№ 80
гр. Ямбол, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500241 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.М.Г. с ЕГН **********, от с.****** против
Решение №146/24.06.2021 г., постановено по гр.д.№2185/2020 г. на ЯРС.
С посоченото решение ЯРС е постановил следното: ОБЯВЯВА за неистински
документи Заявление с вх. № 2 от 23.06.2016г., ведно с приложение № 1 и 2; Заявление с вх.
№ 4 от 13.07.2017г, ведно с приложения № 1 и 2 и Заявление с вх. № 18 от 26.07.2018г.,
ведно с приложения № 1 и 2, и всички от Н. М. Г. до ОС"З"-Стралджа, и ги изключва от
доказателствата по делото; ОСЪЖДА Н. М. Г. от.гр.****, ЕГН **********, да заплати на
А.М.Г. от с.****, ЕГН ********** сумата от 580,81 лв., представляваща дължимото арендно
плащане по Договор за аренда на земеделска земя от 18.12.2013 г., с нотариална заверка на
подписите рег.№ 6421 на нот. Д.Л., рег.№ 322 на НК, за стопанските 2016/2017 г., 2017/2018
г. и 2018/2019 г., ведно със законната лихва от 01.09.2020 г. до окончателното плащане, по
банкова сметка IBAN **** в "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, а искът за разликата до
1565,94 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ; РАЗВАЛЯ Договор за аренда на земеделска
земя от 18.12.2013 г., с нотариална заверка на подписите, рег.№ 6421 на нот. Д.Л., рег.№ 322
на НК, сключен между А.М.Г. от с.*** и Н. М. Г. от гр.*, в частта относно лозе от 6,701 дка
в м. "Сусам търла", с №140076 по плана на земеразделяне на землището на с. *, а по
кадастрална карта имот с идентификатор 32771.140.76, а искът за разваляне на договора в
1
останалата му част като неоснователен ОТХВЪРЛЯ; ОСЪЖДА Н. М. Г. от гр. * да върне
на А.М.Г. от с. * лозе от 6,701 дка в м. "Сусам търла", с №140076 по плана на земеразделяне
на землището на с.Иречеково, а по кадастрална карта имот с идентификатор 32771.140.76,
което лозе е предмет на Договор за аренда на земеделска земя от 18.12.2013г., с нотариална
заверка на подписите рег.№ 6421 а нотариус Д.Л., рег.№ 322 на НК, а искът за връщане на
останалите имоти по договора, като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ; ОСЪЖДА Н. М. Г. от
гр.* да заплати на А.М.Г. от с. * направените по делото разноски в размер на 236.16лв.;
ОСЪЖДА А.М.Г. от с. * да заплати на Н. М. Г. от гр. * направените по делото разноски в
размер на 537,34лв.
С въззивната жалба на А.М.Г. първоинстанционното решение се атакува в
отхвърлителните части с твърдения, че е неправилно поради нарушение на
съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост. Изложени са
подробни доводи за неправилност на решението на ЯРС в обжалваните части. Въззивникът
счита, че ЯРС правилно е възприел валидността на сключения между страните договор за
аренда, но неправилно е извел извод за неизпълнение от страна на арендодателя на
задължението му за предоставяне на зем.земи за ползване на арендатора, като не оспорва, че
опис за предаване на арендованите имоти, съгласно разпоредбата на чл.6, ал.4 от ЗАЗ не е
представен, но съгласно чл.6, ал.5 от ЗАЗ при липса на опис се счита, че земеделската земя е
била предадена и приета в надлежно състояние. Заявява още, че по делото нямало
доказателства за уведомяване от страна на арендатора за недостатъци или предявени от
трети лица права върху обекта, следователно предаването на земеделските земи следвало да
се счита извършено в надлежно състояние за ползване по предназначение. Сочи още, че
дали арендаторът ще заяви за ползване земеделските земи, е в зависимост единствено от
неговата воля и евентуалното неползване на арендованите имоти може да бъде последица
само от неговото пасивно поведение и бездействие относно подаване на съответните
заявления, като няма събрани доказателства за създадени пречки от страна на въззивника,
които да възпрепятстват въззиваемия да подаде заявленията. По отношение на подадената от
Р.П.С. декларация по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ за ползване на част от процесните зем.земи се
твърди, че е представена след настъпила преклузия, което я прави негодно доказателство.
Освен това е наведено и съображение, че е без значение дали арендаторът е ползвал
земеделските земи, т.к. в договора за аренда нямало освобождаваща отговорността на
арендатора клауза, поради което са дължими плащания за арендните вноски в установени
съгласно договора размери, за които няма доказателства да са платени. По отношение
исковете по чл.28, ал.2 и чл.30, ал.1 ЗАЗ счита, че са налице основанията за разваляне на
целия договор, а не само на частта относно лозето от 6,701 дка, а като последица от
развалянето следвало арендатора да върне всички арендовани земи, а не само лозето. Иска
се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което предявените
в производството искове бъдат уважени изцяло. Заявена е претенция за присъждане на
разноски за двете инстанции.
По описаната въззивна жалба е постъпил писмен отговор от Н. М. Г., чрез адвокат
2
Т.С., с който е оспорена основателността й. Изложени са подробни съображения, въз основа
на които е направен извод за законосъобразност и правилност на атакуваното решение. Иска
се оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на атакуваното решение. Заявена е
претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивника А.М.Г., редовно и своевременно призован, не се явява, но се
представлява от адв.П.П. от ЯАК, който подържа жалбата и моли за уважаването й по
изложените в нея съображения. Поддържа и претенция за присъждане на сторените по
делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
В о.с.з. въззиваемия Н. М. Г., редовно и своевременно призован, не се явява, но се
представлява от адв.Т.С. от ЯАК, която подържа заявеното в отговора на въззивната жалба
становище за неоснователност на същата и моли за оставянето й без уважение, съответно -
за потвърждаване на решението в атакуваните части. Поддържа и претенция за присъждане
на сторените по делото разноски.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Фактическа обстановка по делото е правилно установената от първостепенния
съд и е следната:
Не е спорно между страните, че същите са сключили процесния Договор за аренда
от 18.12.2013 г., с нотариална заверка на подписите, рег.№6421 на нотариус Д.Л., рег.№322,
надлежно вписан в СВп-Ямбол, по силата на който ищеца в качеството на арендодател, е
отдал за временно и възмездно ползване на ответника в качеството му на арендатор
описаните в договора земеделски земи в размер общо на 104,395 дка. Договорът е сключен
за срок от 15 години, считано от 01.10.2014 г. Договорено е годишно арендно плащане за
всяка стопанска година по 5 лева/дка, като е уговорено заплащането да се извършва в срок
до 31.10. на съответната стопанска година. Земеделските земи с обща площ от 104,395 дка в
землището на с.Иречеково, са надлежно индивидуализирани: нива от 40,994 дка с №100032
по плана за земеразделяне, нива от 28,702 дка с №111007 по плана за земеразделяне, нива от
27,998 дка с №410018 по плана за земеразделяне и лозе от 6,701 дка с №140076. Съгласно
чл.8 арендодателят е длъжен да предаде недвижимите имоти в състояние, което отговаря на
предназначението, за което са арендовани и да осигури на арендатора спокойното и
безпрепятственото им ползване.
Между страните не е налице спор и че ответникът в качеството си на арендатор не е
изпълнил задълженията си по договора за аренда да извърши дължимите арендни плащания
за процесния период - за стопанските 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г.
Не е спорно, че ищецът е собственик на ½ ид.част от арендуваните земи, установено
3
и от Нотариален акт №190, том III, рег.№3309, дело №425/10.07.2013 г. и Нотариален акт
№191, том III, рег.№3310, дело №426/10.07.2013 г. Съгласно представените скици от СГКК-
Ямбол от 12.08.2020 г. по кадастралната карта, одобрена със заповед от 2018 г., имотите са с
идентификатори, както следва: нивата с №100032 по плана за земеразделяне – 32771.100.32;
нивата с №111007 по плана за земеразделяне - 32771.111.7; нивата с №410018 – 32771.410.18
и лозето - 32771.140.76.
Установено е по делото, че ищецът, като физическо лице, е сключил със себе си в
качеството на ЕТ „А.М.Г.“ договори за наем от 29.07.2017 г. за стопанската 2017/2018 г. и от
10.02.2018 г. за стопанската 2018/2019 г., които имат за предмет отдаването под наем на три
от процесните земеделски имоти, а именно: нивите с №100032, №111007 и №410018. В о.с.з.
от 22.02.2021 г. ищеца, чрез пълномощника си признава, че е обработвал нивите с №100032,
№111007 по представените два броя договори за наем през стопанските 2017/2018 г. и
2018/2019 г., като не е подавал заявление за ползване за стопанската 2016/2017 г., а нивата с
№410018 не е ползвал, т.к. е била заявена за ползване от ответника на осн. вписания договор
за аренда.
Видно от извлечението от Регистър на имоти по чл.69, ал.1 и чл.70, ал.1 от
ППЗСПЗЗ за стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г. на ОСЗ-Стралджа, първите два имота
(с №100032 и №111007) са декларирани за ползване от ищеца и от Р.П.С., за която е
безспорно по делото, че е другият им съсобственик, подала декларации като такава по чл.69,
ал.1 от ППЗСПЗЗ за съответните стопански години. Същите обстоятелства се установяват и
от приложените заявления - по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ от ищеца и по чл.69 от ППЗСПЗЗ -
от посоченото трето лице. Лозето е декларирано само от ответника. Имот №410018 е
деклариран от Р.П.С. - 10,499 дка, а 17,499 дка от него са декларирани от ответника. За
стопанската 2016/2017 г. декларация по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ не е подавана за тези имоти
от ищеца, а по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ е подадена само от Р.П.С. за 10,762 дка от нивата с
№111007, за 15,372 дка от имот №100032 и за 10,499 дка от имот №410018.
От заключението на вещото лице по графологичната експертиза се установява, че
заявленията за трите стопански години: Заявление по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ, вр. чл.37б,
ал.3 от ЗСПЗЗ с вх.№2/23.06.2016 г., ведно с приложение №1 и 2; Заявление с вх.
№4/13.07.2017 г., ведно с приложения №1 и 2 и Заявление с вх.№18/26.07.2018 г., ведно с
приложения №1 и 2, и трите подадени от Н. М. Г. до ОС“З“ - Стралджа, не са подписани от
ответника. В Обяснение по преписка, вх.№4176/2020 г. на ЯРП ответника е възразил, че
документите, съхранявани от административния орган, са подправени.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от
ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната
4
жалба е неоснователна.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта
на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
Преценено по същество, атакуваното решение е правилно.
Предявените искове са с правно основание чл.8, ал.1, чл.28, ал.2 и чл.30, ал.1 от
Закона за арендата в земеделието – за присъждане на неплатено арендно плащане, за
разваляне на договор за аренда и за връщане на обекта на разваления договор за аренда.
Такава е правната квалификация на исковете, дадена и от ЯРС. Исковете са допустими, а
при преценка по същество, извършена въз основа на събраните по делото доказателства –
исковете са частично основателни. По този начин правилно се е произнесъл и
първостепенния съд. При постановяване на решението си, ЯРС е извършил пълен и
обективен анализ на събраните по делото доказателства, като изложените мотиви се
споделят изцяло и на основание чл.272 от ГПК въззивния съд препраща към тях.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗАЗ арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в
уговорения вид и срокове. Както е изложил ЯРС, процесния договор за аренда е валидно
сключен - в съответствие с изискванията на чл.3, ал.1 ЗАЗ е спазена предвидената в нормата
форма за действителност - писмена с нотариална заверка на подписите, поради което е годен
да породи следващите се правни последици - задължението на арендодателя да предаде
недвижимите имоти и да осигури спокойното и безпрепятственото им ползване, както и
съответното на него задължение на арендатора за арендни плащания. Основния спорен по
делото въпрос, от който зависи и основателността на иска по чл.8, ал.1 ЗАЗ е изпълнил ли е
арендодателя задължението да осигури безпрепятственото ползване на имотите от
арендатора през процесните стопански години, уговорено в чл.8 от договора за аренда, което
задължение обуславя насрещното такова на арендатора за плащане на арендната цена.
ЯОС изцяло споделя извода на първостепенния съд, че ищеца (чиято е
доказателствената тежест с оглед нормата на чл.154 ГПК) не е провел пълно доказване на
правно релевантния факт, че е предоставил арендованите имоти на арендатора и е осигурил
безпрепятственото им ползване в процесния период. По делото е установено безспорно, че
през процесните стопански години на арендатора е предоставено изцяло само ползването на
лозето, а за нивите е била налице пречка за ползването им в пълен обем. От една страна
ищеца, чрез пълномощника си твърди, че предаването на ответника на процесните земи е
станало със самото сключване на договора, позовавайки се на текста на чл.1, че
арендодателят предоставя съсобствените земи с подписването на договора. От друга страна
е установено, че ищеца като физическо лице, е сключил със себе си в качеството на ЕТ
„А.М.Г.“ договори за наем за стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г., които имат за предмет
отдаването под наем на три от процесните земеделски имоти, а именно: нивите с №100032,
№111007 и №410018. В о.с.з. от 22.02.2021 г. ищеца, чрез пълномощника си признава, че е
обработвал нивите с №100032, №111007 по представените два броя договори за наем през
5
стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г., като не е подавал заявление за ползване за
стопанската 2016/2017 г., а за нивата с №410018 твърди, че не я е ползвал, т.к. е била
заявена за ползване от ответника на основание вписания договор за аренда.
Така заявените от ищеца факти се потвърждават и от ангажираните по делото
писмени доказателства: установено е, че ищеца в качеството си на ЕТ „А.М.Г.“ въз основа
на договорите за наем на нивите с №№100032, 111007 и 410018 за стопанските 2017/2018 г.
и 2018/2019 г. е участвал в процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ за ползването на земите по
масиви, като декларирал пред административния орган първите два имота за ползване от
него, заедно с Р.П.С. (другия съсобственик на имотите), подала декларации като такава по
чл.69 от ППЗСПЗЗ, вр. чл.37б от ЗСПЗЗ, както за части от тези две ниви, така и за част от
нивата с №410018 – за 10,499 дка. За стопанската 2016/2017 г. С. също е подала декларация
по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ за 10,762 дка от нивата с №111007, за 15,372 дка от имот
№100032 и за 10,499 дка от имот №410018.
Първоинстанционния съд е посочил, че съгласно чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ всеки
собственик подава в общинската служба по земеделие по местонахождение на имота
декларация по образец, в която се посочват формата на стопанисване и начинът на трайно
ползване на земите. Декларацията, подадена от един съсобственик, ползва всички
съсобственици. Ползвателите на земеделски земи са длъжни да представят в общинската
служба по земеделие копие от договорите за наем, аренда или съвместна обработка на
земята. При представяне на два и повече невписани в службата по вписвания договори за
един и същ имот регистрация се извършва на договора, посочен в подадената от
собственика декларация. Ако собственикът не е подал декларация, общинската служба по
земеделие уведомява страните по договорите. За невписаните договори, в които е
предвидено продължаване на уговорения срок, се представя и изрично писмено
споразумение между страните за продължаване срока на договора. Общинската служба по
земеделие води регистър на собствениците и ползвателите на земеделски земи и предоставя
информация за тях на ползвателите, участващи в споразумението по чл.37в с цел
насърчаване на уедрено ползване и създаване на масиви.
При тази нормативна уредба ЯРС извел правилния извод, който изцяло се споделя
от въззивния съд, че от релевантно значение е декларираното от собственика ползване на
имотите. След декларираното от Р.П.С. през стопанската 2016/2017 г. ползване от нея на
собствените й земи, за ответника е останала възможността да ползва останалата площ от
нивите: от имот с №111007 - 17,94 дка, от имот №100032 - 25,622 дка и от нивата с №410018
– 17,499 дка. Заедно с лозето от 6,701 дка общата площ, за която е осигурено
безпрепятствено ползване за стопанската 2016/2017 г. е 67,762 дка, за които по 5 лв. на декар
дължи арендно плащане в размер на 338,81 лв. Правилен е и се споделя и извода, че за
установяване, каква площ реално е декларирал арендаторът-ответник за ползване, не могат
да послужат съхраняваните от административния орган заявления, т.к. не са подписани от
него и са неистински документи по смисъла на чл.193 и 194 от ГПК, за каквито правилно са
6
обявени. Вярно е също така, че реално декларираната от ищеца площ е без значение, при
липса на установена пречка да ползва останалата недекларирана от собственика площ.
По отношение на следващите две стопански години (2017/2018 г. и 2018/2019 г.)
безспорно е установено ползването от ищеца-арендодател на двете от нивите по договорите
му за наем (сключени сам със себе си) - с №100032 и №111007, които е декларирал в
процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ, заедно с другия съсобственик Р.П.С., която е подала
декларация по чл.69 от ППЗСПЗЗ освен за тях и за част от имот №410018 - за 10,499 дка.
При това положение за ответника е осигурена възможност да ползва въз основа на договора
за аренда останалата площ от този имот - 17,499 дка. Заедно с площта на лозето от 6,701 дка
е имал възможност да ползва 24,200 дка, за които дължи по 5 лв. на декар или дължи
арендно плащане в размер на 121 лв. за всяка от двете стопански години.
При изложеното, искът по чл.8, ал.1 ЗАЗ е основателен до общ размер от 580,81 лв.
за процесните три стопански години, за която сума следва да бъде уважен, а за разликата до
претендирания размер от 1565,94 лв. - да бъде отхвърлен, като неоснователен. Така
законосъобразно и правилно се е произнесъл и първоинстанционния съд, поради което
решението му по този иск не страда от пороци и следва да бъде потвърдено.
Оплакванията във въззивната жалба по отношение тази част от решението на ЯРС се
прецениха от въззивния съд за неоснователни и се оставиха без уважение. Вярно е
твърдението на въззивника, че дали арендаторът ще ползва или дали ще заяви за ползване
земеделските земи, е в зависимост единствено от неговата воля, като е без значение за
задължението му за арендно плащане дали е ползвал земеделските земи. Независимо от това
обаче и както се изложи по горе, ищеца не е установил по несъмнен начин правно
релевантния факт, че е предоставил арендованите имоти на арендатора и е осигурил
безпрепятственото им ползване в процесния период. Напротив - от събраните по делото
доказателства, а и от изявленията на самия ищец в о.с.з. е безспорно установено, че през
процесните стопански години на арендатора е предоставено изцяло ползването само на
лозето, а за нивите е била налице пречка за ползването им в пълен обем и за тази пречка
ищеца е знаел, т.к. част от нивите е ползвал самия той.
Разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАЗ урежда специфично основание за разваляне на
арендния договор – поради неизпълнение, изразяващо се в забава на арендното плащане за
повече от три месеца. Що се касае до реда за упражняване на правото на разваляне и след
като процесния договор е със срок от 15 години, то на основание чл.28, ал.2 от ЗАЗ
развалянето става по съдебен ред, т.е. предявения на това основание иск е допустим.
В процесния случай и предвид липсата на спор между страните, безспорно е
установено наличието на договор за аренда на зем.земи, сключен между страните по делото.
Безспорен е и фактът на неизпълнение на задължението за заплащане на арендните вноски
от страна на арендатора - ответник, като допуснатото от последния неизпълнение касае
арендни плащания за трите процесни години.
7
Както правилно е изложил първостепенния съд, за да настъпят обаче
претендираните от ищеца правни последици на развалянето на договора, следва да е налице
възникнало в негова полза потестативно право на разваляне, което ответникът от своя
страна оспорва. В случая ищецът претендира разваляне, поради неизпълнението на
ответника на задълженията му за плащане на договореното арендно плащане. Съгласно
чл.27, ал.1, т.2 ЗАЗ прекратяването на договора за аренда при неизпълнение става по общия
ред, доколкото в този закон не е предвидено друго. Разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД
изисква длъжникът по един двустранен договор да не е изпълнил задължението си поради
причина, за която той отговаря, съответно изисква кредиторът да е изправна страна. Именно
този факт по делото, както правилно е посочил ЯРС е спорен, тъй като ответника се
позовава на обуславящото изпълнението на задълженията му предаване на имотите на
негово разположение. С действията си по сключване на договори за наем за три от нивите и
ползването на две от тях, както и с бездействието си да отстрани пречките за ползване на
земите от ответника, ползвани от другия съсобственик, ищецът се явява неизправна страна
по договора. Той не е изпълнил задължението си по чл.8 от договора да осигури на
арендатора спокойно ползване на земите за процесните стопански години, с изключение на
лозето. Поради това правилен е извода на ЯРС, че фактическият състав на чл.28, ал.1 от ЗАЗ
не е налице по отношение на нивите и не е възникнало право за ищеца да развали договора
относно тях, съответно не може да настъпи желаната от него правна последица и искът му в
тази част, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен. По отношение на лозето е налице
безпрепятствено ползване от ответника, който не е заплатил дължимите арендни вноски за
трите стопански години в съответните срокове. Поради това искът в тази част е основателен
и договорът следва да бъде развален относно този имот. На осн. чл.30, ал.1 от ЗАЗ след
прекратяване на арендния договор и като последица от това, арендаторът е длъжен да върне
обекта на договора, т.е. искът относно лозето следва да бъде уважен.
Оплакването във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното
решение, в частта на исковете по чл.28, ал.2 и чл.30, ал.1 ЗАЗ се прие за неоснователно от
въззивния съд. Не може да бъде споделено твърдението на въззивника, че същия е изправна
страна по процесния договор, предвид съображенията в обратна насока, изложени по-горе.
В допълнение може да се посочи, че действително съдебната практика (Решение
№383/29.01.2016 г. на ВКС по гр.д.№2225/2015 г., ІV г.о., Решение №151/09.12.2014 г. на
ВКС по т.д.№1970/2013 г., І т.о.) признава възможността всяка от страните независимо, че
не е изпълнила собственото си задължение, с оглед неизпълнението на противната страна да
развали едностранно договора. Предпоставките обаче при които може да стане развалянето
на двустранен договор при неизправност и на двете страни са: да е настъпила изискуемост
на задълженията и на двете страни; да липсва взаимна обусловеност на задълженията на
двете страни, т.е изпълнението на едната страна да не зависи от изпълнението на другата; да
липсва готовност за изпълнение на договора. В настоящия случай описаните предпоставки
не са налице, поради което правилно е отречено от първостепенния съд правото на
8
въззивника да иска разваляне на процесния договор за аренда в пълен обем.
При всичко изложено до тук, за въззивния съд се налага извода, че решението на
първостепенния съд, в обжалваните части, не страда от пороците, визирани във въззивната
жалба, правилно е и постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата,
поради което и на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба, като неоснователна - да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото въззиваемата страна има право да й се присъдят разноски
за въззивната инстанция в размер на 300 лв. за заплатено адв.възнаграждение, предвид
наличието на надлежно искане и на доказателства за направени разноски в посочения
размер.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №146/24.06.2021 г., постановено по гр.д.№2185/2020 г.
по описа на ЯРС в частта, с която са отхвърлени предявените от А.М.Г. против Н. М. Г.
искове с правно основание чл.8, ал.1, чл.28, ал.2 и чл.30, ал.1 от Закона за арендата в
земеделието.
ОСЪЖДА А.М.Г. от с. *, ****, ЕГН ********** да заплати на Н. М. Г. от гр. *,
****, ЕГН ********** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв.
Решението, на осн.чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9