Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 12.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 2355 по описа за 2020 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 163961/11.07.2019
г. постановено по гр.д. № 15947 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 58
с-в „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД с ЕИК *******е осъдено да заплати на И.К.И. с ЕГН **********
следните суми: на основание чл. 128 КТ -
1 966 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от
06.03.2017 г. до 31.07.2017 г., ведно със законната лихва от 02.10.2017 г, като
искът за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3 100
лв. е отхвърлен като неоснователен, на
основание чл. 224, ал. 1 КТ - 853, 62 лв., представляваща дължимо обезщетение
за 6 дни неизползван платен отпуск, ведно със законната лихва от 02.10.2017 г.,
като искът за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1 100
лв. е отхвърлен като неоснователен; на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 3 ГПК „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД е осъдено да
заплати на И.К.И. 176, 88 лв. съдебни разноски по компенсация, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Н.ц.з.с.н.с.“
ЕООД е осъдено да заплати по сметка на СРС сумата от 349, 09 лв. държавна
такса. Допуснато е предварително изпълнение относно сумите за трудово
възнаграждение и обезщетение.
Срещу първоинстанционното решение е
подадена въззивна жалба с вх. №
5187361/12.11.2019 г. по регистъра на СРС н. „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД, представлявано
от управителя К.Б.срещу решението в частите, с които по иска с правно
основание чл. 128 КТ жалбоподателят е осъден да заплати на И.К.И. сумата от
1966 лв., ведно със законна лихва, считано от 02.10.2017 г. и по иска с правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ жалбоподателят е осъден да заплати на И.К.И. сумата
от 853, 62 лв., ведно със законна лихва, считано от 02.10.2017 г. Наведени са
оплаквания за неправилност и необоснованост. Счита, че с подписването на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение без възражения ищецът в
първоинстанционното производство се е съгласил, че не му се дължи обезщетение
за неползван отпуск. Оспорва изводите на първоинстанционния съд относно размера
на изплатеното възнаграждение с РКО № 68/19.05.2017 г. Поддържа, че всички
изплатени на ищеца суми са редовно осчетоводени със съответните счетоводни
записвания и за тях са подавани изискуемите декларации пред НАП и са заплащани
дължимите осигуровки. Счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения
от първостепенния съд, който не е назначил съдебно-счетоводна експертиза
относно установяване на обстоятелството дали РКО № 68/19.05.2017 г. е бил
осчетоводен, не е указал на ответника, че за твърдените от него обстоятелства и
възражения липсват доказателства, както и не е изискан от ищеца връченият му
екземпляр от РКО, за да бъде извършено сверяване. Иска се решението в
обжалваните части да бъде отменено и да бъдат присъдени сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор на насрещната
страна И.К.И., подаден чрез адв. Н.С., в който се оспорва подадената жалба.
Навеждат се доводи, че ответникът в първоинстанционното производство, чиято е
била доказателствената тежест, не е доказал изпълнение на задължението си за
заплащане на трудово възнаграждение на ищеца. Сочи, че представените РКО № 68 и
РКО № 79 представляват неистински документи при съобразяване на чл. 8 ЗСч,
излагайки подробни съображения. Поддържа, че никога не е получавал
възнаграждението си в брой, а единствено по банков път. По отношение на иска за
заплащане на обезщетение за неползван отпуск сочи, че ответникът работодател не
е представил никакви писмени доказателства, установяващи ползването му. Оспорва
доказателствената стойност на свидетелските показания по отношение на
твърдените факти за плащане. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение и да
се присъдят сторените разноски.
В срок е подадена и насрещна въззивна жалба с вх. № 5216841/30.12.2019
г. по регистъра на СРС на И.К.И. срещу първоинстанционното решение в
частите, с които искът с правно основание чл. 128 КТ е отхвърлен над
уважения размер от 1 966 лв. до пълния предявен размер от 3 100 лв.,
а искът с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ е отхвърлен е над уважения размер
от 853, 62 лв. до размера от 1 073,09 лв. и в претенцията за разноските за
сумата над 176, 88 лв. до размера от 520 лв. За обосноваване основателността на
насрещната въззивна жалба са изложени идентични на съдържащите се в отговора на
въззивната жалба доводи, а именно – неистинност на приетите като доказателства
по делото РКО № 68/19.05.2017 г. и РКО № 79/16.06.2017 г., че никога не е
получавано трудово възнаграждение в брой, че не е доказано от страна на
работодателя ползването на платен годишен отпуск от служителя за 2017 г. Иска
се решението да бъде отменено в обжалваните части и предявените искове да бъдат
уважени в пълен размер.
Постъпил е писмен отговор от „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД, подаден чрез управителя К.Б.,
в който се поддържа, че първостепенното решение в отхвърлителните части е
правилно и законосъобразно. Намира жалбата за неоснователна и се иска решението
в обжалваната от И.К.И. част да бъде потвърдено.
В откритото съдебно
заседание на 01.10.2020 г. въззивникът „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД не изпраща
представител. С писмена молба, докладвана в съдебното заседание, поддържа
въззивната си жалба и прави възражение за прекомерност на разноските на
насрещната страна.
Въззиваемата страна и
жалбоподател по насрещната жалба И.К.И. се явява лично, заедно с упълномощения
процесуален представител по делото – адв. С.. Пълномощникът оспорва подадената
въззивна жалба, поддържа насрещната жалба и иска същата да бъде уважена.
Поддържа, че и в двата касови ордери се съдържат добавки, стойността на сумите
словом е изписана върху самото обозначение „словом“, а не отреденото празно
място в бланката. Претендира разноски. Счита, че на насрещната страна не се
дължат разноски, доколкото не е представила доказателства, че действително е
сторила такива, а при условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба на И.К.И. с ЕГН **********
против „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД с ЕИК *******. При условията на обективно
съединяване са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 128 КТ и чл.
224, ал. 1 КТ. Ищецът твърди, че в периода от 06.03.2017 г. до 31.07.2017 г.
между него и ответника „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което И.К.И. е заемал длъжността „Технически
ръководител“, срещу основно месечно възнаграждение в размер на 3 130 лв.
Според служителя работодателят не му е заплатил в цялост дължимото трудово
възнаграждение за периода и към момента на предявяване на исковата молба му
дължи още сумата от 3 100 лв. Сочи още, че в периода на действие на
трудовото правоотношение не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск в
размер на 8 работни дни, поради което при прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят е следвало да му заплати обезщетение за
неползвания отпуск в размер на сумата от 1 100 лв. По изложените съображения
И.К.И. иска „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД да бъде осъдено да му заплати сумата от
3 100 лв., представляваща дължимо нетно трудово възнаграждение за периода
от 06.03.2017 г. до 31.07.2017 г., ведно със законната лихва от 02.10.2017 г. и
сумата от 1 100 лв., представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск. Претендира разноски.
Ответната страна „Н.ц.з.с.н.с.“
е подала отговор на исковата молба чрез адв. С.Б., в който оспорва исковете
като неоснователни. Поддържа, че работодателят изцяло е изплатил дължимото на
служителя трудово възнаграждение за периода от 06.03.2017 г. до 31.07.2017 г.,
като представя като доказателства 3 бр. банкови платежни нареждания за обща
сума в размер на 9 000 лв., 1 бр. РКО за сумата от 2 400 лв. и 1 бр.
РКО за сумата от 1 180 лв., от които твърди, че 734 лв. са в полза на И.И..
Според ответника с подписването на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение от 26.07.2017 г. ищецът се е съгласил, че работодателят не му
дължи никакви суми. А по отношение на претенцията за обезщетение за неползван
отпуск поддържа и че служителят е ползвал полагаемият му се годишен отпуск през
месец юли 2017 г. Ответникът намира претенциите на ищеца за неоснователни и
счита, че исковете на И.К.И. следва да бъдат отхвърлени.
Със становище от 14.05.2018 г.,
подадено чрез адв. Н.С. пред първоинстанционния съд, ищецът И.К.И. е изложил
допълнителни съображения във връзка с доводите на ответника. Заявил е, че никога
не е получавал трудово възнаграждение в брой, а единствено по банков път. По
отношение на РКО № 68/19.05.2017 г. поддържа, че цифрата „2“ е поставено пред
числото „400“ след съставяне и подписване на документа. Твърди, че РКО е
издаден за 400 лв., а впоследствие е добавена цифрата 2, за да придобие
документът вид, че е издаден за 2 400 лв. Навежда доводи, че двойката е
видимо по-голяма от останалите цифри., думите „две хил и“ не са написани на
отреденото им място в ордера, а върху думата „словом“, макар да има достатъчно
редове за изписването им. Твърди още, че думата „заплата“ е изписана
впоследствие и не това е действителното основание за плащането. По отношение на
РКО № 79/16.06.2017 г. поддържа, че е издаден за 180 лв., а впоследствие пред
тази сума е добавена цифрата 1, текстът „хиляда“ и така документът е придобил
вид на РКО за 1 180 лв., впоследствие е добавен и текстът „заплата за общи
работници 4 бр.“, както и текстът съдържащ се под подписите на съставил и
получил – „1. заплата И. – 734 лв., 2. общи работници – 4 бр. - 446 лв.“. Поддържа,
че цифрата „1“ е поставена по-близо до следващата цифра „1“ в сравнение с
останалите цифри, двете единици са изписани с различен химикал и по различен
начин, а думата „хиляда“ е изписана с различен химикал, по различен начин,
преди и частично върху думата „словом“, освен това не става ясно кой е И., нито
кои са четиримата работници, чиито заплати е получил. Освен това ищецът сочи,
че никога не е имал задължение да изплаща заплати на други работници на ответното
дружество. Не оспорва, че получил преведените по банков път суми. Сочи, че
подписването на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение има значение
само по отношение на връчването ѝ, а не и че признава, че работодателят
не му дължи обезщетение за неползвания платен годишен отпуск.
С определение, постановено в
открито съдебно заседание на 14.05.2020 г. по гр.д. № 15947 по описа за 2018
г., Софийски районен съд, 58 с-в е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че И.К.И. е получил от „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД заплата в
общ размер на 9 000 лв. Страните не спорят и че в периода от 06.03.2017 г.
до 31.07.2017 г. помежду им е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което И.К.И. е заемал длъжността „Технически ръководител“ в „Н.ц.з.с.н.с.“
ЕООД, като основното му месечно трудово възнаграждение с периодичност на
изплащане „месечно“ е в размер на 3 130 лв. Правоотношението е възникнало
по силата на трудов договор № 015 от 02.03.2017 г., а е прекратено със Заповед
№ 005/26.07.2017 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ., като описаните писмени
документи – трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение са приложени и приети като доказателства по делото.
Спорно между страните е изплатено
ли е цялото дължимо трудово възнаграждение за периода на действие на трудовото
правоотношение и ползвал ли е ищецът полагаемият му се дължим платен годишен
отпуск, респективно получил ли е обезщетение за неползван платен годишен отпуск
при прекратяване на трудовото правоотношение.
Като
доказателство по делото е приложено е удостоверение с изх. № 02/05.10.2017 г.,
издадено от „Н.ц.з.с.н.с. в уверение на това, че И.К.И. е получил следния
брутен доход за периода от 06.03.2017 г. до 30.07.2017 г. в лева: за м. март
2017 г. – брутен доход 2 845, 45 лв., нетно възнаграждение 2 248,
75 лв., за м. април 2017 г. – брутен доход – 3 130 лв., нетно
възнаграждение 2 504, 84 лв., за м. май 2017 г. – брутен доход
3 130 лв., нетно възнаграждение 2 504, 84 лв. и за м. юни 2017 г.
– брутен доход 3 130 лв., нетно възнграждение 2 504, 84 лв., за м.
юли 2017 г. – брутен доход 2 980, 95 лв., нетно възнаграждение
2 370, 70 лв. Документът съдържа подпис на управителя н. „Н.ц.з.с.н.с.“
ЕООД – К.Б., но не и на съставилия го служител, нито на ищеца И.К.И..
Като
писмени документи по делото са приети: платежно нареждане за кредитен превод от
12.04.2017 г., с което „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД е превел в полза на И.К.И. е сумата
от 1 500 лв. с основание „работна заплата“, платежно нареждане за кредитен
превод от 08.06.2017 г., с което Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД е превел в полза на И.К.И.
е сумата от 2 500 лв. с основание „работна заплата“, платежно нареждане за
кредитен превод от 16.08.2017 г., с което „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД е превел в полза
на И.К.И. е сумата от 5 000 лв. с основание „работна заплата за април, май, юни
и юли“; разходен касов ордер № 68/19.05.2017 г., съставен за сумата от
2 400 лв. за заплата, разходен касов ордер № 79/16.06.2017 г., съставен за
сумата от 1 180 лв. за заплата за общи работници 4 бр., а след подписите на
съставил и получил сумата е изписано 1. заплата И. – 734 лв., 2. общи работници
– 4 бр. – 446 лв. Двата разходни-касови ордери са оспорени от страна на ищеца.
Същият не отрича, че е получил преведените по банков път суми.
По
делото е изслушана съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Г.С..
В отговор на поставените въпроси в заключението експертът е посочил, че ръкописният
буквен и цифров текст в РКО № 68 от 19.05.2017 г. е написан от едно и също лице,
като е направена добавка с различна химикална паста в цифрата „2“ от сумата
2 400 лв. и словом „две хил.и“, както и числото „2“ в долната част на
мястото „ВСИЧКО“. Ръкописният буквен и цифров текст в РКО № 79 за сумата от
1 180 лв. с дата 16.06.2017 г. е написан от едно и също лице, с една и
съща химикална паста, като впоследствие са добавени цифрата „1“ от сумата
1 180 лв., текстът върху словом „хиляда“ и числото „1“ от същата сума на
мястото „ВСИЧКО“. Подписите на „Получил сумата“ в РКО № 68/19.05.2017 г. и РКО
№ 79/16.06.2017 г. са положени от И.К.И.. В открито съдебно заседание,
проведено на 28.11.2018 г. в отговор на поставени въпроси вещото лице е
посочило, че двата РКО са изследвани в лабораторни условия с видео спектрален
компаратор ВСЦ 8000 и увеличителна лупа в Национална следствена служба. По
отношение на РКО 79/16.06.2017 г. е уточнил, че е направил обективираните в
заключението изводи при съобразяване на темпът на движение и натиска при
изписване на отделните цифри и е счел, че са добавени съответните цифри.
Направил е констатация с оглед предоставените като сравнителен материал РКО, че
няма практика върху текста „словом“ на бланката да се пише, напротив пише след него,
където има и оставено празно място. Експертизата е приета като доказателство по
делото, но е оспорена от пълномощника на ответника.
В
закрито заседание първоинстанционният съд е допуснал повторна експертиза, в
която вещото лице да отговори отново на въпроса дали ръкописният буквен и
цифров текст в двата документа са написани от едно и също лице, както и дали
има добавен текст и ако има с една и съща химикална паста ли е.
В
открито съдебно заседание, проведено на 06.03.2019 г., е приета повторна
съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещо лице М.З., в чието заключение е
посочено, че попълненията от ръкописни /буквени и цифрови текстове/ в РКО №
68/19.05.2017 г. за сумата от 2 400 лв. и РКО № 79/16.06.2017 г. за сумата
от 1 180 лв. са изпълнение от едно и също лице. В РКО № 68/19.05.2017 г. с
различна синя химикална паста са добавени на ред „СУМАТА“ пред „400“ цифрата
„2“ и след „400“ ръкописният текст „две хил и“, както и на ред „ВСИЧКО“ е
добавена цифрата „2“ преди „400“, а в РКО 79/16.06.2017 г. ръкописните текстове
са изпълнени с една и съща химикална паста. В отговор на поставени въпроси
вещото лице е посочило, че няма добавяне на единица преди 180 /РКО № 79/16.06.2017
г./, нито друг текст, тъй като химикалната паста в този ордер е една и съща.
Повторната експертиза е приета като доказателство по делото. От страна на ищеца
е оспорено заключението на вещото лице по отношение на РКО № 79/16.06.2017 г.
Настоящият
състав намира изготвените и приети като доказателства по делото заключения по
изслушаните съдебно-почеркови експертизи за задълбочени и компетентно
изготвени. Между двете експертизи не са налице съществени противоречия. И двамата
експерти дават заключение, че направените отбелязвания в РКО № 79 са с една и
съща химикална паста. Разликата в изводите произтича от изследванията на начина на изписване
на текста, натиска и щрихите, намерили израз в заключението на вещото лице С..
Поради изложеното съдът кредитира с доверие изготвените експертизи и ще ги цени
в съвкупност с останалите събрани доказателства по делото.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката Д.Т.Т., която е заемала длъжността „Мениджър
проекти“ в дружество на ответника, включително и по времето, когато там е
работил ищецът. Свидетелката дава показания, че докато е работила в „Н.ц.з.с.н.с.“
ЕООД е разполагала с оборотни средства и е заплащала текущи разходи, заплати и
надници на работниците, както и че многократно е предоставяла пари на И.К.И.,
плащала му е и заплати в брой. Сочи, че около Великден 2017 г. му е дала
заплата в „кеш“, както и че му е предоставяла аванси за работна заплата срещу
РКО. Знае, че заплатите, които са превеждани по банкова сметка *** И. са
нареждани от счетоводството. Т.свидетелства още, че е давала пари на ищеца в
качеството му на технически ръководител, с които той е заплащал заплати и
надници на други работници. Винаги, когато съставяла РКО, изготвяла такъв и на
ищеца. Спомня си, че в периода от март до юли И.К.И. отсъствал от работа,
защото бил на почивка с жена си за една седмица, след това баща му починал, а и
няколко дни отсъствал, когато детето му се разболяло и трябвало да замине за
Габрово, а обектът им бил в Бургас. Свидетелката не може да посочи точните дати,
на които отсъствал И. и не е виждала писмено разрешение от работодателя
служителят да ползва отпуск. По отношение на РКО № 68/19.05.2017 г. и РКО № 79/16.06.2017 г. сочи, че съдържащият
се подпис прилича на нейния, но не може да каже точно понеже не се вижда добре,
а изписаният ръкописен текст прилича на нейния почерк, но не е сигурна, че ги е
писала тя. Не знае дали И.К.И. е бил упълномощен да получава заплати на другите
работници.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Въззивната жалба, както и
подадената насрещна въззивна жалба, с които е сезиран настоящият съд, са
подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, респ. чл. 263, ал. 2 ГПК и са
процесуално допустими. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна,
а подадената насрещна въззивна жалба е частично основателна.
Атакуваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224 КТ.
Уважаването на иска с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ е обусловено от кумулативното установяване на
следните предпоставки: наличие на валидно трудово правоотношение между страните
през процесния период, договорено възнаграждение в претендирания размер и
неизпълнение от страна на работодателя на задължението му за заплащане на
дължимото трудово възнаграждение. Единственото спорно обстоятелство между
страните е дали е заплатено изцяло дължимото възнаграждение за процесния
период. Доказването на изпълнението на задължението по чл. 128, т. 2 КТ е било в
тежест на работодателя, като са представени и приети писмени доказателства,
част от които са били своевременно оспорени от страна на служителя.
От приетите по делото писмени
доказателства /трудов договор и удостоверение/ следва изводът, че дължимото на
служителя нетно трудово възнаграждение за периода от 06.03.2017 г. до
30.07.2017 г. е в общ размер на 12 133, 97 лв. Представени са платежни
нареждания, от които е видно, че по сметка на И.К.И. са преведени 9 000
лв. на основание работна заплата, плащането и получаването на тази сума не е
спорно между страните. Спори се дали е изплатена сумата от 3 100 лв., като
разликата между дължимото по удостоверението нетно възнаграждение в общ размер
на 12 133, 97 лв. и безспорно платените 9 000 лв. е 3 133, 97
лв. Работодателят „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД твърди, че е изплатил изцяло дължимите
възнаграждения и представя оспорените от служителя РКО № 68/19.05.2017 г. за
сумата от 2 400 лв. и РКО № 79/16.06.2017 г. за изплатени на И. 734 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 270,
ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично
задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с
подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка,
както и в документ за банков превод по влог на работника, в които случаи не
възникват съмнения за основанието, на което работникът или посоченото от него
лице е получило плащането.
При
преценка на всички събрани доказателства, включително съобразяване на данните
от изготвените и приети съдебно-почеркови експертизи с оглед разпоредбата на
чл. 202 ГПК в съвкупност с показанията на свидетелката Т.и предвид твърденията
и доводите на страните, настоящият състав намира, че изводите на
първоинстанционния съд по отношение на РКО № 68/19.05.2017 г. са правилни и
обосновани. Установява се, че в приложения по делото ордер са налице дописвания
с различна химикална паста, освен това словесното описание на платената сума е
написано на нетипично на бланката място. Нещо повече служителката, за която
работодателят твърди, че е съставила процесния ордер е
разпитана като свидетел по делото и не може да потвърди, че именно тя е
направила вписванията в РКО № 68/19.05.2017 г. и РКО № 79/16.06.2017 г., което
внася обосновано съмнение във верността на отразените обстоятелства, макар и да
се установява, че документите са подписани от ищеца. Не става ясно дали
допълненията в РКО № 68/19.05.2017 г. са направени със знанието и съгласието на
служителя, а предвид изричното му оспорване това не беше доказано от страна на
работодателя. Свидетелката дава показания, че се е случвало да плати „в кеш“
цяла заплата на И.К.И. около Великден, но изводите на съда относно добавянето
на цифри в ордера не се променят в резултат на тези показания, защото нито
сумата от 2 400 лв. се равнява на дължимото нетно трудово възнаграждение,
за който и да е месец от периода на трудовото правоотношение съгласно
приложеното удостоверение за дължими нетни възнаграждения, нито Великденските
празници през 2017 г. са били през месец април. В заключение на изложените
съображения, настоящият състав намира, че с РКО № 68/19.05.2017 г. в брой на
ищеца са заплатени 400 лв., които представляват част от дължимото му месечно трудово
му възнаграждение. Като основание за получаването им в документа е записана
„заплата“, макар и с различна химикална паста. От показанията на свидетелка
става ясно, че многократно се случвало да изплаща аванси на ищеца в брой. От
друга страна от заключението на вещото лице С. се установява, че ордерът
съдържа подпис на И.К.И., а и ищецът не посочи и не доказа различно правно
основание, на което да е получил сумата от 400 лв.
По
отношение на РКО № 79/16.06.2017 г. настоящият състав намира, че същият не
представлява доказателство, удостоверяващо действително заплатена сума за
трудово възнаграждение на ищеца. Макар и съдържащото се в документа да е
написано от едно и също лице, с една съща химикална паста, твърденията на
работодателя, че ордерът отразява заплащане на трудово възнаграждение в полза
на И.К.И. в размер на 734 лв. се разколебават както от изслушаните свидетелски
показания, така и от самото съдържание на документа. Както вече беше посочено
Тодорова, за която ответникът сочи, че е съставила документа, не може да
потвърди действителността на това твърдение. Свидетелката не си спомня дали тя
е съставила конкретно този документ, нито конкретни обстоятелства около
създаването му. Съдържащият се в документа текст пък е вътрешно противоречив.
Преди подписа на страните е отразено, че сумата от 1 180 лв. е платена на
основание „заплата обши работници 4 бр.“, а едва след положените подписи е
уточнено, че става дума за заплата „общи работници – 446 лв.“ и „заплата И. –
734 лв.“ Няма данни дали получилият сумата служител е бил запознат и съгласен с
направеното след подписа му уточнение. Освен това липсват доказателства, които
да удостоверяват твърдението на ответното дружество, че имено И. е ищецът,
комуто е било дължимо и заплатено трудово възнаграждение. Свидетелката не си
спомня конкретни обстоятелства относно съставянето на документа, поради което и
предвид нарочното оспорване от страна на ищеца, не може да се приеме, че
издаденият РКО № 79/19.06.2017 г. удостоверяване действително плащане в полза
на ищеца трудово възнаграждение в размер на 734 лв., поради което тази сума е
дължима на ищеца и същата следва да му бъде присъдена.
С оглед наведените оплаквания за
допуснати процесуални нарушения във въззивната жалба н. „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД,
настоящият състав намира за необходимо да посочи, че работодателят поначало
е длъжен да отразява в писмена форма и да удостоверява обстоятелствата,
свързани с трудовото възнаграждение на наетите по трудов договор лица. Други
писмени доказателства по делото освен посочените и анализирани по-горе не са
представени по делото. От своя страна ответникът работодател категорично се е
противопоставил на искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза пред първа инстанция, по която вещото лице след справка в
счетоводството н. „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД да отговори на поставени въпроси.
Установяването на факта на плащане на дължимото в периода трудово
възнаграждение е било в тежест на ответника, поради което първоинстанционният
съд не е допуснал процесуално нарушение, оставяйки без уважение искането за
допускане на ССчЕ. Изложеното е мотивирало и настоящият състав да не назначава експертиза
по искане на въззивника „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД, доколкото не са били налице
основанията по чл. 266 ГПК.
Уважаването на иска с правно основание чл. 224 КТ
е обусловено от кумулативното установяване на следните предпоставки: наличие на
валидно трудово правоотношение между страните през процесния период, което е
прекратено и неползване на платен годишен отпуск за текущата календарна година,
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В настоящия случай
страните спорят дали служителят И.К.И. е използвал полагаемия му се отпуск за
периода на действие на трудовото правоотношение, респективно дали му се дължи
обезщетение.
При преценка на събраните
доказателства във връзка с твърденията и доводите на страните, както и
наведените във въззивната жалба н. „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД оплаквания, настоящият състав
намира, че предявената претенция е основателна и следва да бъде уважена в пълен
размер.
От
сключения между страните трудов договор № 015/02.03.2017 г., в сила от
06.03.2017 г., се установява, че съгласно чл. 6.1. служителят има право на
платен годишен отпуск по чл. 155 КТ за срок от 20 работни дни. Трудовото
правоотношение е прекратено със заповед № 005/26.07.2017 г., в сила от 31.07.2017
г., следователно същото е действало за периода от 06.03.2017 г. до 31.07.2017
г. Първоинстанционният съд намира, че за посочения период служителят има пълни
4 месеца и размерът на полагаемият отпуск е 6 дни. Настоящият състав обаче
намира извода за отработеното време за неправилен. Ищецът е постъпил на работа
на 06.03.2017 г., видно от съдържанието на сключения трудов договор, а и това
обстоятелство не е оспорено в процеса. Средноаритметически при 12 календарни
месеца и уговорен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни на месец се
дължат по 1, 66 работни дни отпуск. При тези съображения и с оглед периода на
действие на трудовото правоотношение, настоящият състав намира, че за съответното
прослуженото време от 06.03.2017 г. до 31.07.2017 г. служителят е имал право на
8 работни дни платен годишен отпуск /5 месеца - март, април, май, юни и юли
2017 г. х 1,66 = 8, 33/.
Съгласно
чл. 173, ал. 1 КТ платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя
с писмено разрешение от работодателя и липсата на писмена заповед или
разрешение по смисъла на цитираната разпоредба представляват нарушение на
Кодекса на труда. Ето защо и при иск за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, основан на отрицателното твърдение за
неползван полагаем годишен отпуск от работника или служителя, възражението че
отпуск е ползван е факт, който подлежи на установяване в трудовия спор.
Доказването, че за времето на отсъствие от работа работникът или служителят е
ползвал именно платен годишен отпуск е в тежест на работодателя и е допустимо с
всички доказателствени средства, като начисляването и получаването на
възнаграждение като за разрешен платен годишен отпуск също имат доказателствено
значение /в този смисъл решение № 247/25.02.2020 г. на ВКС, III
г.о. по гр.д. № 3200/2018 г./. В конкретния случай обаче не са представени
никакви доказателства, които да удостоверяват твърдението на работодателя, че
техническият ръководител И. е ползвал платен годишен отпуск в периода на
действие на трудовото правоотношение. Подписването на заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение има значение единствено за момента на връчването
ѝ на служителя, а не удостоверява съгласието му с отразените в нея
обстоятелства. Аргумент за това е и законоустановената възможността на
служителя да оспорва законосъобразността на прекратяването на трудовото
правоотношение, включително и по отношение на отразеното в нея основание за
прекратяване на трудовото правоотношение. Действително от показанията на
свидетелката могат да се извлекат данни, че ищецът е отсъствал от работа по
различни причини, въпреки това обаче не се установяват никакви конкретни данни
за ползването именно на платен годишен отпуск. Още повече, че по отношение на
смърт на родител, за каквато дава сведения Т.законодателят, е предвидил
възникване на задължение на работодателя да освободи служителя – чл. 157, ал.
1, т. 3 КТ, а по отношение на разболяването на детето на служителя е предвидено
и право на отпуск за временна неработоспособност и гледане на член от
семейството – чл. 162, ал. 1 КТ. При липса на конкретни данни по отношение на
отсъствието на служителя, както и на каквито и да било доказателства,
удостоверяващи ползването на дължимия платен годишен отпуск от страна на
служителя, първоинстанционният съд правилно е уважил предявения иск.
Както
вече беше посочено съответно на прослуженото време в полза на служителя е
възникнало право на платен отпуск за 8 работни дни. Съгласно чл. 224, ал. 2 във
вр. чл. 177, ал. 1 КТ обезщетението за неползван платен годишен отпуск се изчислява
от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение
за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който
работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Последният отработен месец на И.К.И.
при „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД е юли 2017 г. Дължимото брутно трудово възнаграждение
за този месец, съгласно приложеното от работодателя удостоверение, е
2 980, 95 лв., следователно среднодневното брутно трудово възнаграждение е
141, 95 лв., а изчисленото обезщетение по чл. 224, ал. 2 КТ е в размер на 1
135, 60 лв. Ето защо и претенцията на ищеца от 1 073,09 лв. – така като е
направена в насрещната въззивна жалба, следва да бъде уважена в пълен размер.
В
заключение следва да бъде обобщено, че въззивната жалба н. „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД
е неоснователна, а насрещната въззивна жалба на И.К.И. е частично основателна
по отношение на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, доколкото настоящият
състав намери за неправилен изводът на първоинстанционният съд, че видно от РКО
№ 79/19.06.2017 г. И.К.И. е получил сумата от 734 лв., представляваща заплата,
както и по отношение на отхвърлителното решение по иска с правно основание чл.
224. Ето защо и първоинстанционното решение в частта, с която искът с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ е отхвърлен за сумата над 1 966 лв. до размера от
2 700 лв., както и в частта, с която искът с правно основание чл. 224 КТ е
отхвърлен за сумата над 853, 62 лв. до пълния предявен размер от 1 073,09
лв., следва да бъде отменено и вместо него „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД да бъде осъдено
да заплати на И.К.И. сумата от още 734 лв. на основание чл. 128, т. 2 КТ, както
и сумата от 219,47 лв. на основание чл. 224 КТ. В останалите части решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските
Предвид
произнасянето на настоящия състав по основателността на предявените искове
следва първоинстанционното решение да бъде отменено частично и в частта за
разноските, като се присъдят сторените разноски на И.К.И. по компенсация и
съразмерно с уважената част на исковете. Спорът е трудов и ищецът не дължи
държавна така и разноски по делото – арг. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК във вр. чл.
359 КТ. Той дължи единствено разноски на ответника съразмерно на отхвърлената
част от исковете. Същевременно ищецът претендира разноски в разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 520 лв. съгласно сключения договор за
правна защита и съдействие, видно от който са дължими по банков път.
Заплащането на уговорения хонорар се удостоверява с платежно нареждане от
25.10.2017 г., приложено на л. 15 от гр.д. № 15947/2018 г., 61 с-в. СРС е
намерил претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на
1 524 лв. за прекомерно с оглед действителната и правна сложност на делото
и го е редуцирал до 524 лв. и доколкото решението не е било обжалвано в частта
за разноските по реда на чл. 248 ГПК, настоящият състав намира, че следва да
съобрази претенцията н. „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД з. хонорар в този размер. Видно от договора
за правна защита и съдействие на /л. 61 от гр.д. № 15947/2018 г. по описа на
СРС/ е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. В
списъка по чл. 80 ГПК ответникът е претендирал и заплащане на депозит за вещо
лице в размер на 300 лв., т.е. претендираните от него разноски с оглед
редуцирания размер на адвокатското възнаграждение са в общ размер на 824 лв.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът намира, че в
полза на ищеца служител пред първа инстанция се дължат разноски в размер на 467,
14 лв., а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника – работодател се
дължат разноски в размер на 83, 75 лв. Първоинстанционният съд е извършил
компенсация на дължимите между страните разноски и доколкото страните не са
оспорили по реда на чл. 248 ГПК този метод на присъждането, настоящият състав
намира, че отново следва да го приложи и да отмени първоинстанционното решение,
с което претенциите на страните по разноските са отхвърлени в частта над 176,
88 лв. до 383, 49 лв. и да присъди разликата от 206, 61 лв. в полза на ищеца И.К.И.
разноски по компенсация с оглед уважената част на исковете от въззивна
инстанция. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
– работодател дължи да заплати по сметка
на СРС дължащите се такси и разноски. Предвид уважения размер на исковете
дължимата държавна такса за първоинстанционното производство е в размер на 150,
92 лв., СРС е осъдил ответника да заплати сумата от 112, 78 лв., следователно „Н.ц.з.с.н.с.“
ЕООД дължи да доплати 38, 14 лв. Сторени са разноски за депозит за вещо лице в
размер на 300 лв. по допуснатата съдебно-графологична експертиза, които са
внесени от депозита на съда. С оглед изхода на производство ответникът
работодател дължи заплащане в размер на 269, 50 лв. за направените разноски,
т.е. следва да доплати сума в размер на 33, 19 лв. Следователно на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК дължи да заплати по сметка на СРС сума в общ размер на 420,
42 лв., от които с първоинстанционното решение съдът е присъдил 349, 09 лв. или
ответникът дължи да доплати сумата от 71, 33 лв. по сметка на СРС.
По
отношение на разноските пред въззивна инстанция при този изход на спора с оглед
оставянето без уважение на въззивната жалба н. „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД и частичното
уважаване на насрещната въззивна жалба на И.К.И., в тежест на работодателя
следва да бъдат присъдени сторените разноски от И.К.И. съразмерно на уважената
част на въззивната му жалба. В молба от 25.09.2020 г. страната е обективирала
списък на разноски за 500 лв., представляващи уговорен в приложения договор за
правна защита и съдействие от 07.02.2020 г. и заплатен в брой адвокатски
хонорар. Настоящият състав намира релевираното от „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД в молба
от 29.09.2020 г. възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение за неоснователно. Процесуалният представител на И.К.И. е
изготвил отговор на въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, осъществил е
процесуално представителство по делото в открито съдебно заседание, поради
което претендираното възнаграждение не е прекомерно. Както вече беше посочено,
същото следва да бъде присъдено съразмерно на уважената част на жалбата, а
именно в размер на 352, 23 лв.“Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД е поискал присъждане на
сторените разноски пред въззивна инстация в изходящите от него книжа по делото.
С оглед изхода на спора му се дължат разноски единствено съразмерно на отхвърлената
част на насрещната въззивна жалба на И.К.И., а не и за направените разноски по
отношение на неговата въззивна жалба, която е оставена изцяло без уважение.
Дружеството обаче не е представило доказателства за сторени разноски във връзка
със защитата по насрещната въззивна жалба, поради което и такива не му се
дължат.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски съд сумата от 50 лв., представляваща
държавна такса за разглеждане на насрещната въззивна жалба на И.К.И. по
исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224 КТ.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 163961/11.07.2019 г. постановено по гр.д. № 15947 по описа за 2018 г. на
Софийски районен съд, 58 с-в в частта, с която искът с правно основание основание чл. 128, т. 2 КТ, предявен
от И.К.И. с ЕГН **********, адрес в гр. *******срещу „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.К.Б., е
отхвърлен за сумата над 1 966 лв. до
размера от 2 700 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за
периода от 06.03.2017 г. до 31.07.2017 г., ведно със законната лихва от
02.10.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, както и в частта, с която
искът с правно основание чл. 224 КТ, предявен от И.К.И. с ЕГН **********, адрес
в гр. *******срещу „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя К.К.Б., е отхвърлен за сумата над 853, 62 лв. до размера от 1 073, 09
лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
периода от 06.03.2017 г. до 31.07.2017 г., ведно със законната лихва от
02.10.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, както и в частта за разноските, с която на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 3 ГПК претенциите на страните за разноски са
отхвърлени над сумата от 176, 88 лв., дължима от „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.К.Б. на И.К.И. с ЕГН **********,
адрес в гр. Габрово, кв. „*******, до сумата от 383, 49 лв.
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.К.Б. да
заплати на И.К.И. с ЕГН **********, адрес в гр. *******по иска с правно основание чл. 128 КТ сумата от още 734, 00 лв./седемстотин тридесет и четири
лева/, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от
06.03.2017 г. до 31.07.2017 г., ведно със законната лихва от 02.10.2017 г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.К.Б. да
заплати на И.К.И. с ЕГН **********, адрес в гр. *******по иска с правно основание чл. 224 КТ сумата от още 219, 47 лв. /двеста и деветнадесет лева и четиридесет
и седем стотинки/, представляваща обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за периода от 06.03.2017 г. до 31.07.2017 г., ведно със законната лихва
от 02.10.2017 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.К.Б. да
заплати на И.К.И. с ЕГН **********, адрес в гр. *******на основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 3 ГПК сумата от още
206, 61 лв. /двеста и шест лева и шестдесет и една стотинки/ – разноски в
първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
163961/11.07.2019 г. постановено по гр.д. № 15947 по описа за 2018 г. на
Софийски районен съд, 58 с-в в обжалваните части.
ОСЪЖДА „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.К.Б. да
заплати на И.К.И. с ЕГН **********, адрес в гр. *******на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 352, 23 лв. /триста
петдесет и два лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща съразмерна
част на сторените по делото разноски пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕООД ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.К.Б. да
заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
от още 71, 33 лв. /седемдесет и един лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща сбора от 38, 14 –лв. държавна такса и 33,
19 лв. – депозит за вещо лице, съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Н.ц.з.с.н.с.“ ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.К.Б. да
заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
от 50, 00 лв. /петдесет лева/,
представляваща дължимата държавна такса за въззивно обжалване.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.