Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
20.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
6226/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на В.В.В., гражданин на Руската федерация, пребиваващ в
Кралство Испания, с която е предявен срещу „Т.М.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно
основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 350 000
щатски долара (първоначалният частичен иск е увеличен с определение на съда
от 23.06.2021 г.), представляваща отчетна сделка по договор за поръчка – за
предаване на получена от ответника от името и за сметка на ищеца застрахователна
сума по застраховка на финансов портфейл. Претендира законната лихва за забава
от подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че е сключил с ответника договор за инвестиционно посредничество при
търговия на финансови пазари. Договорът бил сключен чрез интернет платформа „UFT
GROUP“, достъпна на уебсайт – собственост на ответника. Чрез кредитната си
карта превел на платформата суми (250 щатски долара, 20 000 щатски долара,
34 000 щатски долара), с които суми чрез назначения му личен търговски консултант
използвал да сключва сделки на финансовите пазари, в следствие на което с две
операции реализирал печалба от повече от 40% от първата и 75% от втората. Така
до края на м. октомври 2019 г. в търговската сметка на ищеца имало натрупани
350 661 щатски долара. На 28.02.2020 г. поради срив на пазара ищецът
загубил всичките си парични средства. Служител на ответника – А.С., на длъжност
търговски консултант, го уведомил, че като ВИП клиент е застрахован и че може да
подаде документи за изплащане на застрахователно обезщетение. През май 2020 г. А.С.
съобщил на ищеца, че застрахователят е одобрил изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 350 000 щатски долара, което ищецът твърди, че
ответникът е получил от застрахователното дружество, но не е изпълнил
задължението си да му го отчете.
Ответникът не
е подал отговор на исковата молба и не е взел участие в разглеждането на
делото.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Относно
международната компетентност и приложимото право:
Налице е
спор с международен елемент. Международната компетентност следва да се определи
по правилата на Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета.
Липсва основание за изключителна компетентност на българския съд.
Компетентността се определя според общите правила на чл. 4, пар.
1: „При условията на настоящия регламент,
искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от
тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка.“
Според чл. 63, пар. 1 от същия Регламент търговско
дружество или друго юридическо лице или сдружение на физически или юридически
лица имат местоживеене в мястото, където се намира тяхното седалище по устав.
Чрез служебна справка в Търговския регистър съдът установи, че дружеството „Т.М.“
ЕООД има седалище ***, Република България. Поради това компетентен е
българският съд.
Приложимото право се определя по
правилата на Регламент № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета. По
делото липсват данни за избрано приложимо право към договора за поръчка.
Доколкото ищецът твърди, че по силата на договора, сключен с ответника, от който
е възникнало вземането, предмет на иска, са му предоставени финансови услуги,
следва да се приеме, че процесното правоотношение е такова по договор за
предоставяне на услуги по смисъла на чл. 4, пар. 1,
б. „б“ от Регламента и приложимото право е на държавата, където е обичайното
местопребиваване на доставчика на услугата. Съгласно чл. 19, пар. 1 „За целите на
настоящия регламент обичайното местопребиваване на дружества и други
корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания
е мястото на централното им управление“. Седалището и адресът на управление
***, България. Поради изложеното приложимо към договора за поръчка е
българското право.
По иска по
чл.284, ал.2 ЗЗД:
Ищецът
се е регистрирал в интернет уебсайт, предлагащ на своите потребители възможност
да търгуват с финансови инструменти чрез посредник. Според посоченото в имейл (л.
11 от делото) уебсайтът е собственост и се оперира от ответника. Самата
интернет платформа е наименувана „UFT GROUP“ („УФТ
ГРУП“). Видно от възпроизведени на хартиен носител данни от интернет
платформата - историята на транзакциите в сайта на ответника (л. 54 и сл. от
делото), има отразени предоставени от ищеца суми – „депозити“, които да се
използват за търговия на пазара на финансови инструменти.
Установява
се от „Декларации за захранване на търговска сметка“ (л.20, л.22, л.24, л.26 и
л.), че на различни дати в периода 08.04.2019 г. – 07.10.2019 г. ищецът е
превел в платформата на ответника различни суми (250 щастки
долара, 3094 щатски долара, 9097 щатски долара, 850 щатски долара, 3000 щатски
долара, 5000 щатски долара, 2000 щатски долара, 3000 щатски долара). За сумите
няма предоставени платежни нареждания или други банкови документи, но има
издадени от ответника сметки, озаглавени „Потвърждение за депозит“, в които се
признава получаването на сумите.
Установява
се от кореспонденция по електронна поща с А.С., търговският консултант и
служител в ответното дружество, на 28.02.2020 г. ищецът е уведомен чрез имейл
ищеца за загуба по три негови сделки, довела до резултат „минус 100 000“
(л. 40 от делото). Консултантът е отправил искане към ищеца спешно да добави
пари в сметката към уебсайта, като е поел ангажимент да подаде „документите за
застраховката“. На 29.02.2020 г. консултантът А.С. в свой имейл е поискал от
ищеца да заплати 1200 долара за пакет документи за получаване на застраховка
(л. 42 от делото).
Видно
от извлечение от сайта на ответника (л. 44 от делото), на 14.04.2020 г. е одобрена
транзакция „възстановяване по застраховка № 1387411“ в размер на 308 958 щатски
долара.
Установява
се от кореспонденция по електронна поща с Е.А., служител на ответника, че на
28.04.2020 г. ищецът е уведомен за превод по негова сметка на 350 000 щатски
долара (л. 66 от делото).
На
11.05.2020 г. ищецът е отправил искане до ответника да му възстанови процесната
сума, тъй като не е получил споменатия по-горе паричен превод (л. 103 от
делото).
Горните
обстоятелства се установяват единствено от възпроизведени на хартиен носител
данни от интернет сайт и електронна поща. По делото не е представен документ –
договор, извлечение от сметка или друг документ, подписан от двете страни.
Предмет на
претенцията е вземане за застрахователното обезщетение в размер на 350 000
щатски долара, за което ищецът твърди да е получено от ответника за негова
сметка и не му е предадено. За задължението на ответника да му предаде така
описаната претенция ищецът се позовава на „Споразумение за приемане на
застрахователен бонус“ (л. 72 от делото).
С
определението си по чл. 140 ГПК съдът е разпределил в тежест на ищеца да
докаже: 1.) възникване на правоотношение по договор за поръчка с ответника, по
силата на който е предоставил на ответника сума пари, а ответникът се е
задължил да извършва търговия на финансовите пазари от името и за сметка на
ищеца чрез уеб базирана платформа „UFT GROUP”; 2.) възникване
на застрахователно правоотношение, сключено от ответника със застрахователно
дружество, от името и за сметка на ищеца, по силата на което застрахователят се
е съгласил да носи риска от загуба на финансовите пазари и възникване на
застрахователното събитие, представляващо покрит риск по застрахователния
договор; 3.) получаване от страна на ответника от името и за сметка на ищеца на
застрахователно обезщетение в размер на процесната сума.
Съдът
приема, че по делото се установява възникнало правоотношение между страните, по
силата на което ищецът е предоставил на ответника сума пари, за което макар да
не са представени конкретни банкови документи за датите и размера на
транзакциите, съдът приема, че са установени в размера, посочен в издадени от ищеца
„Декларации за захранване на търговска сметка“ и признати от ответника в
документи, озаглавени „Потвърждение за депозит“, общо 20 291 щатски долара (10 291
щатски долара в периода 08.04.2019 г. – 10.07.2019 г. и 10 000 щатски долара на
19.07.2019 г.). Предмет на договора е извършване търговия на финансовите пазари
от името и за сметка на ищеца чрез поддържаната от ответника интернет платформа.
Договорът за поръчка е неформален договор, а обстоятелствата недвусмислено
сочат, че е възникнал с описаното по-горе съдържание.
Не се установява
по делото настъпването на останалите факти и обстоятелства, включени във
фактическия състав на вземането. На първо място – не се установява възникване
на застрахователно правоотношение, по силата на което ищецът да има право да
получи обезщетение в размер на 350 000 щатски долара. Ищецът се позовава на
документ, озаглавен „Споразумение за приемане на застрахователен бонус“.
Представеният документ не представлява застрахователен договор, сключен със
застраховател, нито друг подобен документ, делегиращ право от ищеца към
ответника за встъпване в застрахователно правоотношение от името и за сметка на
ищеца, по силата на което да е възникнало задължение за трето лице
(застраховател) да носи определен риск. Документът „Споразумение за приемане на
застрахователен бонус“ (л.72 и сл.) представлява извлечение на хартиен носител
от сайта на ответника, имащо характер на общи условия по допълнително
споразумение, по силата на което ответникът се задължава да предостави на
клиента си сума, която да начисли по сметката на клиента и с която да го
кредитира - виж т.1 и 4 от Споразумението. Уговорени са конкретни условия, по
силата на които клиентът има право да получи подобен кредит – виж т.5 от
Споразумението. Според т. 8 компанията си запазва правото да отмени
застрахователния бонус без предварително уведомление. В същата точка е
упоменато, че „Компанията не носи
отговорност за последствия от отмяната на Бонуса, включително и за прекъсване
на транзакция“. Ето защо съдът приема, че уговореното вземане в „Споразумение
за приемане на застрахователен бонус“ не представлява вземане за застрахователно
обезщетение или застрахователна сума по застрахователен договор. Същото
представлява форма на кредитиране от страна на интернет платформата на
клиентите, което може да се получи при настъпване на определени условия (т.5) и
което е една възможност, която зависи изцяло от волята на ответника и може да
бъде едностранно отменена от него. Вземането същото така представлява такова по
заемно правоотношение, доколкото е форма на кредитиране, а не на
застрахователно обезщетение. Въпреки това, дори и да се приеме, че между
страните е възникнало правоотношение по това Споразумение, не се установява по
делото да са настъпили условията по т.5 от Споразумението, по силата на които
ищецът да има право да получи кредитиране. А отделно от това такова вземане не
би могло да бъде принудително осъществено, защото зависи изцяло от волята на
ответника, който може едностранно да го отмени, след като е възникнало.
В случай, че
се приеме, че претендираното от ищеца вземане по
застрахователно обезщетение е същинско такова, а не основано на цитираното
по-горе споразумение, то следва да се установи възникване на застрахователно
правоотношение между ищеца, представляван от ответника пряко или косвено и
застрахователно дружество. По делото е представена кореспонденция по електронна
поща, между ищеца и служители на ответника, в която се говори за подаване на
документи до застрахователя, за одобряване на обезщетение от същия и т.н.
Липсва яснота относно това кой е застрахователя, какъв е сключения с него
договор, постъпило ли е плащане от застраховател, на коя дата и в какъв размер.
Съдът съобрази, че единствените данни за сключване на застрахователен договор,
се съдържат в електронната кореспонденция между страните. По аргумент от чл.
175 ГПК признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства
по делото. В случая липсват други обстоятелства, с които съдът да съпостави
признанието, за да провери доказателствената му стойност. Признанието на
неизгоден за страната факт е доказателствено средство, което не освобождава
противната страна от тежестта на доказване, освен ако този факт е обявен за
ненуждаещ се от доказване ( в този смисъл Решение № 20 от 22.02.2016 г. по гр.
д. № 3785 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). Ето
защо и доколкото фактите относно възникване на застрахователно правоотношение и
получаване на застрахователно обезщетение от ответника от името и за сметка на
ищеца, не са обявени за безспорни, а доказателствената тежест за настъпването
им е разпределена на ищеца, не може да се приеме, че същите се установяват по
силата на извънсъдебни признания, направени в кореспонденция по електронната
поща.
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният иск в неоснователен -
ищецът не доказа в хода на процеса факти, които са вменени в негова доказателствена тежест и които са включени във фактическия
състав на претендираното вземане, а именно:
възникване на застрахователно правоотношение, сключено от ответника със
застрахователно дружество, от името и за сметка на ищеца, по силата на което
застрахователят се е съгласил да носи риска от загуба на финансовите пазари; възникване
на застрахователното събитие, представляващо покрит риск по застрахователния
договор; получаване от страна на ответника от името и за сметка на ищеца на
застрахователно обезщетение в размер на процесната сума. Ето защо предявеният
иск следва да се отхвърли
При този
изход на спора ищецът няма право на разноски.
По
изложените мотиви, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.В.В., гражданин на Руската федерация,
пребиваващ в Кралство Испания, роден на *** г., срещу „Т.М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, иск
с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 350 000 щатски долара, представляваща отчетна
сделка по договор за поръчка – за предаване на получена от ответника от името и
за сметка на ищеца застрахователна сума по застраховка на финансов портфейл.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: