Р Е Ш Е Н И Е
№ 118
Гр. Перник, 12.03.2020 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния
секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 811 по описа за 2019 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона
за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на П.А.Г. с ЕГН ********** *** против
Заповед № РД-05-498 от 02.12.2019 година на кмета на Община Трън, с която е
наредено да бъде премахнат строеж „Електропровод ниско напрежение“, изграден
след табло ТЕПО посредством кабел монтиран по изградена стълбова линия,
изпълнена от 7 броя нестандартни стълбове с височина от около 4 метра в
неурегулиран поземлен имот от възложителя – настоящ жалбоподател. С оспорената заповед
е разпоредено възложителя доброволно да изпълни заповедта, а при неспазване на
срока за доброволно изпълнение, е предвидено принудително изпълнение.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила при постановяването, нарушение на материалния закон,
както и в противоречие на закона. Моли съда да отмени оспорената заповед, като
незаконосъобразна.
В проведеното съдебно заседание на 24.02.2020 година
жалбоподателя П.А.Г. редовно призован не се явява, представлява се адвокат Л.Р.
***, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и пледира същата да се
уважи. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 24.02.2020 година
ответникът по жалбата, кметът на Община Трън редовно призован не се явява,
представлява се от адвокат М.Г. ***, който оспорва жалбата като неоснователна и
моли съда да я отхвърли. Подробни съображения развива в представените писмени
бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е допустима като
подадена от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт, в срока
и по реда на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ.
С нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот № 133, том I, рег. № 497, дело № 125 от 26.08.2010
година П.А.Г. /настоящ
жалбоподател/ е придобил правото на собственост върху 9/12 идеални части от
неурегулиран поземлен имот, целия с площ от 1 000 кв.м., находящ се в
махала „***“ в с. М., заедно с 9/12 идеални части от застроената в него
паянтова стопанска сграда, цялата със застроена площ от 36 кв.м.
С
Договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната
електрическа мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД ДПЕРМ **********, SAP № ІВ-32-14-23012 от 13.06.2014 година, сключен
между „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и П.А.Г. /настоящ жалбоподател/,
последния се е присъединил към разпределителната електрическа мрежа на
доставчика на енергия.
С
Писмо изх. № Т-110-19-00-139 от 18.03.2019 година Регионален отдел „Национален
строителен контрол“ Перник е уведомил кмета на Община Трън, че във връзка с
подадена жалба от Н. Б. С., относно „нередности в електрозахранването“ в имот,
находящ се в землището на с. М., Община Трън е образувана преписка, като са
изложени твърдения за изграден електропровод, който захранва „селскостопанска
сграда, постройка – фургон с железобетонна тераса с навес“ и електромера отстои
на 150 м. от тях. С писмото е наредено на кмета на Община Трън да извърши
съвместна проверка с органите на РО „НСК“ за установяване състоянието и статута
на посочения в жалбата електропровод.
С Констативен акт № 1 от
07.11.2019 година работна група в поименен състав е направила проверка на
строеж: „Електропровод ниско напрежение“, находящ се в с. Мрамор, изграден от П.А.Г.
/настоящ жалбоподател/. При проверката е установено, че изградения
електропровода е захранен с ниско напрежение, върху стоманобетонов стълб за НН,
собственост на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, на който е монтирано стандартно електромерно табло
ТЕПО, което съдържа главен АП, товаров прекъсвач, еднополюсен автоматичен
прекъсвач, монофазен двойнотарифен електромер и часовников превключвател. След
таблото захранването е осъществено чрез кабел монтиран по изградена стълбова
линия, изпълнена от 7 броя тръбни нестандартни стълбове с височина около 4
метра, за които не са представени строителни книжа и документи. Изградения
електропровод е без издадено строително разрешение, съставляващо нарушение на
чл. 148, ал. 1, във връзка с чл. 147 от ЗУТ.
Съставеният констативен акт е връчен на
жалбоподателя на 14.11.2019 година, като не е постъпило възражение срещу него.
Със Становище от 29.11.2019 година на
главния архитект на Община Трън се установява, че при проверка не са установени
в архива документи разрешаващи строителството. По данни на възложителя П.А.Г.
/настоящ жалбоподател/ строежа е реализиран през 2014 година, който строеж е
напълно завършен – електропровод – въздушна линия НН, с приблизителна дължина
130 метра. Извършения строеж е в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, както и не
са налице хипотезите на търпимост по § 16 и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
По делото са представени два броя писмени
декларации от 11.04.2014 година на З. С. И. и Т. М. Д., с които изразяват
съгласие настоящия жалбоподател да свърже с ток къщата си в с. Мрамор.
Със Заповед
№ РД-05-498 от 02.12.2019 година кмета на Община Трън е наредил да бъде премахнат
строеж „Електропровод ниско напрежение“, изграден след табло ТЕПО посредством
кабел монтиран по изградена стълбова линия, изпълнена от 7 броя нестандартни
стълбове с височина от около 4 метра в неурегулиран поземлен имот от
възложителя – настоящ жалбоподател. Строителството е извършено без разрешение
за строеж. С оспорената заповед е разпоредено възложителя доброволно да изпълни
заповедта, а при неспазване на срока за доброволно изпълнение, е предвидено
принудително изпълнение.
Пред
настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите З. С. И. и Т. М. Д.,
водени от страна на жалбоподателя, от чиито показания се установява, че с
жалбоподателя живеят в едно село, като през април 2014 година са дали съгласие
да премине електропровод през техните имоти, за да стигне до стопанската сграда
на възложителя. Елекропроводът не пречи на никой. Така дадените свидетелски
показания настоящия съдебен състав ги кредитира като обективни, непосредствено
възприети и кореспондиращи с приложените по делото декларации от същите двама
свидетели.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Кмета на общината осъществява административен контрол по устройство на
територията и строителството за строежите от четвърта, пета и шеста категория.
Атакуваната в настоящето производство заповед е издадена от кмета на Община Трън,
във връзка с негови правомощия по Закона за устройство на територията. Същият съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ
има право да издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Въз основа на
изложеното се приема, че оспорвания административен акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия с оглед, на което не са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорвания акт е в писмена форма и обективира волеизявления, с които се
засягат пряко и непосредствено права на настоящия жалбоподател. Т.е. в случая е
налице индивидуален административен акт и като такъв, той трябва да отговаря на
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Това се отнася в пълна степен и за актовете издавани по ЗУТ. Формата на
акта е гаранция за законосъобразността на административния акт, като задължава
административния орган да съблюдава при неговото издаване предвидените от
законодателя изисквания и условия. Именно поради това, формата по чл. 59 от АПК
е въведена като основание за отмяна на издадени при неспазването й
административни актове –чл. 146, т. 2 от АПК. В случая формата е спазена и не
се налага отмяна на акта на това основание.
Относно съответствието й с
административнопроизводствените правила настоящия съдебен състав намира, че не
са налице съществени нарушения на същите, които да са достатъчно основание за
отмяната й. Констативният акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е гледно
доказателствено средство, затова неговото несъставяне или порочно съставяне не
е съществено процесуално нарушение. Законът не съдържа изискване констативният
акт за незаконно строителство да е съставен в присъствието на нарушителя или на
заинтересуваните лица. Единственото условие в закона е актът да бъде връчен на
заинтересуваните лица, като видно от представения по делото акт, последния е
връчен лично на жалбоподателя на 14.11.2019 година. Жалбоподателят не е възразил срещу констативния акт. В жалбата по
същество не се отрича факта, че констативния акт е достигнал до знанието му.
След изтичане на срока за възражения е издадена заповедта. В законоустановения
срок е подадена жалба против нея. С оглед на изложеното при осъществената
проверка не се установя съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което да постави под съмнение истинността на правно или
доказателствено значимите факти и което да е довело до нарушаване правото на
защита на адресата на акта. С оглед на изложеното и след преглед на
административната преписка съдебния състав приема, че не са налице съществени
процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на акта в условията на чл.
146, т. 3 от АПК.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания административен акт обхваща преценката дали са налице установените
от административния орган релевантни юридически факти и доколко същите се обхващат
от посочената като правно основание за неговото издаване норма, респективно
дали се следват разпоредените с него правни последици. С оглед нормативното
предписание на чл. 225а, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 2 на чл. 225 от ЗУТ
съдът намира, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с
материалноправните разпоредби на ЗУТ.
Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ изисква кумулативното наличие на две
предпоставки: извършен строеж и строежът да представлява незаконен такъв по смисъла
на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2, т. 1 – т. 5 от ЗУТ,
който строеж да не е със статут на търпим строеж /§ 16 и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ/, както и въпросният незаконен
строеж да не е узаконен.
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ „строежи“ са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни, консервационни и реставрационни работи
по недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни
ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението.
Настоящият съдебен състав приема, че констатираният от проверяващите строеж,
попада в легалната дефиниция за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ,
тъй като е с характеристиките на мрежа на техническата инфраструктура –
електропровод с ниско напрежение.
От нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот № 133, том I, рег. № 497, дело № 125 от 26.08.2010
година се установява, че П.А.Г. /настоящ жалбоподател/ е придобил
правото на собственост върху 9/12 идеални части от неурегулиран поземлен имот,
целия с площ от 1 000 кв.м., находящ се в махала „***“ в с. М., заедно с
9/12 идеални части от застроената в него паянтова стопанска сграда, цялата със
застроена площ от 36 кв.м. Наред с това
от събраните по делото писмени доказателства е безспорно, че жалбоподателя е
изградил строежа – електропровод с ниско напрежение, съответно не ангажира доказателства,
посредством, който да обори констатациите на административния орган. От друга
страна до приключване на съдебното дирене от страна на жалбоподателя не се
ангажираха доказателства за издадено разрешение за строеж на електропровода. С
оглед на изложеното следва да се приеме, че доказателствената сила на
констативния акт не е оборена в настоящето съдебно производство и същият е
годно доказателство. Съдът кредитира неоспорените от жалбоподателя констатации,
обективирани в констативния акт, относно вида и характера на процесния строеж.
От описанието на строежа и неговата характеристика се приема, че незаконният
строеж „електропровод с ниско напрежение”, представлява изтеглен от електрическо
табло върху стоманобетонов стълб за НН, собственост
на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, на който е монтирано стандартно електромерно табло
ТЕПО, което съдържа главен АП, товаров прекъсвач, еднополюсен автоматичен
прекъсвач, монофазен двойнотарифен електромер и часовников превключвател, като
след таблото захранването е осъществено чрез кабел монтиран по изградена
стълбова линия, изпълнена от 7 броя тръбни нестандартни стълбове с височина
около 4 метра, посредством който кабел са
захранени сградите на жалбоподателя. За новоизграденото трасе не е представено
разрешение за строеж, нито проект. Тези обстоятелства са установени със
събраните в хода на административното производство доказателства.
Спорът е относно необходимостта от издаване на
разрешение за строеж на електропровод. Осъщественото строителство по същината
си се разглежда и като част от техническа инфраструктура. По смисъла на § 5, т. 31 от ЗУТ това е система от сгради,
съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и
канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването,
електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и
геозащитната дейност, а в § 1, т. 21 от ДР на Закона за енергетиката
електропроводите са определени като въздушни или кабелни съоръжения за
свързване на електрически уредби, предназначени за пренос, транзитиране или
разпределение на електрическа енергия, които съответстват на „линейни инженерни
мрежи на електроснабдяването“ по смисъла на ЗУТ. В тази връзка извършеното от
жалбоподателя външно електрическо захранване на сградата негова собственост,
чрез прокарване на въздушен електрически кабел лежащ върху стоманобетонни
стълбове на стълбовната линия, представлява изграждане на въздушно съоръжение/мрежа
и елемент на техническата инфраструктура по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 2 и т.
3, във връзка с § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ, изграждането на което съоръжение е
строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Разпоредбата на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ регламентира изискването строежите да се изпълняват в съответствие с
предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, а съгласно чл. 148 от ЗУТ, строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния
ред разрешение за строеж. В случая няма одобряван проект и няма издадено
разрешение за строеж „Електропровод ниско напрежение“. Изхождайки и от разпоредбата на чл. 117, ал. 6 от Закона за енергетиката и за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи се следва извода, че
изграденото е собственост на потребителя още повече, че захранването е само за
него, като за изграждането не притежава съответния разрешителен документ.
Строежът не попада и в законово установените
изключения по чл. 147 и чл. 151 от ЗУТ, с оглед на което за неговото извършване
е било необходимо одобряването на инвестиционен проект и издаването на
разрешение за строеж. Липсата на такива е основание за квалифицирането на строежа
като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. С оглед на така
установените факти по делото настоящия съдебен състав намира, че кумулативно са
налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на
заповед за премахване на незаконен строеж и административният орган обосновано
е приел, че е налице незаконен строеж в посочената хипотеза. Същият е изпълнен
без издадено разрешение за строеж. Налице са материалноправните предпоставки за
разпореждането на неговото премахване, като в тази връзка е съдебната практика
на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение
№ 4 287 от 05.04.2017 година, постановено по адм. дело № 10 208/2016
година, ІІ отделение по напълно идентичен казус.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са
налице и предпоставките за търпимост на строежа. Строежа е изграден през април
2014 година, поради не намират приложение нормите на § 16 и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, с оглед датата на изграждане на
строежа.
Заповедта е издадена и в
съответствие с целта на закона.
Изложеното
налага извода, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при
спазване на процедурата, в съответствие с материалноправните предпоставки,
регламентиращи процесните отношения и е съобразена с целта на закона. Налице са
всички законови предпоставки за премахване на процесния строеж, като незаконен,
предвид на което жалбата срещу издадената заповед, следва да се отхвърли като
неоснователна.
Относно разноските:
При този изход на делото
следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.
При този
изход на делото следва да се уважи направеното искане за присъждане на направените
съдебни разноски, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата адвокатско
възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева по договор за правна защита и
съдействие № 834235 от 15.01.2020 година, определено по реда на чл. 8, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.А.Г. с ЕГН ********** *** против Заповед № РД-05-498 от 02.12.2019
година на кмета на Община Трън, с която е наредено да бъде премахнат строеж „Електропровод
ниско напрежение“, изграден след табло ТЕПО посредством кабел монтиран по
изградена стълбова линия, изпълнена от 7 броя нестандартни стълбове с височина от
около 4 метра в неурегулиран поземлен имот от възложителя – настоящ
жалбоподател, като неоснователна.
ОСЪЖДА П.А.Г. с ЕГН ********** от гр. София, кв. „***“, ул. „***“
№ 35 да заплати на Община Трън съдебни разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:
/п/