Решение по дело №291/2019 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 10 април 2020 г.)
Съдия: Георги Тодоров Добрев
Дело: 20192130200291
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 132 / 16.12.2019г. гр. Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІ    състав

На четвърти декември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                  

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ДОБРЕВ

 

                                               Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                 2..........................................

 

 

Секретар ………………ГАЛИНА МИЛКОВА …............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….ДОБРЕВ……….…………

А Н Х дело номер.........291............по описа за...............2019................година

  Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Община Сунгурларе ЕИК *********,  с адрес: гр. Сунгурларе, област Бургас, ул. Георги Димитров № 2, представлявана от В.П.- кмет, против наказателно постановление № НЯСС-180 / 25. 09. 2019 г. на заместник- председателя на Държавна агенция за метрология и технически надзор /ДАМТН/, с което за нарушение на  чл. 190а, ал. 2,във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 3  от Закона за водите, на основание  чл. 83 ЗАНН, във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева.

С жалбата подадена чрез процесуален представител се навеждат изводи за незаконосъобразност с искане за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, се явява процесуален представител на жалбоподателя, който подържа жалбата и желае ненейната отмяна.

Не се явява представител на АНО, който представя писмено становище, в което оспорва жалбата.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, видно от известието за доставяне на л. 7, НП е връчено на представител на жалбоподателя на 04. 10. 2019 г., а жалбата е депозирана по пощата на 10. 10. 2019 г. - л. 5. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не по изложените в нея съображения.

Съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 19. 02. 2019 г. е извършена проверка от представители на Главна дирекция НЯСС,  на язовир „Вълчин“ находящ  се в поземлен имот № 000190 в землището на с. Вълчин, община Сунгурларе, собственост на Община Сунгурларе съгласно Акт за публична общинска собственост № 51 / 10. 10. 1998 г.. При извършената проверка е съставен констативен протокол № 06-01-25/ 19. 02. 2019 г., в който са дадени предписания по осъществяването на безопасна техническа експлоатация , а именно да се почисти язовирната стена от дървесна и храстовидна растителност със срок 05. 06. 2019 г..

 На 18. 06. 2019 г., при извършена проверка на същия язовир, е бил съставен констативен протокол № 06-01-77 / 18. 06. 2019 г. от представители на Гл. дирекция НЯСС, установили, че не е изпълнено предписанието, дадено с КП № 06-01-25/ 19. 02. 2019 г., а именно да се почисти язовирната стена от дървесна и храстовидна растителност 05. 06. 2019 г..

Община Сунгурларе в качеството и на собственик на язовир е била надлежно уведомена за направените констатации и даденото предписание от проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея, като съставения КП е бил подписан и връчен на представител на собственика.

За констатираното неизпълнение на дадените предписания, св. М. е съставила акт за установяване на административно нарушение № 06-012 / 15. 07. 2019 г. Актът е съставен в присъствие на упълномощен представител на общината съгласно приложеното на л. 13 пълномощно.

 Същият не е вписал, че има и ще направи възражения в законоустановения срок. Писмени възражения са депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в които е посочено, че след съставяне на акта са разпоредени незабавни действия от Община Сунгурларе по изпълнение на дадените указания, както и становище, че неизчистените храсти от язовирната стена съгласно чл. 28 от ЗАНН представляват маловажен случай на АН и би следвало АНО да не налага наказание, а да предупреди устно или писмено нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено адм. наказание.

АНО е разгледал направените възражения, като ги е приел за неоснователни.

Административнонаказващият орган е приел за установена гореизложената фактическа обстановка и въз основа на акта е издал и обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 190а  ал. 2, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите на основание  чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева.

Съдът счита, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя до степен, даваща основание на съда да отмени обжалваното постановление само на това основание, без да разглежда спора по същество. Неоснователно е възражението относно изтичане на давностния срок за издаване на НП- въпреки, че в срока за изпълнение на дадените предписания до 05. 06. 2019 г.  същите не са били изпълнени  и от 06. 06. 2019 г., жалбоподателя е бил в нарушение, като не ги е изпълнил, то тяхното неизпълнение е било констатирано на  18. 06. 2019 г. с КП № 06-01-77, за което на 15. 07. 2019 г. е съставен и АУАН. Така, че сроковете посочени в чл. 34 от ЗАНН- три месеца от откриване на нарушителя или изтекла една година от извършване на нарушението са спазени. Не е основателно и възражението, че на жалбоподателя е вменена АНО за чуждо бездействие, понеже съгласно чл. 190а, ал. 2 от ЗВ- Собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5.. Неоснователни са и останалите възражения посочени в жалбата.  

НП е издадено от компетентно по закон лице, видно от приложената на л. 9  Заповед № А-5 от 02.01.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Видно от представените по делото заповеди на председателя на ДАМТН, задължителните предписания са дадени от надлежно оправомощени от председателя на ДАМТН лица и АУАН също е издаден от компетентно лице. В самият АУАН и в НП са описани всички релевантни обстоятелства, като нарушението е пълно и точно описано, като са посочени и приложимите законови текстове, поради което правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Не е спорно, че Община Сунгурларе е собственик на процесния язовир в землището на с. Вълчин, област Бургас. Именно в това и качество на Община Сунгурларе са дадени задължителни предписания от оправомощени лица от ДАМТН в указания срок до 05. 06. 2019 г. да се почисти язовирната стена от дървесна и храстова растителност. Не се спори, че тези предписания са доведени до знанието на представителя на Община Сунгурларе, респективно до отговорите длъжностни лица.

Въпреки изложеното по горе, в хода на съдебното заседание от показанията на свидетелят А. Б. В. е установено , че във въпросния язовир няма вода и същия е изцяло обрасъл с храсти и тревиста растителност.

В ДР на Закон за водите са дадени легални определения за язовир-  т. 94 "язовир" е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени;, в т. 34- за "воден обект" е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи;. От така установената фактическа обстановка се установява, че макар и язовир „Вълчин“ да фигурира, като такъв и да е собственост на Община Сунгурларе, същия не отговаря на легалното определение за язовир поради липсата на съсредоточени води. 

Настоящият състав намира, че така описаното в акта и обжалваното наказателното постановление, деяние за несъставомерно, поради и което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно.  

         Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд

                                          

 

Р       Е      Ш        И       :

        

        

         ОТМЕНЯ наказателно постановление №  НЯСС-180 / 25. 09. 2019 г. на заместник- председател ДАМТН, с което за нарушение на чл. 190а, ал. 2,във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 3  от Закона за водите, на основание  чл. 83 ЗАНН, във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас  в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: