Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.
Ловеч, 29.12.202022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, втори касационен
състав в публично заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието
на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д. № 130/2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Ч.И.М.
*** чрез пълномощник против Решение № 61/23.08.2022 г. на Луковитския районен съд, постановено по
Административно наказателно дело № 94/2022 г.
В
жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно,
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се иска неговата
отмяна. Претендира се присъждане на разноски пред двете инстанции.
В съдебно заседание касационният жалбоподател
чрез пълномощник поддържа жалбата по изложените в жалбата съображения.
Ответникът по делото – РУ на МВР Луковит
– редовно призован – не се представлява в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на същата.
Административен съд Ловеч, втори
касационен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като
подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана
по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Луковитският
районен съд (ЛРС) е потвърдил
наказателно постановление (НП) НП № 20-0297-000255/28.09.2020
г., на Началника на РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с което на М. е
наложено на основание чл. 183, ал.3, т.6 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) административно наказание глоба в размер на тридесет лева за извършено
от него нарушение на чл.6, т.1 от същия закон.
Районният съд е приел от фактическа
страна, че на 04.09.2020 г. около 15:40 часа Ч.М. е управлявал автомобил „Опел
Кросленд Х“ с рег. № ******** по първокласен път № ПП1-3- километър
143,950 в посока гр. Плевен. Пътят свързва отсечката между с. Петревене и гр.
Луковит. Поради високата концентрация на ПТП участъкът е бил маркиран със знак
А40-„Внимание“! Участък с концентрация на ПТП“, както и със забранителен знак В
24-„Забранено е изпреварването на автомобили и мотициклети с кош“.
Около 15:40 часа на мястото се намирали
двама дежурни служители на РУ Луковит, които забелязали кафяв лек автомобил да изпреварва товарен автомобил,
въпреки наличие на забранителен знак в посочения участък. Полицейските
служители спрели автомобила и след извършена проверка установили, че
изпреварващият автомобил е „Опел Кросленд Х“. Същият е собственост на „ОББ
Интерлийз“ ЕАД. Като негов водач бил идентифициран Ч.М., на когото бил съставен
акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който М. е направил
възражение „Не съм извършил нарушението, описано в акта“.
За да потвърди НП, ЛРС е приел, че са
спазени всички процесуални изисквания и няма основания за опорочаване на
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП. Нарушението е описано
достатъчно ясно и по начин, който позволява на дееца да разбере в какво е
обвинен. Описани са ясно датата и мястото на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.
Участъка, в който М. е предприел
изпреварваща маневра е маркиран със забранителен знак В 24-„Забранено е
изпреварването на автомобили и мотициклети с кош“. След като е участник в
движението М. е следвало да съобрази поведението си с въведената с пътния знак
забрана, но не го е направил и въпреки това е изпреварил товарен автомобил, с
което е осъществил състава на нарушение по чл. 6, ал.1 от ЗДвП. Не са налице
фактически основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Решението
е правилно.
В
чл. 6, т.1 от ЗДвП е регламентирано задължението на участниците в движението да
съобразяват своето поведение с пътните
знаци и с пътната маркировка.
В
чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с глоба 30 лв. водач,
който при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението.
По
делото е безспорно доказано, че М. в качеството си на водач на МПС е извършил
описаното в АУАН и НП административно нарушение – като водач на лек автомобил е
извършил маневра изпреварване на товарен автомобил при забрана със знак В 24.
Районният съд е събрал относимите за правилното решаване на
спора доказателства. Извел е обосновани правни изводи, които се възприемат от
касационният състав. Решението е издадено
в съответствие с приложимите материално
правни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила.
Приетата от ЛРС фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото, както и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели В.Н.И. и П.Г.Ц..
В.И. е полицейският служител, който е установил извършеното административно
нарушение и е съставил АУАН на нарушителя, а П.Ц. е свидетел очевидец на
нарушението, поради което касационната инстанция намира, че правилно ЛРС е
кредитирал техните показания.
Настоящият касационният състав намира, че
обжалваното съдебно решение е постановено при правилно прилагане на разпоредбите
на ЗДвП. Административно-наказателното производство е протекло в съответствие с
процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Фактите са
установени правилно и в пълнота от ЛРС, като при тяхната съвкупна преценка
мотивирано е изведен правен извод за законосъобразност на издаденото НП.
Фактическите констатации и правните изводи на въззивният съд за доказаност на
извършеното административно нарушение,
за нарушителя и неговата вина са правилни и обосновани.
Извършеното нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както правилно и обосновано е
прието от ЛРС.
Твърденията и възраженията, направени в
производството пред въззивния съд са обсъдени
в обжалваното решение и правилно са приети за неоснователни.
Възраженията в касационната жалба, както и
тези , изразени в съдебно заседание от
касационния жалбоподател чрез пълномощник не се подкрепят от доказателствата по
делото.
Касационните основания са посочени в чл.
348 от НПК. Сред тях не присъства необоснованост на съдебния акт, поради което
касационната инстанция не дължи произнасяне по това твърдение.
Настоящият съдебен състав намира, че не са
налице пороци на обжалваното решение, представляващи касационни отменителни
основания. Същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с
чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд Ловеч, втори касационен
състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
61/23.08.2022 г. на Луковитския районен
съд, постановено по Административно наказателно дело № 94/2022 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: