№ 2972
гр. София, 20.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110136443 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
С. Н. И. е предявила срещу „К.И.“ АД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 2160 лв. -
неоснователно платена от ищцата сума за възнаградителна лихва – 360 лв. и такса „Гарант“
– 1800 лв., във връзка с недействителен договор за потребителски кредит №
111747/08.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 19.12.2023 г. до
изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за потребителски кредит №
111747/08.02.2021 г., като по силата на договора ответникът й предоставил в заем парична
сума в размер на 2500 лв. Договорът е сключен при следните условия - 12 погасителни
вноски, ГПР – 49,07 %, ГЛП – 36,00 %, при размер на месечната погасителна вноска от
238,33 лв. и обща стойност на плащанията – 2860 лв. Твърди, че след сключване на договора
е погасила изцяло задълженията си към ответника и е заплатила сума в размер на 4660 лв.,
представляваща главница в размер на 2500 лв., възнаградителна лихва в размер на 360 лв. и
такса „Гарант“ в размер на 1800 лв., представляваща по същество неустойка за неизпълнено
задължение за представяне на обезпечение за потребителския кредит. Пълното погасяване
на дължимата сума по договора е потвърдено от ответника с издадено от него
Удостоверение с изх. № 000376/14.05.2021 г. Ищцата твърди, че е заплатила неоснователно
сумата от 2160 лв. Счита, че клаузата, на основание на която е заплатила такса „Гарант“ от
договора за кредит е нищожна – чл. 21 ЗПК, тъй като с нея се заобикаля императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, неравноправна по смисъла на ЗЗП – чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр.
чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение, при уговорено изначално неизпълними
условия за предоставяне на обезпечение, представлява сигурна печалба за кредитора, освен
това, клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като така уговорената
1
неустойка излиза извън присъщите на неустойката функции и е само средство за обогатяване
на кредитора. Счита, че са нарушени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй
като в договора за кредит не е посочен реалният лихвен процент и ГПР, съответно целият
договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. По тази причина твърди, че сумите за възнаградителна лихва (360
лв.) и такса „Гарант“ (1800 лв.) са платени при начална липса на основание, съответно са
недължимо платени. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Признава, че между страните
е сключен договор за потребителски кредит № 111747/08.02.2021 г., но оспорва в същия да се
съдържа клауза за неустойка за непредоставяне на обезпечение. Посочва, че договорът
съдържа предвидените в закона реквизити, като ищцата изрично се е съгласила с
разписаните в договора клаузи. Възразява изцяло срещу твърденията на ищцата, че са
заплатени сочените суми в общ размер на 4660 лв. във връзка с процесния договор за
кредит, както и че договорът, респективно отделни клаузи от същия са нищожни на
заявените от ищцата основания, съответно, че сумите са недължимо платени. Моли за
отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна тежест е да докаже заплащането на посочената в
исковата молба сума, включваща възнаградителна лихва (360 лв.) и такса „Гарант“ (1800 лв.)
в полза на ответника.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже наличие на валидно основание
за задържане на сумата, както и че на потребителя при сключването на договора за кредит е
предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени
икономическите последици от сключването на договора и че клаузите на договора са
индивидуално уговорени.
Съдът обявява на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за
неравноправност на клаузи по договора за потребителски кредит, за което предоставя на
страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за
евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните по делото обстоятелството, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит № 111747/08.02.2021 г.
УКАЗВА на ответника, че в случай, че твърди, че не са налице предпоставките на чл.
38, ал. 1, вр. ал. 2 ЗАдв. за присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ в
полза на процесуалния представител на ответната страна, в негова тежест е да ангажира
2
съответни доказателства в срок до откритото съдебно заседание.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства следва да се приемат като допустими, относими и необходими за правилното
решаване на спора.
Искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
уважено, тъй като твърденията на ответника относно заплащането на процесните суми са
противоречиви.
Искането на ищцата по чл. 190 ГПК – да бъде задължен ответникът да представи
счетоводна справка от счетоводството си за всички извършени плащания по договора, в
това число как са разнесени тези плащания в счетоводните му записвания по пера за
главница, договорна лихва, неустойка и други, следва да бъде оставено без уважение, тъй
като за посочените обстоятелства е допусната съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед служебното задължение на съда по чл. 7, ал. 3 ГПК и доколкото в тежест на
ответника е да докаже наличието на валидно основание за задържане на сумата, същият
следва да бъде задължен да представи процесния договор за потребителски кредит, ведно с
погасителен план, общи условия и всички приложения към него в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.02.2025 г. от
09,45 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЛАГА за послужване към настоящото дело ч. гр. д. № 69522/2023 г. по описа на
СРС, 48 състав.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението с
писмена молба, с препис за насрещната страна, да представи преписи от договор за
потребителски кредит № 111747/08.02.2021 г., ведно с погасителен план, общи условия и
всички приложения към него, като при неизпълнение на указанията в срок съдът ще приеме,
че сключеният договор е с посоченото в исковата молба съдържание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 190 ГПК.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите
3
справки, да отговори на всички формулирани въпроси в исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 400 лв., вносим от ищцата в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б., която да се уведоми за възложената експертиза и
да се призове за съдебно заседание след представяне на доказателства за внесен депозит,
като в призовката бъде посочено, че заключението следва да бъде представено не по-късно
от една седмица преди съдебното заседание, с преписи за страните.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат съдействие на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предоставят всяка необходима информация и документация. При
неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищцата - и
препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4