№ 343
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100510079 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20126618 от 28.05.2021 г. постановено по гр.д. № 5947/2020 г., на СРС,
III г.о., 150 състав, частично са уважени предявените от „ЗАД А.“ против ЗК „Л.И.“ АД
осъдителни искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ за сумата от 3 068, 67 евро,
представляваща регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение за настъпило
на 11.11.2014г. ПТП във Федерална Република Германия с участието на влекач с марка
„Мерцедес“, рег. № ****, застрахован при ответника, ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба (03.02.2020г.) до окончателното изплащане на сумата, като
искът е отхвърлен за разликата над сумата от 3068.97 евро до пълния предявен размер от
6 137, 34 евро и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 875, 80 евро,
представляваща мораторна лихва за забава за периода 11.04.2017г. – 02.02.2020г., като искът
е отхвърлен за сумата над 875. 80 евро до пълния предявен размер от 1751.60 евро.
Със същото решение ЗК „Л.И.“ АД е осъден да заплати на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 сумата от 582. 84 лева, представляваща разноски по делото пред СРС съразмерно на
уважената част от исковете.
Пак със същото решение „ЗАД А.“ АД е осъден да заплати на ответника на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 50, 00 лева, представляваща разноски по
делото пред СРС съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Срещу първоинстанционното решение, в частта, с която исковете са били частично
1
отхвърлени, е постъпила въззивна жалба от ищцовото дружество ЗАД „А.“ АД,
представлявано от юрк. Р.Л., с надлежно учредена представителна власт по делото, с
оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че в конкретния случай по отношение
разпределяне на отговорността между двамата застрахователи е приложимо е немското
право. Като аргумент сочи по-тясната връзка на правоотношението с българското право,
поради обстоятелството, че страните по него са застрахователни дружества със седалище в
Република България, а съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 49/2014г. вреди,
нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално
зависимо от моторното превозно средство по време на движение се покриват от
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, свързана с
притежаването и ползването на влекача. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение в частта, с която искът за главница е отхвърлен за разликата над
сумата от 3 068, 67 евро до пълния размер от 6 137, 34 евро, както и в частта, с която
акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 875, 80 евро до пълния
предявен размер от 1 751, 60 евро и да постанови друго, с което исковите претенции да
бъдат уважени в пълен размер. Претендира разноски по делото.
Ответникът по делото ЗК „Л.И.“ АД е подал в законоустановения срок отговор на
въззивната жалба, с който оспорва последната като неоснователна и моли да бъде оставена
без уважение, като постановеното първоинстанционно решение бъде потвърдено в
обжалваната му част. Претендира разноски по делото.
Решението не е обжалвано в частта, в която ответникът е осъден да заплати сумата от
3068, 67 евро, представляваща регресна претенция за заплатено застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
03.02.2020г. до окончателното заплащане на сумата, както и в частта, в която ответникът е
осъден да заплати сумата от 875, 80 евро, представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за периода 11.04.2017г. – 02.02.2020г., поради което същото е влязло в сила в
тези му части.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
СРС е бил сезиран с искове с обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 213 КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 137, 34 евро от ЗК
„Л.И.“ АД в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
влекач с марка „Мерцедес“, рег. № ****, във връзка с което се твърди, че дължи плащане на
заплатената от ЗАД „А.“ АД щета в качеството му на застраховател по застраховка
2
„Гражданска отговорност“ на ремарке с марка „Кюгел“, рег. № **** поради настъпило
застрахователно събитие на 11.11.2014г. във Федерална Република Германия, с което са
причинени имуществени и неимуществени вреди на трети лица, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба (03.02.2020г.) до окончателното изплащане
на сумата и сумата от 1751, 60 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 11.04.2017г. до 02.02.2020г.
По делото страните не спорят, че на 11.11.2014г. е било реализирано процесното
ПТП, както и относно наличието на валиден към същата дата договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между въззивника и собственика на ремарке с рег. № ****, както
и на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между въззиваемия и собственика на
влекач „Мерцедес Бенц“ с рег. № ****. Спорно обаче в хода на първоинстанционното
производство се явява определянето на приложимото към конкретния случай материално
право относно ангажирането на отговорността в отношенията между двамата
застрахователи.
Първоинстанционният съд е достигнал до извод за приложение на немското право
като е изходил от позоваването на дадените тълкувания в Решение на Съда на ЕС по
съединени дела C – 359/14 и C – 475/14 относно приложимото право при спорове между
застрахователи по застраховка „Гражданска отговорност“ на влекач и ремарке при
предявяване на регресен иск от застрахователя на влекача срещу застрахователя на
ремаркето, когато те са различни лица, в резултат на което частично е уважил предявения
иск от застрахователя на процесното ремарке при съобразяване на правилата за равно
понасяне на отговорността за причинени вреди между застрахователя на влекача и
застрахователя на ремаркето, предвидени в немското право.
С оглед на въведените оплаквания във въззивната жалба следва да бъде посочено, че
действително релевантно за определяне на приложимото материално право относно
разпределянето на отговорността между застрахователите е тълкуването, направено в
Решение на Съда на ЕС по съединени дела С-359/14 и С-475/14, ЕRGO Insurance и Gjensidige
Baltic. В него Съдът на ЕС изтъква, че между застрахователите и съответно между
държателите или водачите на теглещото превозно средство и държателите на ремаркето,
съществуват договорни задължения, по смисъла на Регламент „Рим I“. И обратно, между
двамата застрахователи не съществува договорно отношение. В решението е прието, че по
отношение на правото на държавата, където е настъпила пряката вреда — в случая немското
право, следва да се определят длъжниците по задължението за обезщетяване на
пострадалото лице, както и евентуално съответното участие на държателя на ремаркето и на
държателя или водача на теглещото превозно средство при причиняването на вредата на
пострадалото лице. Въпреки това се посочва, че задължението на застрахователя да
обезщети причинената на пострадало лице вреда произтича не от тази вреда, а от договора,
който го обвързва с отговорното застраховано лице. Това обезщетение следователно
произтича от едно договорно задължение, поради което приложимото към това задължение
право трябва да бъде определено в съответствие с разпоредбите на Регламент „Рим I“.
3
Необходимо е следователно да се изследва дали по отношение на приложимото право,
съответно, на договора за застраховане на теглещи превозни средства и на този за
прикачените към тях ремаркета, застрахователите на тези два вида превозни средства
действително са длъжни по силата на договорите да обезщетят пострадалите при причинени
от тях произшествия лица. СЕС достига до извод, съгласно който тъй като задължението на
застрахователя да покрие гражданската отговорност на застрахования по отношение на
пострадалото лице произтича от договора за застраховка, сключен със застрахования,
условията при които застрахователят може да упражни правата на пострадалото при
пътнотранспортното произшествие лице срещу отговорните за произшествието лица, се
определят от националното право, уреждащо посочения договор за застраховка, определено
в приложение на член 7 от Регламент „Рим I“.
Изложеното дава основание да бъде прието, че неправилно първоинстанционния съд
е направил извод за приложение на немското право, доколкото в цитираното Решение на
СЕС изрично се посочва, че следва да се приеме, че съгласно приложимото право по силата
на разпоредбите на Регламент „Рим II“ лицето, пострадало при пътнотранспортно
произшествие, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, има право да
претендира обезщетение както по отношение на държателя на ремаркето, така и по
отношение на застрахователя на последното съгласно разпоредбите на Регламент „Рим II”,
докато по отношение на застрахователя на теглещото превозно средство се посочва, че, след
изплащането на обезщетението на пострадалото лице, има право на иск срещу
застрахователя на ремаркето, доколкото приложимото право спрямо договора за
застраховка, съгласно член 7 от Регламент „Рим I“, предвижда възможност за суброгация на
застрахователя в правата на пострадалото лице.
Доколкото от даденото задължително тълкуване следва, че чл. 7 от Регламент "Рим І"
се прилага в случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо
произшествието по силата на чл. 4 и следващите от Регламент "Рим ІІ", предвиждат
разделяне на задължението за поправяне на вредата, а разглежданият казус е именно такъв -
приложимото материално право в отношенията между пострадалия и застрахователя е това
на Федерална Република Германия, което предвижда разделяне на отговорността между
застрахователя на влекача и застрахователя на ремаркето от което следва, че приложимото
материално право в отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него
ремарке ще се определи по правилата на чл. 7 от Регламент "Рим І". Съобразно последните
на първо място следва да отчете фактът, че страните по делото не твърдят, а и не се
установява от доказателствата, да са избрали приложимо право, поради което следва, че
договорът за застраховка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното
местопребиваване на застрахователя /чл.7, § 2 от Регламент „Рим I“/. Безспорно по
настоящото дело се явява обстоятелството, че обичайното местопребиваване на въззивника
и въззиваемия, страни по застрахователните договори, е Република България, откъдето
следва и необходимостта по отношение на разпределянето на отговорността в отношенията
между застрахователите на влекача и ремаркето да бъде съобразено българското материално
4
право (в този смисъл и Решение № 292 от 4.05.2022 г. на САС по в. т. д. № 61/2022 г.).
С оглед на приложимата материално-правна уредба следва да бъде взета предвид и
действащата към датата на процесното ПТП (11.11.2014г.) Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за
задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз. Съгласно
чл. 18, ал. 1 на същата вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно
средство и е функционално зависимо от моторното превозно средство по време на движение
и/ или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с
притежаването и ползването на влекача.
Доколкото останалите предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ЗК
„Л.И.“ АД в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
влекач с марка „Мерцедес“, рег. № **** за причинени имуществени и неимуществени вреди
при реализирано ПТП на 11.11.2014г. на западната тангента в Саарбрюкен в посока
автомагистрала А60, Федерална Република Германия са установени с влязлото в сила
решение за сумата от 3068, 67 евро, представляваща регресна претенция за заплатено
застрахователно обезщетение, то следва да бъде прието, че въз основа на очертаната
материално-правна рамка предявеният от въззивника иск следва да бъде уважен и за
разликата над сумата от 3 068, 67 евро до пълния предявен размер от 6 137, 34 евро, заедно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане,
което съответства на платеното обезщетение от застрахователя.
С оглед на основателността на жалбата по отношение на главния иск, следва да бъдат
разгледани и оплакванията във връзка с предявения акцесорен осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Дължимото от ответника – въззиваем обезщетение за забава
следва да бъде определено и върху сумата от 3 068, 67 евро за посочения в исковата молба
период (11.04.2017г. до 02.02.2020г.), чийто размер, определен съгласно чл. 162 ГПК,
възлиза на 875, 80 евро, за който размер въззивната жалба се явява основателна.
С оглед на изложеното и доколкото настоящата съдебна инстанция стига до различни
правни изводи първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
главният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 3 068, 67 евро до пълния предявен
размер от 6 137, 34 евро и в частта, с която акцесорният иск е отхвърлен над сумата от 857,
80 евро до пълния предявен размер от 1 751, 60 евро.
С оглед изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК ответникът ЗК „Л.И.“ АД следва да бъде осъден да заплати на
ищеца ЗАД „А.“ АД сумата от 582,84 лв., представляващи разноски в производството пред
СРС, както и сумата от 254, 29 лева, в производството пред СГС от които 154, 29 лева
държавна такса за въззивна жалба и 100, 00 лева юрисконсултско възнаграждение.
По аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед на цената
на иска по процесното търговско дело не подлежи на касационно обжалване.
5
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20126618 от 28.05.2021 г. постановено по гр.д. № 5947/2020 г.,
на СРС, 150 с-в в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца „ЗАД А.“, ЕИК: ****
срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: **** иск с правно основание чл. 213 КЗ (отм.) за разликата над
сумата от 3 068, 67 евро до пълния предявен размер от 6 137, 34 евро, представляваща
остатък от заплатено застрахователно обезщетение по щета № 10014100104747 за
причинени имуществени и неимуществени вреди на трето лице припри пътно-транспортно
произшествие на 11.11.2014г. на западната тангента в Саарбркюкен в посока на
автомагистрала А60, Федерална Република Германия, причинено от водача на композиция,
състояща се от влекач Мерцедес, рег. № СА **** СМ, застрахован при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за забава от
подаване на исковата молба (03.02.2020г.) до окончателното изплащане на сумата, в частта,
с която е отхвърлен акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
сумата от 875, 80 евро пълния предявен размер от 1 751, 60 евро, както и в частта, с която в
полза на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: **** са присъдени разноски в размер на 50,00 лв. за
производството пред СГС, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. **** да заплати на Застрахователно акционерно дружество „А.“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** на основание чл. 213
КЗ (отм.), вр. чл. 18, ал. 1 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане
по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците
в средствата за обществен превоз сумата от 3 068, 67 евро, представляваща регресна
претенция за заплатено застрахователно обезщетение за настъпило на 11.11.2014г. ПТП във
Федерална Република Германия с участието на влекач с марка „Мерцедес“, рег. № СА ****
СМ, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ и
ремарке с марка „Кюгел“, рег. № ****, застраховано при ищеца по застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
(03.02.3030г.) до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 875, 80 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
11.04.2017г. – 02.02.2020г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от
582,84 лв., представляващи разноски в производството пред СРС, както и сумата от 254, 29
лева, в производството пред СГС от които 154, 29 лева държавна такса за въззивна жалба и
100, 00 лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕ № 20126618 от 28.05.2021 г. постановено по гр.д. № 5947/2020 г., на
СРС, 150 с-в, в частта, с която е уважен предявеният от ищеца „ЗАД А.“, ЕИК: **** срещу
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: **** иск с правно основание чл. 213 КЗ (отм.) за сумата от 3 068, 67
евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (03.02.2020г.) до
6
окончателното изплащане, както и в частта, с която е уважен акцесорният иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 875, 80 евро, представляваща мораторна лихва за
забава за периода 11.04.2020г. – 02.02.2020г., е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7