Р Е Ш Е Н И Е
№ 1009
гр.Пловдив, 28.05.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
1949/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „МВМ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Тодор Александров“ № 67, срещу наказателно постановление № 398497-F437763 от 16.01.2019 г.,
издадено Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което
на основание чл. 185 ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 500 лева, за нарушение на чл. 26 ал. 1 т. 7 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал.4 ЗДДС.
В жалбата се посочва, че не се
оспорват констатациите, залегнали в АУАН. Като причина за извършване на
вмененото нарушение се изтъква, че касовият апарат е настроен от представител
на фирмата, от която същият е закупен. Излагат се доводи за приложението на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН към настоящия случай. Предвид изложеното от съда се
иска отмяна на обжалваното НП.
В проведено открито съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, за него се явява адв. К., с
пълномощно по делото. По същество излага съображения, че се касае за малко
предприятие, спрямо което са издадени три наказателни постановления за
извършени три нарушения, установени при една и съща проверка, предвид на което
не е спазен принципът за процесуална икономия. Поддържат се изложените доводи в
депозираната жалба, че извършеното нарушение притежава характеристиките на
маловажен случай. Поради изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП,
се представлява от юрк. З.. По същество излага съображения, че от събраните по
делото доказателства се установява извършено нарушение от жалбоподателя. Досежно
възражението за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, изтъква, че
извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други от същия вид. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 14.10.2018 г. около 10:25 часа
свидетелят Н.П., заемащ длъжността „инспектор по приходите“ при ЦУ на НАП,
извършил проверка в обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ № 96, стопанисван от „МВМ 2015“ ЕООД. Свидетелят П. извършил
контролна покупка, за която му били издадени ФКБ № 019748 и № 019749/14.10.2018
г. Същите не съдържали задължителен реквизит съобразно нормата на чл. 26 ал. 1
т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, а именно:
количеството и стойността по видове на закупените стоки или услуги. След
извършването на контролната покупка, свидетелят П. се легитимирал пред
управителя на магазина. Извършената проверка била обективирана в Протокол сер.
АА № 0376036/14.10.2018 г.
Поради направените констатации, свидетелят
П. съставил на дружеството - жалбоподател АУАН № F437763/05.11.2018 г., с който му вменил
нарушение по чл. 26 ал. 1 т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на
финансите, вр. чл. 118 ал.4 ЗДДС.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Н.П..
Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи
на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – Протокол
за извършена проверка сер. АА № 0376036/14.10.2018 г., и АУАН № F437763/05.11.2018 г.,
като същата не се оспорва и от дружеството – жалбоподател.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
В тази връзка не се споделят възраженията
на процесуалния представител на жалбоподателя, че НП се явява опорочено,
доколкото не е спазен принципът за процесуална икономия. Действително, при
извършената проверка са констатирани три административни нарушение, но
единствено от волята на административнонаказващият орган зависи дали
отговорността за същите ще се ангажира в един документ – НП, или в няколко
такива, доколкото не е нарушен принципът на чл. 18 ЗАНН и за всяко едно от
нарушенията, е наложено отделно административно наказания.
От правна страна съдът намира следното:
Съобразно нормата на чл. 26 ал.
1 т.7 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин:
фискалната касова бележка от ФУ следва да бъде четима, да съответства на
образеца съгласно приложение 1 и да съдържа задължително следните реквизити: количество
и стойност по видове закупени стоки или услуги.
От приложените по
делото писмени доказателства безспорно се установи, че фискалните касови
бележки от ФУ не съдържат количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги, а са обособени общо, както следва: пакетирани стоки,
безалкохолно, плодове и зеленчуци, разни.
От изложеното следва, че дружеството –
жалбоподател е извършило вмененото му нарушение, което правилно е било
санкционирано съобразно разпоредбата на чл. 185 ал.2, вр. ал.1 ЗДДС с
имуществена санкция в минимален размер от петстотин лева.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от съответния вид, поради което нормата на чл. 28 ЗАНН според съдебния състав
се явява неприложима.
Не може да бъде
споделен доводът за маловажност на случая, доколкото дружеството – жалбоподател
не е извършило настройките на ФУ. Същото, като регистрирано дружество с
ограничена отговорност, се явява търговец по смисъла чл. 1 ал. 2 т.1 от
Търговския закон, респ. има задължение да полага грижата на добрия търговец към
извършваната от него дейност. Неполагането на дължимата грижа и запознаването с
изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, не може да характеризира нарушението с по-ниска степен
на обществена опасност.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил
вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Наложената санкция е в минималния размер, като не са налице и
предпоставките за неговото изменение.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 398497-F437763 от 16.01.2019
г., издадено Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с
което на „МВМ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Тодор Александров“ № 67, на основание чл. 185 ал.2, вр. ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 26
ал. 1 т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118
ал.4 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС