Р Е Ш Е Н И Е № 379
гр. Пловдив, 21.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи търговски състав, в публичното
заседание на пети декември през две хиляди осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Цветелина
Диминова, като разгледа докладваното от съдия Костадинова
въззивно търг.
дело № 614 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 293 ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 294 от ГПК.
С решение № 43 от 16.02.2017 година, постановено по т. дело № 163/2015
година по описа на Окръжен съд – С.З., е
отхвърлен предявения от „Б.*“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***1 против „Г.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** - *** и „А.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** - ***, иск за заплащане солидарно на сумата 47
200 лева с ДДС, представляваща
обезщетение, равняващо се на разликата между пазарната цена и разходите за производството за
прибраното от ответниците 448 560 кг. пшенично зърно
от 1075,685 дка земеделски земи в землището на с. Я., наети от „Б.*” ООД през
стопанската 2013/2014г., като неоснователен
и недоказан.
Осъдено е „Б.*“ ООД, ЕИК ***, да
заплати на „Г.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***,
направените пред първоинстанционния съд разноски в размер на 2 983 лв.
Осъдено е „Б.*“ ООД, ЕИК ***, да
заплати на „А." ЕООД, ЕИК ***,
направените пред първоинстанционния съд разноски в размер на 4 481 лв.
Така постановеното решение е
обжалвано с въззивна жалба от „Б..“ ЕООД с оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че постановеното от първоинстанционния съд решение е в противоречие със
събраните доказателства, включително договори за наем и ведомости за изплащане
на наема на собствениците на земята. Поддържа се, че съдът е проявил избирателен и едностранчив
подход, кредитирайки показанията на свидетеля на ответниците
К. и игнорирайки тези на свидетеля на ищеца Д.. Не била обсъдена и приетата по
делото съдебно-техническа експертиза, в
частта, с която било отговорено на въпроса кой е
получил подпомагане по двойно заявените /процесните/
площи през стопанската 2013/2014 година. Не била взета предвид тройната съдебна
експертиза – агрономическа, техническа и икономическа, която установявала, че
двете ответни дружества са обработвали много повече земи в землището на село Я.
от заявените от тях пред Областна
дирекция „**.“ – С.З.. Това според жалбоподателя били доказателства, макар и
косвени, че ответниците са обработвали земеделските
земи, наети от него. Допълнително доказателство била съдебно-икономическата
експертиза, от която се установявало, че през стопанската 2013-2014година в
счетоводството на ищеца „Б.*“ ООД липсвали данни дружеството да е обработвало
земи в землището на село Я., да е извършвало разходи за производство на пшеница
и да е отчело произведена и ожъната пшеница. От друга страна било установено,
че ответниците са произвели и продали пшеница, от
която реализирали печалбата, докато ищецът бил лишен от тази печалба. Във
въззивната жалба се твърди, че по този начин ответниците
с действията си са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца. Поддържа се,
че обстоятелството, че не е установено кой от ответниците
кои точно земи на ищеца е обработвал, е без значение. Двамата ответници извършвали увреждащите действия общо, поради
което приложимо било правилото на чл. 53 от ЗЗД, предвиждащо солидарна
отговорност.
Към тази въззивна жалба са подадени т.нар. „допълнителни
съображения“ с вх. № 4875/ 18.04.2017 година. Те са извън преклузивния
двуседмичен срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК за подаване на въззивна
жалба, поради което и доколкото допълнителните съображения касаят правилността
на първоинстанционното решение, по тях въззивната инстанция не дължи
произнасяне. Допълнителните съображения
извън срока за подаване на въззивната жалба биха могли да се отнасят само до
валидността на първоинстанционното решение и неговата
допустимост в обжалваната част, за които съдът следи и служебно, но не и до неговата
правилност.
Срещу въззивната жалба е подаден
писмен отговор от ответниците „А.“ ЕООД и „Г.Ф.“ ЕООД
с изразено становище за нейната
неоснователност.
Пред въззивната инстанция
страните не са направили нови доказателствени
искания.
Първоначално по въззивната жалба
е образувано в.т. дело № 288/2017 година по описа на Пловдивския апелативен
съд. С решение № 247 от 14.08.2017
година, постановено по това дело, е обезсилено решението на Окръжен съд – С.З.
с мотива, че съдът е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД, вместо по предявения такъв на деликтно
основание – чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 53 от ЗЗД и делото е върнато на ОС –
С.З. за произнасяне по предявения иск.
С решение № 305 от 17.10.2018 година, постановено по т.
дело № 3077/2017 година по описа на ВКС, второ търговско отделение, е отменено
решението на Пловдивския апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на този съд от фазата на устните състезания.
Производството по настоящото дело
е образувано след връщане на делото за ново разглеждане. При произнасянето на настоящия съдебен състав
по въззивната жалба той е обвързан съгласно разпоредбата на чл. 294 ал. 1 от ГПК както от етапа, от който следва да започне новото разглеждане на делото,
така и от указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона.
Правната квалификация на
предявения иск от „Б..“ ЕООД против „Г.Ф.“
ЕООД и „А.“ ЕООД следва да бъде определена от съда въз основа на изложените от
ищеца обстоятелства и формулираното искане.
С първоначалната искова молба
ищецът „Б..“ ЕООД твърди, че е наемател
за стопанската 2013/2014година на земеделски земи в землището на село Я.,
община С.З., с обща площ от 1075,685 декара въз основа на 123 договора за наем,
сключени с различни наемодатели и за различни земеделски имоти, подробно
описани в исковата молба. Твърди също така, че добивите от наетите имоти
принадлежат на техния наемател. През стопанската 2013/2014 година наетите от
ищеца имоти били засети с пшеница и добивът от тях представлявал пшенично зърно,
което било собственост на наемателя от момента на отделянето му от наетите
земи, независимо от това кое лице е извършило жътвата. Посочено е, че през
лятото на 2014 година, без правно основание двете търговски дружества – ответници заедно прибрали и се разпоредили с реколтата от
описаните земеделски земи. Те ожънали заедно наетите от ищеца земеделски земи,
тъй като били свързани лица – едно и също лице било собственик на техния
капитал – „**.**“ – И. и едно и също лице било техен управител – Д.Й... Въпреки
че извършили жътвата, ответниците не били собственици на зърното, защото нямали права
върху него. Зърното принадлежало на наемателя на имотите „Б..“ ЕООД. Добитото количество зърно от тези имоти било
448560 килограма / средно по 417 килограма от декар/. Ответниците
продали зърното, вместо да го предадат на наемателя. По този начин с противоправното си поведение те причинили на ищеца вреда в
размер на 47200 лева с ДДС, представляваща разликата между пазарната стойност
на добитите 448560 килограма зърно и разходите за производството му. Искането е
да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца
солидарно посочената сума от 47200 лева с ДДС, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
След оставяне на исковата молба
без движение, с молба вх. № 7081/04.06.2015 година ищецът е конкретизирал
обстоятелствата и искането си за солидарно осъждане на двамата ответници да му заплатят исковата сума, като е посочил, че
двамата ответници заедно са завзели описаните в
исковата молба земеделски земи и през
стопанската 2013 – 2014 година са ожънали засятата от ищеца пшеница, поради
което носели солидарна отговорност по правилата на непозволеното увреждане.
Посочено е също, че те са придобили засятата от ищеца пшеница, възлизаща на
448560 килограма пшенично зърно, средно по 417 килограма от декар.
С допълнителната искова молба на
стр. 504 от първоинстанционното дело отново са
променени обстоятелствата, като е посочено, че през стопанската 2013-2014
година двете ответни дружества са засели
без знанието и съгласието на ищеца и без наличие на правно или фактическо
основание земеделските земи, наети от него. По този начин ответниците
причинили на ищеца вредата, описана в
допълнителната молба за отстраняване на нередовности
в първоначалната искова молба. Вредата се изразявала в това, че ответниците са ожънали и прибрали зърното от нивите на
ищеца с обща площ 1075,685 декара, т.е. същите са получили и прибрали 448560
килограма зърно и съобразно пазарната цена на пшеницата през процесната година стойността на тази вреда била 47200 лева,
представляващи разликата между пазарната цена и стойността на разходите,
направени за засаждането и прибирането й.
Така изложените от ищеца
обстоятелства си противоречат по въпроса
дали ищецът сам е засадил с пшеница наетите от него земеделски имоти, които
впоследствие са ожънати от ответниците и реколтата е
продадена от тях или ищецът изобщо не ги е засаждал. С първоначалната искова
молба, след отстраняване на нередовностите в нея с
молбата от 04.06.2015 година ищецът е твърдял, че той е засадил, а ответниците
са ожънали и продали добитата пшеница. С допълнителната искова молба
твърдението вече е, че ответниците дружества са
завзели и засели наетите от ищеца имоти, след което са ги ожънали и продали
реколтата. Съобразявайки предвидената в чл. 372 от ГПК процесуална възможност
за ищеца да поясни и допълни първоначалната искова молба и да измени предявения
иск, съдът приема, че е сезиран с иск на плоскостта на непозволеното увреждане,
намиращ правното си основание в чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.
53 от ЗЗД.
Твърдените от ищеца неправомерни
действия на ответниците се изразяват в завземане без
каквото и да е правно и фактическо основание на наетите от него земеделски имоти,
тяхното засяване с пшеница, впоследствие
прибиране на реколтата и нейната продажба. Вредата за ищеца от това твърдяно от него противоправно
поведение на ответниците представлява разликата между
продажната цена от реализацията на произведената пшеница от имотите, наети от
ищеца и разходите, направени за нейното
производство и прибиране.
При така очертания предмет на
спора първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор е дали имотите,
предмет на представените от ищеца договори за наем, са завзети и засети с пшеница от ответниците.
По делото с исковата молба са
представени 123 договора за наем с
различни наемодатели на множество
земеделски имоти в землището на село Я., описани с номер по картата на
възстановената собственост, начин на трайно ползване, площ и местност.
Твърденията на ищеца са, че общата площ на всички тези имоти е 1075,685 декара.
В допълнителното заключение на комплексната тройна съдебно агрономическа,
техническа и икономическа експертиза / стр. 908 и следващите/ в пункт първи е посочено, че общата площ на
наетите с представените 123 договора имоти е 1047,794 декара, а не както е
посочено от ищеца 1075,685 декара.
Според настоящия съдебен състав
направеното оспорване от ответниците, че част от
договорите / девет броя, представени по
делото на стр. 549 – 557/ не са подписани от посочените в тях лица като
наемодатели, няма отношение към спора по настоящото дело. Първоинстанционният
съд е допуснал и приел съдебно-почеркова ексепретиза, която е установила, че подписите под част от тези договори са полагани от едно и
също лице.
Договорите за наем са
неформални договори, т.е. дори да се
приеме, че липсва подпис под тях на наемодателите, това обстоятелство само по
себе си, без други доказателства не е достатъчно, за да се направи извод, че
такива договори не съществуват. Отделен е въпросът, че с оглед твърденията на ответниците,
поддържани по делото, че те изобщо не са обработвали имотите, описани в
исковата молба, не са прибирали и продавали произведена пшеница от тези имоти, обстоятелството дали сключените договори за
наем обвързват ищеца и сочените като наемодатели лица няма отношение към спора
между страните, с който е сезиран съда по настоящото дело.
Никакви изводи за относимите към спора обстоятелства не могат да се правят и
от доказателствата, свързани със заплащане на наемната цена от ищеца на третите
лица, сочени като наемодатели в договорите и в платежната ведомост. Тези
обстоятелства касаят отношенията между наемател и наемодателите, но не и отношенията между ищеца,
претендиращ права върху имотите въз основа на договорите за наем и ответниците, които оспорват обстоятелството, че изобщо са
обработвали тези имоти, респ. че са попречили на ищеца да ги обработва. Заплащан
ли е или не наем е само въпрос на
уреждане на облигационни отношения между страните по договора за наем, който не се отразява на правата на наемателя да
ползва наетите имоти.
Установено е по делото от
тройната съдебна експертиза – първоначална и допълнителна и от изпратените данни от ***и храните и от ***„**.“, че както дружеството – ищец, така и двете
дружества – ответници по делото, са декларирали имоти
за подпомагане по схемите за директни плащания на площ през стопанската
2013-2014 година, включително имоти в землището на село Я.. Вещите лица са
установили, че ищецът „Б..“ ЕООД е
заявил, че ползва през стопанската 2013-2014 година площи в землището на село Я., описани в реални
граници, за отглеждане на мека пшеница 433,220
декара от 117 броя имоти и на слънчоглед – 515,270 декара от 155 броя имоти,
или общо 948,490 декара / със 128,195 декара по-малко от площта на процесните имоти/. Въз основа на заявлението на дружеството
–ищец са му определени от ДФ „**.“ за подпомагане общо 948,34 декара / оцветени
в жълт цвят в приложение № 1 към допълнителната тройна съдебна
експертиза/.
Ответникът „А.“ ЕООД е подал общо
заявление за подпомагане с вх. №
17737207/30.04.2014 година в Общинска
служба „**.“ – С.З., в което са посочени и имотите в село Я., които са с
обща площ от 2977,67 декара. 32, 71 декара от заявените от този ответник имоти
съвпадат с имотите, посочени в заявлението на „Б..“ ЕООД, като те са конкретизирани в приложение № 2 към
допълнителното заключение. Видно е от това приложение, че не става дума за цели
имоти, а припокриването от 32,71 декара между заявленията на ищеца и на
ответника „А.“ ЕООД е за малки части от имоти със значително по-големи площи.
Ответникът „Г.Ф.“ ЕООД е подал до Общинска служба „**.“ - С.З. заявление за подпомагане с вх. №
17688135/11.04.2014 година. Общата площ на заявените имоти от този ответник в
землището на село Я. са в размер на 1950,20 декара. Малки части от
имотите, изброени в заявлението за
подпомагане от ищеца, се дублират с имотите по заявлението на „Г.Ф.“ ЕООД.
Общата им площ е 9,79 декара. Те са описани в приложение № 3 към допълнителното
заключение. От него е видно, че отново става дума за малки части от много
по-големи имоти, заявени от ищеца „Б..“ ЕООД.
В първоначалната тройна
експертиза е отразено, че при подаване на заявленията от производителите на
земеделска продукция за подпомагане от ***„**.“ към всяко от заявленията се
прилага таблица на използваните парцели за 2014 година с посочени по отделни землища номерата на блоковете на земеделско стопанство и
земеделски парцели /БЗС/ съгласно чл. 7
от Наредба № 54 от 27.02.2009 година за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания. В тях не фигурират имотите на
собствениците по начина, по който са описани в представените с исковата молба
договори за наем, а именно с идентификатор по картата на възстановената
собственост. Това е причината, наложила изготвянето на допълнителната
експертиза по обсъдените по-горе въпроси, свързани с идентичност на заявените
имоти от ответниците и тези от ищеца – предмет на договорите за
наем, въз основа на изпратените за това данни от ***„**.“.
При установеното дулбиране в таблиците на използваните парцели за 2014
година в землището на село Я. между ищеца и всеки един от двамата ответници за малки
части от имотите в общите размери, посочени по-горе, пред първата инстанция е
допусната единична техническа експертиза, изготвена от вещото лице Т.Н.. Вещото
лице е дало заключение по въпроса при двойно заявени площи в чия полза се е
произнесъл ***„**.“, респ. на кой от бенефициентите е отпуснал финансиране. В
таблиците към заключението е посочено за
кои от случаите на двойно заявяване земеделски земи от ищеца и всеки един от
двамата ответници по отделно подпомагането е получено
от ищеца „Б..“ ЕООД.
Така обсъдените доказателства
сами по себе си не налагат извод, че ищеца е бил лишен от възможността да засее
наетите от него площи с пшеница поради тяхното завземане и обработване от ответниците, респ. да прибере реколтата, да я продаде и да
получи чистата сума / след приспадане на разходите/, както и че реколтата от
тези имоти е прибрана от ответниците. Напротив, с
подаването на заявление и получаването на подпомагане от ***„**.“ на практика е
налице извънсъдебно признание на ищеца за това, че е произвел земеделска
продукция от наетите от него и описани в
заявлението площи, като става дума не само за пшеница, но и за слънчоглед.
Наличието на двойно заявяване на незначителни по размер части от имотите, наети
и посочени от ищеца в заявлението за подпомагане с тези, заявени от всеки един
от двамата ответници поотделно, които бяха обсъдени
от съда по-горе, не дава основание да се приеме, че ищецът е бил лишен фактически от възможността да произведе и да
прибере съответната реколта от наетите от него имоти. По двойното заявяване се
е произнесъл ***„**.“, като при произнасянето в полза на ищеца е отпуснато
подпомагане и за тези площи.
Дори да се приеме, че подаденото
заявление и полученото подпомагане от ***„**.“
за произведена от процесните имоти земеделска
продукция не отразява действителното фактическо положение, за да е основателен
иска по чл. 49 от ЗЗД, е необходимо по делото да са събрани категорични
доказателства за това кой от ответниците кой точно
имот, нает от ищеца е завзел и е
обработвал въпреки желанието на ищеца и
неговата готовност да извърши сам
сеитбата, а впоследствие е прибрал и реализирал продукцията.
Такива доказателства липсват по
делото.
По искане на ищеца в качеството на свидетел е
разпитан Д. Д., който работи в дружеството –ищец, като заявява, че е негов
заместник управител, но по документи не се води като такъв. Само по себе си
това обстоятелство е основание неговите показания да се преценяват, като се
отчита възможната тяхна заинтересованост.
От показанията на свидетеля Д. се установява, че през 2013 година „Б.“ ЕООД
не е засяло никакви площи с пшеница в землището на село Я.. В тази му част
показанията се подкрепят от приетата по делото тройна съдебна експертиза, от
която е видно, че счетоводно през 2013 година в дружеството ищец не са отразени
каквито и да е разходи за обработка и засяване на земеделски земи в землището на село Я..
Свидетелят Д. депозира показания,
според които до 2013 година арендаторите на земи са се договаряли как да се окрупнят земите и кой от тях кой от окрупнените
масиви да обработва. През 2013 година до такова споразумение не се стигнало. В
тази насока са и показанията на другия разпитан по делото свидетел на ищеца - Р.С.. Данни за липса на споразумение между
отделните арендатори за стопанската 2013/2014 година за окрупняване на земите в
землището на Я. и за това кой от тях кой от масиви, създадени по споразумение
на основание чл. 37 в ал. 1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ ще обработва, се съдържат и в
първоначалната тройна експертиза, приета по делото.
Само по себе си обстоятелството,
че не е постигнато споразумение между ползвателите, сред които са и дружеството
– ищец и двете дружества – ответници, не може да бъде
прието за противоправно поведение от страна на ответниците, което да е в причинна връзка с вредите за
ищеца и което да налага осъждането им да заплатят на ищеца обезщетение за тези
вреди, съизмерими с нереализираната
печалба /разликата между продажната цена на земеделската
продукция и разходите за нейното производство/.
При липса на постигнато
споразумение за окрупняване на земята и обработване на конкретен масив,
поведението на ответниците би било неправомерно при
наличие на данни те да са осуетили възможността на ищеца да обработва наетите
от него отделни земеделски имоти, намиращи се на различни места в землището на
село Я..
За да се направи такъв извод, на първо място
трябва да има данни за това, че тези имоти, предмет на договорите за наем са
индивидуализирани, трасирани на място и то към момента, в който е следвало да
се извърши тяхната обработка и засаждането им с пшеница, според изложените в
исковата молба обстоятелства. Общоизвестен факт е, че засаждането на пшеницата се
извършва през есента – края на месец септември и октомври.
Свидетелят Д.в установява, че
през периода на есенната сеитба / 2013 година, при предявена претенция на
ищеца, касаеща стопанската 2013/2014 година/, е отивал в
конкретен нает имот, намирал го на място, маркирал го, но установявал,
че имотът е обработен. Тези констатации били правени лично от него или от
изпратен от него тракторист, който установявал, че имота вече е изоран. При посещенията в имотите свидетелят и
работниците заварвали в тях машини с марка ***, за които се знаело, че с тях работят ответните дружества „А.“ ЕООД, „Г.Ф.“
ЕООД, както и дружеството „***“. В представите на свидетеля трите дружества
били едно и също юридическо лице. Свидетелят
установява, че не е провеждал разговори с лицата, които обработвали процесните имоти.
Когато установявал, че в имота има земеделска техника на друго дружество, той
сигнализирал управителя на ищеца, като не знаел дали управителят е водил разговори с представители на ответниците. Той не
бил присъствал на такива разговори.
Свидетелят твърди, че управителят
на дружеството-ищец е водил разговори за
постигане на споразумение с ответниците за образуване
на масиви, но тъй като такова не било постигнато, той наредил на свидетеля имотите да се работят в реални
граници, парче по парче. От показанията на свидетеля се установява, че
индивидуализацията на имотите е извършвана от него по GPS
данни, предоставени
от специализирана геодезична фирма – „***“. Трасиране на имотите от лицензирана
фирма не било извършвано.
Свидетелят твърди също, че не му
е известно с какво точно са били засети процесните
имоти по договорите за наем. Ищецът смятал да ги засее с пшеница, даже имало
приготвена такава за семе, но тъй като те вече били засети, тази пшеница била
продадена.
От тройната експертиза се
установява, че счетоводно при ищеца няма данни за осчетоводяване на разходи за
трасиране на имоти в землището на село Я. за стопанската 2013/2014 година. От допълнителната тройна експертиза е видно,
че ищецът е направил разходи за извършена геодезическа
услуга – изработване на SHP файлове за землището на село Я.
от ЕТ „***– ***“ по опис. Тази геодезическа
услуга е за 580 броя имоти в землището на село Я. по картата на възстановената собственост в
посочени в експертизата масиви. Приемо-предавателният
протокол между ищеца „Б.*“ ООД и изпълнителя
ЕТ „***– ***“ за извършената
работа е от 01.04.2014 година. Услугата е заплатена на 27.03.2014 година изцяло
и в брой от ищеца въз основа на фактура
№ ***година и е на стойност 2160
лева с ДДС. Тя е описана в дневника за покупки на ищеца през месец март 2014
година и е декларирана в справката-декларация по ЗДДС от 07.04.2014 година.
От съвкупната преценка на тези
доказателства не може да се направи извод, че ищецът е бил лишен от ответниците от възможността сам да обработи и засее наетите
от него имоти през есента на 2013 година. Показанията на свидетеля Д.в са общи,
не са посочени конкретни имоти и
конкретно установено състояние на тези имоти. Не е изяснен от ищеца
въпроса как са индивидуализирани наетите от него имоти, като е безспорно, че
трасиране на място не е извършвано. Твърденията на ищеца, че това е ставало въз
основа на GPS данни, предоставени от фирмата „***“ се
опровергават от останалите събрани доказателства, от които е видно, че тази
фирма е извършила геодезическо заснемане и е предала
на ищеца материалите за това в много по-късен момент, едва през пролетта на
2014 година. Това дава основание да се
приеме, че заснемането е във връзка с
подаваните през месец април и май 2014 година заявления за подпомагане от ***„**.“.
Към момента, в който е следвало да се извърши засяването – есента на 2013
година няма никакви доказателства, имотите да са били индивидуализирани и по
какъв начин. При липса на индивидуализация на имотите не може да се твърди, че ответниците са завзели и обработвали точно имотите на
ищеца.
Отделен е въпросът, че дори да бяха индивидуализирани процесните имоти, от събраните по делото доказателства
не може да се приеме, че противоправното им завземане
е осъществено точно от ответните дружества. Фактът, че в представите на
свидетеля Д.в тези две дружества заедно с трето са едно и също юридическо лице
е достатъчен, за да не може да се ангажира тяхната отговорност за непозволено
увреждане въз основа на неговите показания. Става въпрос за отделни юридически
лица, които видно от данните по делото извършват самостоятелна стопанска
дейност – всяко едно от тях произвежда и реализира самостоятелно
селскостопанска продукция, подава самостоятелно заявления за подпомагане от ***„**.“.
Дори да се приеме, че двете дружества имат един и същи едноличен собственик на
капитала и един и същи управител, това не е основание за тяхната солидарна
отговорност. Не може да се приеме, че те носят солидарна отговорност само
поради факта, че свидетелят не може да ги разграничи и че за него те са едно и
също юридическо лице. За да се носи солидарна отговорност съгласно чл. 53 от ЗЗД, трябва да има категорични данни, че двамата ответници
съвместно са извършвали увреждащи действия, каквито по делото няма.
В допълнение следва да се посочи,
че твърденията на свидетеля, че ответниците са обработвали имотите, наети от ищеца, се
основават само на марката на видяната от
него селскостопанска техника, без да е ясно кога е станало това и в кои точно
имоти, и на факта, че се знаело, че ответниците ползват такава. Тези показания не са
достатъчни за ангажиране на отговорността на ответниците.
На първо място, самият свидетел е признал, че такава селскостопанска техника се
ползва и от друго търговско дружество с
наименование „***“. Освен това неговите показания, които са заинтересовани по
посочената по-горе от съда причина, се опровергават от показанията на другия
разпитан по делото свидетел К.. Този свидетел е работил в „А.“ ЕООД до 2015 година.
Към момента на разпита му от първоинстанционния съд
вече не е в служебни отношения с ответника. От неговите показания се установява, че през 2013/2014 година „А.“ ЕООД е обработвало само земята в масиви,
образувани по споразумение с други
арендатори, но не и с ищеца, който не участвал при сключване на такова.
Имотите, наети от ищеца, не били обработвани от
„А.“ ЕООД. Показанията на свидетеля К. са в съответствие с обсъдените
по-горе доказателства за имотите, които са посочени в заявлението за
подпомагане от ***„**.“.
Допълнителен аргумент за горните изводи за липса на доказателства за извършване на противоправни действия от ответниците
при засяването на процесните имоти, изразяващи се в
тяхното завземане и лишаване на ищеца от възможността да ги обработва, е и
фактът, че ищецът е поискал съдействие от Кмета
на Община – С.З. за изземване на имотите по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ с молба
вх. № 10-01-3640/06.06.2014 година, т.е. малко преди жътвата и приключване на
стопанската година, а не още през есента на 2013 година, по време на
обработката и засяването на имотите.
Гореизложеното, наред с
обстоятелството, че по делото липсват каквито и да е доказателства ответниците да са добили, а впоследствие и да са
продали пшеница от имотите, наети от
ищеца, като по този начин да са му причинили вреда, лишавайки го от възможността да получи цената на тази
пшеница, респ. чиста печалба след приспадане на разходите за производството й,
мотивират съда да приеме неоснователност на предявения иск.
Първоинстанционното решение, с което иска е
отхвърлен, макар и при неправилна правна квалификация, следва да бъде
потвърдено.
Жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на двамата ответници разноските,
направени пред въззивната инстанция при предишното и при сегашното разглеждане
на делото, както и разноските, направени пред касационната инстанция.
Разноските на „Г.Ф.“ ЕООД са в
размер на 5808 лева, включващ адвокатско възнаграждение от по 1936 лева двукратно пред въззивната инстанция и 1936
лева пред ВКС.
Към разноските за адвокатско
възнаграждение на „А.“ ЕООД от общо 5808 лева следва да се прибавят и внесените
от това дружество държавни такси пред ВКС от 30 лева първоначална и 944 лева
при допускане на касационното обжалване. Общият размер на разноските на „А.“ ЕООД
е 6782 лева.
По изложените съображения
Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43 от 16.02.2017 година, постановено по т. дело № 163/2015
година по описа на Окръжен съд – С.З., с което е отхвърлен предявения от „Б.*“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против „Г.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
- *** и „А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** - ***, иск за заплащане солидарно на сумата 47 200
лева с ДДС, представляваща обезщетение
за вреди от непозволено увреждане, равняващо се на разликата между пазарната цена и разходите за производството на 448 560 кг. пшенично зърно от 1075,685 дка
земеделски земи в землището на с. Я., наети от „Б.*” ООД през стопанската 2013/2014
година.
ОСЪЖДА
„Б.*“ ООД, ЕИК ***, да заплати на „Г.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 5808 лева, включваща разноските,
направени пред въззивната и пред
касационната инстанция.
ОСЪЖДА „Б.*“ ООД, ЕИК ***, да заплати на „А."
ЕООД, ЕИК ***, сумата от 6782 лева, включваща разноските, направени пред
въззивната и пред касационната инстанция.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.