Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На
тринадесети февруари две хиляди и двадесета
година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
София Маринова
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 105 по
описа за 2020 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.А.К., с ЕГН:********** против НП № 23-0000723 от 10.12.2019г.
на Началника на Областен отдел АА в ГД АИ – гр.Варна, с което за нарушение на чл.62,
ал.1, изр.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ на К.А.К.
е наложено наказание „глоба“ в размер на 200
лева.
В жалбата, бланкетна по
своето съдържание, се излагат аргументи, че издаденото наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли същото да бъде
отменено.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата
страна Изпълнителна Агенция Автомобилна Администрация-Варна, изпраща
представител, който оспорва жалбата, моли за
потвърждаване на НП и изразява писмено
становище в придружаващото преписката писмо, че по време на
проверката е установено, че пътниците не са били снабдени с карти за
специализиран превоз. Моли в полза на АНО да бъдат възложени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 02.10.2019г.
около 08.55 часа на пътя гр. Варна – гр. Бургас при навлизане в гр. Бяла, св. К.
и други служители на ОО „АА” спрели за проверка автобус с марка „Ивеко” с ДК №
В 5298 НК, собственост на превозвача „Юлис Транс” ЕООД, извършващ обществен
превоз на пътници – 14 броя, служители на „Уърлд Травел Кансълтанси”ООД,
работещи в хотел „Сънрайз” в гр. „Обзор”, по маршрут гр. Долни чифлик – гр.
Обзор, съгласно сключен договор от 16.10.2018г.
В хода на извършената
проверка се установило, че всички пътуващи в автобуса 14 броя пътници не били
снабдени с карти за специализиран превоз, поради което на водача бил съставен
АУАН, който му бил връчен в деня на проверката и в графата за възражения същият
вписал, че никой хотел не давал карти.
Въз основа на така
установеното в АУАН било издадено и оспорваното наказателно постановление,
предмет на разглеждане в производството.
Описаната
фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото
доказателства, а именно от писмените доказателства, съдържащи се в преписката по АНП, както и от гласните
доказателства – показанията на св. К.,
които са конкретни, подробни, логични и непротиворечиви и изцяло се кредитират
от съда.
Съдът, предвид
становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на
обжалване от надлежна страна, поради което е и приета от съда за разглеждане.
НП
е издадено от компетентен орган и в
шестмесечния, определен от закона срок за това.
Както АУАН, така и НП
съдържат изискуемите по чл.42 и 57 ЗАНН реквизити, като
са описани обстоятелствата, касаещи
съставомерните елементи на нарушението и последното е индивидуализирано в изискуемата от закона степен.
На жалбоподателя е вменено и
нарушение по чл. 62 ал. 1 изр. 1-во от Наредба №33/1999 г. на МТ /”При
специализираните превози всеки пътник трябва да има карта (приложение № 10),
удостоверяваща правото му да пътува... ”.
Жалбоподателят като водач, извършващ специализиран превоз
на пътници е бил длъжен да следи дали същите са снабдени със съответните
документи, даващи им правото да пътуват със специализиран транспорт,
включително дали съответните карти са издадени по образец, т. е. контролът за
качването на пътници в автобуса и наличието на карти по утвърден образец,
следва да се осъществява именно от водача на превозното средство.
При случаите на
специализиран превоз, именно наличието на карта за такъв вид превоз - замества
документа за платена превозна цена.
Обстоятелството дали такива карти са били издадени от
превозвача (а не както сочи жалбоподтаеля във възражението си от хотела), не е
от естество да изключи отговорността на жалбоподателя, тъй като бидейки водач
именно негово задължение е да извършва законосъобразното протичане на
обществения превоз на пътници.
В случая съдът намира за неприложима разпоредбата на чл.
28 ЗАНН доколкото жалбоподтаелят и друг път е санкциониран, не се позовава на
особени обстоятелства, които да водят до извод за по-ниска обществена опасност
на извършеното деяние.
Що се отнася до размера на приложимата санкция
разпоребата на чл. 105, ал.1 ЗАвтП е каятегоричана, че за
нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз
основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за
които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или
имуществена санкция 200 лв., поради което и предвид
фиксирания размер на същата, съдът няма правомощния да редуцира размера й.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на ОО „АА” следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120лева.
Производството по делото протече в едно съдебно заседание, в рамките на което юрисконсултът е изготвил и депозирал писмено становще,
което е поддържал и в рамките на проведеното съдебно заседание, делото
не се
отличава с
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение
в размер на
предвидения в закона минимум от 80лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000723 от 10.12.2019г.
на Началника на Областен отдел АА в ГД АИ – гр.Варна, с което за нарушение на чл.62,
ал.1, изр.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ на К.А.К.
е наложено наказание „глоба“ в размер на 200
лева.
ОСЪЖДА К.А.К., с ЕГН:**********
да заплати на ОО „АА” сумата от 80 лева, представляваща сторени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: