Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на деветнадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 198 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация §22 от ПЗР на Кодекса за застраховането
/КЗ/ във чл. 199а, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/отм./ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът
„Ю.Б.” АД /универсален
правоприемник на „Б.П.Б.“ АД/ твърди, че между „Б.П.Б.“ АД и ответника е сключена групова
застрахователна полица № BPBLIFE-002/2014 г. за застраховка „Живот“, по силата
на която кредитополучателите на банката са застраховани за застрахователните
рискове „смърт“ и „неработоспособност“. На 27.07.2018 г. е настъпило покрито от
тази полица застрахователно събитие, а именно „смърт“ на
кредитополучателя по договор за предоставяне на многоцелеви кредит с
ипотека № 3188/R/2007 г. от 22.08.2007 г. – Л.М.П.. Посочва, че надлежно е
уведомил застрахователя за настъпването на това събитие и е поискал изплащане
на дължимото застрахователно обезщетение на 15.08.2018 г. С писмо от 17.09.2018
г. ответникът отказва да заплати такова, с довода, че застрахованото лице е декларирало
към 23.08.2007 г. и 02.11.2010 г., че не е боледувало, респективно не е
лекувано през последните 5 години от заболявания на сърдечно-съдовата система,
мозъчно-съдови или други заболявания, а като причина за смъртта на лицето е посочено “остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност“, предизвикана или дължаща се на „остър миокарден
инфаркт“, като от предоставената медицинска документация било видно, че П.е
била диагностицирана с „хипертонична болест на сърцето“ през
2005 г. и с „последици от мозъчно-съдово заболяване“ през 2008 г. Ищецът
поддържа, че този отказ е неоснователен, тъй като липсва пряка
причинно-следствена връзка между причината за смъртта и укритото заболяване.
Освен това причината за смъртта не е установена по категоричен начин, тъй като
патологоанатомична аутопсия на Пеперова не е извършена. Затова счита, че
предшестващите заболявания на кредитополучателя не може да се приемат за
основна и решаваща причина за настъпване на смъртта му. Твърди още, че към
момента на попълване на здравните декларации, П.не е страдала от заболявания,
застрашаващи живота и работоспособността й.
Ето защо поддържа, че има право да получи част от застрахователната сума
до размер на непогасените и дължими вноски по кредита, които възлизат на общата
сума от 29964.91 лева, в това число главница от 29904.15 лева и 60.76 лева
текуща лихва. Покана за доброволното плащане на тази сума е връчена на
ответника на 13.12.2018 г., но плащане не е направено в указания в поканата
срок. Предвид изложеното, моли съда да осъди ответника да му заплати сума в
размер на 29964.91 лева главница, представляваща застрахователно обезщетение по
групова застрахователна полица № BPBLIFE-002/2014 г. поради настъпило застрахователно събитие –
смърт на кредитополучателя Л.М.П., както
и сумата от 416.18 лв.- мораторна лихва за периода от 13.12.2018 г. до датата
на завеждане на исковата молба. Претендира и
законна лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски. В молба от 25.02.2019 г. ищецът посочва своя
банкова сметка, ***. 127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът ЗАД „Е.Ж.“ АД оспорва
основателността на исковете, с твърдението, че са налице основания да бъде
отказано изплащане на застрхователното обезщетение по смисъла на чл. 189 от КЗ
/отм./, тъй като кредитополучателят съзнателно е премълчал обстоятелства, които
са били от съществено значение за оценката на риска и за решението на
застрахователя дали да приеме за застраховане лицето или не. Поддържа, че
премълчаните обстоятелства, а именно заболяванията на П., са допринесли за
настъпване на застрахователното събитие смърт. Допълнително счита, че са налице
изключени рискове по смисъла на чл. 8, ал. 2, б.“h“ и б. „m“ от Общите условия,
приложими към застраховката. Оспорва и размера на предявената претенция за
главницата, като посочва, че П.не е единствен кредитополучател по договора.
Кредитополучател е и съпругът й, който също е включен в списъка на
застрахованите лица по груповата полица. Отпуснатият кредит на тези
кредитополучатели е 40 000 лева, като застрахователната сума, за която
всеки един от тях е застрахован през 2010 г. е половината от размера на
отпуснатия кредит. Затова счита, че като застрахователно обезщетение би се
дължала сума, равна на половината от
непогасената част от кредита. Посочва, че не е ясно как е формиран посоченият в поканата на ищеца и
претендиран в настоящето производство като главница остатък от кредита. Моли съда да отхвърли исковете,
като му присъди направените по делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че между „Б.П.Б.“
АД, от една страна и Л.М.П.и Х.Д.П., като кредитополучатели от друга страна, на
22.08.2007 г. е сключен договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека
№ 3188/R/2007г.
Съгласно този договор банката предоставя на кредитополучателите кредит в размер
на 40 000 лева, който следва да се усвои еднократно в срок до 15.09.2007 г.
Постигнато е съгласие погасяването на кредита да се извърши на 240 месечни
анюитетни вноски, включващи в себе си част от главницата и начислената за съответния
период лихва. Размерът на месечната вноска е 384.95 лева, платима на
предварително уговорен от страните ден от месеца, като последната вноска е
изравнителна. Едно от предвидените по договора обезпечения е кредитополучателят
да сключи застраховка „живот” и застраховка „имущество” за своя сметка в полза
на банката, при одобрен от банката застраховател и с рисково покритие, съгласно
изискванията на банката. С анекс № 1/04.01.2011 г. към договора, страните се
съгласяват, че към датата на подписване на анекса кредитополучателят е в
просрочие на задълженията си към банката, като общата сума на просрочените
задължения е 1180.26 лева, в това число просрочена главница, лихви, такси и
комисиони. Тази сума и лихвите, дължими през периода с по-ниска лихва по анекса
се прибавят към редовната главница по договора и общата сума на главницата
става 40703.71 лева. С анекса се променя и дължимия лихвен процент /увеличава
се/, като за първите шест месеца е предвидено да се заплаща намален лихвен
процент. Подписан е нов погасителен план за дължими 196 вноски, който погасителен
план следва да бъде приложение № 1 към анекса. Това приложение не е представено
по делото.
В
хода на производството ищецът представя погасителен план към 04.01.2011 г., в
който са вписани единствено първите шест вноски, които са за периода от
30.01.2011 г. до 30.06.2011 г. и включват само дължима лихва, без главница.
Представен е и погасителен план към 17.12.2007 г.
Представен
е и анекс № 2/29.11.2018 г. към договора, сключен между банката и
кредитополучателя Х.Д.П. /анексът е сключен след смъртта на другия
кредитополучател/, с който страните променят размера на дължимите от
кредотопучателя възнаградителна лихва, лихва при просрочие и други плащания по
договора. Прието е дължимите месечни погасителни вноски да се посочат в
погасителен план – приложение № 1 към анекса, който погасителен план не е представен
до делото.
На
28.07.2018 г. е съставено съобщение за смърт от д-р А.А., видно от което Л.М.П.е починала в дома си на 27.07.2018 г.
Причината за смъртта не е установена с аутопсия, а като болестно състояние, непосредствено
довело до смъртта е посочено „Остър миокарден инфаркт. Остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност”. Въз основа на това съобщение за смърт е издаден акт
за смърт на лицето № 0273/28.07.2018 г.
Във
връзка с претенция на банката за заплащане на застрахователно обезщетение по
горепосочения договор за кредит, в ответното дружество е заведена претенция с
вх. № ЕИЖ-373/15.08.2018 г. В писмо на банката до застрахователя от 15.08.2019
г. се иска заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 15404.17 лева, в това число
15290.96 лева – остатък по главницата към 27.07.2018 г. и 113.21 лева – дължими
лихви и такси към 27.07.2018 г.
На
17.08.2018 г. застрахователят изпраща писмо до банката, с която е кани да
предостави документи, необходими за произнасянето
по претенцията, а именно: застрахователен сертификат, актуализиран погасителен
план, копие на личната амбулаторна карта на Пиперкова, изчерпателна етапна
епикриза за периода от 2005 г. до 2010 г. и пълна разпечатка за този перод от
личното електронно здравно досие на НЗОК.
На
13.12.2018 г. на ответника е връчена покана от банката, с която застрахователното дружество е поканено в
седмичен срок да плати дължимото застрахователно обезщетение по претенция с вх.
№ ЕИЖ-373/15.08.2018 г. в размер на 29964.91 лева.
Представена
е групова застрахователна полица № ІАВРВ-001/2010 г. за застраховка живот на кредитополучателите
на „Банка Пиерос България” АД, със срок на действие от 01.07.2010 г. до
30.06.2013 г., с която се покрива риска
от настъпване на смърт на застрахования вследствие злополука или заболяване и
пълна трайна неработоспособност /над 70 %/ на застрахования, настъпила в
резултат на злополука. Посочено е, че застраховани лица са кредитополучателите,
които отговарят на условията на полицата и които са дали изрично писмено
съгласие за застраховане, което включва и предложение-здравна декларация и
медицински въпросник. Посочено е, че се прилагат всички изключения, посочени в
Общите условия на застрахователя за този тип застраховки. В случай на настъпване
на застрахователно събитие, застрахователят дължи застрахователно обезщетение
на застраховащия до размера на
непогасената част от кредита, включително лихви /възнаградителни и
наказателни/, такси, комисиони и разходи, дължими към датата на застрахователното
събитие. С анекси към полицата, срокът й е продължен до 30.09.2014 г.
Представен
е групов застрахователен договор № BPBLIFE-002/2014 за предоставяне на
застрахователни покрития на клиентите на „Банка Пиерос България” АД, със срок
на действие три години, считано от 01.10.2014 г. В договора е посочено, че с
него се предоставя застрахователно покритие за рисковете смърт и пълна трайна
неработоспособност в следствие на злополука и/или заболяване на
кредитополучателите на ипотечни и потребителски кредити отпуснати от „Банка
Пиерос България” АД, при Общи условия, които са неразделна част от договора.
Застраховано лице по смисъла на договора е физическо лице на възраст от 18 до
навършени 65 години към момента на поемане на застраховането, което е сключило
договор за ипотечен или потребителски кредит с банката, което отговаря на
условията на полицата и е дало изрично писмено съгласие да бъде застраховано
чрез подписване на съгласие за застраховане, което включва и
предложение-здравна декларация и медицински въпросник.
Представено
е съгласие за застраховане от 02.11.2010 г. на Л.М.П., съдържащо здравна
декларация по образец и декларация на П., че е е съгласна да бъде застрахована
в полза на банката по груповата застраховка, при Общите условия на
застрахователя, като декларира, че е получила екземпляр от Общите условия за
застраховката „живот”, запознала се е с тях и е съгласна със съдържанието им.
Попълнила е и медицински въпросник, в който е отговорила отрицателно на въпроса
дали страда от вписаните във въпросника заболявания, между които и заболявания
на сърдечно-съдовата система /вкл. високо кръвно налягане, сърцебиене, ангина
пекторис, инфаркт, други заболявания на сърцето, сърдечни дефекти и др./;
мозъчно-съдови, неврологични или нервни заболявания /вкл. инсулт, световъртеж,
главоболие, неврози, епилепсия, виене на свят, припадъци и др./ и заболявания
на обмяната на веществата, ендокринни заболявания /вкл. нарушена обмяна на
веществата, диабет, подагра, заболявания на щитовидната жлеза, повишени
стойности на холестерол и др./. Посочила е, че не е била хоспитализирана и/или
оперирана и не приема лекарствени средства.
Приложимите
към груповия договор общи условия са представени от ищеца с исковата молба. В
чл. 8 от ОУ са изброени изключените рискове, като т .2, б. “h“ и б. „m“ като такива са включени случаите,
при които смъртта е настъпила в резултат на необявени при сключване на
застраховката обстоятелства, свързани със здравословното състояние на
застрахования, които биха довели до отказ на застрахователя да сключи договора
и в резултат на всички предшестващи
злополуки, заболявания, както и състояния, рецидиви и травматични увреждания,
свързани с предшестващи злополуки или заболявания. Съгласно чл. 9, т. 3 от ОУ,
когато във връзка с един договор за кредит са застраховани повече от един
кредитополучател, при настъпване на застрахователно събитие с един/повече от
тях, застрахователят изплаща на банката обезщетение равно на застрахователната
сума, припадаща се на този /тези съкредитополучател/и, т. е. обезщетение в
размер на непогасената част от кредита /включително лихви и разноски към датата
на застрахователното събитие/, разделена на общия брой съкредитополучатели по
кредита.
Видно
от представените от ответника извлечения от списъците на застраховани лица по
гореописаните договори, в тях са включени Л.М.П.и Х.Д.П., със застрахователни
суми, съответно към 01.08.2010 г. от по 19698.01 лева за всеки и към 01.07.2018
г. – по 15207.27 лева. Към 01.02.2019 г. като застраховано лице по процесния
договор за кредит фигурира единствено Х.П.,
със застрахователна сума от 29904.15 лева.
Представени
са и амбулаторни листове на П.и консултации с лекари специалисти, които
медицински документи са анализирани и обсъдени от вещото лице в приетото по
делото заключение на съдебно-медицинската експертиза.
От
неоспореното от страните заключение по съдебно- медицинската експертиза, което Съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява следното:
Вещото
лице Г. анализира представените по делото епикризи и амбулаторни листове на Л.П.,
като констатациите на вещото лице и описаните от него в заключението прегледи,
консултации, изследвания и назначения на
П.са съответни на изпратената по делото справка за съдържащата се в масивите на
НЗОК информация относно извършените прегледи, медико-диагностични изследвания,
изписани лекарства и пролежавания в болница на Л.П.за периода от 2005 г. до
2018 г. Въз основа на съдържащите се в кориците на делото документи, вещото
лице приема, че вписаната в съобщението за смърт диагноза - остър миокарден
инфаркт, причинил остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност е
най-вероятната причина за смъртта. Със сигурност причината за настъпване на
смъртта може да бъде установена единствено след проведена аутопсия, каквато в
случая не е направена, тъй като лицето е починало в дома си. Наличието на остър
миокарден инфаркт може да бъде доказано, ако е налично, в клинични условия. Острият
миокарден инфаркт представлява клиничен синдром, който се развива в следствие
запушване на коронарна артерия с последваща некроза на мускулни клетки на
сърцето, в региона кръвоснабдяван от запушената артерия. В зависимост от
размера на запушената коронарна артерия,
респективно площта на инфарктната зона острият миокарден инфаркт може да има вариабилно клинично представяне –
от тиха, малка некроза до голяна инфарктна зона предизвикваща кардиогенен шок и
смърт. На база на статистически анализ в медицината е общоприето, че основните
рискови фактори за развитие на остър миокарден инфаркт са следните: напредване
на възрастта, тютюнопушене, артериалната хипертония, наднорменото тегло,
дислепидемията, захарния диабет, пациентите от мъжки пол, както и при небалансирана
диета и свръхприем на алкохол. Видно от проучената медицинска документация, при
П.е налице дългогодишна хипертонична болест /преди 2005 г./, усложнена с
хипертонично сърце, исхемична болест на сърцето с прекарани три остри миокардни
инфартка /2008 г., 2010 г. и 2015 г./, усложнен неинсулинозависим тип захарен
диабет /от 2008 г./, усложнен с диабетна полиневропатия; мозъчно-съдова болест
/от 2008 г./. Налице са и данни за наднормено тегло и вредни навици –
тютюнопушене. Според вещото лице тази констелация от заболявания на практика
дава основание да се приеме, че при П.е бил налице много висок риск от
настъпване на остра сърдечно-съдова недостатъчност и смърт от масивен, остър
миокарден инфаркт. Този риск многократно се увеличава след вече преживените
веднъж инфаркти на миокарда, както и с напредване на възрастта. Хипертоничната
болест се приема като хронично прогресивно заболяване и с времето, независимо
от лечението, тя води до процеси на хипертрофиране на сърдечния мускул и
усложняване на съдова патология от натрупване в следствие повишеното артериално
налягане, под ендотела на артериалните съдове на липиди с образуване на
атеросклеротични плаки и стеснения на съда. При това разрастването на сърдечния
мускул, налага за поддържане на функцията на повече и по-добро кръвоснабдяване,
като същевременно при развиващия се атеросклеротичен процес /в конкретния
случай мозъчно-съдовата патология е била изява на генерализиран
атеросклеротичен процес със съдови промени, обхващащ и коронарните артерии –
доказано с проведената СК ангио графия – 2015 г./ все повече се стесняват и
лумените на съдовете, които хранят сърцето /коронарните артерии/. Тези два
процеса водят неминуемо до влошаване и релативно намаляване на
кръвоснабдяването на сърцето. Пролонгираният дисбаланс между миокардната
кислородна доставка и нуждите на миокарда от кислород води до развитие на
кардиомиоцитна смърт – миокартен инфаркт. В този аспект, ако се приеме, че
смъртта на П.е резултат от пореден остър миокарден инфаркт, то заболяването от
хипертония и промените в съдовете категорично са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото болестно усложнение и смъртта й. Освен от основните
рискови фактори за настъпване на остър инфаркт, кардиомицитната смърт може да бъде
провокирана и от внезапно физическо натоварване или стресова ситуация. Рискова
група са и хората с наследствена обремененост, в съчетание със стресогенен
начин на живот. Други фактори, повишаващи вероятността за сърдечен удар са
напреднала възраст, хронична бъбречна недостатъчност, анемия, възпалителни
заболявания на белия дроб и трахео-бронхиалното дърво, консумация на алкохол,
злоупотреба с редица вещества /кокаин и метамфетамин/ и др. Артериалната
хипертония при П.е с дългогодишна давност и е била налице години преди
официалните данни за диагностицирането й през 2005 г. Към 2005 г. от
хипертоничната болест на практика е било развито и усложението – хипертрофия на
сърцето, което на практика означава диагнозата хипертонично сърце.
Приблизително с такава давност са и съществуващите данни за наднорменото тегло.
Поотделно тези заболявания са рискови за настъпване на усложения, включително и
фатални такива. Комбинацията им увеличава риска. Без реално да са отразени
данни за животозастрашаваща симптоматика при П.в този период, обаче именно
поради отчетения риск, съгласно медицинските документи, още през 2005 г. и в
последствие при контролните проследявания, пациентката е била информирана за
рисковите фактори при развитието на болестта и освен медикаментозното лечение й
е било препоръчано обучение за самонаблюдение и контрол на теглото, на
артериалното налягане, на сърдечната честота и същевременно е диспансеризирана.
През 2008 г. при П.са диагностицирани други рискове фактори – неинсулинозависим
тип захарен диабет и мозъчно-съдова
болест. Налице са данни за исхемична болест на сърцето с преживян 2008 г. първи
остър миокарден инфаркт. Отговаряйки отрицателно на попълнения на 02.11.2010 г.
медицински въпросник, П.на практика не е отразила, че при нея са
диагностицирани и лекувани следните упоменати в списъка заболявания: артериална
хипертония, усложнена с хипертонична болест на сърцето – хипертонично сърце
/2005 г./; доброкачествено новообразувание на главния мозък с епилептични
припадъци тип Grand mal /2009 г./; неинсулинозависим тип
захарен диабет /2008 г./; последици от мозъчно-съдова болест /2008 г./;
исхемична болест на сърцето с прекаран остър миокарден инфаркт /2008 г./.
По иска с правна квалификация чл. 199а,
ал. 1 от КЗ /отм/
Предявеният иск е с правно основание чл.
199а, ал. 1 от КЗ /отм./, доколкото нормата е приложима към спорното материално
правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се
прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила на действащия
към момента на постановяване на настоящото решение Кодекс за
застраховането /обн. ДВ, бр.
102/29.12.2015 г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 199а, ал. 1
от КЗ /отм./, при застраховка,
сключена в полза на кредитор, и при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят отговаря пред кредитора до размера на непогасената част от
задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор,
заедно с лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Този договор се сключва
задължително при общи условия – арг. от чл. 199а, ал. 3 от КЗ, като при
несъответствие между застрахователния договор и общите условия се прилагат
уговорките, за които длъжникът е бил предварително писмено уведомен. Законът
въвежда задължение за кредитора да предостави предварително на длъжника цялата информация,
свързана със сключване и изпълнение на застрахователния договор, включително и
общите условия по застраховката /ал. 4 на чл. 199а КЗ /отм./. В този смисъл
неоснователен се явява заявеният от ищеца и поддържан в писмената защита довод,
че в противоречие на разпоредбата на чл. 147а, ал. 3 от Закона за защита на
потребителите застрахователят не е доказал, че е предоставил на П.приложимите
към застрахователния договор общи условия. От една страна този разпоредба /в
сила от 25.07.2014 г./ е неприложима в
процесния случай, а от друга страна задължението да предостави общите условия
на длъжника не е на застрахователя, а на кредитора. Самият кредитор е
представил приложимите към застрахователната полица общи условия към исковата
молба, а в съгласието за застраховане от
02.11.2010 г., подписано от длъжника Л.М.П., се съдържа изрична декларация, че П.е
съгласна да бъде застрахована в полза на банката по груповата застраховка, при
Общите условия на застрахователя, като е
получила екземпляр от Общите условия за застраховката „живот”, запознала се е с
тях и е съгласна със съдържанието им. Затова Съдът намира за неоснователно
възражението на ищеца за неприложимост на общите условия.
По
силата на сключен договор за застраховка „живот”, застрахователят се задължава
да носи риска от настъпване на застрахователното събитие - смърт на
затрахованото лице, което се изразява в заплащане на обезщетение на ползващите
се лица. В разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от КЗ /отм./ са посочени четири
хипотези, при наличието на които, ако страните не са договорили друго, застрахователят
се освобождава от задълженията си по застрахователния договор. С ал. 2 на същата норма е предоставена
възможност на страните по договора за застраховка да договорят други изключени
рискове. В случая страните са се възползвали от тази възможност и са уговорили
и други изключени рискове.
От
събраните по делото доказателства се установи наличието на валидно правоотношение по договора за групова
застраховка "Живот", съгласно което застрахователят се задължава срещу плащане на
премия от банката да изплати на ползващото се лице застрахователни плащания при
настъпване на покритите рискове със застрахованите лица. Установи се, че
кредитоплучателите по договор за
предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 3188/R/2007г. са застраховани лица, върху
чиито живот се сключва този застрахователен договор, а банката ищец има
едновременно качеството на застраховащ и на ползващо се от сключената
застраховка лице. Основните спорни въпроси по делото са следва ли да се ангажира отговорността на
застрахователното дружество и основателно ли е правоизключващото му възражение
за отказ за плащане на обезщетение поради изключен риск, както и какъв е размерът
на непогасената част от кредита към момента на смъртата на П.и какъв е размерът
на дължимото застрахователно обезщетение.
Основанията, при които застрахователят може
да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, са уредени в закона /чл. 189, ал 4; чл. 190, ал. 2 от КЗ /отм./. Общото помежду им е, че правото на отказ от
изплащане на обезщетение е признато във връзка с неизпълнение на задължения на
застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са
значителни от гледна точка на интереса на застрахователя, защото имат отношение
към настъпването на застрахователното събитие и/или към вредите от него.
Конкретните проявни форми на основанията за отказ са предмет на уговаряне в
застрахователния договор и в общите условия, в които следва да е установено и
дължимото от застрахования поведение - задълженията, чието неизпълнение
освобождава застрахователя от отговорност за плащане на обезщетение. Независимо
от спецификата на основанията, застрахователят не може да откаже да изпълни
задължението си да плати застрахователното обезщетение, ако поведението на застрахования не е
рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска, върху възможността за
ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния обем.
Съгласно
чл. 189, ал. 4 от КЗ /отм/, застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение или сума, само ако
неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за
настъпването на събитието. Сходни по
смисъл са и клаузите на чл. 8, т .2, б.
“h“ и б. „m“ от ОУ, съгласно които изключени рискове представляват случаите, при които смъртта на застрахованото
лице е настъпила в резултат на необявени при сключване на застраховката
обстоятелства, свързани със здравословното състояние на застрахования, които
биха довели до отказ на застрахователя да сключи договора и в резултат на
всички предшестващи злополуки,
заболявания, както и състояния, рецидиви и травматични увреждания, свързани с
предшестващи злополуки или заболявания. Основното възражение на застрахователя,
с което обуславя приложението на посочените от него изключени по ОУ рискове, е
обстоятелството, че П.не е декларирала свои заболявания, които са допринесли за
настъпване на застрахователното събитие смърт.
Установяването на факта, че
незаявеното и/или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие върху риска, е в
тежест на застрахователя –
арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК. От събраните по делото доказателства, Съдът намира, че
такова доказване е проведено и по делото е установена причинната
връзка между съзнателно необявените заболявания и настъпването на
застрахователния риск.
Съгласно чл.
