ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 04.12.2020г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, четвърти въззивен състав, в закрито съдебно заседание
на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМИЛИЯ
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕНЕЛИН И.
АДЕЛИНА ИВАНОВА
след като разгледа докладваното от съдия Петкова ВНЧД №585 по описа на АСНС за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 22-ра, чл.270 от НПК.
С протоколно определение от 18.11.2020г., постановено в с.з. от същата дата по НОХД №195/2019г., Специализирания наказателен съд – 6-ти състав, в производство по чл.270 ал.1 от НПК, е оставил без уважение искането на подсъдимия И.Й.Й. за изменение на мярката му
за неотклонение от ”Задържане под стража” в по-лека. Съдът е счел, че продължават да са налице
изискуемите в НПК предпоставки за изпълнението спрямо подс. Й. на най-тежката
мярка за неотклонение.
Срещу определението, в
законоустановения срок, е постъпила частна жалба от адв. И.П. – защитник на
подс. И.Й., в която се изтъкват съображения, че не са налице опасности от
укриване и от извършване на престъпление от страна на подсъдимото лице, както и
че е налично новонастъпило обстоятелство, обуславящо новото искане за изменение
на мярката за неотклонение на Й., а именно – срокът на задържането му под
стража по настоящото наказателно производство, надхвърлящ две години. Изтъкват
се и доводи, свързани със семейното положение на подсъдимото лице –женен, с две
малолетни деца. Твърди се, че неоснователно първоинстанционният съд се е
позовал на защитените свидетели по реда на чл. 123 от НПК и на други свидетели,
които при разпитите им са заявили, че изпитват страх от подсъдимите, тъй като,
според защитата, страхът им не е предизвикан от реални действия на последните,
в т.ч. – и на подс. Й., а бил следствие от субективни преживявания на
свидетелите. В частната жалба се прави искане за отмяна на определението на
СпНС от 18.11.2020г. и за изменение в по-лека на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо подс. И.Й..
В изпълнение на процедурата по
чл. 342 ал.2 от НПК, препис от частната жалба е бил изпратен на
Специализираната прокуратура, от която не е постъпило писмено възражение.
АСНС намира частната жалба за допустима, а разгледана по
същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Срещу подсъдимия И.Й.Й. и още 17
(седемнадесет) обвиняеми лица, от страна на Специализираната прокуратура е
внесен обвинителен акт на 11.01.2019г. Повдигнатите с него обвинения спрямо
жалбоподателя Й., са за 8 (осем) престъпления, както следва:
-по чл. 321 ал.3 т.1 вр. с ал.1
предл. 2-ро от НК (за ръководене на организирана престъпна група);
-за 4 (четири) престъпления по чл. 117 ал.1 вр. с чл. 20
ал.2 от НК (за съучастие в приготовление
към убийство на четири лица - двама прокурори и двама (настоящ и бивш)
полицейски служители);
-за 3 (три) престъпления по чл.
159г вр. с чл. 159а ал.2 т.6 вр. с ал.1 предл. 1 вр. с чл. 26 ал.1 вр. с чл. 20
ал.2 от НК (с посочени пострадали лица – свидетелите А.Р.С., М. Е.Б. и М.Х.З.).
Настоящият въззивен състав прецени доказателствата по
делото „a la prima faciе“ („на пръв поглед“), и намери, че същите подкрепят
обосновано предположение за авторство на подсъдимия-жалбоподател в
престъпленията, за които са му повдигнати обвинения (без да се дерогира
презумпцията за невинност на подсъдимото лице).
Правилна е
преценката на първостепенния съд, че реалната опасност от извършване на
престъпление, що се отнася до подсъдимия-жалбоподател, не е отпаднала и не е с
намален интензитет. Същата е изводима, на първо място, от спецификата и
характера на инкриминираната чрез обвинението негова вероятна престъпна
деятелност. От важно значение е и обстоятелството, че повдигнатите обвинения са
за множество престъпления (осем обвинения за тежки умишлени престъпления от общ
характер), както и високата степен на обществена опасност на инкриминираните
деяния (обвиненията в престъпления по чл. 117 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК са с
посочени от държавното обвинение пострадали представители на правозащитните и
правораздавателните органи в страната). Не на последно място при преценката и
на въззивния съд за опасността от извършване на престъпление, е времевия период
на вероятно осъществяваната престъпна деятелност, който е значителен, както и
данните за съдебното минало на подсъдимия Й. (осъден с влязла в сила присъда за
престъпления по чл. 214 от НК и чл. 213а от НК).
Въззивният съд
споделя и останалите доводи, изложени от първоинстанционния в обжалваното
определение, относими към риска от извършване на престъпление, като не намира
причини да ги преповтаря.
Семейното
положение на подсъдимия-жалбоподател не разкрива признаци за някаква
изключителност или утежненост, поради което да налага на самостоятелно
основание изменението на мярката му за неотклонение.
Относно срока
на задържането под стража на жалбоподателя (същият е с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, наложена му от СНС с определение от 30.06.2018г. по НЧД
№2027/2018г., потвърдено с определение на АСНС
от 10.07.2018г. по ВНЧД №298/2018г.), следва да се отчете, че
задържането в съдебната фаза на наказателния процес не е обвързано със срокове,
а се преценява с оглед конкретния казус, като се вземат предвид всички законови
предпоставки за продължаването му, обсъдени по-горе в настоящия съдебен акт и в
определението на СНС от 18.11.2020г. (Съдът отбелязва, че досъдебното
производство е било внесено с обвинителен акт в съда преди изтичането на
8-месечния срок по чл. 63 ал.4 от НПК). При преценката относно разумността на
срока на задържане, въззивният съд подчертава,
че делото представлява фактическа и правна сложност – с 18 (осемнадесет)
подсъдими лица, множество свидетели, експертизи и пр., като националните
правораздавателни органи, видно от интензитета и ритмичността на съдебното следствие, не могат да бъдат
упрекнати в забавяне на същото. По делото предстоят разпити и на други
свидетели до неговото приключване пред първата съдебна инстанция.
Водим от горното и на основание чл.345 от НПК, Апелативният специализиран
наказателен съд, четвърти въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на СНС, 6-ти състав от 18.11.2020г., по НОХД №195/2019г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.