътна лента, като се завърта и се блъска в ляво по посока на
движението отпред в дясно в еластична метална предпазна ограда
/мантинела/, с което реализирал ПТП с материални щети, които са надлежно
описани.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган.
В тази насока, по делото е приложена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год.
на Министъра на вътрешните работи. При съставяне на акта за
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното
постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН
реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно е описано
4
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е
било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната
квалификация по чл.20 ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото
описание на състава на административното нарушение. АУАН и
Наказателното постановление са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от
ЗАНН. С оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е неоснователна, разгледана по същество.
По един безспорен начин е установено, че жалбоподателя е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.20 ал.2 от
ЗДвП. Съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП водачите на ППС са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразят с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозваният
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидено
препятствие. При този вид нарушения е без значение с каква скорост се е
движел водачът, за да е необходимо същата да се опише в акта. Конкретната
скорост, с която се движи автомобилът е от значение за извършване на
нарушение, свързано с превишаване на скоростта и от тук необходимостта да
се посочи скоростта на движение, за да се прецени, дали същата превишава
максимално допустимата за този участък. При извършване на нарушението,
свързано с несъобразена скорост е от значение единствено, дали водачът се е
съобразил с пътната обстановка, с конкретните условия на видимост. Всяка
скорост, която не позволява на водача да намали скоростта и да спре ППС,
като по този начин е станал причина за осъществяване на ПТП е несъобразена
скорост и с това е извършено нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП. В процесният
случай е констатирано, че жалбоподателя е реализирал ПТП, като се е движел
с несъобразена скорост със съответните пътни условия, а именно мокър и
хлъзгав път, като е навлязъл изцяло в съседна пътна лента, завъртял се и се е
блъснал в ляво по посока на движението отпред, в дясно в еластична метална
предпазна ограда /мантинела/.Безспорно от приложения по делото Протокол
за ПТП № 1492309/14.05.2023 год. е установено станалото ПТП, като същият
е подписан от съставителя и от участника, а именно жалбоподателя, като
същият представлява официален удостоверителен документ и е съставен и
подписан от длъжностното лице в това му качество и същият се ползва с
материална доказателствена сила за отразените в него факти с правно
5
значение. Както бе отбелязано и по-горе констатациите в протокола не са
оборени от събраните в съдебното следствие доказателства. Ето защо,
настоящият съдебен състав намира, че обстоятелствата описани в него са се
осъществили по описаният в протокола начин. В процесният случай е
констатирано, че жалбоподателя реализира ПТП, вследствие на
несъобразената скорост с пътните условия, а именно мокър и хлъзгав път,
навлиза изцяло в съседна пътна лента, като се завърта и се блъска в ляво по
посока на движението отпред в дясно в еластична метална предпазна ограда
/мантинела/, като законосъобразно е ангажирана отговорността на водача за
това нарушение. Правилно е приложена административнонаказателната
разпоредба в лицето на чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, като е наложена глоба в
размер на 200 лева. Посочената санкция е наложена в нейният фиксиран
размер и няма условия за нейното намаляване или изменяне.
Настоящият съдебен състав намира, че безспорно жалбоподателя е
осъществил ПТП. В процесният случай от всички събрани по делото
доказателства е установено, че жалбоподателя като водач е осъществил ПТП,
при което управляваният от него лек автомобил се е блъснал в еластична
предпазна ограда /мантинела/. Посочените констатации са установени от
актосъставителя Й. и свидетеля В., чрез оглед на място, както и следите от
повредения лек автомобил, надлежно описани в Протокола за ПТП. Налице е
ПТП по смисъла на §6, т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, тъй като
е налице събитие, възникнало в процеса на движението на пътното
транспортно средство и е предизвикало нараняване и повреда на пътно
транспортно средство, което покрива част от легалната дефиниция на
понятието ПТП, дадено в §6, т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
Отново следва да се акцентува, че АУАН, въз основа на който е
издадено процесното наказателно постановление, е редовно издаден от
компетентен орган и в предвидената от закона форма, притежава всички
необходими реквизити. В него нарушението е описано така, както това е
сторено в последствие в оспореното пред съда наказателно постановление,
без описанието да създава съмнения за естеството на обвинението. В случая
то е ясно посочено – не избира скорост на движение, съобразно пътните
условия /мокър и хлъзгав път/, т.е. посочен е конкретният проблем на пътя, с
който водачът е следвало да се съобрази. Това е влажност на пътя, при което
често се случва подхлъзване и удължаване на спирачния път, което всеки
6
водач на МПС следва да може да предвиди и да съобрази поведението си с
това обстоятелство. Конкретизирано е местонарушението /очевидно и това е
мястото на настъпване на ПТП-то/, както и от кого е реализирано то.
Посочено е, че от него са претърпени имуществени вреди, но тъй като вида и
размера им са несъставомерни, актосъставителя не ги е описал. По делото е
приложен Протокол за ПТП и план-схема на ПТП, които конкретизират
релевантната фактология, като следва само да се отбележи, че тези документи
са съставени и подписани от водача – участник в ПТП-то, т.е. от самия
жалбоподател, така че той е наясно каква фактическа обстановка по
отношение именно на произшествието е била възприета като реализирана от
актосъставителя и от административнонаказващия орган. От механизма на
настъпване на ПТП-то, за което свидетелства изготвената план-схема и
Протокола за ПТП може да се направи категоричен извод, какъвто са
направили контролните органи и потвърждават в показанията си пред
съдебния състав, а именно, че водачът се е движел с несъобразена с пътните
условия скорост, което е причина за настъпилото ПТП.
Съдът взе предвид и това, че на основание чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно
съставеният акт за установяване на административно нарушение има
доказателствена сила до установяване на противното. От приложените по
делото доказателства се потвърждават констатациите, съдържащи се в АУАН,
като жалбоподателя не е оборил доказателствената сила на този акт, която му
е призната от законодателя. Жалбоподателят не е оспорил представените по
делото документи, нито конкретното описание на фактологията.
Съгласно сочената като нарушена разпоредба на чл.20 ал.2 от ЗДвП
водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. В АУАН и в Наказателното постановление
е цитирано първото изречение и е посочено, че нарушението се изразява
точно в неизбиране на подходящата за съответните условия скорост на
движение. В АУАН е ясно посочено, че условието, с което е следвало да се
съобрази жалбоподателя, като водач на ППС, е бил мокрия и хлъзгав път. Ако
7
той бе съобразил това условие и се бе движил с подходяща за целта скорост,
то той не би загубил контрол върху управляваното МПС и да навлезе изцяло в
съседна пътна лента, да се завърти и да се блъсне в ляво по посока на
движението отпред в дясно в еластична метална предпазна ограда
/мантинела/, а би намалил или спрял своевременно, но очевидно не е могъл,
което означава именно това – че не се е движил с подходяща за наличните
условия към момента скорост. Съгласно чл.7 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо, а непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, за разлика от чл.11 ал.4 от НК. В конкретния случай
няма обстоятелства, които да сочат на невиновно поведение на водача.
Съобразно разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП той е длъжен да прояви
необходимата предпазливост и предвидливост при избиране скоростта на
движение на автомобила, така че при всяко, дори и внезапно възникнало
препятствие на пътя, неравности и други, да може да овладее автомобила и е
следвало да го предвиди. В случая водачът очевидно не е успял да го стори и
е надценил възможностите си с избраната скорост на движение, което
характеризира деянието като извършено при непредпазлива форма на вината,
което подлежи на санкциониране по ЗДвП.
Липсват условия за приложението на чл.28 от ЗАНН, с оглед
установеното по безспорен начин, че жалбоподателя е нарушил разпоредбите
на ЗДвП и е причинил щети по лек автомобил, който не е негова собственост,
а именно предна и задна броня, десен преден и заден калник, десен стоп и
десен фар и други, както и 10м. предпазна мантинела собственост на АПИ.
Не на последно място следва да се отчете и приложената по делото Справка
за нарушител/водач, от която се установява че жалбоподателя е нарушител
на ЗДвП и неговия Правилник, като има издадени 6 бр. наказателни
постановления и 4 бр. фиша.
Съдебния състав намира за основателно да отбележи, че така
направените възражения от страна на жалбоподателя са неоснователни и като
такива са оставени без уважение и от административнонаказващия орган.
След съставяне на акта в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят е
упражнил своето право на възражение и такова е депозирано пред ответник на
16.05.2023год. Основният акцент в това възражение е, че последният не се е
8
движил с несъобразена скорост, тъй като са го изпреварвали автомобили за
което е направил маневрата в дясно. Същият е оспорил, че е повредил 10 м.
мантинела, тъй като за счупен фар и стоп не може да се нанесат такива
повреди върху мантинелата. Основния акцент във възражението е, че
причината за загубата на контрол върху автомобила от страна на
жалбоподателя е лошото стопанисване на участъка от пътя. Видно от
събраните по делото гласни доказателства в лицето на разпитаните свидетели
Й. и В. по един безспорен и категоричен начин се установява, че поради
мократа пътна настилка жалбоподателят е загубил контрол върху
управляваното от него МПС, навлязъл е изцяло в съседната пътна лента,
завъртял се е и се е блъснал в ляво по посока на движението, отпред вдясно в
мантинелата като е повредил 10 м. от нея, която е била измерена лично от
жалбоподателя Й. със стандартна ролетка в присъствието на жалбоподателя и
свидетеля В.. От гласните доказателства по делото се установява, че пътното
платно е било мокро, защото преди това е имало обилен валеж от дъжд.
Свидетелят Й. е категоричен, че на мястото където е било реализирано ПТП
не е имало никакви други условия, които да попречат на нормалното
движение. В този участък е нямало неравности нито дупки, нито камъни,
наноси или други образувания. В подкрепа на изложеното от страна на
свидетелите Й. и В. са и приложените по делото 3 бр. снимки на хартиен
носител /А4/ заснети във връзка със станалото ПТП на Гл. път I-1 /Е79/ на км.
155+300. От представената по делото Справка от Директора на ОПУ В. по
безспорен начин се установява, че километричното положение на км. 155+300
на път I-1 /Е79/ попада в границите на общ. М. Във връзка с направени
възражения от страна на жалбоподателя е изискана Справка от Директора на
ОПУ В. и същият е приложил Схема на вертикалната сигнализация и
хоризонтална маркировка на път I-1 /Е79/ в участък от км. 153+900 до км.
155+300 със посока на движение от гр. М. към гр. В., като безспорно дадената
схема е актуална към 14.05.2023год., когато е реализирано процесното ПТП.
В депозираното по делото писмено становище жалбоподателят оспорва, че
реализираното от него ПТП е осъществено на км. 155+300 като твърди, че
това е станало на км. 153+950, тъй като от снимковия материал на
ответника по делото е било видно, че процесният автомобил е бил пред пътен
знак В23, докато от схемата на ОПУ се виждало, че този знак е на км.
153+950. Това възражение е неоснователно, тъй като видно от приложената
9
схема на организация на движението в района на км. 155+300 процесното
ПТП е реализирано именно на посочения километър и видно от приложения
по делото снимков материал МПС-то е заснето когато вече е навлязло изцяло
в съседната пътна лента в дясно срещу посочения знак В23, който видно от
приложената схема е много по-далеч от мястото на реализираното ПТП.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя и затова, че било
неправилно отразено от Началника на РУ М. обстоятелството, че от началото
на 2023г. до момента на изготвяне на справка под вх. №4318/30.10.2023г.
няма регистрирани други ПТП на гл. път I-1 /Е79/ км. 155+300. Това
обстоятелство е посочено и касае единствено км. 155+300 докато от
приложения отговор от Държавна агенция „Безопасност на движението по
пътищата „ гр. С. е отразено, че за периода от 01.01.-29.05.2023г. в участъка
от км. 153+000 до км. 155+000 са настъпили общо 5 бр. леки ПТП-та без
ранени и загинали само с материални щети като част от тях са с участието
само на едно ППС. Тук е мястото да се отбележи, че коректно е посочено в
Справката от Началника на РУ М. наличието на констатирано само едно ПТП,
тъй като конкретно въпроса е бил насочен за км. 153+000, а не в по-големия
обхват както е отразено в другата справка, която обхваща участък от км.
153+000 до км. 155+000. Основното възражение от страна на жалбоподателя
и посочена от него причина за реализиране на процесното ПТП е лошото
експлоатационно състояние на настилката на път I-1 /Е79/ - участъка от км.
154+500 до км. 155+300. Аргументите и възраженията на жалбоподателя са
изцяло прочит и преразказ на изготвения доклад и отговор от Държавна
агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Тук е мястото да се
отбележи,че реализираното ПТП е осъществено на 14.05.2023г., а
извършената проверка на км. 154+500 до км. 155+300 е осъществена на
25.05.2023г. и именно на тази дата са констатациите на Държавна агенция
„Безопасност на движението по пътищата“ в отговор посочена на общо 19
листа ведно със снимков материал.Няма спор, че е било констатирано по
цялата пътна отсечка, че растителността по банкетите и в разделителната
ивица не е окосена, че банкетите са по-високи от нивото на настилката, а
наносите от прах и почва покрай бордюрите на разделителната ивица не са
почистени, което възпрепятства доброто отводняване на пътното платно.
Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ в своя отговор е
направила предположение, че в определени участъци фиксирани в снимки
10
под №13 и №14 се вижда извършено преасфалтиране на дълъг участък от
дясната пътна лента, където вероятно е имало коловози и други повреди по
пътното платно, обект на възражение от страна на жалбоподателя. Както
многократно бе акцентувано, проверката е извършена на 25.05.2023г.
единадесет дена след извършеното ПТП като безспорно Държавна агенция
„Безопасност на движението по пътищата“ не е в състояние да посочи
Справка и да изготви такава, от която да е видно какво е било състоянието на
пътното платно на км.155+300 с посока на движение от гр. М. към гр. В. към
14.05.2023г., тъй като видно от приложеното писмо под вх.
№4917/06.12.2023г. извършената проверка по постъпилия сигнал от
жалбоподателя за участъка от км. 154+500 до км. 155+300 е станало на
25.05.2023г. От приложения снимков материал към изготвения протокол за
ПТП е видно, че участъка в който е реализирано ПТП-то няма коловози и
други повреди по пътното платно, нанос от прах и почва покрай бордюра,
което да е възпрепятствало движението по пътното платно. Категорично от
изготвения снимков материал този участък няма дупки, съществени
деформации, изронени ръбове и други такива. Съдебния състав приема, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че
отклоняването на автомобила и последвалия удар в мантинелата се дължат на
неправилно избрана скорост на движение, несъобразена с мокрия и хлъзгав
път, а не на някакви други обективни или субективни фактори и причини. По
делото не се установи да е налице някаква друга внезапно възникнала
непредсказуема и извън контрола на водача ситуация. Не се установява
жалбоподателят да е съобщил данни за неизправност на автомобила,
поведение на друг участник в движението или някакво конкретно състояние
на водача. Съдебния състав намира за основателно да отбележи, че нормата
на чл.20 ал.2 от ЗДвП сочи с какви обстоятелства – предвидима опасност
водача следва да съобрази скоростта си на движение, за да може да я намали
или да спре и за разлика от разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП тази скорост
следва да е съобразена именно с тази опасност, а не дали е била неразрешена.
За съставомерност на чл. 20 ал.2 от ЗДвП не е от значение точната величина
на скоростта, респективно посочването и противно на доводите на
жалбоподателя. Все пак от описанието на атмосферните условия
,състоянието, релефа на пътя това е една логична напълно предвидима пътна
ситуация при обилен преди това валеж и дори поставени забранителни пътни
11
знаци макар и в друга посока на движение и потенциална опасност, която
произтича именно от факта, че платното за движение е мокро и хлъзгаво и
евентуално може би не е почистено.Жалбоподателят е бил длъжен да
съобрази отрицателното влияние на тези фактори и да намали скоростта си до
безопасна, а не да се движи със скорост която би избрал в случаите когато
има безупречна видимост към целия път и той е почистен, сух и ако я беше
съобразил нямаше да загуби контрол върху управляваното МПС, да навлезе
изцяло в съседна пътна лента като се завърти и се блъсне в еластична метална
ограда /мантинела/ в следствие на което е реализирал ПТП с материални щети
по автомобил, чиято собственост е на трето лице и имаме повредена 10 м.
мантинела собственост на АПИ.
Отново следва да се посочи и акцентува, че от гласните и писмени
доказателства, събрани надлежно пред настоящата съдебна инстанция се
установява по безспорен начин авторството на визираното в процесния
санкционен акт административно нарушение. Правилно ответникът е приел,
че скоростта на движение на автомобила се явява "несъобразена", тъй като е
била неподходяща за конкретните пътни условия и е попречила на
жалбоподателя да избегне опасността и предотврати настъпването на ПТП.
Противно на твърдяното във въззивната жалба, от доказателствата, събрани
по делото се установява по категоричен начин, че пътната настилка е била
мокра и хлъзгава, което само по себе си е особеност, с която водачите следва
да съобразяват скоростта си на движение. Именно последната е довела до
невъзможност за реакция от страна на водача/жалбоподател и настъпване на
ПТП с материални щети. Съгласно посочената като нарушена норма на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Необоснован в тази връзка е довода на жалбоподателя , че в наказателното
постановление не било ясно установено в какво се изразява несъобразяването
на скоростта на водача, т. е. в коя от посочените хипотези по чл. 20, ал. 2 изр.
първо от ЗДвП попада процесният случай. Този довод не се споделя от
12
съдебния състав, доколкото в санкционния акт ясно е вписано, че причина за
настъпилото ПТП с материални щети е движение на автомобила с
несъобразена със състоянието на пътя (мокра и хлъзгава пътна настилка)
скорост. Не се споделя и твърдението на жалбоподателя, че по делото липсват
доказателства за наличието на несъобразена скорост на водача и наличието на
причинна връзка между скоростта на движение и ПТП. От приобщения пред
настоящата съдебна инстанция снимков материал, е видно състоянието на
автомобила след ПТП, сочещо по очевиден и несъмнен начин, че скоростта на
движение на автомобила не е била съобразена с пътните условия, със
състоянието на настилката. Това обстоятелство се доказва и от възражението
след съставяне на акта на жалбоподателя, който е заявил: "Пътят е бил мокър,
кален и хлъзгав и колата стана неуправляема". Цитираната по – горе
разпоредба задължава водачите на пътни превозни средства да съобразяват
скоростта на движение с посочени състояния на пътя, стоящи извън волята на
водача, но при наличието на които последният да е в състояние да намали
скоростта и спре в случай на необходимост. От доказателствата се
установява, че жалбоподателят е загубил управление върху автомобила при
наличие на мокър терен, провокирано именно от скоростта на движение на
същия. Според жалбоподателя, непосочването на скоростта на движение и
особеностите на пътната обстановка съставляващи нарушения по чл. 42, т. 4 и
чл. 57, т. 5 от ЗАНН. Тук следва да се отбележи, че точно фиксирани
стойности на скоростта на движение за констатиране на нарушение по чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП не е необходимо. Обстоятелството дали същата е съобразена
или не с посочените от законодателя условия на пътя се извлича от
настъпилите последици. В процесния случай те са ясно установими от
снимковия материал по делото и са такива, от които не остава никакво
съмнение, че жалбоподателят не е съобразил скоростта на движение на
управлявания автомобил с мократа пътна настилка, респективно с риска,
който движението с несъобразена скорост носи. За да се осъществи съставът
на приложения като правна квалификация на деянието чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
не е необходимо да бъде установена конкретната скорост на управление на
превозното средство, такова установяване не се изисква от законодателя, а и
в повечето сходни случаи това е невъзможно. Следва да се прави разлика
между движение с "превишена" и такова с "несъобразена" скорост, т. е.
условие за законосъобразността на процесното наказателно постановление не
13
е посочване на точната скорост на движение на автомобила. Преценката в
този случай е предоставена на компетентните контролни органи, които в
настоящия случай прецизно и съобразно своите правомощия са установили
фактическата обстановка. Както се отбеляза по – горе, разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение за водачите на пътни превозни средства
да съобразяват скоростта си на движение с посочените условия,
характеристики и вероятни препятствия, които биха могли да провокират
опасни и критични ситуации и пътни инциденти. Мократа настилка е елемент
от обобщеното понятие "състояние", въведено от законодателя в
разпоредбата и водачът е длъжен при наличието на такава да съобрази
скоростта си на движение и спре, респективно предотврати настъпване на
произшествие.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с чл. 58д т.1
от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 23-0300-
000237/31.05.2023 год. на Началник Група - РУ гр.М. към ОД на МВР гр.В.
От страните не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
14