188, ал. 1 от КЗ /отм./, при сключването на застрахователния договор
застрахованият е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените
обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска, като за
съществени се смятат тези обстоятелства, за които застрахователят писмено е
поставил въпрос – ал. 2 на
чл. 188 КЗ /отм./. В случая застрахователят е поставил такива писмени въпроси чрез съставения медицински въпросник, който
следва да попълни задължително всеки кредитополучател, чийто живот е покрит по
груповата застраховка риск. По този начин застрахователят извършва проверка на
състоянието на риска, който ще поеме. Безспорно се установи по делото, че кредитополучателят П.писмено е заявила на
02.11.2010 г., че не страда от заболявания, за които изрично е поставен въпрос
от застрахователя, като е декларирарала, че не е била хоспитализирана и/или оперирана и
не приема лекарствени средства. Видно от медицинската документация и
заключението на вещото лице Г., към този момент П.има диагностицирани и
лекувани следните упоменати в списъка заболявания: артериална хипертония,
усложнена с хипертонична болест на сърцето – хипертонично сърце /2005 г./;
доброкачествено новообразувание на главния мозък с епилептични припадъци тип Grand mal
/2009 г./; неинсулинозависим тип захарен диабет /2008 г./; последици от
мозъчно-съдова болест /2008 г./; исхемична болест на сърцето с прекаран остър
миокарден инфаркт /2008 г./. Следователно се доказва, че застрахованото лице
съзнателно е премълчало наличието на обстоятелства, които застрахователят е
счел за съществени по смисъла на чл. 188, ал. 2 от КЗ /отм./. За да е
основателен отказа на ответника да плати в тази хипотеза, следва да бъде
установено още, че покритият застрахователен риск /смърт/ е настъпил поради заболяване/заболявания, което/които
кредитополучателят не е декларирал с попълването на медицинския въпросник. Като
основна причина за настъпването на смъртта на кредитополучателя П.в съобщението
за смърт е посочено -„Остър
миокарден инфаркт. Остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност”. Наистина от заключението на вещото лице е видно, че със
сигурност причината за настъпване на
смъртта може да бъде установена
единствено след проведена аутопсия, а такава не е проведена. Доколкото ищецът не е
оспорил вписаната в съобщението за смърт причина за настъпване на смъртта и
съобразявайки липсата на събрани доказателства, които да установят друга
причина за смъртта, както и направения
от вещото лице Г., след анализ на медицинската документация, извод, че вписаната в съобщението за смърт диагноза -
остър миокарден инфаркт, причинил остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност, е най-вероятната причина за смъртта, Съдът приема за
установено, че смъртта на П.е настъпила в резултат на остър миокарден инфаркт.
В заключението вещото лице посочва, че при П.са били налице някои от основните рискови фактори за
развитие на остър миокарден инфаркт - дългогодишна хипертонична болест /преди
2005 г./, усложнена с хипертонично сърце, исхемична болест на сърцето с
прекарани три остри миокардни инфартка /2008 г., 2010 г. и 2015 г./, усложнен
неинсулинозависим тип захарен диабет /от 2008 г./, усложнен с диабетна
полиневропатия; мозъчно-съдова болест /от 2008 г./, като съществуват данни и за
наднормено тегло и вредни навици – тютюнопушене. Според вещото лице тази
констелация от заболявания на практика дава основание да се приеме, че при П.е
бил налице много висок риск от настъпване на остра сърдечно-съдова
недостатъчност и смърт от масивен, остър миокарден инфаркт, който риск
многократно се увеличава след вече преживените веднъж инфаркти на миокарда,
както и с напредване на възрастта. В този аспект, вещото лице заключава, че
заболяването от хипертония и промените в съдовете категорично са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото болестно усложнение – остър миокарден
инфаркт.
Ето
защо Съдът приема за установено наличието
на изключен риск, съответно счита, че за ответника не е възникнало задължението
по чл. 193, ал. 1 КЗ /отм./ да заплати застрахователно обезщетение по процесния
договор.
Предвид изложеното
предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По иска с правна квалификация чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД
Предвид извода на съда за
неоснователност на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция
за заплащане на лихва за забава.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника разноските, направени по делото. Видно от представения от ответника
списък на разноските по чл. 80 от ГПК се претендират 500 лева – депозит за вещо
лице; 5 лева такса за издаване на съдебно удостоверение и юрисконсултско
възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда
заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената
дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Съдът намира, че в случая следва да бъде
присъдено на ответника юрисконсултско възнаграждение възнаграждение в размер на
300 лева, тъй като фактическата и правна сложност на делото не
обосновава увеличаването на това възнаграждение в хипотезата на чл. 25, ал. 2
от НЗПП.
Предвид
изложеното, на ответника следва да се присъдят разноски и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер от 805 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Ю.Б.” АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** срещу „ЗД Е.Ж.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, искове
с правна кавлификация чл. 199а, ал. 1 от КЗ /отм/ за сумата от 29964.91 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по групова застрахователна полица №
BPBLIFE-002/2014 г. поради настъпило
застрахователно събитие – смърт на кредитополучателя Л.М.П. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 416.18 лв., представляваща лихва за забава за периода от
13.12.2018 г. до 31.01.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
„Ю.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на „ЗД
Е.Ж.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, разноски по
производството и юрисконсултско възнаграждение в размер на 805 /осемстотин и пет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: