Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 16.11.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на десети ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 5190 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение
от 20.02.2020 г. по гр.дело № 76786/18 г., СРС, І ГО, 25 състав е отхвърлил като неоснователен предявения от
„М." ООД, ЕИК *******, със седалище *** срещу Д., представлявана от министъра на ф., със съдебен адрес:***,
главен иск с правно основание чл.49, вр. чл.45,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 8987,96 лв. на основание чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД, във връзка чл.7 КРБ представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи от реализиране на приход от произведена
електрическа енергия в периода от 01.01.2014г. до
10.08.2014г., настъпили вследствие на приемането от 42- то Народно събрание на
§6, т.2 и 3 от ЗР на Закона за бюджета на РБ за 2014г., ведно със законната
лихва върху главницата, за времето от предявяване на исковата молба до
окончателното й погасяване; и сумата в размер на 3787,37 лв. на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 10.10.2014г. до
завеждане на исковата молба в съда. Отхвърлил е като неоснователен предявения от „М." ООД, ЕИК *******, със седалище ***
срещу Д., представлявана от
Министъра на ф., със съдебен адрес:***, евентуален
иск с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ, за осъждане на ответника да
заплати сумата от 8987,96 лв. на основание чл.49 във вр.
чл.45 ЗЗД, във връзка чл.7 КРБ представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди- пропуснати ползи
от реализиране на приход от произведена електрическа енергия в периода от 01.01.2014г. до 10.08.2014г., настъпили вследствие на противоправно бездействие на Народното събрание
изразяващо се в неизпълнение на задължението му по чл.22, ал.4 ЗКС, ведно със законната лихва върху главницата, за
времето от предявяване на исковата молба до окончателното й погасяване; и
сумата в размер на 3787,37 лв. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 10.10.2014г. до завеждане на исковата молба в съда. Осъдил е „М." ООД, ЕИК *******,
със седалище *** да заплати на Д., представлявана от министъра на ф., със
съдебен адрес:*** на основание чл.78, ал.8 ГПК сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е обжалвано с въззивна
жалба от ищеца „М." ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, чрез пълномощника по делото адвокат И.С.,*** с мотиви, изложени
в жалбата. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че няма възлагане между Д. и
НС по смисъла на чл.49 ЗЗД за изпълнение на определена работа, като Д. се явява
възложител на работа по отношение на НС като колективен орган на Д.,
осъществяващ законодателната власт. Съдът неправилно е приложил чл.7 от ЗОДОВ и
чл.205 АПК, като е пропуснал не само да приложи директно разпоредбата на
Конституцията, но и да обоснове дали чл.7 КРБ е приложима в случая. Счита, че решението е и необосновано. Ако
разпоредбите на чл.35а-35в ЗЕВИ не бяха приети, удържаните 20 % от цената на
такса за Д. щяха да бъдат получени от ищеца. НС не е изпълнило задълженията си
по чл.22, ал.4 от Закона за конституционния съд/ЗКС/ да уреди последиците от
собствената си противоправна дейност, а удържаните за
сметка на ищеца такси са задържани в държавния бюджет. Сочат се нарушения на материалния закон като
неправилно приложение на чл.62, ал.2 от КРБ.
Ето защо моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго
такова, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Д., представлявана от министъра на ф., със съдебен адрес:***, чрез пълномощника
по делото юрисконсулт Д.К.оспорва въззивната жалба. Претендира разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които
уреждат условията за валидност на решенията-постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо въззивният съд дължи
произнасяне по отношение на правилността
му.
От фактическа страна:
Предявени са главен и евентуален искове с правно
основание чл.49 ЗЗД вр.чл.45,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.7 КРБ и чл.86 ЗЗД.
Ищцовото дружество „М.“ ООД твърди, че има качеството на производител на електрическа енергия
от възобновяеми източници /ВЕИ/ и е собственик на Фотоволтаична централа. По силата на договор от
02.05.2011г. произведената от централата енергия се изкупувала от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД. В края на 2013 г. народните представители от 42-рото
Народно събрание са приели §6, т.2 и т. 3 от заключителните разпоредби на
Закона за държавния бюджет на РБ за 2014 г., с които се създават чл. 35а, ал.
1,2,3 и 4, чл. 35 в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията
от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. Съгласно чл. 35а ЗЕВИ
за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събирала
такса в размер на 20 % от цената на
произведената енергия. Сочи, че в периода 01.01.2014
г. - 10.08.2014 г. е заплатил такса в
размер на 8 987,96 лева, която такса била удържана от цената на произведената
електрическа енергия от купувача, както и че е внесъл таксата в държавния
бюджет съгласно разпоредбите на чл. 35 6, ал. 1-4 ЗЕВИ. С решение № 13 от
31.07.2014 г. по конст. дело № 1/2014 г. на
Конституционния съд посочените разпоредби от ЗВЕИ са обявени за
противоконституционни. След обявяване противоконституционността
на посочените разпоредби Народното събрание не е изпълнило задължението си по
чл. 22, ал. 4 Закона за Конституционния съд/ЗКС/. Евентуално поддържа, че
действията на народните представители по приемане на закона са противоправни и виновни, както и че вследствие на
посочените деяния е претърпял имуществени вреди в размер на внесените в бюджета
такси. Счита, че Д., като възложител, отговаря за вредите, причинени от
виновните и противоправни действия на народните
представители.
Предвид изложеното моли да бъде постановено решение, е което да бъде
осъдена Д., представлявана от министъра на ф. да заплати на „М." ООД, ЕИК *******,
сумата в размер на 8987,96 лв. на основание чл.49 във вр.
чл.45 ЗЗД, във връзка чл.7 КРБ представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди- пропуснати ползи от реализиране на приход от произведена
електрическа енергия в периода от 01.01.2014г. до 10.08.2014г., настъпили
вследствие на приемането от 42- то Народно събрание на §6, т.2 и 3 от ЗР на
Закона за бюджета на РБ за 2014г., ведно със законната лихва върху главницата,
за времето от предявяване на исковата молба до окончателното й погасяване; и
сумата в размер на 3787,37 лв. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 10.10.2014г. до завеждане на исковата молба в съда.
При условията на евентуалност, се моли да бъде осъдена Република България,
представлявана от Министъра на ф., да заплати на „М." ООД сумата в размер
на 8 987,96 лв. на основание чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД,
във връзка чл.7 КРБ представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
- пропуснати ползи от реализиране на приход от произведена електрическа енергия
в периода от 01.01.2014г. до 10.08.2014г., настъпили
вследствие на противоправно бездействие на Народното събрание
изразяващо се в неизпълнение на задължението му по чл.22, ал.4 ЗКС, ведно със законната лихва върху главницата, за
времето от предявяване на исковата молба до окончателното й погасяване; и
сумата в размер на 3 787,37 лв. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 10.10.2014г. до завеждане на исковата молба.
Ответникът Д. чрез министъра на ф. оспорва
въззивната жалба. Твърди, че за процесния
период е било налице основание за плащане на таксата по ЗЕВИ, тъй като
обявените за противоконституционни норми, запазват действието си до датата на
влизане в сила на решението на Конституционния съд. По евентуалния иск счита,
че не следва да отговаря за действията на народните представители, че
действията им не са били виновни и противоправни,
оспорва наличието на причинна връзка. Излага подробни съображения за
неоснователност на претенциите. Противопоставя възражение за изтекла
погасителна давност.
По делото е безспорно, че ищецът е собственик на фотоволтаична електрическа централа с мощност от 96.60 kWp, изградена в ПИ № 068020, м.“Калдъръма“,землище с.Г.Д.о, Община Любимец, обл.Хасковска.
Ищецът в качеството на производител и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД в качеството на купувач са сключили договор № 910/15.08.2012 г. за изкупуване на електрическа енергия от независим производител. По силата на договора ищецът произвежда електрическа енергия чрез фотоволтаична електрическа централа „М.-Г.Д.“, а купувачът ще изкупува по преференциални цени цялото количество произведена и доставена от производителя активна електрическа енергия от възобновяеми електрически източници (освен количествата за собствена нужда).
Безспорно е, че на 04.12.2013 г. народните представители от 42-то Народно събрание са приели разпоредбата на § 6, т. 2 и т. 3 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г., с които се създават чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 356, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 ЗЕВИ, като съгласно приетата разпоредба на чл.35а ЗЕВИ за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса в размер на 20 % от цената на произведената енергия. Размерът на таксата по ал. 1 се определя по следната формула: ТПЕЕ = ПЦ х КИЕЕ х 20 %, където: ТПЕЕ е такса за производство на електрическа енергия; ПЦ е преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 без данъка върху добавената стойност; КИЕЕ е количеството изкупена електрическа енергия от обществения доставчик и от крайните снабдители по чл. 31, ал. 5. Производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия са задължени за таксата по ал. 1. С Решение № 13 от 31.07.2014 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по конституционно дело № 1/2014г., влязло в сила на 10.08.2014 г., са обявени за противоконституционни т. 2 и 3 от § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014г., с които се създават чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 356, ал. 1, 2, 3 и 4 и чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 ЗЕВИ.
Видно от приетите по делото 6 броя
фактури, от писмо изх. № 8315395-1-78/26.07.2019г., издадено от „ЕВН България
Електроснабдяване“ АД, към което са приложени 3 страници от извлечение от сметка, както и от справка за удържана такса по
чл. 35а, ал. 2 ЗЕВИ, издадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ АД и писмо на
„ЕВН България Електроснабдяване“
АД от 18.10.2019г., от „М.“ ООД е удържана
за периода от 01.01.2014г.
до 10.08.2014г. такса по чл. 35а ЗЕВИ в размер на 8987,96 лв., внесена в
държавния бюджет съгласно разпоредбите на чл. 356, ал. 1-4 ЗЕВИ.
По отношение на правните
изводи:
По главния
иск с правно основание чл. 49, вр.
45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ, настоящата
инстанция намира същият за основателен.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна
и обективна отговорност за чужди противоправни и
виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер.
За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва
да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала
деликтна отговорност, както и допълнителния факт на
възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване
на вредите при или по повод тази работа - виж Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18.XI. 1963 г., Пленум на ВС,
Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от
28.XII.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966г. е прието, че в някои случаи се
касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други
случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато
то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от
техническите и други правила и от характера на възложената работа.
Непозволеното увреждане-
чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната
норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие
или бездействие/, 2/ вредата, 3/ противоправността на
деянието, 41 вина и 5/ причинната
връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното -
чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По делото е безспорно, че
ищецът е собственик на фотоволтаична централа и притежава разрешение за ползване,
като е сключил с „ЕВН България Електроснабдяване“ АД договор № 910/15.08.2012
г. за изкупуване на електрическа енергия от независим производител. Считано от
01.01.2014 год. с § 6, т. 2 и 3 от Закона за държавния бюджет на Република
България за 2014 год. е въведена такса за
производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия. Видно от
приетите по делото 6 броя фактури, от писмо изх. № 8315395-1-78/26.07.2019г.,
издадено от „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, към което са приложени 3
страници от извлечение от
сметка, както и от справка за удържана такса по чл. 35а, ал. 2 ЗЕВИ,
издадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ АД и писмо на „ЕВН
България Електроснабдяване“ АД от 18.10.2019г., от „М.“
ООД е удържана
за периода от 01.01.2014г. до 10.08.2014г. такса по чл. 35а ЗЕВИ в размер
на 8987,96 лв., внесена в държавния бюджет съгласно разпоредбите на чл. 356,
ал. 1-4 ЗЕВИ. С Решение № 13 от 31.07.2014 год. по к.дело № 1/2014 год. на
Конституционния съд /Обн., ДВ, бр. 65 от 06.08.2014
год./ са обявени за противоконституционни т. 2 и 3 от § 6 от ЗР на Закона за
държавния бюджет на Република България за 2014 год. ДВ, бр. 109 от 2013 год./,
с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 356, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в,
ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ДВ, бр. 35 от 2011 год., поел. изм.
и доп., бр. 9 от 2013 год./.
Не се
твърди, нито са ангажирани
доказателства, че има приет закон, който да урежда последиците във връзка с
обявяването на разпоредбата на чл. 35а ЗЕВИ за противоконституционна, в т.ч.
такива за уреждане на възникналите правни последици от обявения за
противоконституционен акт по
друг начин.
Според приетото
в Решение № 71 от 06.04.2020 год. на ВКС по гр.дело №
3804/2019 год., IV г. о., ГК и Решение № 72 от 21.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
2377/2019 г., IV г. о., ГК, съгласно § 3, ал. 1 ПЗР на Конституцията на
Република България, съдът е оправомощен да установява
противоречието на заварените закони с Конституцията от 1991 год., като приложи пряко съответната конституционна
разпоредба. С такова правомощие съдът не разполага по отношение на законите,
приети при действието на Конституцията, т.е. след 13.07.1991 год. Уреденото в
чл. 5, ал. 2 от Конституцията непосредствено действие оправомощава
съда да прилага разпоредбите й, без да е необходимо това да бъде опосредствано
от закон, който да урежда по-детайлно съответните правоотношения или установява
ред за упражняване на признатите от Конституцията права.
Съответствието на приетите при действието на Конституцията от 1991 год. закони
е отговорност на Народното събрание. Ако приет при действието на Конституцията
от 1991 год. закон й противоречи, компетентен да установи и обяви това е
Конституционният съд съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Съдът не
може да откаже да приложи закона по причина, че той противоречи на
Конституцията, той може да тълкува закона в съответствие с Конституцията, т.е.
при възможни различни тълкувания, съдът избира това, което съответства в
най-голяма степен на Конституцията. Когато Конституционният съд е приел по
искане за установяване на противоконституционност на
закон, че той противоречи на Конституцията, приетото от Конституционният съд
тълкуване на закона е задължително за всички, в т.ч. за съда. По силата на
задължението си да знае закона, съдът е длъжен да знае и решенията на
Конституционния съд, с които той се произнася по искания за установяване на противоконституционност на законите. Това е смисълът тези
решения да се обнародват в Държавен вестник и да влизат в сила три дни след
обнародването им съгласно чл. 152, ал. 2 от Конституцията. Влезлите
в сила решения на Конституционния съд се ползват
със сила на пресъдено нещо
по отношение на всички и съдът
е длъжен служебно да я зачита, така
както е длъжен да зачита служебно
и силата на присъдено нещо на съдебните решения според
обхвата й - в отношенията между страните или по отношение на всички, съгласно
чл. 299 ГПК. Както съдът не може да приложи закона извън присъщото му действие
във времето, така той не може да не зачете и действието на решение на
Конституционния съд, с което е обявена противоконституционността
на закон. Съдът е длъжен да приложи закона за отношенията, които са възникнали
и приключили при неговото действие и да откаже приложението му за
неприключилите отношения и за отношенията, които са възникнали, след като
решението на Конституционния съд е породило действие.
Отговорност на
Народното събрание е
приетите от него закони да съответстват на Конституцията, защото народните
представители поемат като основно свое задължение да я спазват под клетва,
която те полагат съгласно чл. 76, ал. 2 от Конституцията при конституирането на
всяко новоизбрано Народно събрание. Приемането на противоконституционен закон е
неизпълнение на основното задължение за спазване на Конституцията от
мнозинството народни представители. То е във висша степен противоправно,
защото съгласно чл. 4, ал. 1 от Конституцията, Република България е правова
държава, която се управлява на първо място според Конституцията и на следващо
място според законите на страната. Приемането на противоконституционен закон е деликт, защото приемането му е противоправно
деяние /във висша степен/ и приложението на противоконституционния закон
неизбежно причинява вреди на
правните субекти-както на самата държава,
така и на гражданите и юридическите лица, които са в равна степен подчинени на
закона до привеждането му в съответствие с Конституцията. Д. не би успяла да
поддържа качеството си „правова“, ако не съществува ред за хармонизиране на
законите с Конституцията и осъществяването в действителност на правоотношенията
в съответствие с нея. Ако е противоправно това, което
нарушава закона, във висша степен противоправно е
онова, което нарушава Конституцията; и прекратяването на действието на
противоконституционния закон е само първата стъпка за възстановяване на накърнеността на правовата държава. Възстановяването на
правния ред може да бъде постигнато, като се отмени или прекрати приложението
на противоконституционния закон. Ако действието на противоконституционния закон
е запазено в някаква част, за Д. възниква задължението да възстанови правото и за тези
отношения, които са се осъществили в нарушение на Конституцията. Разпоредбата
на чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд е съгласувана с установеното
в чл. 152, ал. 2 от Конституцията действие занапред на решенията на
съда. Той установява невъзможността Народното събрание да уреди възникналите
правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен
закон, но го задължава да направи това, за да възстанови по този начин
нарушения конституционен ред. Бездействието на Народното събрание да уреди
правните последици от прилагането на противоконституционния закон е толкова противоправно, колкото и приемането на такъв закон. С
приемането на противоконституционния закон Народното събрание нарушава
конституционния ред, а с бездействието си, вместо да изпълни задължението си да
го възстанови, Народното събрание продължава да поддържа нарушения
конституционен ред. За Народното събрание в правовата държава възниква същото
задължение /да възстанови нарушения конституционен ред/ и когато то отмени
занапред приет от него закон, защото
е противоконституционен.
Правните последици на влезлите в
сила съдебни решения и присъди, индивидуалните административни актове и други публичноправни актове, издадени въз основа на
противоконституционния закон; сключените правни сделки при неговото действие;
извършените плащания и други действия при осъществяването на права и в
изпълнението на задължения, възникнали непосредствено от действието на
противоконституционния закон и от публичноправните
актове и сделките, извършени при неговото действие, не може да продължат да
съществуват в своето непримиримо противоречие с конституционния ред. Ако те не
бъдат уредени по справедлив начин, правовата държава би останала накърнена по
правно непоносим начин. Докато Народното събрание не уреди всички правни
последици от прилагането на противоконституционния закон чрез приемането на
съответни правни норми, които чрез приложението им да компенсират
продължаващото нарушение на правата, конституционният ред остава накърнен,
което е несъвместимо с правовата държава. Народните представители имат
задължението да спазват не само Конституцията, но и закона, който ги задължава
да уредят възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за
противоконституционен закон, за да бъде възстановен напълно конституционния
ред. Продължаващите да съществуват правни последици от запазеното
действие на обявения за противоконституционен закон винаги
се поддават на правна уредба
/най-малкото може да бъде създаден
облекчен ред за определяне на
вида и размера, както и за получаване
на надлежно обезщетение/, но по различни причини
релевантните правни последици може да останат неуредени
въобще или да бъдат уредени
от Народното събрание непълно или неточно. Последното не прави
накърнения конституционен ред невъзстановим. Докато поддържат с бездействието
си конституционния ред накърнен, мнозинството народни представители ангажират отговорността на Д. да обезщети на общо основание увредените от
продължаващото да съществува нарушение на Конституцията. Доколкото пожертваното
при запазеното действие на противоконституционния закон продължава да е на
годно правно основание, увреденият не може да иска връщането и/или надлежно
обезщетение от този, който е получил даденото или се е възползвал по друг начин
от пожертваното; за увредения остава открита възможността да предяви на общо основание иск срещу
Д. за обезщетение на всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица увреждането.
Съгласно задължителното
тълкуване на
конституционните разпоредби, извършено по реда на чл. 149, ал. 1, т. 1 КРБ, с
Решение № 3 от 28.04.2020 конст. дело № 5/2019 год. на Конституционния съд на Република
България, обявените за
противоконституционни ненормативни
актове - решения на Народното събрание
и укази на президент, са невалидни от
приемането или издаването им. По отношение на
заварените отношения, съгласно решението на
Конституционния съд, неприключените правоотношения
и правоотношенията, предмет
на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага.
Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен
закон.
Точното изясняване на така
даденото задължително тълкуване обаче е невъзможно без съобразяване и с
решаващите мотиви на Конституционния съд, а именно:
По принцип
решението на
Конституционния съд, обявяващо за противоконституционен закон, действа занапред
/ех nunc/, а правният ефект на решението е в
неприлагане на закона от деня на влизане в сила на решението на Конституционния
съд, от който момент той представа да действа и да регулира обществените
отношения, предмет на неговата уредба - чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ. Докато
Конституционният съд не обяви един закон за противоконституционен, се презумира, че той е в съответствие с Конституцията и
валидно регулира обществените отношения, за чието уреждане е създаден.
Възникналите от прилагането на закона правни последици в рамките на
правоотношения, приключили до влизане в сила на решението на Конституционния
съд по принцип се запазват, но Народното събрание е конституционно /а и
законово - чл. 22, ал. 4 ЗКС/ задължено да уреди тези възникнали последици по
начин, който да обоснове пълно отстраняване на допуснатото конституционно
нарушение, само по който начин може да се гарантира правната справедливост по
отношение на тази категория правоотношения. Това задължение на Народното
събрание се свързва и с чл. 7 КРБ, предвиждащ и отговорността на органа, издал
противоконституционния акт. До произнасянето на Народното събрание, при наличие
на правен спор, съдилищата го решават като прилагат пряко Конституцията и принципите на правото.
В контекста
на изложеното настоящият
съдебен състав приема, че в разглеждания случай са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника. Налице е възлагане
от Д. в горепосочения широк смисъл, противоправно поведение на длъжностните лица, формиращи
колективния държавен орган- Народното събрание, изразяващо се както в приемане
на противоконституционна норма, така и в бездействие - неуреждане на
възникналите в резултат прилагането на противоконституционната разпоредба
правни последици по реда на чл. 22, ал. 3 ЗКС и в двумесечния срок, предвиден в
ПОДНС, като в резултат на това ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи
се в нереализиран приход от цената на произведена от него електрическа енергия
в размер на процесната сума. Презумпцията по чл. 45,
ал. 2 ЗЗД не е оборена.
Запазването на
действието на
противоконституционния закон за „заварените“ приключили отношения от влизането
в сила на закона до влизането в сила на решението на Конституционния съд, с
което е установена противоконституционността /каквото
е и процесното/, не санира противоправността на приемането на закона. Обратното,
решението на Конституционния съд, с което е установена противоконституционността
на закон установява със задължителна по отношение на всички сила на присъдено
нещо /която съдът е длъжен да зачете/, че законът е противоконституционен. Това
не може да означава друго, освен че приемането му от Народното събрание е във
висша степен противоправно, като и след това същият
този орган противоправно е бездействал.
С удържането
на процесната сума в размер
на дължимата по приложимия закон такса, който закон е задължителен за всички държавни
органи, организации и граждани, съгласно
чл. 86, ал. 2 КРБ, имуществото на
ищеца е намаляло в причинна връзка с поведението на народните представители, като
длъжностни лица от състава на Народното събрание, което съответно ангажира отговорността
Д.,
като правен субект.
В този смисъл
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло за претендираната
сума от 8987,96
лв., а решението на СРС следва да бъде отменено.
Своевременно направеното от ответника възражение за погасителна давност
/чл. 120 ЗЗД вр. с чл. 131 ГПК/ се явява
неоснователно, поради следните съображения:
По отношение на вземането за непозволено увреждане е приложим общият давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Началният момент на тази
давност е установен в разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД и е свързан единствено
с откриването на дееца - от деня на извършването на непозволеното увреждане,
когато деецът е известен още тогава /в частност деецът е изначално известен/, а
когато е неизвестен - от деня на неговото откриване. С оглед приетото вече по-горе,
че увреждането е настъпило от момента на влизането в сила на Решението № 13 от 31.07.2014 г. по к.дело № 1/2014 год. на
Конституционния съд /Обн., ДВ, бр. 65 от 06.08.2014
год./, с което са обявени за противоконституционни т. 2 и 3 от § 6 от ЗР на Закона
за държавния бюджет на Република България за 2014 год. ДВ, бр. 109 от 2013
год./, с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 356, ал. 1, 2, 3 и 4,
чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ДВ, бр. 35 от 2011 год., поел. изм.
и дол., бр. 9 от 2013 год./, а именно на 10.08.2014 год., съгласно чл. 151, ал.
2, изр. 2 КРП, то от този момент до датата на предявяване на иска -03.12.2018 год.
не е изтекъл необходимият срок и вземането не е погасено по давност.
Предвид уважаване на главния иск,
не следва произнасяне по предявения
евентуалния иск.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния
разноски в първоинстанционното производство в общ
размер от 1606,90 лв., от които 511 лв. за държавна такса и 1095, 90 лв. с ДДС
за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията ДВ, бр.28 от 2014 г./ предвид
направеното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Неоснователно се явява твърдението, че същото
не е заплатено предвид представените по
делото писмени доказателства в тази насока.
Следва да му бъдат присъдени и
направените разноски във въззивното производство в
общ размер от 1095,50 лв., от които 255,50 лв. за държавна такса и 840 лв. за адвокатско възнаграждение. С
оглед претендираният
размер, същият е по-малък отколкото определеният като минимален в цитираната
по-горе Наредба № 1, поради което възражението за прекомерност се явява неоснователно, както и
възражението за липса на доказателства, че същият е заплатен.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 20.02.2020г. по гр.дело № 76786/18г. на СРС, І ГО, 25 състав, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:.
ОСЪЖДА Д., представлявана от министъра
на ф., със съдебен адрес:***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Д.К.да заплати на „М." ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника по делото адвокат И.С.,***
по иск с правно основание чл.49 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД
вр. с чл.7 КРБ сумата от 8987,96 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- пропуснати ползи от реализиране на
приход от произведена електрическа енергия в периода от 01.01.2014г.
до 10.08.2014г., настъпили вследствие на приемането от 42- то Народно събрание
на §6, т.2 и 3 от ЗР на Закона за бюджета на РБ за 2014г., ведно със законната
лихва върху главницата, за времето от предявяване на исковата молба до
окончателното й погасяване; както и сумата в размер на 3787,37 лв. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 10.10.2014г. до завеждане на исковата молба в съда.
ОСЪЖДА Д., представлявана от министъра
на ф., със съдебен адрес:***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Д.К.да заплати на „М." ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника по делото адвокат И.С.,***
по иск с правно основание чл.49 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД
вр. с чл.7 КРБ на основание чл.78, ал.1 ГПК
направените разноски в първоинстанционното производство
в размер общо на 1606,90 лв., както и направените разноски във въззивното производство в размер общо на 1095,50 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.